Тренировъчна площадка 2

Хиро излезе от езерото набързо (Надявам се да е паднал, 'щото така го почнах хД) . Преплува до брегът където беше сенсей-а . Момчето трепереше . Беше калено , но водата беше на точката на замръзване .
" За това била кристално чиста ... каква била работата " - мислеше си генинът докато се опитваше да се сгрее .
Тринадесет - годишният шиноби сключи сийл "тигър" и започна да концентрира чакра в краката си . По - точно в най - долната част , а именно в стъпалата . Водата и стъпалото трябваше да направят контакт и да се отблъскват , за да може момчето да не цопне още веднъж .
" Чуунинският изпит ... кога ли ще дойде ? Дали ще ме хване неподготвен ?! Няма , ще тренирам усърдно и ще се справя " - мислеше си момчето .
Студен вятър подухваше тялото на детето и го изстудяваше максимално . Устните му бяха сини , тялото също . Вече започна да заприличва на сенсей-а си (хДДДД, когато е axm...хДД) .
" Ето защо сенсей-а е със син цвят на кожата . Покрай това езеро е ледено студено ! "
Хлапето забрави мечът си при продавачът. . Колко беше разсеян само ... след тази тренировка, ще трябва да отиде и да вземе или мечът си или металната ръкавица.. . Лудост, може би ? Да си мисли за оръжия, когато трябва да мисли ка да се изсуши. А може би не ... генинът целеше да се научи да се справя когато му е трудно , да успява дори със товар на гърбът си .Скоро..скоро..
Момчето отново сключи знакът тигър и започна да концентрира чакра в краката си , ниско долу . Прах се вдигна около стъпалата му , това беше знакът , който чакаше той . Знакът , който сякаш му казваше "давай" .
Езерото беше студено , още един стимул да успее . Все пак не му се искаше да цопне отново и да измръдне . Не е хубаво да си плаваща бучка лед , за това тази вероятност не го остройваше . Чакрата минаваше през всички точки на тялото и се пълнеше в ходилата . Хиро пристъпи едва , едва в езерото и започна плахо да ходи .

Хиро успя да достигне до осем от общо дванадесет крачки. Всичко зависеше от него - дали ще прави още един или два опита за да премине успешно езерото.

Хиро се изуми от успеха си..Два опита - 8 крачки..Оставаха му доста малко - само 4 крачки, може четири да са, но можеше и да не се справи от първия път.Всичко зависеше от него..А пък и нямаше търпение да се срещне с момчето от Академията, който мислеше за неговия изгубен брат.Не смяташе, че ще е той, защото, той беше пълен загуубеняк.Поне така си мислеше Хиро.Не му трябваше брат, за който да се гриже..Трябваше му сила.Всеки ден, ставаше по-зъл, макар, че го прикриваше..Мисълта за сила, го правеше такъв.Искаше да убие, всеки който се изправи на пътя му, включително и брат му, ако е нужно..Имаше много неща да прави след тази тренировка..Искаше да намери брат си и да се срещтне с хлапето от Турнира в Коноха, който спечели."Май се казваше Ямато..НЕ си спомням.." - мислеше си момчето."Хайде Хиро, съсредоточи се..имаш по-важни неща сега..ПОТЪВАШ В ЕЗЕРОТО.." - след този малък "разговор" със себе си, момчето се усъзна, че потъва, като подводница и бързо трябваше да направи нещо, или щеше да падне и отново да заприлича на сенсея..а Хиро изобщо не искаше това..Момчето направи сийл "тигър" и започна да фокусира чакрата на тялото си в краката си.Вече се потеше, личеше му, че му беше трудно.Не беше от най-силните и за това искаше тази сила, която има дълбоко в него.Или можеше да я вземе по друг и много опасен за всички хора.Да поиска една четвърт от силата на Орочимару.Един от легендарните санини.За Хиро, Оро беше най-силен, Джирая беше прекалено первезен, дори и за Хиро (хДД), Тсунаде...просто не му се искаше, да мисли за нея, освен за гърдите й (ХДДД)..С всяка изминала секунда, момчето потъваше, но се опитваше да запази равновесие и да не падне, а в същото време, генинът разпределяше и концентрираше чакра в краката си..Имаше чуството, че е стъпил в плаващи пясъци.Най-накрая Хиро, извади единия си крак и се опита да направи крачка и да се задържи, като да направи крачка и с другия си крак..

Офф. Чакра Молд(1), 3 Воля, 1 интелект.

