Тренировъчна площатка №3

Катана разбра ясно думите на сенсея, явно трябваше да научи ходене по повърхноста на водата. Това си беше доста трудно, все пак момчето не беше толкова добре с чакра контрола, макар и да се справи добре с катеренето по дървото, но по вода си беше по трудна работа, но нямаше да се предаде, бе нахъсън и реши да започне. Погледна сенсея с усмивка разбирасе и се отправи към езерото...
- Но пък като се замисля, дали на дърво дали на вода мисля, че си е все тая, но в никакъв случай няма да се предам! – рече момчето
Стигна до езерото, погледна водата пред него, цопна с ръка по нея, след това се съблече, че ако падне да не се намокри. Седна пред езерото зае позиция лотук, разбира се преди да опита щеше да медитира за няколко минути, за да може да се отпусни и започна. Всяка част от него бе отпустната, щеше добре да релаксира преди да пробва. Усещаше как краката, ръцете се отпускат, в главата му бе само това как ще стои върху повърхността на водата. Изминаха около 10 минути, бе решил да стои така още 10, подухваше от време на време ветрец, който минаваше като вълна през тялото на момчето, ала не усещаше нищо, защото се бе концентрирал дълбоко. Оставаше още малко, накрая отвори очи и стана, чувстваше се много добре, сякаш се бе преродил, разтресе краката , ръцете, раздвижи се и вече бе готов за чакра контрола върху вода. Гледаше как вятъра правеше вълни по езерото, само разваляше спокойствието на водата, Усуки започна да събира чакра, усещаше как тая минава по цялото му тя, това го правеше за около няколко минути и след това малко по малко започна да я насочва към краката, бавно и спокойно усещаше я придвижваше към краката, внимаваше да не прекали с количеството, защото едва ли щеше да се получи и разбира се гледаше да не е прекалено малко. Стоеше не подвижно вече приблизително 9-10 минути, отвори очи погледна езерото пред него, загледа го за няколко секунди и рече:
-Ще дам всичко от себе си, не трябва да се провалям, това не е чак толкова трудно, същото като катеренето на дървото, само каде е върху водата, ще успея !!!
След тези думи с които имаше за цел да се подкрепи, бе готов събра достатъчно количесво в ходилата си, след това отскочи леко за да стъпне и с двата крака върху водата ....

Усуки се бе цопнал в водата...
- Апф мама му стара, не стана целият съм мокър, но не се отказвам продължавам напред подяволитее !!!!
След това момчето излезе отвън, изчака малко на слънце за да може да изъхне поне малко, но знаеше, че пак може да падне, това бе трудно за него, но в неговият живот нямаше лесни неща, така че нямаше какво да губи. Изминаха няколко минути, а той бе средоточен само върху водата, гледаше бистрата вода пред него и искаше някак си да успее. Затвори очи и започна отново бавно и спокойно да събира чакра, събирайки в същото време бавно и прециозно я изпращаше в годилата си, усещаше чакра потока в себе си, усещаше как чакрата циркулира в тялото му, този път трябваше да събере повече чакра, ей така за всеки случай за да не стани като преди отново да цопне във водата. Вече няколко минути концентрира проклетата чакра, нямаше отказване бе готов на всичко, трябваше да настигне другите от отбора си, в главата си летеха само едни мисля " трябва да се задържа върху шибаната вода подяволите !!!! " само тези думи преминаваха през съзнанието на момчето, толкова бе концентриран, че дори не усещаше ветрецът, който преминаваше през мокрото му тяло, след известно време помисли и реши, че е готов отвори очи и продължи напред и отскочи пак леко с цел да се задържи върху повърхността на водата.

Катана отново се намери във водата и отново стана мокър, това взе, че го дразни,че все още не успяваше да стои върху повърхноста на водата. Побеснял бе Катана, удряше като ненормален по водата, толкова се дразнише, че още неможеше да стои перфектно върху водата. Отправи се към брега, гледаше все така злобно и смръзяващо, но нямаше друг начин трябваше на всяка цена да успее с чакра контрола върху водата. Излезе, легна малко на тревата, загледа красивите извисяващи над него небеса. Това го успокояваше, поради простата причина, че харесваше много да гледа небето, пък особено звездите. След около 10-15 минути, стана, бе изсъхнал и облече дрехите си. Облече ги, защото бе сигурен, че ще успее сега и няма да се намокри отново. След като се облече, застана на около 1 метър от водата, в която все още се образуваха трептения, още от преди. Започна направо да събира чакра нямаше време за губене, защото другите от отбора му бяха доста по напреднали и трябваше да ги настигне. Събирайки чакрата, мислише как ще успее и колко щастлив ще бъде, надяваше се неговит баща да го гледа от някъде и да се радва на успеха на Катана. Измина малко време, съсредоточаваше чакрата в хидилата си, бавно и със прецизни действия от страна на Катана. След около 15 минути се замисли и бе решил, че е готов, но пък за всеки случай изчакваше още малко да върти чакрата в тялото си за да бъде по сигорно, след това време Катана бе готов и отскочи във водата с мисълта, че ще успее !