Re: Класната Стая

by Кай Якамура Сря Мар 24, 2010 2:22 pm

Кай знаеше че няма да успее лесно и тази мисал го караше да не се отчайва , знаеше и че нищо не се дава даром, а трябва да се потруди много без да очаква милостиня .

Кай трябваше да успее този път , тои си казваше :
-Ще го направя,ще се размножа ей сега . Каза си Кай и спретна
ръце.Чакрата му започна да цирколира в цялото тяло и вече беше готов да
опита.
-Предполагам,че ще бъде най-добре ако просто се опитам да го направя и толкова.-помисли той
След тези мисли Кай си представи клонинга и се опита да вложи чакрата си за да го
направи,но веднага се спря като си помисли"Няма да стане,толкова
просто,трябва да го направя възможно най-добре и най-точно,да не
забравям,че трябва естествено и да се съсредоточа колкото мога повече.
Единственото,което му остана в главата беше формата на буншина и
начина по,който трябваше да го създаде. се концентрира
максимално върху техниката ,като същевременно
пълнеше с чакра празния клонинга като се стремеше да го напълни
максимално точно.След като реши,че е готов, той направи знаците и вложи
чакрата си ,за да може да създаде буншина,който беше във въображението
му и каза:
-Буншин но джусту-като зачака да види дали техниката му щеше да
стане.

by Тереса Сря Мар 24, 2010 4:18 pm

Младата Кроатоан въздъхна тежко, защото не бе очаквала такъв разочароващ опит, нито пък да направи напълно перфектен клонинг, но въобще да не направи нищо, дори не си го и бе помисляла . Макар да не бе успяла от първия път, тя бе твърдо решена да премине академията за отрицателно кратко време, за това нямаше място за повече грешки.

„Явно това е най-трудната техника до сега, за това ще трябва да се постарая повече, ако искам да приключа по-бързо с това.” – помисли си червенокосото момиче, а по изпотеното и вече лице се появи една лека усмивка, която сякаш и даде стимул да продължи напред без да се отчайва. Пропускайки важната си почивка, която не искаше да прави, Кроатоан Тереса застана в удобната си позиция, а именно с крака, разтворени на ширината на раменете и тяло, приведено леко напред. Рубинено-червените очи на новобранката се затвовириха, защото така концетрацията и бе по-добра от обикновенно и сякаш по-добре можеше да усеща и контролира своята чакра. Лицето и придоби доста сериозен вид, явно защото този път бе станала наистина сериозна. Без да губи повече време, червенокосото момиче нарисува свой образ в съзнанието си, като се стараеше да не пропуска и най-малката подробност, защото това можеше да и коства много. Стараейки се да си представи своя образ без нито една грешна черта, тя вдишваше и издишваше бавно като задържаше въздуха в дробовете си за по две-три секунди. След като усети, че бе направила достатъчно точен образ на себе си в съзнанието си, младата Кроатоан направи с ръцете си, нужния за тази техника знак и започна да контролира своята чакра, като се стараеше това да не става изведнъж, а колкото се можеше по-плавно и по-внимателно. Циркулиращата в тялото и чакра започна да се придвижва към китките на ръцете си, по които се усещаха топло вълнение, сякаш предвиждащо, че ще дойдат потоци от гореща чакра. Когато разбра, че бе наистина готова, Тереса започна да отваря постепенно алено-червените си очи, като не допускаше да бъде разсеяна дори от наи-лекия и тих фактор. След това се приготви да направи свое копие, като си представяше как картината в съзнанието му става реалност и извика по-силно от всякога, заради вълнението, което и се бе насъбрало:

- Буншин Но Джутсу ! – след което се появи дим отдясно на нея, и тогава рубинената вещица отвори напълно своите клепачи и погледна леко настрани за да види резултата...

Офф. Нарочно пиша с този шрифт, защото другия ми е накъв много дребен и едвам го разчитам. Не е защото искам да изглеждат постовете ми по-големи! ;)

by Харито Айзък Сря Мар 24, 2010 8:26 pm

Когато Харито разбра резултата от техниката си последва неистов смях ,
момчето не можа да се укроти в близките пет минути а се въргаляше по
пода и се смееше , докато неговият съученик също се мъчеше с
преобразяващата техника.Харито отново се опита да направи техниката ,
съсредоточи чакрата си и отново нанесе чертите на сенсея си върху
собственото си лице , като наблегна повече на ушите и устните , след
което направи знаците и каза:
-Хенге но джутсу!

