Re: Тренировъчна площатка №3

by Хитачи Ямато Сря Мар 17, 2010 9:58 pm

Последната страница на книгата бе наполовина скъсана, но важното бе, че хлапето разбра съдържанието на книгата като цяло.
Сенсей-а се протегна и се прозя. Мръдна се леко при тези си действия и иглите се забиха на косъм от него. Чист късмет ли бе това?

by Ишида Соуджиро Сря Мар 17, 2010 10:15 pm

Ишида се обърна към учителя и го изледа с доста злобен поглед. Прилближи се малко и започна да прави сийлове, след което изрече: - Magen: Jubaku satsu - Тора от своя страна започна да ръмжи срещу другите момчета, които се трудеха усърдно.

by Хагакуре Кай Чет Мар 18, 2010 1:26 pm

За да запълни времето прекарано в скука Кай седна на едно близко дърво и извади книгата " Полунощ "
Не сле дълго разбра , че в същност историята е за момче , което харесвало ноща . Спяло през деня и лудувало през ноща . Една вечер обаче , когато неговото малко селце бива нападнато от бандити той бива пленен и третиран , като роб . Спял в бамбукова клетка , а през времето , което е на свобода трябвало да слугува на престъпниците . Някои дори го карали да им миел краката , което далеч не бе най - онизителната работя , която бе вършил . Бяха го карали да се валя в калта само , за да ги позабавлява малко . Минали години . Крехкото малко дете вече порастнало и под влиянието на тежките условия , с които трябвало да се справи той станал силен мъж . Придобил и доста добри бойни знания , защото често битките междо пленници се оказвали основната забава на престъпниците . Също така на момчето си спечелило славата на най - бързия пленник , защото освен битките се провеждало и състезание по бягане върхо жар . Всичко се отразило добре на момчето , защото така той се закалил , вече не бил толкова крехък , като преди . Една вечер по средата на ноща обаче той решава да избяга освобождавайки всички пленници . Внимателно изчаква всички да заспят , а после изкривява до толкова решетките , че да може да се провре . След това за съжаление плана му се обърква някакъв пленник започнал да вика " Беглеец беглеец ! " всички се събудили и видяли черната фигура пред тях , която на мига избягала . Била толкова бърза , че те дори и не си направили труда да я подгонят . На сутринта открили празната клетка и разбрали кой всъщност е бил това .

Момчето обаче не пренебрегна другите пленници той бе твърдо решен да се върне и да ги усвободи , което сега щеше да бъде доста по - трудно , защото бандитите щяха да са подготвени за всичко . Макар отлично да знаеше това той реши да рискува . Изчака търпеливо полунощ и започна да действа . Като за начало счупи две тояги от бамбук и започна тихо да пристъпва към лагера на престъпниците . Успешно се внедрява , но изведнъж нечии здрави ръце го хващат за врата и започват да го душат . Той не се паникюсъл и бързо ритнал врага в слабините той се свил , а в това време бива силно ударен по главата от възмажалото момче . То продължава тихо и още по - предпазливо и скоро достига целта си . Сега трябваше да халоса здраво стражата , у който бяха ключовете за клектике . Така и направи . После се зае да усвободи двама от най - силните му приятели , даде им двете бамбукови тояги и продължи с усвобождаването . Скоро всички бяха свободни . Обаче предателят , който и предната вечер се бе развикал отново започна да крещи . Удариха го силно по главата и той загуби съзнание . Обаче беше събудил всички бандитите . Сега предстоеше тежко сражение . Кой щепе да победи , безмилостните бандити или закалените пленници . Битката започна броят на пленниците бе по - голям , но пък престъпниците имаха оръжия . Пленниците бяха здрави , но пък бандитите бяха опитни . Накрая обаче можеби силната воля и желанието за свобода донесло до победата на затворниците . Те избягали и сформирали своя група , която да помага на пленниците , а въпросната група нарекли "Полунощ"...

by Усуки Катана Чет Мар 18, 2010 3:04 pm

Катана бе седнал на една пейка, не много далече от сенсея и чакаше да му кажи какво да прави ...

