Класната Стая

- Добре, веднага започвам - каза ентусиазирано Току и започна да опитва. Той се опита да концентрира вниманието си и чакрата си, но се разсейваше от хубавото момиче до него. Той и хвърляше скришом погледа за да види какво точно трябва да направи. Пое си дълбоко въздух и затвори очи. Помисли си за сенсея си представи как той стои и го гледа, представи си стаята около него, и видя чакрата излизаща от него и обвиваща го целият. Преизпълнен с готовност той изпълни няколко сийла и каза - Хенге но джутсу- отвори очи и се огледа но не беше успял. Само дрехите ми се бяха превърнали в тези на сенсея и то не изцяло. Той освободи техниката и продължи без съмнения за това че този път ще успее. Отново се концентрира, задържа вниманието си върху последния спомен за външния вид на сенсея, повтори сийловете и рече - Хенге но джутсу! И този път не стана но имаше значително подобрение, но не успя да превърне лицето си в това на сенсея. Беше леко смешна картинка и въпреки че се обезсърчи леко опита отново, но този път се опита да си представи самото преобразяване, да види как чакрата му променя външния му вид, той го пожела възможно най - силно, изпълни сийловете и рече - Хенге но Джутсу! - за трети път. Отвори очи и видя ...

Току се реши да опита още веднъж събирайки целия си придобит опит, направи сийла, затвори очи и предрешен да успее рече - Сега ще успея. Хенге но джутсу.

- Разбрах ... наименуванието на техниката ти е ясно ... а сега демонстрирай самата техниката! - засмя се учителят.

Той събра чакрата си и изпълни техниката.

На момчето му писнало, Решило се събрало цялата чакра която можел на това ниво затворил очи концентрирал се, Видял как се превръща в сенсея, Усетил как чакрата го обгръща, образът на сенсея бил ясен в съзнанието му Той направил сийловете и рекъл- Хенге но джутсу-и направил техниката.

(Добре де ние ще пишем повече и по описателно, ама ако за една сравнително проста техника като тази се пише толкова, то за една клас А или Б трябва да се пишат романи)

Току излязъл от класната стая и се прибрал. Бил много разочарован от първия си ден в академията. Той вечерял съвсем леко и се прибрал горе в стаята си. Въпреки предишните си неуспехи, той започнал да тренира още по здраво, цяла нощ. Не го интересувало, че не се получава, важна била само техниката. Той започнал както правел в академията. Повтарял ои повтарял всичко което бил научил в академията, всяка подробност от техниката, думите на сенсея ... Направил сийловете и изпълнил техниката. Тя отново нямала резултат. Той продължил още по усърдно. Представил си сенсея най - подробно. Представил си дори как чакрата му цилкулира. Концентрирал се максимално. Усетил Чуство на извисяване. Издължил се нагоре, станал по едър, но като отворил очи отново не бил успял изцяло. Продължил с тренировките цяла нощ, като си легнал в 3 сутринта леко изтощен. На закуска си взел конска доза кафе и се събудил както му и трябва за да се представи добре в академията. Влязъл пак в стаята, поздравил учителят и се решил да успее. Чуствал че владее техниката, че миже да я надвие и да я завладее... Концентрирал се както удома и представил си сенсея. Виждал всяка подробност от лицето му, дори и някой врязани бръчки, но тях решил да ги пренебрегно за да се види учителя подмладен. Той можел да види какъв ще стане. Започнал да извлича чакрата си, усетил я около него, той бил сигурен че ще успее. Той си казал - Сега ще успея, не напразно тренирах.-Той имал вяра в себе си и не се страхувал от провал.Концентрирал се както удома и представил си сенсея. Виждал всяка
подробност от лицето му, дори и някой врязани бръчки, но тях решил да
ги пренебрегно за да се види учителя подмладен. Той започнал да извлича
чакрата си, усетил я около него, той бил сигурен че ще успее. Направил
няколко сийла изричайки - Хенге но джутсу!

Офф. така е ... но докато почнеш да учиш такива техники ще ти е по-лесно от колкото сега ... повярвай ! Сега ... аз не държа толкова да е хипер голямо! Може да е по-малко от сега твоето! Но трябва да е правилно!

Сенсей-а стоеше и чакаше момчето да се върне.

Офф. 1-во нямаш къща ... второ неможеш да пишеш във тази тема - Академията КАК ОТИВАШ У ВАС И КВО ПРАЙШ ТАМ ...

(Ами искаха да покажа колко много се е старал и е тренирал и не се мислех че ще е правилно да напиша как цялк ден тренира в академията пред сенсея.