Момчето, излезе от водата и се затича, без дори и да каже нещо или да се загледа в сенсея..

Явно сенсея беше отпрашил. Единственото което намери Хиро беше "Ще се върна след малко ;P" - Явно тази бележка беше оставена от сенсея. Дали Хиро щеше да го изчака?

Хиро се върна, като седна на едно дърво и зачака сенсея..

Сенсея все още не се появяваше xD

Момчето си чакаше xD

И сенсея не идваше... хД

И момчето си чакаше хД

Сенсея се зададе от началото на площадката. По лицето му изглеждаше, че е доста уморен.

-Сенсей, къде бяхте ?! Чаках Ви цял ден..Ще почвам с тренировките за Мизураппа..

-Лтф...Бях да спря! Имах дълга нощ.. - Каза сенсея.

-Както и да е..Мизураппа, ти позволява да изтреляш силна водна струя към твоя противник...

Сенсея погледна хей така О_O, след което каза : - Само това ли знаеш? Разкажи ми...какъв ранк е? Какво прави по-обощително ако обичаш!!! - Каза преподевателя.

-Защо ? Нали я знаете...Рангът му е Ц-ранг, за генини..Не изисква много чакра и не се "изплюва" много надалеч, близо пет-десет метра максимум..Е, сега да почвам ли ?! - извика Хиро, вече ядосан..

-Оф добре, добре..задържах те твърде много време. Започвай с опитите за техниката.. - Каза сенсея, като започна да зяпа облаците хД.

Генинът беше много горд от себе си . Толкова бързо напредваше , учеше техники, всъщност не беше толкова силен, но пак за годините си беше по-силен..." Искам да стана един велик нинджа и името ми да се е прочуло из целият свят ! " - мечтаеше си той .
Тринадесет - годишното момче се замисли как се прави техниката . Сенсей-а дори не я показа . Изведнъж лампичката светна и се сети , че я е виждал някъде . Беше чувал , че е нужен само един сийл с една ръка . Усмихна се и каза :
- Сенсей , гледайте ме !
Слънцето грееше ярко , това беше добър знак - знак за успех . Вятър имаше и то доста силен . Това обаче не притесняваше момчето , ни най - малко . Напротив , то беше свикнало с такива лоши условия за живот , даже вече не му правеше впечетление дори ." Дали ще се срещна с брат си , да му покажа какво мога ! "Генинът си пое дълбоко дъх , с цел да се успокои и да продължи с тренировките . Хлапето имаше вече доста добро усещане за себе си и чакра точките в тялото си . Той чувстваше потокът на чакрата , личеше си , че напредваше със страшна сила . Сега момчето с лекота насочи чакрата си към гърлото и по негов знак щеше да изтреля вода . За целта трябваше Суийтон чакра . Такава и изпозва . Чакрата се придвижваше бързо и се натрупваше там , където му е нужно .Момчето се почувства сигурен в себе си и знаеше , че чакрата е на ниво . Сийл-а беше заключен , остана само едно :
- Суийтон: Мизураппа ! - момчето се прецели точно към едно чучело и в момента , в който изрече думите , той освободи концентрираната чакра .

Първият опит на момчето не се оказа от най-успешните. Определено трябваше още един, ако не и повече.