by Хитачи Ямато Чет Мар 18, 2010 3:34 pm

Кай, докато четеше книгата откърти яко. Книгите му бяха затъпяли или просто имаше нужда от почивка. Беше я преполовил! (книги не се четат винаги наведнъж :P)
Сенсей-а бе обвит от дърво и неможеше да се измъкне. Обърна се към Усуики Катана:
- Изчакай хлапе, ще ти кажа какво да правиш.
Учителят бе хванат и Ишида бе готов да действа.

by Ишида Соуджиро Чет Мар 18, 2010 3:44 pm

-Леко момче- рече Ишида на тигъра, който веднага се окроти и легна на земята, като си въртеше опашката /нещо като куче хДД/
Той извади с дясната си ръка любимата му синя катана, заемайки бойна готовност! С лявата си пък хвърли още 4 игли по сенсея. 2 от които беше насочил към главата му!
Веднага след това той се запъти с всичката бързина която имаше към сенсея, готов да го срази с катаната в ръка.
/Ишида беше във вихъра си какво ли щеше да стане/ хД

офф. Дано се завърже хубава битка :)

by Хагакуре Кай Чет Мар 18, 2010 4:34 pm

Шумутевицата , която причиняваше битката събуди Кайрен , а той бързо се изправи на крака в първия момент неразбиращ какво става . Веднага обаче забеляза битката пред него и се сети каква е работата . Прекара ръка през тъмната си коса и отново седна облегнат на дървото . Нещо ръчкаше седалището му . Повдигна се за момент и видя книгата , за която бе забравил . Настани се удобно под сянката на дървото и разгърна за пореден път книгата .
- Атакаааа !
На фона на пълната луна една стройна мъжка фигура подканваше другарите си . Те се впуснаха стремглаво напред и редиците им започнаха да се разбиват във вражеските или по - точно започнаха да разбиват вражеските . Резултата беше ясен . След края на сражението групата "Полунощ" усвободиха пленниците , които и бяха причината за сражението , а после ги дариха със свободата да избират какво да правят . Да се присъединят към тях или да се приберът в къщи . Всички до един се включиха към значително разрастналата се вече група . В продължение на няколко години това сборище се разрастваше и разразтваше , а разбойници и пленници започваше все по - малко да има . При споменаването на името "Полунощ" всички бандити потръпваха . Дори когато настъпише полунощ някои от тях тракаха със зъби от страх .

by Хитачи Ямато Чет Мар 18, 2010 4:39 pm

Момчето прочете книгата, макар и шумотевицата да го притесняваше. Сенсей-а помръдна леко и се обърна към Кай:
- Май ще се мре! Поне да ти кажа какво трябва да свършиш докато ме убиват! Изкачи това двадесет-метрово дърво с чакра молд! Как? Името говори само по себе си! - каза сенсей-а и се изправи гордо срещу Ишида, макар и вързан.

by Ишида Соуджиро Чет Мар 18, 2010 4:58 pm

Ишида усети, че нещо не е както трябва и спря атаката. Мисълта му, че може да убие сенсея го спря да продължи да напада.
-Вместо да се бием ще е добре да ме понаучиш на нещо преди това.- направи някакъф сийл и дървото потъна в земята, след което свирна и Тора се появи до него. Той погледна новите си съотборници и изрече:
-Съжалявам момчета, но няма да се застоя в отбора ви, много.- След, което се качи на тигъра и изчезнаха от площадката.

офф. По-късно ще се бием. Имам други планове сега.

by Усуки Катана Чет Мар 18, 2010 5:54 pm

Момчето разбра думите на сенсея, седна от страни и зачака сенсея....

