Класната Стая

Даре знаеше,че това е техниката, която ти позволява да преобразиш себе си или даден предмет във даден обект,живо същество или нещо, което ти е под ръка. За нея трябваше да използва дадено количество чакра. За да е успешна техниката техника трябва да е опознат със околната среда, за да му е по-лесно. Даре огледа стаята и се съсредоточи. Зае разкрачена поза като изпъна двата си пръста на лявата ръка(среден и показалец),като другите три(палец,безименем и кутрето) останаха свити.Обви изпънатите си пръсти със палеца,кутрето и безименния на дяснъта ръка и изпъна средния и показалеца на дясната ръка след което събра достатъчно количество чакра в тялото си и каза : Хенге и видя...

ПП: Тва вече го правих един път и не получих отговор направо преминах на Каварими и помислих че съм научил защото ми казаха започвай каварими ...

Момичето си взе бандата и пожела успех на усталите като си излезе през вратата

Тoй си нагласи ръцете за знацитеа,започна да събира чакра в ръцете си.И бавно да събира душевната си енергия.Момчето започна да усеща ефекта от джуцуто и започна докато събираше чакра да се концентрирва и съсредоточава накрая той разбра,че трябва да спре да събира достатъчното си количество чакра в ръцете и спря да се концентрирва и да се съсредоточава,спря душевната си енергия и след миг-два Шао беше готов да изпълни джуцуто като извика : "Буншин но джуцу!!!".

Кицоши влезе видя сенсея и го попита:
- Тук ли е испита за генин

-Аз съм Кицоши.Отвърна момчето.

-Амии.Кицоши си помисли и отвърна:
-Хаширама първоначално е бил ръководител на клана Сенжу. По време на първата война, той и клан Сенжу роза да бъде разглеждан като един от двата най-мощните кланове в света, rivalling клана Учиха. Поради това, Сенжу непрекъснато воюва клана Учиха, и той сам срещу Мадара Учиха лично, дори да се подчертае, че когато някой, нает от клана Сенжу, насрещната страна ще ангажирам клана Учиха, и обратното. В крайна сметка нараства уморени от постоянните битки, Хаширама и неговия клан се обърна към Учиха и предложи примирие с тях. Съюзното с Мадара и неговия клан, на две групи започна какво прерастват в петте Велики Шиноби нации от основаването Конохагакуре.

Добре е два пъте писах за Хенгето и двата пъте чаках отговор на края ми казвате напрао почни тая техника... Сорри ама малко не ми обърнахте внимание :(

- Добре хлапе , демонстрирай ми трите техники , видя съучениците ги направиха пред теб , и ти можеш ! - каза Ирука - сенсей и се усмихна .
След това той се обърна към момчето с бялата коса хДД (от сега ли бе)
- Не те отразих , просто защото беше очевидно , че си се справил ! - каза Ирука . - Ще ми демонстрираш ли буншин ?

ПС : ако пишеш такива кратки постове може И 3-ти път да те карам да пишеш Хенге

Даре застана срещу сенсея и съсредотучи чакрата си от центъра на тялото в цялото тяло. Знанията му за тази техника беше че създаваш собствено копие, което е илюзия изчезваща при допир с друг предмет.. най-вече като я атакуват. Клонингите се забелязват от Бякоган и Шарингал, след което скръсти ръцете си в позата овен ' четири пръста стърчат нагоре докъто ръцете са скръстени и едната ръка е със сънтиметър по нагоре.' скед това следва знакът змия 'двете ръце са скръстени и никой от пръстите не стърчи и последната поза, която зае беше тигър 'подобна на първата, то този път ръцете са на еднаква височина и има растояние между четирите изпънати пръста.' След което даре каза Кагебуншин но Джутсу и видя че резултата беше...

Абсолютно никакъв . Техниката се учеше от джоунини , а не от студенти в академията . Той явно беше объркал техниката Каге Буншин с ТАЗИ КОЯТО ТРЯБВАШЕ ДА ПРАВИ > БУНШИН НО ДЖУТСУ

ПС: Буншин X Каге Буншин ... Буншин - илюзия , нищо не прави , прилича на теб в далечината но има разлики - не се поти , когато стъпва по тревата тя не се смачква ; Каге Буншин - БИЕ СЕ , МОЖЕ ДА прави техники дори , готви чисти , говори ... Мизу Буншин - воден клонинг , бие се , само обикновенни атаки , без техники , юмруци , ритници , хвърляне на кунаи ... сега разбра ли разликата ?

Даре разбра грешката си и повтори всичко от начало. Започна със отделяне на чакра и последваха Овен, Змия и Тигър знаците с ръце. Краят този път беше от думите "Буншин но Джутсу", а резултата беше...

Гюнтер влезе бавно в стаята погледна сенсея и попита:
–Извинете но тук ли е изпитът за генин?
-Аз съм Гюнтер междудругото.