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 10:09 pm

До Кай отново се появи само един и при това отново безполезен клониг. За разлика от него Тереса успя да направи два клонинга. Сенсеят се усмихна.
- Направи поне три и ще ти дам последната техника, момиче. Знам че можеш. Постарай се още малко.
Колкото до Айзък, опита му не можеше да се нарече успешен понеже толкова много се бе съсредоточил да не обърка чертите на сенсея, че чак ги беше пресилил. Когато го видя, той кръстоса ръце и леко се нацупи.
- Хлапе, според теб да изглеждам така? Аз не мисля така. Давай пак!

by Кай Якамура Сря Мар 24, 2010 10:53 pm

Кай се бе провалил , но не и отказал ,колкото и да се проваля той няма да се предаде , защото трябваше да испълни мечтата си да стане един от на великите шиноби в света.Но за да стане велик шиноби той трябваше да мине през тази техника първо , а след това и през стотици други.

Кай си каза ,,Уверен , неуверен нямам избор ще успея на всяка цена ''.Той се вгледа в себе си , за да потърси вътрешна сила, коята да му помогне в испитанието . Мислеше само за едно и то бе как да направи действащ клонинг , с който да се гордее , а не да се изложи.Кай събра апсулютно цалата си чакра , напави знак и извика :
-Буншин но джусту!

by Тереса Сря Мар 24, 2010 11:02 pm

Кроатоан Тереса се развълнува, защото се бе справила добре и доста бързо, дори и с тази техника, но все още трябваше да вложи малко повече усилия, преди да бъде напълно усъвършенствана техниката „Буншин Но Джустсу”. Тя бе успяла да направи два клонинга, но сега трябваше да се постарае да направи поне три. Момичето извърта рязко главата си, за да се обърна назад, преди да направи своя нов опит, а огнените и коси се развяха гордо сякаш пламтейки обгаряха въздуха. Ярко-червените рубинени и очи изглеждаха доста необичайно щастливи, заради успеха, който бе успяла да пожъне за това кратко време. Радост се изписа на лицето и, но младата Кроатоан много добре знаеше, че сега не бе времето за отпускане, защото най-трудното тепърва престоеше. Въпреки, че бе усвоила теорията доста добре, сега трябваше да се справи и с практическата задача.

Слек като си отпочина за около минута-две, момичето с огнените коси се върна отново на обичайната си позиция и реши да започне с поредния си опит, който искренно се надяваше да бъде последен, защото умората вече си казваше думата. Застана в удобната си бойна позиция, но едвам стоеше на нежните си женски крака, защото вече бе капнала от умора. Изведнъж в главата и нахлуха мислите за своята отвлечена стара приятелка Мирия. Никой не разбра как и защо, но сякаш момичето вече бе отново пълно с енергия, все едно ще изпълнявапървия си опит. Да, това бе мотивацията на „рубинената” Тереса – мислъта за своята ценна приятелка, която мечтаеше да спаси един ден. Без да губи повече от ценното си време, новобранката затвори отново червените скъпоценни камъни, които тя имаше вместо очи и започна да се съсредоточава, мислейки само за това как ще направи три клонигна вместо два. Това бе ключовата дума за този важен за нея опит – ТРИ! В съзнанието и, изплуваха изображения каквито не бе виждала никога преди. Без да знае как са се породили, в този момент в ума на Кроатоан Тереца бе като някакъв отворен учебник за техники, който тя можеше да прочете като детска книжка.

- Този път ще успея! – започна да се мотивира допълнително тя, - Ще докажа на всички, че не съм някаква лигла, с която можеш да си правиш някакви базици или да я обиждаш по всяко време, а напротив...

След като направи знака с ръце, по-бързо от всички други пъти до сега, момичето усети как чакрата се подчиняваше да нейната воля, и за това преди да изгубеше своята ориентация и усет, Тереса започна да придвижва чакрата си като потоп от вода към раменете си. После стичайки се като течност надолу, момичето с огнените коси и очи усети, че сега бе най-подходящия момент за изпълнение на техниката и за това извика:

- Буншин Но Джутсу, - дим се вдигна навсякъде около нея и тя завъртя алено-червените си коси наляно, надясно, за да разбере дали бе успяла да усвои това умение...