by Хагакуре Кай Чет Мар 18, 2010 6:22 pm

Кайрен погледна дървото и остана заинтригуван . Тази задача щеше да му коства доста усилия , но той бе твърдо решен да се справи . Отиде до дървото ритна го няколко пъти , за да провери дали всичко е наред после се отдалечи отново . Започна да размишлява върхо въпроса какво трябва да направи или по - скоро как точно трябва да използва чакрата си , за да изкачи това двайсет метрово дърво . Ясно му бе , че трябва да я изпрати в краката си и там да я концентрира , но какво трябваше да я прави , когато стъпва по дървото . Дали да я усвобождава през краката си или пък да подържа концентрацията и през цялото време . По - логично му изглеждаше втория варинят въпреки , че ако наистина бе така значи , задачата си е наистина трудна , а и това двайсет метрово дърво само при вида си можеше да те обезкоражи . Извисяваше се , като бог , а Кай един вид бе в краката му .За щастие зеленокоското не се обезкоражаваше от този факт , а напротив това го стимулираше Възприемаше го по следния начин " Когато го преодолея , все едно съм преодолял бог ". Решил да не губи повече време той сметна за добре да започва . Затвори красивите си зелени очи и започна да си представя чакра потоците втялото си , дори цялата сложна система на циркулация . После бавно започна опитите да останови контрол върхо част от чакрата си . На няколко пъти установи такъв , но не бе достатачно стабилен и го изгуби . Един път дори почти я бе насочил където трябва , когато загуби концентрация и му се изплъзна накосъм . Скоро успя да улови част от чакрата си и бавно и внимателно започна да я изпраща към краката си , коитобяха стъпили здраво на земята . Момчето започна да усеща как слаба невидима сила обгръща краката му . Според зеленоочкото трябваше да събере още значително количество чакра , за да бъде способен на добър или пък можеби дори успешен опит . Макар да знаеше , че му остава още доста той имаше стимул , стореното преди малко показваше , че в действителност има талант и най - вероятно е способен да изпълни задачата си . Момчето бързо възобнови опитите си , като този път не само , че се опитваше да установи контрол върхо чакрата си , а и да издърпа колкото може по - голямо количество от нея към краката си . Не знаеше колко точно трябваше да събере , за да успее , но бе сигурен , че ще усети , когато количеството стане добро . Опитите му продължаваха , като не спираше да си повтаря как може и ще се справи , което му действаше стимулиращо . Знаеше , че трябва добре да усвои това умение ако искаше да бъде силен нинджа , а той в действителност точно това искаше .Имаше силни желания да бъде една от най - силните нинджи и хората да споменават името му с величие макар , че славата не му допадаше много .Амбицийте му явно помагаха . Скоро той усети как все по - честно започва да изпраща по - вече и по - вече количество чакра към краката си , но въпреки това все още неможеше да почувства , че е готов за опит . Продължил със същия ентусиазъм за миг той се сети , че най - вероятно и сенсея го наблудава , затова неможеше да си позволи , когато направи опит да изглежда смешно . Решил да не се притеснява от това той продължи да опитва . Самите опити се провеждаха доста бавно , а и понякога само подготовката изискваше доста време . Обаче упоритоста на младия Хагакуре си каза думата . Вече невидимата енергия обвила краката му бе придобила някакъв бледо син цвят и въпреки това нещо караше Кай да мисли , че все още не е готов да опита . Най - вероятно просто самия цвят не му лъхаше на увереност . Реши да се довери на инстинктите си . Затвори очи , застана в бойна позиция , пречисти съзнанието си от външни мисли и започна. Реещата се из тялото му чакра започна бавно да се придвижва към краката му , когато нужното количество според него бе там той започна да го фокусира и концентрира . Не бе лесно , затова той здравата започна да се напряга . Чакрата бавно започна да увива краката му и от бледо син цвета започна да става по - тъмен и по - тъмен . " Да , това " помисли си зеленоочкото , когато отвори очите си . После постоя известно време , за да се почувства сигурен и решителноста да изпълни съзнанието му и тръгна тичайки бързо към високото дърво с мисълта " Идвам да те покоря , исполинска грамадо такава " . Следващите мигове минаха много бавно за Кайрен , който тичаше и оставяше видими следи по пръста зад себе си . Полагаше нужните усилия да избие тази мисъл от главата си , но все пак бе не малко притеснен от факта , че въпреки всичко опита му можеше да се окаже пълен провал , а той бе положил адски много усилия . Отърси се от тази пречеща мисъл тъкмо на време , когато стъпи на дървото " ще дам всичко от себе си , пък да става каквото ще " каза си на ум момчето и се впрегна с всички сили по дървото . Знаеше , че можеше да падне още след първата крачка , но пък бе вложил адски усилия и истински вярваше , че има шанс да покори проклетото дърво .

