Класната Стая

офф. ебай само за хенге но джутсу трябва да изпиша 10 коментара с по 10 реда (нали това се води Много лесно научаваща се техника)...

момчето си казал на ум Буншин но Джутсу еах.. това е елементарна техника която създава клонинги които не са нищо повече от нормална илюзия.... но да не забравям и че те ще се разпаднат в момента в който се докоснат до нещо.. значи трябва да концентрирам чакрата си отново колкото се може повече за да не вложа повече чакра от колкото трябва и да не стане нищо..

Момчето застана пред сенсейа, защото беше негов ред. Затоври си очите, стисна ръцете здраво в поза тигър и сабираше чакра в тях. Представяше си негово копие което да бъде досущ като него без никакви грешки... всяка гънка ; глава, очи, коса, нос, вежди, крака, раце, всичко... тяло досъщ като неговото бе създадено в съзнанието му.. продължи да се концентрира, огледа тялото което бе създадено в съзнанието му от глава до пети няколко пъти.. не спря да мисли за него... вече под се стичаше от лицето на момчето докато то не извика:

-Буншин но Джутсу

Масуке падна на земята изтощен от всичко това което беше направил до сега.. пот се стичаше от цялото му тяло.. неможеше да се държи на краката си..
Почти се беше предал докато не му излезнаха спомени пред очите как всчико се разрушава и много хора умират.. виждаше само сълзи и крещящи майаки, деца.. Утаке се изправи избърсаси слепоочието присви колената те бяха на същото ниво на което бяха и раменете.. без да говори той стисна здраво рацете и започна да си повтаря:

-трябва да успееш , налага се да успееш, за какво си се трудил ако не можеш да минеш дори академията... ; трябва да усееш.......

момчето направи нужните сйилове и от него започна да излиза дим който се сабираше като торнадо... Той извика :

-Буншин но Джутсу

и огромен облак пушек се беше вдигнало над него всякащ нямаше да изчезне никога докато не..

Амино погледна с изненада.След което реши да започне.Огледа се наокло и се подготвяше.
На ум си крещеше-"ХАЙДЕ АМИНО ХАЙДЕ!!!ЗНАМ ЧЕ МОЖЕШ!!!"Колко ли не пъти...Знаеше че ако не го направи ще съжалява.Реши че това е за нейно добро и не бива да изпуска шанса си.
Започна да мисли само за целите си.Започна силно да вярва в ебе си.Концентрира се и:

-Буншин Но Джутцо

Амино реши да опита пак.Очевидно сенсеят не бе харесал това.Тя затвори очи.Видя как чакрата минава през самата нея.Видя как се появява на едно тайнсвено място до една тайнствена река.Тя видя отражението си.Бурни черни на цвят коси с червени панделки на тях,Розов потник до пъпа и дълги черни панталони.Видя как чакрата минава по реката.В съзнанието си я гонеше-това и помогна да се концентрира.Чакрата спря.Тя се хвърли в реката и извика:

-Буншин Но Джутсо

Момчето се беше вече отчаяло достатъчно и реши да спре.. една капка падна от лицето, Масуке погледна в земята и се сети как всеки ден докато си седял на кей-а си виждал отражението, как всеки път като метнел камък отражението му изчезвало и пак се показвало.. Той се обърнал към сенсей-а и му казал:

-Сенсей колкото и да не искате да мина този път ще успея!!

