Re: Класната Стая

by Хинамори Аму Сря Мар 03, 2010 11:39 pm

Този път всичко беше наред. Момичето успя да направи пет идеални по всяко едно отношение клонинги. От носа на сенсея отново текна кръв при вида на толкова много и хубави момичета.
- Момиче, направо ми бъркаш в здравето с тези твой техники - каза той с уста пълна със слюнка и огромно желание. След миг се посъвзе, изкашля се, като си сложи дясната ръка пред устата, а лявата на кръста, и вече със сериозен поглед и тон промълви: - Сега ми покажи Каварими.

by Хасегава Айми Чет Мар 04, 2010 6:44 am

-Да започваме тогава...-отговори червенокоската и тъкмо да каже нещо...и спря. Говоренето не й беше силното място,но това не значеше ,че няма да го направи.
-Забуза Момочи..Така...В миналото Киригакуре,селото ни, е имало нещо като тренировка,през която всички завършили академията трябвало да преминат. Тази "тренировка" била битка...до смърт.-Червенокоската се замисли още малко и продължи-Тогава Забуза,още момче сам убил 100 ученика и битката била прекъсната.Хмм..От тогава Забуза е познат още като "Демона на селото в скритата мъгла."Той също така убил нинджа от Конохагуре-Кумаде Торийчи. По-късно намерил Хаку...Дете,което имало специални умения. Така Забуза решил да го превърне в своe oръжие. Докъто един ден той се сблъсква с отбор 7 на Коноха,отбора на Какаши Хатаке. В тяхната битка Забуза и Хаку умират...Това е..

by Нао Чет Мар 04, 2010 8:58 pm

Кайто открехна вратата и влезе,след което поздрави учителя и каза:
-Тук съм,за да стана генин!

by Хинамори Аму Чет Мар 04, 2010 9:03 pm

Сенсеят подпря брадичката си с ръка и кимна. Явно настроението му се бе възвърнало, когато момичето се представи добре с теоритичната част.
- Добре, виждам, че познаваш историята. Направи ми сега Хенге. Може да ме използваш като модел - усмихна се той и заглади леко косата си.
Една сенсейка погледна към новопристигналото момче и се усмихна.
-Още едно момченце, решило да става велико шиноби и да следва своя славен нинджа път - подсмихна се тя и сложи ръцете си на кръста. - Я да видим колко добре си учил до сега. Кажи ми какво знаеш за "Седемте мечоносци".

by Нао Чет Мар 04, 2010 9:09 pm

Хмм,за тях..много не се знае .Всъщност 4 са известни .Първият за който знам е "Забуза Момочи" в неговите ръце е стоял мечът "Replica" докато не умира .След това знам..Райга Куросаки .Да,мисля,че наистина това беше фамилията му .Ами,значи той има две,не много дълги меча,наречени Уакизашита .По тях той може да прокарва електричество .Друг,друг..Суйгетсу Хозуки също е притежател на мечът Реплика,е,поне за сега .O,!Как можах да забравя..Самехада,стои в Кисаме Хошигаки,който е полу-човек,полу-риба .Може да се слива с мечът си,буквално.И последният,четвърти..който знам е Чоджуро.За него не знам много .И все пак всички тези мечове са смъртоносни .Е,сенсей..как се справих?

by Хинамори Аму Чет Мар 04, 2010 9:18 pm

- Не беше кой знае колко зле. Пропусна да отбележиш, че това са хората, които са успяли да вземат последният си изпит, наречен още кървава мъгла, и са се отличили с изключителни умения - сенсейката въздъхна и погледна отново момчето. - Сега. Покажи ми как правиш Буншин.