by Усуки Катана Чет Мар 18, 2010 8:09 pm

Катана се излежаваше спокоино, гледаше си небето и се любуваше на хубавото слънце, което така напичаше.Чакаше си и чакаше, времето си минаваше, а момчето все още лежеше на тревата и гледаше в небето, между другото харесваше много да се взира в небесата. Изправи се, видя една хлапе, което се опитваше да се катери по някакво дърво.
- Мхх това сигорно е чакра молд, дали да не започна и аз, но пък дали след това сенсея няма да се ядоса, че съм започнал да правя нещо без негово позволение, между другото едва ли ще има смисал да седа тука и да не правя нищо, докато другите тренират, ще рискувам ще опитам и аз. Измина няколко крачки, като гледаше момчето пред него, чудеше се какво ли точно прави за да може така да върви по дървото, замисли се :
Явно събира чакра и я насочва в краката си, но след това какво прави дали я изпуска или я държи в краката си и по този начин успява да се катери, мхх ще опитам всички начини и се надявам да успея, макар и трудно, но нямам намерение да се отказвам ...
Разхождаше се около една горичка и търсише дърво, не много високо, но и не много ниско горе дол около 30-40м, беше си доста високо, но трябваше да тренира и да настига другите. Видя едно дърво, беше високо около 25- 26 метра:
- Мхх това мисля, че ще е добре, височко е като за начало, мисля да проведа първата си тренировка тука....
Първо седна в поза лотос и реши да се успокои и да се пречисти за около 5 минути, седна и започна да релаксира, като едновременно с това, той отпускаше всяка част от тялото си, чрез това релаксиране се надяваше да е добре отпочинал за своята първа тренировка.След около 5 минути се изправи, така внезапно, разкърши се и отиде почти до дървото, стоеше на около 2 метра от него и гледаше върха на дървото, най отгоре то беше разцъфнало и имаше голяма корона, момчето все едно стоеше в краката на великан, бе доста високо, но нямаше да губи време реши да започна и да се опита да се изкачи....
- Бах мама му това си е доста високо, как ли ще го изкача нямам си представа, но в никакъв случай няма да се предам- рече си момчето и започна.
Одалечи се на около 7-8 метра от дървото, затвори очи и се опита да си представи как чакрата е доло в годилата му и тича нагоре по дървото, но като се замисли си каза ”пфф лесно е да се кажи, но как ще го направя така,че чакрата да отиде в краката ми... подяволите ”
Усещаше как чакрата циркулира из тялото на момчето, бе доста концентриран в главата му беше само това как да успее и как да откара чакрата в ходилата, концентрираше чакра, тя преминаваше из тялото, усещаше потока от чакра, но в същото време се опитваше да я изпрати в краката, мислише си, че прави нещо, но ще се обеди когато направи първият си опит. Зачуди се :
-Да опитам ли ?! Все пак нищо не губя, но най добре да се концентрирам още малко и след това ще опитам, най малко 20 пъти и ще почина.
Бе доста концентриран в чакрата, и все още се опитваше да я държи само в ходилата си, за да направи първият си опит, отвори очи погледна началото на дървото и се затича, с цел да изкачи извисяващото се дърво пред него !

by Хитачи Ямато Чет Мар 18, 2010 11:24 pm

Кай измина по-голямото разстояние и просто краката му се отлепиха. Чакра Контролът му още бе слаб, макар и големите усилия. Никой не бе успявал толкова. Катана направи две крачки по-малко, а именно 14 от 20 крачки.

Офф. брао момчета :P

by Ишида Соуджиро Пет Мар 19, 2010 1:36 am

Ишида се зададе от далечината, като потърси с поглед сенсея. След като го мярна, той се приближи и рече: -Трябва да си добър, като остана самоуверен, след кат ти набих магена.
Ако си толкова добър, колкото си мисля ме научи на умението "Прикриване". Между другото аз съм Ишида, но не за дълго, и не мисля да оставам много в отбора. -
Изричайки тези Думи момчето въздъхна, сядайки на земята, чакайки отговора на сенсея.