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 11:43 pm

Кай претърпя поредния провал. Момичето отново създаде два клонинга. Явно нещо някъде й липсваше.

by Тереса Чет Мар 25, 2010 12:25 am

- Няма да се разберем така! - извика ядосано червенокосото момиче, заради няколкото смешни провала, които бе претърпяла в рамките на няколко минути. - Хората ще си помислят, че не мога да броя! Охх.. Какво греша? - замисли се отново Тереса.

Младата Кроатоан бе наистина разочарована от себе си, но това не беше причина да се отказва точно сега. Тя вярваше в себе си и своите умения, но най-много черпеше сили от топлите спомени за своята най-добра приятелка в детсвото.
- Това е за теб, МИРИЯ ! - каза интусиазирано момичето с огнените коси и очи, и отново се приготви за поредния си опит. Въздъхна тежко, сякаш искаше да извади всичко негатизми и лоши мисли от съзнанието си, за да бъде то избистрено и съсредоточено в тази, вече доста уморителна тренировка. Новобранката усети, че нещо в подхода и начина и не бе наред, за това реши да изпробва нещо ново. Тя щеше да опита да задържи за малко повече време чакрата си в дланта на ръцете си, за да можеше да използва малко повече от нея при направата на три клонинга, вместо два.
Тереса отстъпи две крачки назад, защото искаше да се чувства по комфортно от обикновен, и да извлече полза от всичко, което бе около нея - сенсея, който я подкрепяше непрестанно, макар и да не си личеше; суъчениците си - чиито носове искаше да натрие; както и за самата себе, към която винаги имаше критики, защото искаше всичко да бъде перфектно. Алено-червените и очи се взряха в пода като също така подпря ръцете си на коленете, защото не и бе останала много чакра, но щеше да даде всичко от себе си за този последен опит. Ето, че бе време..
Дамата затвори красивите си огнени очи и си представи, колкото се можеше по-ясно в съзнанието си как до нея се появяват още три клонинга, за които толкова си бе мечтала да направи. Беше ясно, че тя нямаше да се откаже за нищо на света, но целта и която се стремеше да постигне сега бе съвсем различна. Без да губи повече време, младата Кроатоан направи знака с ръце и започна да контролира своята чакра. Усещайки как тя бушуваше бързо, но съсредоточено вътре в него, момичето започна да изпраща колкото се можеше повече насъбрана чакра към края на ръцете си. Тя беше разбрала, че именно това не и достигаше - не бе освободила достатъчно чакра, за това сега се стремеше да опорави тази грешка. Продължавайки да събира и контролира своята чакра, червенокосото момиче вдишваше и издишваше леко затруднена от голямото напрежение, на което бе подложено тялото и. След като не можеше да издържи повече, рубините на лицето и се отвориха и тя с тежка въздишка изрече:
- Буншин Но Джутсу! ...

by Хинамори Аму Чет Мар 25, 2010 12:51 pm

С доста големи усилия момичето най-накрая успя да направи три клонинга, които доста приличаха на нея, макар и да имаха някои грешки във външният им вид.
- Браво, момиче. Хайде, остана само да направиш Каварими и ще станеш пълноправен генин - намигна и той и скръсти ръце пред гърдите си в очакване да види какво ще направи този път Тереса.

by Кай Якамура Чет Мар 25, 2010 3:06 pm

Кай беше много ядосан , но не на сенсея , а на себе си ,защото не беше успял ,а бе положил много усилия,които усилия отидоха на празно.Кай започна да се успокоява , защото не трябваше да дава контрол на емоцийте, но за сужаление не успя

.Водеше го само гнева ''Учителя е твърде строг с мен ,какво очаква той,неспря да ме критикува, неразбира ли , че полагам усилия , връщаме вече пет пъти на тази техника''-каза Кай с ярост , обаче упреците на сенсея го наскарбяваха , но и окоражаваха по някакъв много странен начин.Кай събра много чакра воден от няколко неща , от гнева, от това да се докаже пред сенсея и най - вайното да се докаже пред себе си .