by Нао Чет Мар 04, 2010 9:38 pm

Хъх..ами..добре !Соул реши първо да си припомни какво знаеше за техниката.*Ами..значи, трябва да събера чакрата си,това е най - важното .След това да я разпределя по цялото си тяло,та да може да успея с техниката .Всъщност аз,както и всички други шинобита имат 64 текентсута,по които тече чакра .Та,да си припомня най - важното .Всъщност би трябвало да е лесно ?!Трябва просто да създам свое копие,или поне 3,4 такива .Значи така..*Кайто "погледна" себе си отдалеч и виждаше всички свои чакра точки .След това той сключи сийл .Започна да събира чакрата си .Още в началото усети леко затопляне .Което продължи и с всяка секунда се усилваше все повече и повече .След това,"топлинката" премина и се появи нещо ново ..гъделичкане .Белокосото хлапе,обаче не се разконцентрира .В мисълта си видя,как той успешно бе направил 5,6 идеални буншина ..*Колко проблемно!*След това момчето сключи друг сийл и силно извика:
Bunshin no JUtsu !

by Кагай Хайнеко Чет Мар 04, 2010 10:39 pm

Девойката не развали техниката веднага.Преди това мина и огледа всеки един от образите си,като недоумяваше наистина ли е така усмихната,защо изглежда
толкова официална и каква по дяволите е тая пъпка зад един от кичурите коса.При последното наблюдение чернокоската приведе
гръб,опули и пусна косата на клонинга си,като
същевременно махна шнолата от своята собствена,за да скрие тази допълнителна "екстра" на природата.Минути след това,чернокоската скръсти ръце в сийл и разпусна техниката,като
момичетата изчезваха едно по едно.Жалко за сенсея.На неговият коментар,Кагай просто се усмихна мило и се почеса зад тила.Сега беше ред на последната
част от цялата тая сделка със ставането на генин.Кагай подскокна весело,при което леката рокличка се вдигаше и разкриваше апетитна гледка към бедрата ѝ,но
тя действаше като дете и изобщо не обръщаше внимание на този елемент,съпровождащ движението ѝ.Врътвайки се за пореден път,азиатката клекна до раницата си
и затършува вътре.В тази вълшебна чантичка имаше какво ли не!Но това,което трябваше на Кагай в момента се появи на бял свят едва няколко секунди по-късно.
Сияеща от щастие,тя подскокна към сенсея и бутна под носа му своя талисман-миниатюрно стъклено мече,което призматично проблясваше на вече бледата слънчева
светлина,беше нещото,което учителя видя.С ведрият си глас,Кагай му обясни че този специален предмет се казва "Шо-шо" и той ще бъде нещото,с което
тя е решила да се заменя.Без да изчака одобрението или каквато и да е реакция от горкия,измъчен,перверзен човечец,Кагай се запъти към мястото,където
преди бе оставила огледалото за Henge no jutsu-то си и остави там своя Шо-Шо...

***
Треперещите ръце на момичето положиха внимателно крехката стъклена фигура на катедрата.Чернокоската бе избрала именно този предмет,защото обичаше своя
талисман и се усещаше свързана с него.А Шо-Шо,от своя страна не изглеждаше особено развълнуван.Всъщност,той никога не се променяше,
но въпреки факта,че един талисман не променя формата на лицето си,Кагай виждаше в него различни реакций.Сега Шо-Шо сякаш кимаше
утвъртиделно с глава и пожелаваше успех на своята притежателка.Тази инпрофанна реакция,породена от развинтеното въображение на момичето,ѝ помагаше
по някакъв начин да преодолее всички изменчиви усещания.Да пренебрегне всеки фактор,който би могъл да я разсее.Въпреки,че беше подготвена за устен
изпит върху Kawarimi no jutsu,тя никога през живота си не бе опитвала неговата практика.Същността на техниката беше да се въплътиш в тялото на другия,
като дидактическата задача беше този "друг" да бъде предмет.Да се поставиш на мястото на неживото и мислено да замениш вашите физически и "душевни" места,
вкарвайки в този процес не само креативност,но и вливайки от силата на нинджата,беше целта на това джутсо.И благодарение на размяната,ти да получиш сигурност,
скрит в някой храст,а предмета да те замени,изненадвайки противника.Гениално,да,но дали беше толкова лесно?