офф. Ще изуча прикритие и боравене с голям /огромен в моя случай/ меч.

by Хагакуре Кай Пет Мар 19, 2010 2:40 pm

Кай погледна съперника си , водише го с две крачки , но знаеше , че не трябва да се отпуска . Зеленокоското не обичаше да губи съревнования , а възприемаше това именно , като такова . Погледна пак дървото и с изненада откри колко на високо бе стигнал . В първия миг не можа да повярва , но после се сети колко много труд бе положил разбирасе , че щеше да има такъв забележителен резултат . После се обърна към другото момче огледа го отгоре до доло и го прецени с поглед . След това реши да не пилее повече ценно време и да се захваща за работа . Припомни си какво бе правил до този момент и започна . Зае бойна позиция , затвори красивите си зелени очи , пречисти съзнанието си от други мисли . След това се зае да останови контрол върхо чакра потоците си , което щеше да му отнеме доста време , но пък можеше да се каже , че това бе една от най - трудните фази на това умение . Момчето постоянно опитваше и опитваше , а от време на време тамън да успее да долови ритмичноста на циркулацията и загуби чакра контрола си . Е все пак бе свикнал отчасти с тази дейност , затова скоро опитите му пожънаха успех той придоби контрол върхо обилно количество чакра , което бавно и внимателно започна да изпраща към краката си . Там тя започна бавно да се насабира , а същевременно зеленокоското прецизно я фокусираше . След миг , когато около краката му синия струя от енергия започна да вилнее Кай помисли , че е готов да опита . Нещо обаче го дразнеше и му пречише . В първия миг не успя да упредели какво точно бе , но после откри , че някаква нахална муха обикаля изящната му плът . Инстинктивно махна с ръка да я прогони , но гадинката не отстъпи . Тогава Кайрен се обърна и плесна с двете ръце , като по този начин смачка проклетото насекомо . За съжаление обаче , сега трябваше да възобнови опита си , защото бе загубил контрол върхо съсредоточената в краката си чакра и сега тя се беше издигнала нагоре по тялото му .Зеленоочкото силно се надяваше , че макар да бе загубил малко време ще успее да завърши задачата си преди съперника си , на който така и не научи името , но и засега не му трябваше да го знае . Макар и мухата преди малко да го беше здравата прецакал той успя да запази спокойствие и бързо да възобнови опитите си . Колкото и да му беше неприятно нямаше друг , по - лесен начин да стане силна нинджа , а и освен това не искаше да загуби съревнованието с другото момче , което видно бе по - голямо на възраст от него . Скоро той успя за пореден път да останови добър контрол върхо не малко количество чакра . Както винаги я придвижи бавно към крачката си и там започна да я концентрира и да се съсредоточава . След , като привърши с тази част той започна да се напряга влагайки всичко от себе си , когато се почувства наистина готов и уверен в себе си той се изтреля мощно към дървото върхо , което му предстоеше всеки миг да закрачи . " Този път трябва непременно да успея " казваше си на ум момчето докато бягаше към дървото набирайки инерция , която щеше да му помогне с изкачването на проклетия гигант . "Всеки момент ще те покоря " нахлу друга мисъл в главата на Хагакуре Кайрен , който бе вперил решителен поглед в двайсет метровото дърво . След миг дългоочаквания миг настъпи . Младият Хагакуре вече стъпна на дървото и може би скоро щеше да разбере дали ще спечели съревнованието , което сам си бе поставил .

by Хитачи Ямато Пет Мар 19, 2010 4:05 pm

Момчето успя да изкачи дървото. Това беше невероятно! Имаше идеален чакра контрол. Може би бе наследил талантът си от някой роднина. А кой знае?
Сенсей-а погледна Ишида и каза мудно:
- Ъм, крий се аз ще те гоня! Обаче ще ти дам бяла тениска на жълти ленти, за да се виждаш! Ако те намеря, ще си понесеш наказанията! - каза мъжът, подавайки тениската на момчето. - Съгласен ли си?

