Класната Стая

Клауд кимна и се огледа търсеше нещо с неговия размер и тегло както беше казал сенсея.И му дойде идея можеше да се превърне в сенсея е ако не можеше поне трябваше да опита.Тои се концентрира и погледна сенсея след което се усмихна и затвори очи.Знаеше че трябва да го направи да направи джуцото и да получи бандана си за да покаже че вече не е малък и че е станал силен.За това отново си представи учителя си след което направи няколко знака с ръце и каза:
- Каварими но джутсу.

- Едно от нещата които научих от дядо си е че никога не трябва да се предавам колкото и да е трудно ако продължавам да опитвам задължително ще успея. - Клауд се усмихна и започна от ново.Отпусна се и изиша съсредоточи се изцяло върхо това да се замени с сенсея.Събра чакрата си и направи знаците и каза:
- Кавърими но джуцу.

Руно Самурана написа:Това изобщо не я разконцентрира . Тя се концентрира още повече . Успокои се . Спокойна беше като че ли прави йога . Пак погледна сенсея си .
С усмивка на лицето си опитатът й да запомни всички части от тялото му беше успешен .
Беше невъзможно спокойна . От главата й всички мисли просто изчезнаха . Единственатта мисъл беше как успява и как става Генин . Гледаше само Ирука . Каза си "Стегни се Руно ! Колко обиди поноси от семейството си за да стигнеш до тук ? Невъзможно беше да ги понесеш . Колко ли сълзи изплака до тук ? Помни :
Мадара беше единствиният който ме разбираше ! Задължително е да стана Генин за да си отмъстя на нинджите в Ото . И заради него направи това джутсу ! .
- Хенге но Джутсу ! ИиИИИиИ

Момичето успя като получи бандан на селото от листата и Ирука я помоли да напусне стаята. Дарк може би трябваше да направи още един опит за техниката.

Офф. Руно пиши в темата за отборите на Коноха за да те сложим в някой отбор.

- Много благодаря ! - каза Руно

- Явно отново не успях е какво пък ще пробвам пак. - каза той и затвори очи.Постоя така малко без да прави нищо и след няколко минути отвори очи поглена сенсея и отново затвори очите си съсредоточи се и направи знаците чакрата започна да циркулира по цялото му по-бързо и по-бързо след което Клау каза:
- Каварами но джуц!

Можеше да се каже, че Дарк успя. Тогава Ирука му каза - Имаш ли още нещо да правиш? Ако не - взимай бандан и бягай! - След това изказване, сенсея се засмя.

- Нямам какво друго да правя за това взимам бандана и се изпарявам. - Клауд се разсмя след което отиде при сенсея за да му даде бандана.
- Имам само един въпрос.Мислите ли че ще стана силем ? - той искаше да знае отговора на този въпрос за да знае да ли се справя до сега с своя нинджа път.:)

-Трудно е да се определи от сега..тренирай осърдно и...може и да станеш! - Каза сенсея с лека усмивка на лице. Тогава Ирука хвана един бандан и го подаде на момчето с думите : - Честито! Вече си Генин.

- Благодаря. - отвърна момчето и се насочи към вратата.
- Надявам се да ви видя от ново Ирука-сенсей. - той се усмихна и излезе от класната стая.

Хеби влезе в класната стая и зачака сенсея.

За Учиха знам,че не са останали много членове на клана.Техния гекегенкай е шаринганът.Техните Катон джутцута са изключително мощни.Някой от клана успяват да достигнат Мангекуоу шаринган.Неговите техники са Аматерасу и Тсукойоми.Също така те могат да използват Сусано`о и Изанаги.Учиха Мадара е успял да достигне върховно ниво на Мангекуоу шарингана.

Вратата се отвори. Ниското и дребно момче на ръст влезе, с високомерен поглед. Той далеч не бе такъв по душа, но по външен вид изглеждаше като досадно богаташче. Миналото му го бе променило. И то прекалено много.. Кайто се огледа. Класната стая беше голяма, просторна.. Също по неговия вкус.. Всъщност, не го интересуваше това. Просто искаше да седне някъде сам, където няма да има кой друг да седи до него. Не обичаше да говори много, беше от мълчаливите момчета. Започна да върви бавно към пустото местенце, което си избра, и когато стигна - тихо седна. Никой сякаш не го забеляза.. Макар че сребърната му коса беше толкова странна, че можеше да привлече доста народ.. Кайто подпря глава на ръцете си и се замисли, вперил поглед в стената..