Той събра чакра по цялото си тяло. В главата му беше хаос , но той бързо се средоточи и запомни всяка черта и без да му мисли много , Кай направи знак и извика :
-Буншин но джутсу!

by Тереса Чет Мар 25, 2010 4:04 pm

Кроатоан Тереса се засмя със своятя лека, но изпълнена с много вълнения и чувства усмивка, защото желанието и бе изпълнено, точно както тя си бе пожелала. Тя бе успяла да научи техниката, макар и не от първия път, без значение колко усилия и бе коствало това удоволствие. Да, това наистина се бе превърнало в едно от най-силните и пристрастяващи чувства, които някога бе успявяла да изпита в своя все още кратък, но изпълнен с много трудности живот. Червенокосото момиче осъзна, че бе едва на крачка от това да стане генин и да получи своята първа бандана, за това сега най-важното бе да успее да събере останалата си енергия, да концентрира отново чакрата си и да изпълни последната от трите основни техники, които задължават шинобитата да ги овладеят още в академията.

„Успях с Хенге, успях и с Буншин! Защо по дяволите Каварими да ме затрудни повече от другите? ” – разсмя се момичето на глас, което поради някаква причина накара тялото и да се отпусне, а настроението и да се повиши. Огненото момиче отстъпи няколко крачки назад, за да си вземеше кратка почивка, поради натоварването, на което бе подложила своето неиздръжливо тяло. Както обикновено, алено-червената коса на Тереса се разбунтува наляво-надясно като пламтящ огън, а рубинените и очи всяваха страх във всеки, когото биваше пронизан от тях.

Както си седеше в отдалечения ъгъл на стаята, момичето реши да преговори отново теорията за изпълнение на „Каварими Но Джутсу” , защото не искаше да допуска елементарни грешки както при тренировката за другите две техники. Облегна се удобно на стената зад нея, скръсти ръцете си и затвори горящите си очи. След като поседя така за около няколко секунди, момичето започна да преговаря, всичко за тази техника, стъпка по стъпка. Като се започваше – от предвижването на чакрата, до стойката, знаците, които трябаше да направи и за това, за което трябваше да мисли и да не изхвърля от съзнанието си.

„По-трудното мина, но не трябва да се отпускаш все още, Тереса!” – помисли си младата Кроатоан на ум, мъчейки се да изолира всякакви ненужни фактори, които щяха да и попречат да се концентрира напълно върху ученето на техниката. Момичето продължаваше да стои на стената, защото все още не чувстваше, че бе готова да опита. За тов, още веднъж преговори всичко, което знаеше за тази техника, като се стараеше да запомни всичко дори до най-малката подробност, защото не искаше да почувства вкусът на провала отново.

„Стига толкова почивка,” - каза червенокоската. – „Мисля, че съм готова да опитам!” – каза решително академистката на глас и се изправи от студената стена, точно навреме, преди да се схване и да не можеше да продължи с обучението си. Тереса отиде отново в средата на стаята, стараейки се да не обръща внимание на любопитните погледи, които я стреляха от всички страни. Когато пристигна на обичайното си място, тя се обърна с лице към всички, не много усмихнати лица, които всеки момент чакаха да разберат какво ще се случи. Младата Краотоан не и пукаше за хорското мнение, а само за това на сенсея. Тя изобщо не желаеше да го разочарова още веднъж, и точни за това сега смяташе да даде всичко от себе си, както да влее и не много останалата си чакра в този опит.

„Явно сега щеше да се реши моята съдба. Но каква ли щеше да бъде тя? Дружелюбна? Не, не вярвам! Злочеста? Най-вероятно!” – проговори си сама Тереса, като това сякаш и даваше душевна подкрепа и вяра за това, което щеше да се случи след малко. „Време е да започвам!” – извика доста ентусиазирано огненото момиче, а след това впери поглед в сенсея и си помисли. „Явно старият забрави да ми каже с какво да се разменя, за това решението ще бъде изцяло мое!”