by Усуки Катана Пет Мар 19, 2010 4:30 pm

Момчето постигна доста голям успех, а бе опитал само веднъж и най-вероятно при следващият си опит ще успее с чакра молд.Изправи се на крака погледна другото момче до него, той имаше по голям напредък, по този начин се подкрепи, дойде му сила, защото видя, че има по-добър от него и така той ще тренира много повече за да го достигне, по този начин се стимулира....
- Мхх при следващият си опит може би ще успея, това си е доста трудно- каза си той.
Погледна нагоре, гледаше с ококорени очи извисяващите се над него клони, гледаше как слънчевите лъчи се забелязват на върха „ Сега ще докосна слънчевите лъчи” – рече си момчето. Усуки бе направил 14 от 20 крачки това бе доста добър резултат, бе направил с две крачки по- малко от зеленокосото момче, но с следващият опит щеше да се радва ако го настигне, а и още по-добре ако се изкачи на дървото. Преди да започне помисли за секунда и стигна до извода, че по-добре да седне и да се успокои, да се изчисти и да бъде като нов за следващият си опит. Седна на земята, зае поза лотус, сложи ръце на бедрата си, затвори дълбоко очи и реши да постои така известно време. Минаха около 5 минути, момчето не помръдваше, стоеше все така кротко и спокойно. Изминаха още 10 минути, реши, че са достатъчни, отвори рязко очи, стана колкото можеше по-бъро след това се одалечи на около 10-15 метра от дървото и щеше да започне да концентрира чакра в краката си. Зае удобна позичия, започна бавно и бавно да събира чакра, трябваше му доста чакра за това, защото дървото бе около 25 метра това си е доста голямо разтояние, като за него.Бе събрал чакра и в същото време, Катана я оделяше бавно и прециозно към краката, правише две действия, не бе чак толко трудно, но изискваше известно време да събере достатъчно количесто за това. Изминаха около 10 минути, момчето бе все така спокойно и продължаваше да обработва чакрата си, която бавно,бавно отиваше към краката, времето почти настъпи, той знаеше това, изпъна единият си крак малко на пред и бе готов да тръгне, но преди това се замисли:
- Мхх почти съм готов, имам доста чакра, мисля че ще успея да се надяваме, че ще стани от втория път...
Оставаха броени секунди преди да изтича напред, но за най добре изчака още малко. Отвори рязко своите очи и започна да тича, наближаваше дървото и очакваше да се получи ....

by Хитачи Ямато Пет Мар 19, 2010 4:41 pm

Усуки смело крачеше нагоре по дървото. Оставаха му две крачки, ала момчето изгуби перфектният чакра контрол и падна, за щастие на крака.

by Усуки Катана Пет Мар 19, 2010 5:30 pm

Катана загуби своя чакра контрол и падна на здравите си крака, оставаха само две крачки до края, погледна нагоре голямото дърво, гледаше го с един остър и проницателен поглед, не повярва достатъчно в себе си, но знаеше, че от следващия опит щеше да успее, защото почти беше овладял чакра контрола ....
- Мхх подяволите за толкова малко не успях, пфф !! ...
Отстъпу крачка на зад и изле целият си гняв върхо дървото по което трябваше да се изкачи, бе доста разгневен той знаеше, че това е много погрешно да се нервира от малки работи, но той си беше такъв още от малък и сега трябваше да се успокои. Седна в поза лотус точно пред дървото, отпускаше всяка част от тялото си, щеше да направи добра релаксация и след това да е като нов и да завърши първо ниво на чакра контрола.Погледът му гледаше точно в слънчевите лъчи, които бавно и бавно угасваха, защото слънцето се скриваше малко по малко и в този момент те бяха точно на върха на дървото, гледаше все още с остър и разгневен поглед, но бавно и бавно той се отпускаше и успокояваше, затвори своите големи очи и се отпустна максимално, отпускаше всеки мускул в него, всяка частица от тялото му трябваше да бъде като нова за последния опит на Катана. Изминаха около 15 минути, изправи се бързо, изпъна се малко, наляво на дясно, раздвижи краката си, ръцете си, разкърши своята глава и затвори отново очи и започна да събира чакра, отново бавно и прециозно. Усещаше как тя минаваше през тялото, след това я насочваше плавно към краката, усещаше я долу ниско в годилата си, това го правеше за около 10 минути, в тези минути събра доста чакра и отстъпи бавно назад, беше на около 10 метра от дървото, щеше да набере достатъчна скорост за това.Замисли се за последно:
- Мисля, че съм готов този път трябва да успея!!!
Кратка размисъл изчезна като светкавица от съзнанието на момчето и сега в нея беше само мисълта, че трябва да успее сега, изправи и последната чакра в краката си, бе готов, започна да тича с умерено темпо към дървото и очакваше успеха да му се усмихне
.