Той се върнал в академията, поздравил радостно сенсея - Здравейте сенсей, мисля че научих техниката! - Съсредоточил се. Чуствал че
владее техниката, че миже да я надвие и да я завладее... Концентрирал
се както удома и представил си сенсея. Виждал всяка подробност от
лицето му, дори и някой врязани бръчки, но тях решил да ги пренебрегно
за да се види учителя подмладен. Той можел да види какъв ще стане.
Започнал да извлича чакрата си, усетил я около него, той бил сигурен че
ще успее. Той си казал - Сега ще успея, не напразно тренирах.-Той имал
вяра в себе си и не се страхувал от провал.Концентрирал се както удома
и представил си сенсея. Виждал всяка подробност от лицето му, дори и някой врязани бръчки, но тях решил да ги пренебрегно за да се види учителя подмладен. Той започнал да извлича
чакрата си, усетил я около него, той бил сигурен че ще успее. Направил
няколко сийла изричайки - Хенге но джутсу!

Ан Излезе.. След малко се върна и седна на един чин. Загледа се в черната дъска. Беше започнала да се отегчава, заради тази техника.

/Офф..Ми немогааа.. немога да пиша дълги постове и тва е ! /

Офф. продължавай да се обеждаваш, че неможеш ... продължавай, па мога и аз да ти повярвам

Сенсей-а погледна момичето и потърка брада. " Как да я стимулирам ... как? Виждам, че бързо се предава ... може би не трябва да мине Академията ... това качество (да се предаваш) не е присъщо за една истинска нинджа " - мислеше си учителят.

Офф. ти наистина искаш да ме обедиш.

Момичето успешно обърна пола ... но не успя да стании като учителят си .

Добре - Каза Току и радостен от успеха си с предната техника се зае да я изпълнява. Той събра чакрата си, събра колкото може на това ниво, концентрира се мислейки си за стола, стоящ на 3 метра от него, помисли си как се разменя с него и го поставя на своето място, помисли си как да освободи своята енергия максимално целенасочени и правейки няколко сийла той каза - Каварими но Джутсу! - и изпълни техниката.

Току се зарадва че въобще е направил нещо, и се зае да мисли къде са му грешките. Той се концентрира. Мислеше си за дървения стол с опънат плат за облегалка, за разтоянието, за самата стая и за това как да освободи чакрата си в правилният момент без никакви ненужни отсейки. Концентрира се в тишината, започна да извича чакрата си бавно и постепенно, искаше да усети как тя се струпва на нужното място, как като реши би могъл да я накара да се освободи на правилното място в правилният момент, той искаше да усети как се осъществява самата техника преди да я е изпълнил. Той видя в ума си как става, как трябва да стане и преизпълнен със спокойствие той направи няколко сийла и рече:
- Каварими но джутсу - изпълнявайки техниката и освобождавайки чакрата си точно преди самото разминаване, позвулявайки ми я изпълни максимално бързо и точно. Той стоеше с затворени очи чакайки да чуе гласа на сенсея!

Сенсей-а се беше вторачил в момчето. Мигна за миг и видя стол.
" Леле ... немога да повярвам !" - мислеше си сенсей-а.
Хлапето беше успяло!
- Давай с Буншин но Джутсу ! (не с Каге Буншин !!! има разлика)

Ан видя как момчето, което беше дошло много след нея е много по-добро.
„-Аз съм една слабачка..” - каза си тя. „ - Как може.. ” Ан се загледа в земята. „ - Няма да стане нинджа от мен. Явно сенсея го е разбрал.. ” - отчая се момичето.. „ - Нее..Какви си ги мисля?? Нее.. Нима ще се предам ?? И то още в началото ??.. ” – започна да се окуражава тя. „- Просто трябва да направя тази техника. Да, само това! ” Ан затвори очи и се концентрира. Тя се стараеше да запази пълно спокойствие, за да изпълни тази техника. Ан щеше да започне да събира чакра от цялото си тяло в една определена точка. След това тя щеше да си представи сенсея и да изпълни техниката. Да! Това беше плана. Ан започна да събира чакра в корема си. Представи си сенсея, който стоеше пред нея и говореше на някакво момче, което тя трябваше да изолира. Тя веднага изтри момчето от мислите си и в съзнанието ѝ остана само учителя. След като Ан събра достатъчно чакра, тя си представи сенсея и най-малките му детайли. Изведнъж Ан използва цялата чакра, която бе събрала и каза: „-Хенге но джутсу!”

/Офф. Само не ми казвай, че пак е малко..=.= /

Току се зарадва на победата си но се отърси от вълнението за да остане спокоен и концентриран. Той се съсретодочи и започна лека - полека да събира чакра в ръцете си. Усещаше как те се натрупва, чакаща да излезе и да изпълни предназначението си ...Той си представи какво трябва да направи. Как трябва да освободи чакрата си за да може тя да оформи негов клонинг, който за жалост не може да говори, но е достатъчно полезен и така. Количеството чакра стана достатъчно, но той събра още съвсем малко. Искаше това допълнително количество да дооформи детайлите на клонинга - лицето му, точният му ръст и структура, така че дори след по дълго гледане да не може да се различи че е обикновен клонинг. Той си мислеше къде точно да се появи клонинга и реши че ще е най - добре да не е много далеч, а на половин метър вляво от него. Когато чакрата стана достатъчно за да изпълни това което искаше, той си пое въздух и направи сийловете показани му преди това от сенсея изричайки
- Буншиш но джутсу!