" Кса-а-а ! Тази техника е като храчка ... може би ми трябват още , още много тренировки ... първата ми атакуваща техника все пак, като изключим другото, защото то е комбо и е тайджутсу " - мислеше си хлапето , подготвяйки се за тренировката .
Той не мислеше да се отказва . Както преди , той учеше джутсута и не успяваше от първият път , но вече си мислеше, че се справяше по-добре, с всеки изминал ден. . Така и с това джутсу , сега не го може , но след дълги тренировки щеше да бъде овенчан с успех .
Генинът от Кири изпука вратът си и разгря "старите" кокали .
Слънцето напичаше все повече и повече ! Най - накрая малко да се стопли ! Леко блестеше в очите на хлапето , но тази малка подробност не би го разделила с успеха .
Сега имаше достатъчно чакра за много джутсута ... след като чакрата му отиде до "0" , тогава момчето щеше да се захване да тренира с новата си ръкавица, да блокирва с нея, нямаше търпение..
Тринадесет - годишният нинджа боравеше добре с чакрата си/само в мечтите си хДД/ . Сега бе моментът да я раздвижи . Той я насочи към гърдите си , а от там към гърлото си . Преобразува я във Суийтон чакра . След като я освободи , суийтон чакрата щеше да се преобразува във вода и щеше да се изтреля със всички сили напред , да порази мишената си . Хиро се концентрира и затвори очи . Сформира сийл . Чакрата се натрупваше и скоро щеше да достигне точното количество . Момчето нямаше търпение това да се случи , за да покаже колко е добър , в действителност . Уменията му на нинджа те първа щяха да се проявяват на чуунинският изпит , който му предстоеше . Хлапето вярваше , че се справи и за миг не мислеше , че ще отпадне . Такъв вариант , просто не съществуваше за него . Загубата трябва да се приема , но хлапето не познаваше загубата , или поне не искаше да я опознае . Всяко дете иска да е победител , да е шеф . Детски фантазии ... Хиро обаче не беше като останалите момченца и момиченца , той беше целенасочен и борбен . В главата му всичко беше подредено и чисто . Сърцето му , обаче , беше черно - изпълнено с тъмнина , болка и тъга . Генинът беше планирал и това ! Искаше да изчисти черното си сърце , чрез убийството на убийците на родителите и създаването на клан , семейство . Това беше една от целите на момчето . Клан , пълен с приятели , семейство . Така дори след смъртта на Хиро , всички щяха да помнят неговото име и негови потомци щяха да живеят и да се борят да оцелеят и да се прочуят . Генинът искаше , също така , да разгадае мистериозният свят на духовете и боговете , да избере свой бог , да го почита и задоволява , а той да му се отблагодари богато , като го дари с блуудлайн лимит или така нареченият Какке Генкай . Това беше една истинска , могъща сила , която ако попадне в ръцете на тринадесет-годишният хлапак - Хиро , щеше да промени животът му .
Чакрата нарастваше ли , нарастваше . Водата на езерото трепна . Птичките изведнъж престанаха да пеят и се взряха в момчето . Той беше сформирал нужните сийлове , чакрата беше на ниво , според преценката на хлапето , остана само едно :
- Суийтон: Мизураппа ! - извика той , в същият момент той освободи чакрата , която събираше толкова време . Дано този път успееше !

Този опит беше по-добър от миналия...Момчето отбеляза напредък и то доста добър. Още два опита и сигурно щеше да усвой техниката на пълна сила!

Момчето разбра напредъка си, но още не беше време за веселба.Та Хиро, едва почна с тренировките..А пък и нямаше никакво време.Трябваше да изпълни три Д-ранг мисии и една Ц-ранг мисия, а нямаше никакво време..Чуваше слухове, че Чуунинския изпит бил слез три седмици...За това генинът трябваше да побърза, колкото се може по-бързо..Все още беше началото на нинджа живота на момчето-генин - Хиро!Той направи сийл-а "Тигър" и почна да събира чакра, като също и мечтаеше.Трябваше да тренира с приятели,да основе клан, да стане силен, по-силен от всекиго, дори и от Мизукагето, което щеше да е много трудно.Представяше си живота си, след 10-15 години.Там Хиро, вече беше Джоунин, имаше си клан, дори беше учител на отбор в Киригакуре.Беше уцелял в нинджа войната, беше един от най-добрите Джоунини в Кири, така да се каже..Често ходеше на мисии А-ранг, винаги с успех, завършваха те /Йода //Стар Уорс// стайл хДД/.Но разбира се, това бяха само мисли.Ако искаше да стане Джоунин, трябваше да се постарае, а не само да мечтае.Доста чакра се събираше, докато момчето си мечтаеше..Хиро се събуди от съня си в бъдещето..За жалост, той беше още до никъде.Малко над нулата.Момчето взе, че почна да изпраща събраната чакра в "източника" си, в корема, към гърдите и устата.Момчето почна да се поти.Виждаше че вече се стъмваше..Слънцето залязваше.Нямаше никакво време.Започна да "трансформира" чакрата в гърдите и устата в Суийтон чакра.За миг се почуства като някакъв идиот, който мисли че прави нещо.Кой знаеше, може би, наистина правеше нещо, но и той самия не знаеше какво беше то.Когато реши че е готов, той изпусна чакрата, като извика:
-Суийтон: Мизураппа!!

Офф.Мина ми музата >,<

Офф. Ох хуу...давам ти го техниката с ниски бонуси...


Техниката(1), 2 Воля и 1 интелект.

Офф.ЩО УЕ ?! Крис к'во ти ста'а уе ?!