by Ишида Соуджиро Пет Мар 19, 2010 5:40 pm

-Ъм както и да е- рече Ишида, като поемаше тениската от сенсея. Бавно се огледа и я сложу отгоре вържу Тора. Беше съгласен със новия си сенсей. Обърна се и започна да сваля дрехите си, като закачваше на един клон, който висеше, по-ниско от другите клони. На Ишида му се стори страмно, че клонът е толкова ниско, и започна да изрича: -...а...ъм-. След което се спря и отново погледна вековното дърво, което стоеше немърдайки със своят странен нисък клон. Ишида беше и преди идвал до това дърво, но не беше му обръщал толкова много внимание, беше ясно, че от дървото бълваше някаква мистична енергия. Поне това беше почуствал Ишида докато беше впорил поглед върху него. Близките гарги изхвърчаха от дърветата, като издаваха силен звук, който накара генина да се осъзнае и да довърши с последната горна дреха която имаше на него. Беше решил да сложи тениската върху мусколестото му тяло хД. Бързайки да се съблече, Ишида за миг, като, че ли чу вътрешният си глас да му казва: - С тази теникса ще може да те намери прекалено е изкряща. Трябва да намериш стратегическо решение на проблема! Намери го отговорът е вътре в теб !!!-
Генина подскочи докато слушаше думите, нещо го беше бутнало. Бързо споглеждайки се момчето погледна Тора, който изглежда се беше разтревожил от страмното изражение на стопанина си. - Не се безпокой, просто се замислих за нещо. -, като закачваше и последната си дреха на клона, който пък от своя страна ставаше се по нисък. Готов да облече тениската Ишида почуства студения бриз, разрошвайки косата му оставяше малки браздички през нея, наподобявайки ивиците на Тора. Ако се беше видял от далеко щеше да се закълне, че това не е той. Отърка ръцете си една в друга и се пртотегна да вземе тениската, която си стоеше на гърба на тигъра, той пък се оглеждаше на страни, като че ли оглеждаше новото мячсто за трениране. Ишида осъзна, какво прави верният му спътник и докато нахлузваше светлата тениска, оглеждаше местноста в която можеше да се скрие. Виждаха се 3 дървета до които бяха застанали те, явно това беше центъра. Навсякъде покрай тях имаше гора, , но пък на близко имаше планина, най вероятно с езеро до нея. Ишида чустваше лекия воден бриз, който идваше от там. Тениската беше на него, когато , се замисли каде да се скрие, за да не може да го намери старото звукарче. Всичко беше до тактика, и Ишида знаеше това доста добре. След известно време размисли, момчето рече: -Добре започни да ме търсиш след около две минути, откакто влезна в гората.- казвайки това, Ишида каза на Тора, така, че и сенсея да го чуе: -Стой тук аз ще се наложи да навлезна дълбоко в гората и при никакви обстоятелства не тръгвай да ме търсиш, докато не се появя!- докато казваше тези неща на Тора, момчето си остави и катаните, подпряни на вековното дърво и се заогледа към гората. Без много мислене се обърна към старото звукарче и рече: "Готов ли си да бройш ?" След което отново погледна гората, която го зовеше да се скрие в нея. Чу се Шуншин до джутсо, и Ишида вече беше в гората. Минутите течаха, а той беше решил вече къде да се скрие. Спря се на около 45-6 метра от сенсея и се заогледа. хареса му едно дърво, бързо се покачи на него, като глдаше да е близко до короната му.
Ишида видя един по здрав клон в короната на дървото, който едва ли щеше да мръдне ако се беше поместил или направил техника. Стъблото беше в короната на дървото и не се виждаше от никаде. Ишида се качи на клона максимално към главното стъбло на дървото. Беше напълно скрит. не се виждаше от никъде, дори и от долу. Без много да му мисли момчето направи малка дупчица право към сенсея, който все още беше там и отброяваше последните секунди. И така Ишида остана с поглед вперен към него , готов да направи буншин но джутсо, ако сенсея беше близко, но внимаваше да не се чуе техниката, ако случайно се наложеше да я използва.