Шо-Шо проблясваше с магнетична и загадъчна прозрачност.Преливащи се,нежни елмазени цветове галеха повърхността му и се разливаха по телцето му,
пречупвайки се от множеството малки призми и образувайки още по-красиви сияния.Ефирни перлени цветове от леко лилаво и нежно синьо,се разливаха
и се смесваха със слънчевите отблясъци,съчетавайки така една цветна,но много крехка дъга,която се отбелязваше на стената отзад-призматично
пречупена и по-щедра към цветовете,отколкото всъщност беше.В свитите от внезапната светеща феерия,зеници на Кагай,се отбелязваше този любим предмет,който
тя приемаше като живо същество.Връзката ѝ с него беше повече емоционална,отколкото каквато и да е била друга.Тя усещаше своят Шо-Шо и само ако затвореше
очи,можеше да види привързаният нежно,към китката ѝ,конец,който я свързваше със своя талисман.Крехка нишка,сапфирено чиста,от която струяха искри
и лъчисти спомени се разпръскваха около ѝ беше привързана и към талисманчето
.Без сама да знае защо,азиатката се почувства мирна,лека и душевно извисена.В сърцето ѝ се надигаше едно
гъделичкащо,приятно задушаващо чувство и при всяко издишване или затаяване на дъх,тя усещаше как сила се влива в гръдния ѝ кош и се разнася
из цялото ѝ тяло.Да,Кагай беше крехко
същество,не беше никак силна,но нейното съзнание,беше крайъгълният камък,за нейният хъс и успешност.Както предишните три пъти,девойката затвори очи,ала
този път го направи леко,мирно и спокойно.Усещаше как долната ѝ ръка потрепваше леко и като че ли държеше душевната нишка свързана.Няколко кичурчета коса
падаха мирно върху бялото ѝ личице и я галеха,вдъхвайки ѝ нова доза кураж.Застанала срещу светлия прозорец и затворила очи,азиатката виждаше един
слънчев,пастелен цвят,който в крайщата на клепките беше по-мек и нежен,а в началото на самия клепач,изглеждаше светло-ален.Този цвят се менеше и
като че ли прескачаше,но това не пречеше на Кагай да се съсредоточи и сляпо да визира местоположението на талисмана си.В мислите ѝ изплуваха
отново стари спомени,прекарани с Шо-шо,общата история,която имаха,човекът,от когото беше получила този тъй важен за нея,предмет.Смехът на хората,когато
чуваха странното име на нейния любим талисман ... външният му вид,с красивите си и безбройни палитри от цветове,нежната прозрачност,но и хаотичната
призматичност,съпроводена от крехка чупливост.В тази чупливост,сама знаеше,имаше голяма доза якост и издържливост.Само за няколко мига,уголемен модел на
предмета се появи в съзнанието на Кагай.Тя сякаш можеше да го докосне,да го завърти и да разгледа драскотините и неравностите по него.Нейните пръсти не
докосваха реално това любимо същество,но отпечатъците,оставени по Шо-шо,от нейните ръце,бяха достатъчни,за да го усети отново.Мислено,Кагай прокара
пръст по неравната и донякъде остра повърхност на предмета,почувства го,порадва му се и анализира всеки белег,оставен по него,като го
свързваше отново и отново с някоя злополука или добро събитие.Паралелно с тези мисли,
съзнанието ѝ шепнеше въпроси,от философско значение,с определена дидактическа задача-да я опиянят и бавно да я накарат да се превърне в своя предмет.
Кагай се постави на мястото на Шо-шо.Представи си,какво би било чувството,ако тя беше така чуплива и тези неравности,които мислено,продължаваше да докосва,
бяха част от нейното тяло.Усети как душата ѝ започва бавно да се прелива и да придобива друг вид,пристъпвайки сигурно към целта си.Точките чакра
се събудиха от ежеминутния си сън и отново затуптяха и затрептяха.Шейсет и четирите източника на енергия помагаха на Кагай да подхранва мислите си
и да си задава реторични въпроси,превъплъщавайки се в ролята на предмет.Чакрата струеше от нея,но не визуално,а по-скоро само съзнателно и само тя можеше
да я "види" и усети.Онова парещо усещане за неизмерима сила се отключи и накара сърцето ѝ да ускори пулса си.Чернокоската въздъхна и с поемането на следващият
дъх се пренесе мислено в неживото тяло,замествайки го изцяло,а източниците на чакра в тялото ѝ продължаваха да струят с лъчиста и настоятелна енергия.
Усещайки,че всяка частица от тялото ѝ трепне да завърши тази задача и чувствайки се в абсолютна хармония със своя талисман,Кагай сякаш подръпна конеца,
вързан мислено за Шо-шо и свързващ я с него и в същия момент установи,че конците бяха много,вързани на всяко възможно място по тялото ѝ и конкретно
прикрепени към чакра точките.Предавайки енергията си към чупливия предмет и отдавайки цялото си същество на този последен тласък към пътя си за
присвояване на банданата на Кири,Кагай направи знаците в пълна хармония със себе си и талисмана.Всеки знак,беше като отделна снимка и отделна
характеризираща черта,всеки знак я тласкаше към безкрая и след като завърши серията от сийлове,Кагай прошепна с разтуптяно сърце и пресипнал глас:
-Kawarimi no jutsu-и отдавайки се напълно на превъплъщаването си в Шо-шо,Кагай оттласна душата си няколко крачки по-напред,където беше истинското
разположение на предмета...