Младата Кроатоан Тереса започна да се оглежда наляво-надясно, като хрърляше погледи върху най-различни предмети – от маси и столове, до учебници за академисти. Най-накрая погледа и се спря въхру един доста дебел учебник, който не бе много далеч от нея, но пък за разлика от това св виждаше доста ясно. Момичето с рубинените очи застана в своята бойна позиция, като се стремеше да пренесе тежеста на десния си крак, който бе няколко сантиметра по назад. Тя изправи стъпалото си на пръсти, а след това затвори бавно и спокойно клепачите си. За да придобиеше максимална концентрация, тя започна да диша доста дълбоко, като се стараеше да задържа въздуха си за по няколко секунди, преди да го освободи от белите си дробове. Когато нямаше какво друго да направи, за да подобри стойката и концентрацията си, Тереса направи знака с ръце и започна да разбунтува леко, по-леко малко останалата си чакра. Чувствайки, че бе непреклонна господарка на чакрата си, огненото момиче се съсредоточи в събирането и към една точка ,а именно ръцете, които в този момент, бяха неподвижни.

След като успя да направи и това, тя започна да си представя в съзнанието си, предмета с който искаше да се размени, а в този случай учебника, който можеше ясно да нарисува с своята глава, или по-точно в своя вътрешен свят. Тя можеше умело да си представи как се размена с него, като се вдига гъст дим, но сега трябваше да превърне тази мечта в реалност. Стараейки се да не пропуска и най-малката подробност, червенокоската продължаваше да върши всяка една от тези стъпки едновременоо, но в същото време бе доста вниматлна, защото искаше да усети точния момент за изпълнението и. Но ето, че не трябваше да чака още много. Когато успя да събере цялата си останала чакра и да си представи съвсем ясно предмета в главата си, Кроатоан Тереса отвори рубинените си очи и отново съсредоточи погледа си върху учебника на някой академист, чието име нямаше и предстара как е. След това въздъхна за последно и каза спокойно, но ентусиазирано:

- Каварими Но Джутсу! ...

by Хинамори Аму Чет Мар 25, 2010 8:37 pm

Явно момичето си бе вземо поука от предишните две техники и сега успя да направи Каварими сравително добре. Сенсеят й се засмя и й подхврли бандата на Суна.
- Хайде, сега се омитай - подсмихна се той. - И да слушаш следващия си сенсей!
Колкото до Кай, той се опита да направи техниката и май точно това беше точната дума - опитал - понеже отново претърпя провал. Сенсеят въздъхна и отиде до момчето.
- Хлапе, виждам, че имаш талант, но го пропиляваш. Стегни се малко. Може в момента да ти иглеждам отвратителен и непоносим, но това не е точно така. Виж - той погледна момчето в очите като премисляше следващите си думи. - Използвай малко главата си. Припомни си какво точно беше това чудо Буншин но джутсу. След като си изясниш теорията, премини към събирането на чакрата и се опитай да я концентрираш, за да може да я подчиниш на волята си и да успееш. Хайде, Кай! Знам, че не си глупав и можеш да се справиш.

by Тереса Чет Мар 25, 2010 9:31 pm

Тереса се засмя, грабна банданата и я върза за лявата си ръка. След това благодари на своя сенсей, който щеше да помни винаги и излезе през вратата...

by Кай Якамура Чет Мар 25, 2010 10:05 pm

Кай реши да послуша този път сенсея,той се успокои и помисли добре.
-Буншин значи- каза си Кай
Момчето започна да се оглежда и да запаметява всяка своя черта, той
запомни панталоните и изобщо дрехите си като вече му беше ясно какво трябва без грешка да направи.,но той бе направил доста грешки , за които не се гордееше.Докоснат от прозрение , Кай реши да направи един клонинг копие, с което да се нарича шиноби.Момчето
направи знак и започна да се концентрирва.Той започна да се освобождава
от всяка своя мисъл и тревога както и от емоциите за момента. ''Един клонинг , какво толкова ,този път ще успея''-каза си Кай.
Момчето събра доста чакра и я испълни по цялото си тяло ,той вече беше готов да докаже на сенсея , че е уникален шиноби,който не се предава.
-буншин но джутсу1- каза средоточено Кай.