by Хагакуре Кай Пет Мар 19, 2010 5:49 pm

Доволен от себе си , а и от това , че е спечелил съревнованието Кай реши да прочете още една книга . Бе решил това да бъде "Обезкостителят" . Самото заглавие му изглеждаше доста интерестно и предполагаше , че е за някакав психопат , който взима костите от жертвите си . Кайрен бързо се потопи в заинтригуващата книга .
Хей Били голям си смотаняк ,също като баща си . - извикаха една група от десет годишни хлапета , които се подиграваха на едно девет годишно момченце . Момчето ядосано се изправи , тръгна към тях заплашително хвана едно от тях и започна да го бие . Би го , би го , биго , докато хлапето не умря .После проби с ръка тялото му и започна да дърпа костите му . Другите деца изплашени от гледката започнаха да бягат и да крещят ужасени . Та въпросния Били беше едно самотно момче , на което баща му бива убит от сериен убиец , а убиеца най - нагло дори взел сърцето на баща му . От тогава той се заклел , че ще накаже всеки , който дръзва да се подиграе с баща му . Минало време и имало и други такива случаи . Един ден обаче Били решава да обвини селото за смърта на баща си . Той започва да се спотайва по мрачните улички и да убива всички , които минат от там . Не след дълго се вдига тревога . Всички селяни започват да се боят от звяра , който така жестоко убивал който му падне и незнайно защо взимал костите на жертвите си . Въпреки предпазните мерки случаите продължили до момента , в който въпросният обезкостител всякъш си взел отпуска . Просто спрял . Били страдал от някакво заболяване на психическа основа , което го карало често да сменя мнението си . В действителност никой не знаел за това обаче един ден някакъв свещенник го срещнал да плаче свит на една уличка . Той го прибрал и си поговорил с него . Не разбрал много , но бързо схана , че има някакъв проблем . Една нощ Били се събудил , като обезкостителят отишал в стаята на свещенника и го убил , като разбирасе не пропуснал да изтръгне костите му . После заспал на пода облян целия в кръв . На следващата сутрин се събужда и изплашен разбира , че той е убил добросърдечния човек . Хлапето взима нож и се пронизва в корема , като в същия миг се извиква с цяло гърло . Хората минаващи покрай къщата бързо влизат да видят какво става , можеби пък щяха да пипнат мистериозния обезкостител на местопрестъплението . Обаче останаха разочаровани и леко паникиосани при вида на мъртвия старец и проподеното момче . Те завели момчето в болницата , като и за миг не заподозрели , че в действителност той е въпросният сериен убиец . След диагнозата , която направили лекарита остановили , че ще живее и дори още утре ще бъде готов да си отиде .
Вечерта обаче "обезкостителят" се събужда и тихо и внимателно започва да обикаля от пациент на пациент и да ги убива по - своя начин разбира се . Няколко лекари го забелязват и вдигат тревога . Обезкостителя започва да бяга ,но на входа на сградата някакъв мъж хвърля нож с думите :
- Ти уби сина ми изчадие такова !
и ножът пронизва Били право в десетката . Така умря Били притежател на прозвището "обезкостителят"
Кайрен се изправи и напусна бавно площадката

by Хитачи Ямато Пет Мар 19, 2010 11:11 pm

Катана успя. Хагакуре Кай прочете част от книгата, но дори неуспя да я запамети ... мисълта му бе насочена някъде другаде! Сенсей-а се изправи и започна да търси наоколо. За сега нищо не се виждаше.

Офф. недей да четеш всички книги наведнъж ... а и ако четеш ... пиши повече над емоциите на героя и как той вижда книгата .... как той разсъждава ... и тка ... а не да изпишеш съдържанието на книгата :|

by Ишида Соуджиро Съб Мар 20, 2010 3:24 pm

Ишида гледаше внимателно сенсея, който го търсеше.

by Усуки Катана Съб Мар 20, 2010 4:32 pm

Усуки се изкачи успешно, увладя чакра контрола. След това се обърна към сенсея със задоволителна усмивка и рече:
- Сенсей сега какво следва, какво трябва да напрая ?
И продължи да гледа сенсея....

by Хитачи Ямато Съб Мар 20, 2010 5:46 pm

Сенсей-а посочи езерото и прошепна тихо:
- Питай съотборникът ти ако нещо не ти е ясно!
След казаното мъжът просто изчезна. Явно бе решен да намери Ишида.

by Sponsored content