by Хасегава Айми Пет Мар 05, 2010 3:31 pm

Айми кимна лениво.Огледа хората,който се бореха толкова ентусиазирано,за да преминат академията и въздиша уморено...Знаеше,че колкото по-бързо се справи,толкова по-бързо ще излезе от академията...Момичето знаеше всичко за техниката която трябваше да направи , не беше кой знае колко сложно , но за неопитният ниджа нямаше да е толкова лесно ... трябваше да огледа добре сенсея "фотомодел",да му запомни изражението,дрехите,най-малките подробности и след това да концентрира определено количество чакра в тялото си,и да я разпредели поравно в всички свой крайници... Айми не мислеше да губи нито своето,нито на сендея времето,затова започна да оглежда внимателно сенсея на когото сигурно тайната му мечта бе да стане модел.След няколко минути концентриране върху външния му вид, тя затвори очите си,като запамети образа му в съзнанието си. Заглуши всички звуци и не мислеше за нищо,за да може да се фокусира колкото се може по добре върху чакрата си.След това започна да разпределя чакрата си в цялото си тяло.За да бъде сигурна,че е разпределила потока от чакра поравно изчака още малко ,като през това време се опитваше да не губи образа на сенсея от главата си. Червенокоската отвори очи и направи бавно няколко сийла,нужни за техниката и без да губи поглед от "модела" си тя тихо и спокойно продума:
-Хенге но джутсо....

by Хинамори Аму Съб Мар 06, 2010 2:48 am

Около момчето се издигна дим и един спаружен клонинг се бе озовал на пода до него. Сенсеят само се хвана за главата. Нямаше нужда да му казва да пробва пак, то си личеше от километри, за това той се обърна да погледне как се справя другото момиче. Хасегава направи Хенге и почти успя да докара външният вид на сенсея. Той погледна копието си и промърмори нещо от сорта:"Заднукът ми не е толкова голям и нямам толкова дълга коса." Колкото до последното момиче, Кагай успешно се замени със своя талисман и размаха краката си на катедрата. Сенсеят се подсмихна при вида на голите й и дълги бедра. В просъница бръкна в чантичката си и извади... бандата. Отиде до момичето и й я подаде като докосна кожата й.
- Заповядай, заслужи си я. Нека силата бъде с теб и лошия късмет да не те спохожда. Вярвам, че ще успееш да станеш истинска и силна медик нинджа - подсмихна се той.