Утака започна да мисли само за миговете които е прекарал сам... злобата на лицето му беше ясна.. започна да се концентрира и да мисли само за дните в които е седял на кей-а и гледал отражението си и се питал "(какво съм аз.., кой съм аз..) но това нямало значение в момента, защото неговата цел беше да направи поне 1 негов клонинг.. затвори очи и продължаваше да мисли само за тези мигове от живота му.. но не виждаше нищо освен тъмнина.. стъпи здраво на земята сякаш искаше да направи дупка на пода и пред него започваха да се появяват отраженията който виждал докато се гледал във водата.. отворил очи и погледнал капката която беше се стекла от лицето му и си видя отражението... Утака отново затвори очи започна да сабира чакра в рацете си .. чакрата започна да се движи от корема му из цялото тяло както се движи водата в морето.. по буйна от всякога чакрата обхвана цялото тяло на момчето. Той вече започна да вижда отражението си чисто и ясно. Пот-а не спираше момчето смени няколко цвята докато не направи нужните сйилове които беше научил докато гледаше другите деца.. и извика:

-Буншин но Джутсу

Тя разбра как го е направил Утаке и си каза "Ами да!!!...Аз имам близначка!Ще мисля какво можеше да ми бъде с нея!!!".
Първоначлнно не стана нищо.Каквото и да правеше-все не се концентрираше.Тясе облегна на чина и сложи ръце на главата си.Помисли си за близначката която не е виждала отдавна.Досети се че
Когато техните я извикваха у тях е Хаки (жената която я отгледа) викаше нея те се разделяха и така сякаш повече нямаше да се видят.Тя си спомни че сестра и загина защото се беше сближила прекалено много с Амино.Тя се дости и че тогава сядаше на брега на езерото и гледаше отражението,говореше с него и изведнъж отново извика:


-Буншин Но джуцу

Радостен, че най-сетне мина най-трудната за него техника той стана от стола и реши да се пробва с последната техника.Масуке трябваше да си избере предмет, с който да се замени.. той погледна стола който стоеше зад сенсей-а и реши да се замени с него. Той затвори очи и се концентрира, като започна да
събира чакра в рацете си. Представяше си само стола с който трябваше да се замени. Утака отвори отново очи измери добре растоянието между него и стола което беше 2-3 метра огледа го хубаво и отново затвори очи. Започна да осешта контрол над чакрата си.. вече знаеше пътя на чакрата от много опити които беше направил преди това , но въпреки това беше много изморен.. изхаби много от чакрата си заради глупави грешки и трябваше този път да успее колкото се може по-бързо. Мислеики за стола и за дължината Масуке искаше да направи връзка за да може по лесно да направи джутсу-то. Беше събрал достатъчно чакра, беше преценил добре разтоянието и стола не излизаше от главата му.. направи сйиловете и извика:

-Каварими но Джутсу

Тя разбра как го е направил Утаке и си каза "Ами да!!!...Аз имам близначка!Ще мисля какво можеше да ми бъде с нея!!!".
Първоначлнно
не стана нищо.Каквото и да правеше-все не се концентрираше.Тясе облегна
на чина и сложи ръце на главата си.Помисли си за близначката която не е
виждала отдавна.Досети се че
Когато техните я извикваха у тях е Хаки
(жената която я отгледа) викаше нея те се разделяха и така сякаш повече
нямаше да се видят.Тя си спомни че сестра и загина защото се беше
сближила прекалено много с Амино.Концентрацията и помогна много.Но конценрацията на чакра се усиливаше все повече и повече.Тя си каза:
"Ако не сега,кога?"
Досети се и че тогава сядаше на
брега на езерото и гледаше отражението,говореше с него и изведнъж извика:


-Буншин Но джуцу

Масуке произведе гъст дим, но неуспя да се замени с даденият предмет.
Хаяне постигна успех! Сега я чакаше техниката Каварими но Джутсу!