by Хинамори Аму Чет Мар 25, 2010 10:13 pm

Този път момчето имаше по-голям успех и сенсеят се усмихна. До Кай имаше един не много съвършен клонинг, но все пак клонинг.
- Хайде сега да ги докараме до три, а? И внимавай малко повече при събирането на чакрата.(опиши процеса)

by Кай Якамура Чет Мар 25, 2010 10:46 pm

На Кай не му беше останало много чакра, но много увереност след похвалата на учителя. Започна да събира цялата остана ла чакра в него дори се опита да потърси някаде по навътре в себе си. Чакрата цирколираше по цялото тяло на пясачния шиноби, но равномерно и плавно, сякаш беше удоволствие да събира чакра. След като усети, че е събрал всичко до последната''капка'' чакра, Кай направи знак и насочи чакрата към това, за което мислеше, а именно за клонинга и всяка своя черта.
-Буншин но джутсу!-извика силно Кай разбира се с увереност, че ще успее.

by Хинамори Аму Пет Мар 26, 2010 11:24 am

Офф. Ако се чудиш какво е това червеничко, еми поправка на грешки от мен xD От днес искам всички да се научат да пишат малко по грамотно и да няма да редактирам толкова грешки. Знам, че при бързането се допускат доста, но все пак бъдете малко по-внимателни. Ако много почна да поправям нечии постове заради елементарни правописни или пунктуациони грешки ще му налагам наказателни.

Момчето успя да направи нужните му три клонинга. Сенсеят въздъхна облегчено и се усмихна.
- Браво, момче. Остана само да ми покажеш Каварими и те пускам да станеш генин - намигна му той.

by Кай Якамура Пет Мар 26, 2010 3:17 pm

Кай се горедееше , че най-сетне бе успял с две техники , но оставаше още една , последната стъпка към бандата.Момчето се замисли за последната техника ''Каварами значи''.Техниката заменяше човек с някакъв предмет, който е наблизо. Името на
техниката също подсказваше какво прави. Кай беше чел за тази техника , но не я беше правил . Имаше леко напрежение в него така като
стоеше до учителя си. Страхуваше се от провал, като при другите две техники,но се надяваше, че ще
успее бързо да свърши с нея и ще мине академията.Беше му някак си гадно , защото не искаше провал ''Сенсеят е сторг , но справедлив , не мога да го разочаровам, не и след шанса, който ми даде.Каквото и да става няма да се провалям.''
Кай се огледа в стаята , в която има много предмети ''Какво да избера?''-каза си момчето .Кай реши да се замени в нещо към , което се стремеше , той реши де замени в бандата на сенсея , но щеше да е много страмно и много смешно , за това Кай реши да се замени с ваза , той знаеше , че тази техника се прави обикновенно с дърво .Решителният шиноби събра бавно , но равномерно наситена чакра .Той сключи сийл и изавика:
-Каварами но джутсу!

by Хинамори Аму Пет Мар 26, 2010 10:15 pm

Около момчето се издигна дим и когато след секунда изчезна, Кай се намираше на около 20 сантиметра по-надясно, но не бе успял напълно с техниката.

by Кюцки Мия Нед Мар 28, 2010 10:49 pm

Мия си каза наум"Значи хенге.Какво беше
хенге.Хммм, оо да това беше техника в която аз трябва да се
трансформирам в някои предмет или човек."Тя се
успокой и се съсредоточи в техниката.Мия започна да събира чакрата
си и да я разпределя.След като го направи
си представи образа на сенсея,всяка част и гънка на тялото - ръцете,
краката, очите, физиономията, косата, облеклото, бръчките и други
неща.После съсредоточи чакрата чакрата си в ръцете и започна да прави
знаците, но усети че изпуска контрола на чакрата си и спря.Отново
започна да я събираи чакра.Пак се
съсредоточи в образа на сенсея, но този път не бързаше.Тя оглеждаше
образът му много внимателно за да не допусне грешка, след това по
най-бързия начин си събра чакрата и направи знаците и каза спокойно :
- Хенге но джутсу.

by Кай Якамура Пет Апр 09, 2010 7:55 am

Кай знаеше , че няма да успее от първият път , но се нядяваше. Реши отново да се замени с вазата.Момчето събра цялата си чакра и тя започна циркулира по цялото тяло на младия шиноби и без повече да мисли , той се отпусна и концентрира.
-Каварами но джутсу!-извика силно Кай

/Извинете за грешките преди просто много бързах /

by Sponsored content