by Хасегава Айми Съб Мар 06, 2010 9:59 am

Айми не можеше да види резултата сама,но съдейки по изражението и думите на сенсея не беше на добре. Тя се намръщи и разбра жестоката истина,че ще трябва да опита пак...Зяпна настоятелно своя "модел" и прехапа долната си устна замислено. Започна да се концентрира върху образа му,малко по малко,бавно по бавно тя отново запаметяваше външния му вид в съзнанието си. Трябваше отново да направи всичко,което беше в първия опит,но по-усъвършенствано. Премига няколко пъти и затвори очи предпазливо. Червенокоската се опита да се концентрира максимално,запазвайки красивия образ на човека пред нея. След броени секунди отвори едното си око,огледа се,доколкото можеше, и пак го затвори. Айми реши да опита същия метод. "Изрита"всички ненужни мисли от главата си и изолира всички пречещи й гласове в стаята. Реши ,че е готова с концентрацията си,затова започна да събира чакрата си. След като бе отделила достатъчно чакра ,тя започна да се съсредоточава,пращайки чакра в всеки крайник на тялото си,внимавайки да не забрави нещо от процедурата. Червенокоската отново зяпна сенсея и направи бавно сийловете,принадлежащи на техниката,която тя правеше.След това спокойно каза:
-Хенге но джутсо...

by Кагай Хайнеко Съб Мар 06, 2010 3:05 pm

Чернокоската протегна ръце към банданата нетърпеливо и усети топлата ръка на сенсея при допира.Тя се сепна и го погледна замислено,като наклони глава на една страна.Не можеше да проумее какво толкова харесваше този човек в малки и надъхани момиченца.Въпреки това,излизайки бавно от своето положение на мъдрец,Кагай се усмихна добродушно,стъпи с двата крака на катедрата и се изправи.Сега девойката беше поне 3 глави по-висока от сенсея и гледайки го изотгоре,тя се усмихна и се метна на врата му радостно,като звънливия ѝ,ясен глас кънтеше из стаята.След тези необикновени благодарности,чернокоската скокна от катедрата-на земята,поклони се на сенсея,стисна му ръка и заподскача весело към раницата си,където остави Шо-шо.
Малко преди да напусне Академията,Кагай нарами раничката си на гръб и се оплези на изпитващите,потегляйки устремено към пътя си за ставане на велик медик нинджа и поемайки смело към приключенията из необятния нинджа свят ...

by Нао Съб Мар 06, 2010 3:39 pm

С тихи и леки стъпки белокосо момче на име Нао влезе в класната стая .В моментът в,който той влезе сякаш всичко около него утихна,но само за него .Сякаш времето се бе забавило .Ясно чуваше думите на останалите около него,а и на сенсея .След това момчето високо и самоуверено каза:

-Здравейте,сенсей .Аз съм нов,и ..бих искал да стана генин !-след думите си Нао замълча и изчака отговора на своя сенсей .

by Хиро Съб Мар 06, 2010 3:43 pm

След това момче, влезе друго, без да поздравява никого:
-Сенсей, аз съм новият ви ученик и ако може вече да почваме..

by Намара Конахи Съб Мар 06, 2010 4:21 pm

Точно при влизането на момчетата , момичето , на име Айми , се опита да направи Хенге . Сенсея се надяваше опита й да бъде успешен и наистина беше така ! Сенсея й се усмихна и каза :
- Добре ... какво друго ти остана ? - попита той , след което се обърна към момчетата и ги попита :
- Хм ... не сте от най - дружелюбните , а ? Е , предполагам , че едно шиноби не може да е дружелюбно към "мъчителя" си ... та , кажете ми - какво знаете за Кисаме Хосигаши ?