Офф. айде от мен да мине :P ай да не ви убивам хатъра още от начало ;d

Млaдото шиноби се чувстваше някак си изолирано,но и леко притеснено,се пак момиче го изпревари,подяволите момиче!.Момчето нямаше да губи надежда,все пак щеше да става мъж,че дори и велико шиноби,от кири при това!Сега оставаше само да вземе всичко в свой ръце,опитвайки се да впечтли дори сенсеят си,който изглеждаше някак си,доста спокоен,но и някак си неуязвим сякаш,но все пак нямаше време за празни мисли,в тиквоча му,ами трябваше просто да действа и да се опитва,за да види резултата от опитите си,от свoят труд,проляната пот и дори кръв,завбъдще..Сега просто трябваше да се концентрира и това направи той,застана с леко разкрачени карака,колкото разтоянието на раменете му,и заключвайки сийл започна да събира неубходимото количество чакра за Каварими-то,но и трябваше да изчака достатъчно,а не да бъде нетърпелив..Утака се усмихна леко,притеснен сякаш той спря сийла,като просто отпускайки ръцете си каза:
-"Каварими но джуцу!"
След като го каза това,той искаше да види резултата си,но незнаеше дали да е радостен имайки се предвид,началната му подготовка и всичко около него,притеснението и стреса си казваха думата,но той очакваше скоро да успее с опитът си,сега и да стане генин.

Масуке незнаеше дали да се радва вообще.. защото пот се стичаше от лицето му.. той едва мина академията ... но се усмихна и каза

-Сенсей благодаря ви

и си отиде

Tя реши че щом Утаке може значи и тя ще го направи.Погледна саксията.Започна да мисли само за нея.Тя не излизаше от главата и
представи си как се разменят.След това отвори очи,погледна саксията,погледна сенсея и отново затвори очи.Тя събираше чакра в ръцете си.Ала беше сигурна че чакрата и ще стигне само за още един опит.Отново погледна сенсей-а,саксията и пак сенсей-а.Тя си представи как изчезва и на нехно място се появява саксията.
Тя бе изморена от тези свой грешки и постижения.Реши че трябва
да го направи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!Започна да мисли за саксията,отново саксията и как се разменя с нея.
Амино въздъхна тежко,отново чакрата се събра в ръцете и,видя
как саксията изчезва и бавно започна да действа.Стъпи здраво на земята.И най накрая се чу вик:



-Каварими Но джутсо

Офф. трябваше да добавиш и 1 сийл ... и ще стане работата ... пробвай още веднъж ... направи хубав пост и ти ще станеш генин!

Момичето неуспя да се замени ... обаче се усещаше, че има потенциала.

Този път вярваше повече от обикновенно в себе си.
Tя реши че щом Утаке може значи и тя ще го направи.Погледна саксията.Започна да мисли само за нея.Тя не излизаше от главата и
представи
си как се разменят.
Направи нужните сиилове за това джутсо.Този път бе много уверена и сигурна!
След това отвори очи,погледна саксията,погледна
сенсея и отново затвори очи.Тя събираше чакра в ръцете си.Ала беше
сигурна че чакрата и ще стигне само за още един опит.Отново погледна
сенсей-а,саксията и пак сенсей-а.Тя си представи как изчезва и на нехно
място се появява саксията.
Тя бе изморена от тези свой грешки и постижения.Реши че трябва
да го направи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!Започна да мисли за саксията,отново саксията и как се разменя с нея.
Амино въздъхна тежко,отново чакрата се събра в ръцете и,видя
как саксията изчезва и бавно започна да действа.Стъпи здраво на земята.И най накрая се чу вик:



-Каварими Но джутсо

Тя се натъжи.

-Да сенсе-й.
Каза тя просълзена.Започна да мисли само за предмета нищо друго.Изведнъж една хартиййка я одари по гърба.Един ученик отзад я уцели.Сълза се спусна по розовата и буза.Съсредоточи семМнго внимателно направи сииловете.И започна да мисли:

"Саксията,саксията,скасията,саксията..."

Не спря да исли за нея.Чакрата и беше изцяло в ръцете.Отново наприви внимателно сииловете.

"Саксията,саксията,саксията..."

-КАВАРИМИ НО ДЖУТСУ!!!

Изкрещя тя.

Докато чакаше сенсея да каже нещо тя погледна Лала и и каза:

Здравей!Аз съм Амино...ти как се казваш?

Амино неуспя за пореден път, но бе близо до успеха! Сенсей-а приветства Лала и даде на двете момичета време, за да се опознаят.