Тренировъчна Площадка 3

Тя просто не го беше заблязала ... той стоеше на една пейка и чакаше учениците си.

След като доскуча на Ан, тя реши да си тръгва. Точно тогава забеляза сенсея.Отиде до пейката и го поздрави много ентусиазирано.

- Здравей момиче ! Какво те води насам ?

Ммм.. аз сенсей искам да науча няколко техники. Елемента ми е Райтон

-брей,брей-каза си Тора като видя някакви нови лица,но не им обърна никво внимние и каза:

-Сенсей,искам да усъвършенствам владеенето на катаните!-каза тъмнокосото момче и зачака реакцията на сенсея си.

- Добре ... между другото много добре изглеждаш ! - каза сенсей-а и намигна на момчето. - Мацките ще оценят красотата ти ! Та ... хайде нападай !

Сенсей-а се обърна към новодошлият:
- Здравей , хлапе ! Ти трябва да си новият ми ученик нали така ?

- Разкажи ми повече за себе си , все пак ще те обучавам ! - каза сенсей-а и почеса брадата си.

Сенсей-а се обърна бавно:
- Оу, ти още ли си тук? Хм... защо не започнеш с чакра молд на дърво ?

"Не сенсей.. вие халюцинирате"- помисли си Ан..

- Ъъъ.. по-точно?? - попита Ан, като се правеше на недоразбрала ..

" Хъх ... жени ... "
- Ами ... такова ... на онова дърво , най - високото трябва да се качиш ! - измърмори сенсей-а.

Тора се подсмихна идиотски като чу хвалбата на сенсея../хД/

Момчето извади двете си катани и се насочи към близките дървета.Той се затича към тях и метна меовете в дървото за да види колко е точен.Е..оцели дървото но трудното сега предстоеше.Момчето извади мечовете си и започна да нанася удари по дървото.
-Хя..ха!! : крещеше момчето вдъхновило се от бойния си стил.Нанасяше плавни и равномерни удари.Цялата дължина на мечовете прорязваха дървото.След 5-6 минутки обиукновенни удари..момчето разкърши врат /хД/.Беше загрял ръцете си и мислеше да разнообрази програмата си.И така той се отдръпна от тървото чрез 2 салта и застана с/у растението на около 5м.Отново хвърли мечовете си към дървото и изключителна прецизност в положението на мечевете.Те бяха изправени и сякаш пробождаха вятърът,който обикновенно духаше на тази трбировъчна площадка.След това отново се засили и си извади мечовете си от дънера.И така Тора започна да прави разрес на всеки скок за да увеличи баланса на тялото си и за да свикне със ситуацията.Той отново издаваше рицарски викове и стряскаше околноте със своят брутализъм и мощ/хД/.-ХАААА...ХАЙЙ..ЯЯЯ: казаваще момчето като скачаше и правеше надлъжни разрези с лявата ръка и разрези на 90 градуса с дясната ръка.Така иравняваше натоварноста на ръцете си.Момчето беше доста напреднало с материала отколкото останалите си съотборници.Но гледаше да не го демомстрира,искаше да бъде обикновенно момче,което има скромната мечта на стане добра нинджа.И така той реши да отдъхне 2-3 минутки след мощни последни удари.Той отпусна ръцете си,но не испускаше мечовете си.Така мускулите на ръцете му можеха спокойно да си починат.Беше минала леката почивка и сунаджията измисли нещо оригинално.Възнамеряваше да нанася удари въртеейки се на 360 градуса."т.е много откачена идея" /хД/.Така щеше да подобри още повече балансът си и да свикне с тези 2 остри предмета.Момчето започна да подскача и да се върти като маймуна видяла банан.Тора нанасяше не толкова тежки удари но за сметка на това двойно повече от предищната си серия.След като осъзна,че се е наскачал и му се завъртя свят,той реше да седне и да се успокои.След като очите му застанаха нормалоно той погледна към сеснея си и го помоли за някакви предложения..

Офф. Това е 2-рият ми пост за владеене на мечове..

Офф. Тора избягвай саморазказването ...

Тора сечеше дървета ... личеше си, че във вените му течеше буйна кръв на бракониер... момчето трябваше да продължи, за да подобри умението си...
Ан се строполи на земята още на първата крачка ... тя недостигна дори и метър ...

Офф. Изи и за теб се отнася ...

Момичето направи една крачка, след което кракът й се отдели от кората на дървото и тя се озова на земята отново.

Офф. ами ... гледай да не бързаш и пиши по - дълго и гледай малко по-добре ... също така да няма числа (300 минути медитира ... 20 минути концентрира ...) Ти си момиченцето и нейния разказвач ... а аз съм Съдбата ...

//Офф. Нищо немога да направя както трябва.. //

Ан въздъхна, но не се предаде... Стана от земята, погледна на криво дървото и му каза:
- Еее да ти се невиди и на дървото...
След, което се концентрира максимално и реши да действа. Събра чакра в корема си. Започна да разпределя чакра в стапалата си и реши да започне.

И ... момичето можеше да започне ... но дали чакрата която бе събрала щеше да й стигне?

Офф. пробвай по-дълго ... пробвай ... и не бързай ... ако искаш почни да пишеш . и ако неможеш спри ... после пак продължи и така ...

Мойто име е Такаши Юнума.Когато бях малък родителите ми ме зеха със тях на войната между селата и тогава те бяха обити пред мене, аз се криех във една полусрутена къща.Мечтата ми е да стана силен нинджа и да стана хокаге . Целта ми е събера група от силни шинобита които да ми помогнат атакуваме селото с което водхме война по рано когато бях дете.Обичам да тренирам,да хапвам рамен и да пия чай.

Сенсей-а потупа момчето по рамото, след което направо го прегърна:
- Разбирам те ... доста маници останаха сираци във войната ! - каза сенсей-а. - А ... сега ще ми разкажеш ли какво знаеш за Видовете Чакри ?