by Хиро Съб Мар 06, 2010 4:32 pm

-Не много хора знаят за Кисаме и аз съм един от тях, но най-важното което знам е, че той е от организацията Акатски и че е един от седемте мечоносци на Кири.Неговият меч е Самехадата.Чувал съм, че той е нещо слято /грешка на природата хД/между човек и акула.Родителите ми, са ми казвали, че негов партньор е бил Итачи и мисията им е била да заловят Наруто Узумаки от Коноха, но се чуват слухове, че още не са изпълнили "дълга" си на Акатски.Все още го наричат "Киригакуре но Джийн." - каза момчето, като допълни: -Съжелявам, но мисля, че това е всичко което знам за Кисаме, все пак Ви казах.

by Нао Съб Мар 06, 2010 4:38 pm

-Е,мой ред е..предполагам .Кисаме Хошигаки,а?Той е..полу-човек,полу-акула .Мечът му е Самехада .Чрез него той има способността да се превръща в риба ..също така знам,че Самехада изсмуква чакрата му .А и той е един от Седемте нинджа мечоносци на мъглата .Той е преминал през нещо като изпит,където те пускат в нещо като арена докато си малък срещу всички от твоята Академия,тогава ви пускат да се сражавате,докато не се избият помежду си .Така Кисаме оцелял,затова нашето село носеше прякора Кървавото Скрито Село В Мъглата .Той сега е член на Акатски,престъпна организация и е жив ...

by Хасегава Айми Съб Мар 06, 2010 6:11 pm

Момичето погледна новодошлите,но не им обърна голямо внимание.Както вече се беше разбрало,тя обичаше да зяпа хората,въпреки,че понякога това можеше и да ги раздразни.Червенокоската кимна одобрително,сама на себе си и каза:
-Остана ми да направя буншин,техника с която правя свое копие и каварими,техника с която се разменям с предмет. Ако може ще започна с буншин...-без да чака отговор момичето започна да се съсредоточава колкото може повече. Този път трябваше да й е по-лесно,защото познаваше всяка част от тялото си идеално. Опита се да фокусира чакрата си добре. Червенокоската отметна коса назад ,като премигна бързо два пъти. Когато беше готова тя започна да концентрира и изпраща чакрата си в всички точки на тялото си,като отдели малко повече за стъпалата си,за да може буншина да стой прав. Концентрира се още малко,за да може когато направи знаците и изрече нужните думи,да не направи някоя пародия на себе си. След като беше готова тя направи нужните сийлове,зае нужната стойка и спокойно каза:
-Буншин но джутсу...

by Намара Конахи Съб Мар 06, 2010 6:14 pm

- Добре , добре ... покажете ми Хенге ! - каза сенсея и се обърна към момичето , като видя "жалкия" й опит да направи Буншин , който явно не бе успешен .
- Хм ... пробвай пак ... - каза сенсея

by Хасегава Айми Съб Мар 06, 2010 6:31 pm

Айми изсумтя с досада и си замрънка под носа.
- Хайде де, няма да си прекарвам целия живот тука....
Пристъпи от крак на крак и продължи да си мънка нещо под носа. Сплете пръсти за сийла и задържа малко. Почваше да й писва. Затвори очи и вдиша дълбоко през носа. Напрегна се и на челото й изпъкна малка веничка. Усещаше непроятно напрежение. Искаше й се да се справи по-бързо, за да може да се заеме с нещо наистина вълнуващо. Пълна с решителност и трепереща от чакрата, рязко отвори жълтозелените си очи и почти извика:
- Буншин но джутсо...