Офф. Ще ти сменя името просто напиши как искаш да ти е новото име ... незнам защо колегите са те удобрили с такова име .... ИМЕТО ТИ ТРЯБВА ДА Е ЯПОНСКО !

Здравей , момче ! Та как ти беше името ?

Ishida Soujiro :white flag: или само Ishida

- Добре , Соуджиро ! Сега демонстрирай ми трите начални техники !

ПС : За да не те карам да ги пишеш по 100 пъти напиши един голям пост ама голям , само 1 опит Буншин , 1 опит Каварими , 1 опит Хенге ! (не да пишеш : Хенге ! Хенге ! Хенге - нищо не се получаваше ! ) нямаш право на саморазказване ;) това са правилцата общо взето ...

Момчето взе банданата и каза "Благодаря сенсей, сега къде да отида? " Новият ученик беше все още неорентиран..

В селото си , там ще тренираш на Тренировъчното си поле ! - каза сенсей-а и махна за довиждане .

ПС: Също така пиши в хора без отбори !

Тази задача стъписа Соуджиро,той реши да се преобрази в сенсея,и това значително щеше да го улесни.Сенсеят пред него го гледаше сериозно и нетърпеливо потропваше с пръсти по чина,върху който се беше подпрял.Момчето преглътна мъчително,след което се опита да се абстрахира от проницателния поглед на сенсея и го огледа внимателно от глава до пети,опитвайки се да запомни всяка частица от него.След като най-сетне реши,че огледа е достатъчен,и бе запомнил поне основните черти на човекът,в който трябваше да се превърне,Соуджиро започна старателно да изрисува образът му в съзнанието си.Добави детайлите,които бе пропуснал,макар и да не бяха толкова важни,и започна да събира чакра.Зоркият поглед на сенсея продължаваше да го разсейва,а в комбинация със това почукването на пръстите му по гладкото дърво допринасяха за неговата разсеяност."Няма да мога да успея" помисли си Соуджиро отчаяно,и притвори очи.Това помогна до някъде и скоро съсредоточението започна да го завладява,като се опитваше да задържи образът на сенсея в съзнанието си пълен.Усещането за пълнота и спокойствие го заляха и той изрече
"Хенге но Джутсу" без дори да разбира,че го прави,като междувременно изпълняваше необходимите за тази техника сийлове.

Момчето успя с джуцуто,сега трябваше да направи каварими.

Успехът окуражи Ишида, който вече нямаше търпение всичко да свърши и да си отдъхне. Пренебрегвайки фактът,че сенсеят все по-често поглеждаше часовникът на отсрещната стена,и все така заел удобната си поза, Соуджиро насочи цялото си внимание върху една кофа. Разстоянието не беше много голямо,но около кофата имаше разни други предмети,с които момчето можеше по грешка да се размени.Задачата изглеждаше лесна,но всъшност изискваше същото сълно съсредоточение,като предишната. Всъшност,мислеше си той,именно това съсредоточение изцеждаше доста от силите на човек,и той си отбеляза,че трябва да се научи да пести колкото се може повече енергията си.Измествайки всички странични мисли от умът си,Ишида се настрой на вълна съсредоточение и започна да събира чакрата си.Вторият път беше по-лесно.Мисълта,че остават още две задачи определено му даваше стимул,и дори пронизителния крясък на някакъв ученик,идващ от коридорите,не нарушиха съсредоточението на момчето.Той си представи съвсем ясно как разменя мястото си със кофата за боклук,и когато усети,че е е готов,изрече ясно и високо:
-Каварими но Джутсо-изпълнявайки нужните сийлове.

Добреее..." каза си мислено Ишида "...два пъти се справих,ще го направия още един път..." и се изправи уверено.Зае удобна позиция,и като прехвърляше на ум нужните за тази техника сийлове започна да изрисува своя образ в съзнанието си.Този път беше по-лесно,защото се познаваше идеално,но проблемът със съсредоточението продължаваше да му създава известни проблеми.В крайна сметка Соуджиро беше съвсем начинаещ и всички тези неща бяха много нови за него, но все пак, като цяло, момчето смяташе че се справя доста добре.Той разтърси глава за да отпъди всички странични мисли,и отново притвори очи,спомняйки си,че при първия и втория опит този номер беше помогнал. Някой извика по коридора край стаята и съсредоточението на Ишида се разпадна за пореден път.Започваше да се чувства глупаво, а и сенсеят беше ясно, че не беше от най-тъпеливите...Дланите му се навлажниха,а към съсредоточението бавно,но сигурно се промъкваше притеснението на момчето.Той стисна очи силно и отчаяно започна да се съсредоточава и да събира чакрата си.Най-накрая,сякаш бяха минали часове,започна да го завладява вече познатото чувство на сигурност и отпуснатост,и докато извършваше необходимите сийлове изрече малко тихо,но сигурно "Буншин но Джутсу"...