Класната Стая

Момчето знаеше, че не му остана много но все пак реши да почине малко защото се беше истощил доста от тренировката му в академията. Момчето отиде до дървената пейка и седна на нея за да си почине гърбът му, защото много го болеше и просто... след известно време момчето стана - гърбът му още го болеше но няма да седи цял ден там я! Сарън отиде до стола и събра ръце като се съсредоточи върху заменянето с стола. Концентрира си чакрата, направи сийловете и извика - Каварими!

Сарън малко се ядоса защото мислеше, че този път ще оспее. Той видя стола навънка и отиде да го вземе ама падна и се удари. Момчето стана и продължи нататък. Когато се върна със стола момчето го сложи до прокълнатата маса и се сасредоточи върху стола. Събра ръце с надеждата, че с този опит ще успее за направи Каварими но Джутсо правилно. Кара концентрира чакрата си и направи сийловете като извика с пълен глас - Каварими но Джутсо!

Момчето взе банданата и каза на сенсея - Много ви благодаря - постарах се! Неможах бързо да схвана нещата но успях постепенно. - Кара си тръгна щастлив.

П.П. Като пишете такива постове много се вживявам! xD

Момчето стана сериозно.Знаеше че не е време за шеги.Отиде го един стол и си каза че сигурно този път ще стане.Усмихна се .Направи знаците средоточи се , но изведнъж спря и си каза да го прави ли или не.Кара викаше силн.-Ти можеш аз вярвам в теб.Тогава момчето разбра че трчбва да е сериозен за да стане генин.Концентрира си чакрата върху стола субра ръце направи знаците и каза: КАВАРИМИ!!!!!!!!!!!!!!!!

Момчето малко се засмя но и малко се засрами от себе си.На него му беше хем смешно хем искаше да научи техниката за това заряза ,,Прокулнатият" стол и реши да се замени с друг стол.Доближи се то стола, сне ръце и направи знаците и каза: Каварими!!!!!!!

Този път нямаше нито звук, нито дим, нито заместване.
- Ох, прекалено си близо до стола момче. Може само да вдигнеш малко дим и да се размените набързо. Нпарави техниката от малко по-голяма дистанция. Поне 2 метра.

Пфф. Напиши ми хубав пост и те пускам.

Шиминаро Наро разбра намека и каза грубогласно-Този път ще успея сенсеи.-Но за съжаление беше малко изморен почина си малко и реши да пробва отново.Момчето опита да на прави знаците но имаше нешто което го притеснчваше.Разреши на бързо проблема и реши да пробва отново.Събра ръцете си направи знаците концентрира чакрата си и извика с пулен глас:–КАВАРИМИ!!!!!

Пфф. Ммм не точно такъв пост очаквах, но карай.

Най-накрая момчето успя да се замени с проклетия стол. Сенсеят се усмихна изморено и му подаде бандата.
- И не я губи! Дано намериш своя нинджа път и станеш отличен шиноби. Късмет занапред, момче, ще ти трябва.

Момчето радостно подскочи, взе бандата и каза:–Благодаря ви сенсеи.-Итръгна по пътя си.

-Тук съм да завърша тази академия и да стана генин. Някой би ли ми помогнъл?

-Добре момче.. - Каза изпитващото лице. - Кажи ми - какво знаеш за Нидайме/Втория хокаге/? - След което зачака отговора на момчето.

Офф. Данте - намали си снимката за Реален Герой. Прекалено е голяма.

Сенжу Тобирама - По младия брат на Хаширама Сенжу/Първия Хокаге. Знам единствено, че е бил невероятно добър с водния си елемент и, че е тренирал Третия... - Кратко изказа се Данте, но знаейки, че знанията, които показа току-що не бяха достатъчни... Засрамен врътна погледа си към пода и зачака отговора на Сенсея му.

- Махнах го пич, споко :)

Тогава сенсея му каза : - Добре, сега ми демонстрирай Хенге!

-Как да направя това, Сенсей? - Попита объркано момчето...

Aa! Сетих се! - Провикна се момчето, прекъсвайки Сенсея му преди да се
до изкаже и поставяки учудено изражение на лицето му. Момчето започна
да сключва сийловете умело, като че ли ги знаеше вече и - Хенге-но
Джутсу!

Разочарован, но все пак още по-мотивиран да се докаже пред Сенсея си, Данте пробва отново. Този път се концентрира повече и изпрати цялата си чакра през тялото си, като че ли ситуацията беше на живот и смърт. Потта по челото му синдикираше, че техниката, която се опитва да направи е изключително трудна, особено за начинаещ като него. След като концентрира ума и чакрата си в една цел, той направи сийловете и - Хенге!!! ...

- Да, Сенсей. - Каза с умерен тон Данте, опитвайки се да прикрие положителната емоция породена от успешното изпълнение на предишното джутсу. Без капка колебание в закоравялото си от мъка и самота сърце, Данте кръстоса ръцете си, правейки съответния сайн за буншин. Въпреки всичко Данте знаеше, че не трябва да се отпуска сега, независимо от самочувствието, което сега витаеше в сърцето му, поради предишния му успех. Сега той трябваше да се концентрира още повече, което той и направи. Стисна здраво зъби, с цялата си чакра бясно циркулираща по тялото му и изрече: Буншин-но Джутсу!

Данте сведе главата си в срам гневно стискайки юмрука на дясната си ръка. Диспелна клонинга труполясъл се до него с един поглед и след това продължи да се взира в празното пространство между дъските на пода с намръщен на себе си и на собственото си не-умение поглед. Той знаеше, че те го гледат... Съучениците му го гледат, присмивайки му се отвътре. Но те мълчаха... Никой не смееше да каже нищо. След около минута Данте се съвзе и с едно ряазко движение на лявата си ръка обърса потта по челото си, пресичайки лъщящата си, бяла на цвят коса. След което с въздишка постави ръцете си отново в правилната позиция. Този път отне малко повече време да се концентрира, но и този път беше решаващ за него. Той знаеша каква му е мисията, знаеше целта си и знаеше, че трябва да мине през тази форма на обучение преди да продължи към каквото и да било... Конвертира гнева насъбрал в сърцето си в мотивация. Може би това не беше правилният начин? Но той не знаеше друг! Гнева беше единствената сила движеща го да продължава. Да продължава да се бори с цялата не-разкрита мистерия заобикаляща него и причината, по която беше на този свят. Данте изтласка с такава огромна сила чакрата си, че чак косата му се повдигна. Здравата концентрация бе ключа към успеха и той го знаеше! Беше се концентрирал само върху една мисъл - Буншин-но Джутсу!!!