by Нао Съб Мар 06, 2010 6:37 pm

Това,това..първо трябва да си припомня техниката!-помисли си Нао .Значи .Основното е да се "видя" отдалеч .След което концентрирвам чакрата си .Когато я концентрирам трябва да сключа сийл,след което да "изххвърля" тази чакра и да се трансформирам в своя сенсей !.За Нао стаята бе напълно тиха .Нищо не се чуваше в момента .Момчето затвори очите си,спомняйки си и повтаряйки какво точно трябваше да направи,за да успее с тази техника .Хлапето си представи на черен фон,себе си .В мисълта си беше .Тогава той сключи сийл(представя си го..) и започна да събира чакра .Минаха,няколко минути,а времето като че ли се забавяше все повече и повече .Накрая момчето от мисълта извика силно "Хенге но Джутсу",а миг след това се трансформира в своя сенсей .Всяка извивка на тялото му .Момчето отвори очите си и се втренчи в сенсея .След което сключи сийл .Започна да усеща чакрата как постепенно се движеше по цялото му тяло .Знаеше,че има общо 64 чакра точки наречени Текентсута .Белокосото момче продължаваше и продължаваше да събира своята чакра .С всяка изминала секунда,сякаш тази чакра го топлеше .Минута по - късно Нао бе решил,че е събрал достатъчно чакра .Внимаваше много,задържайки я .След което отново заби поглед в своя сенсей,гледайки го от глава до пети .Най - сетне хлапето реши,че е време за действие .Той сформира друг сийл,след което самоуверено извика:

-Henge no Jutsu..

by Хиро Съб Мар 06, 2010 6:48 pm

Момчето се зачуди в какво да се трансформира.Тoт погледна сенсея и
реши да се превърне в него.За да се подмаже естествено...Момчето затвори очи и се отпусна.Премахна напреженито и се успокой.Концентрира се и се сръдеточи изцяло и напълно в това което прави,че не позовляваше на нищо да я разсее или разконцентрира.След това Хиро прочисти ума си и погледна сенсея.Огледа го от глава до пети и запомни всяка една иъм..част,размер и форма от тялото на сенсейя.След това по цялото му тяло започна да циркулира чакра.Академикът сръдеточи чакрата си в ръцете и направи сийловете след което каза:
-Хенге но джутсу..
п.п.сори, ама ХИЧ не ми се пише >.<

by Намара Конахи Съб Мар 06, 2010 8:57 pm

Всичките ученици бяха постигнали успех ! Сенсея беше удивен ! Той им изракопляска и каза :
- Момчета - покажете ми Буншин !
След това се обърна към момичето и се усмихна ,като каза :
- Ето ти бандана . - подявайки една лента със символа на Кири на момичето .

by Нао Съб Мар 06, 2010 9:06 pm

Изражението на Нао бе напълно спокойно .Момчето кимна в съгласие .Нямаше никакви намерения да остава за дълго тук,затова реши да не си припомня какво знае за техниката,а направо да премине към действието .Хлапето първо сформира сийл .Секунда по късно той затвори очи,започвайки да събира своята чакра .ПОе си гооляяма глътка въздух и продължи .Усмихна се леко,и той незнаеше защо .А през това време,момчето бе напълно концентрирано върху чкарата си и въобще мислеше само за техниката и за това,кога най - после ще излезе от това "забравено от бога" място .Но пък от друга страна тук му беше забавно..до една степен .Сега най - важното бе да намери братята си .Момчето спря със събирането на чакрата си,а очите му си останаха напълно затворени .В този момент сякаш някаква вълна мина през момчето .Искаше някакво приключение .Вече беше време за действие .Момчето си припомни какво трябваше за техниката..просто да направи 1 добър буншин .Представи си се на един черен фон ."Запечата" този образ в мозъка си,след което отново самоуверено извика:

-Bunshin no Jutsu !

by Намара Конахи Съб Мар 06, 2010 9:10 pm

Момчето бе влизо до успеха , но още се искаше от него - двойника му имаше по - семпла кожа от неговата , а и главата му беше 2х големина на главата на Нао . Момчето трябваше още да се постарае и щеше да успее !

by Sponsored content