Кайто се изправи с ръце в джобовете.
- Аз ли..? - промълви тихо, сякаш не беше много заинтересован от себе си.. Той погледна към сенсея и кимна.
- Казвам се Кайто Минами. На 12 години, това ми е първия път в който стъпвам в академията. Не че ми е кой знае колко развълнувано.. Всъщност не ми прави много впечатление. Както и да е. - говореше със плътен, твърд тон.
- Осиновиха ме от семейство Минами преди 5 години, защото нямаше никой друг от семейството ми да се грижи за мен. Живея в малка къщичка, заедно с осиновителите си. - завърши той, все още изправен, с изпъчен гръден кош към сенсея.

-Аха.. – Каза безмълвно изпитващото лице. – Добре…разкажи ми, какво знаеш за един от
легендарните санини – Тсунаде? – Този въпрос беше зададен съм Кайто.

- .."Тсунаде..?" - Кайто ококори очи. Не мислеше че ще го попитат това.
- Тсунаде е била ученичка на Третия Хокаге. Заедно със нейните съученици, Орочимару и Джирая, те са били нарекани "Легендарните Санини". Тя е внучка на Първия, и затова често слагат частичката Химе пред името й, тоест - Принцеса Тсунаде. Има огърлица, която е принадлежала на дядо й. Заради високата й цена, се твърди че с тази огърлица могат да се купят три златни мини. На 12 рожден ден на брат й, Тсунаде дава огърлицата си на него, защото той много иска да стане Хокаге. Брат й обаче скоро умира, и огърлицата отново се връща при Тсунаде. Поради този случай, Принцесата решила да има по 1 медицинска нинджа във всеки скуад (отбор). Макар и с откази, скоро това се е приело. След време, Тсунаде се е влюбила в мъж на име Дан, също с мечтата да стане Хокаге. Тсунаде му дала огърлицата си по същата причина поради която я бе дала и на Дан. Отново, със същата съдба на брат й, Дан умира и огърлицата се връща в ръцете на Принцеса Тсунаде. - обясни Кайто.
- Накрая, тя, съкрушена, напуска Коноха със Шизуне, племенницата на Дан, и я прави свой чирак. След смъртта на 3-тия Хокаге, тя става 5-тия Хокаге. Това знам. Дано е достатъчно. - всъщност, това бе учил той цели три дни..

Кайто кимна. Излезе от чина и застана пред сенсея, като бавно, със уравновесени крачки, вървеше към него. Усещаше погледите на другите академици върху себе си, но това не го притесняваше. Той затвори очи, наведе глава и за миг замръзна на място, за да се съсредоточи.. Усети прилива на чакра в тялото му, но не силна и спонтанна, а уравновесена.. Разпространяваща се из клетките му.. Чакрата всъщност от там идваше. От клетките в тялото му, и от всичките тренировки които е правил. Двата вида се сливат, и се образува чакрата. Чрез символи на ръцете, съответното чутсу се възпроизвежда, благодарение на чакрата.
Кайто си припомни това за части от секундата, и след това започна да приближава ръцете си една до друга. Всичко в класната стая мълчеше.. Веднага щом Минами трепна, той бързо направи знака на джутсуту и изговори ясно, силно и твърдо:
- Хенге но Джутсу!

Кайто се нахъса. Той също не беше доволен. Ако и този път не успееше, следващата му спирка щеше да е някъде, където ще може да тренира това джутсу. Той преглътна, отново затвори очи, като първо на ум си представи външния вид на сенсея. Може би е импровизирал без да иска на носа, и затова е станал по-голям от колкото трябва? Тази грешка беше смехотворна, но за Кайто - жалка. Той отново фокусира чакрата си, и този път лека, синя вълничка, сякаш се разпръзна около тялото му. Преливащ от чакрата си, Минами беше решен да успее.. А ако не успее, щеше отново и отново да опитва на някое местенце, докато не го схване. Отвори рязко очи, и впервайки поглед в тялото на сенсея, се опита точно да го копира..
- Хенге но Джутсу!! - този път със по-силен тон изговори той..