Re: Класната Стая

by Хинамори Аму Сря Фев 24, 2010 9:36 pm

Офф. Не си саморазказвай! Нямаш право да пишеш от името на сенсея. "Сенсей-а се подхилкваше и измърмови" или "Инадато стига ме зяпа" Неща от този сорт не искам да виждам повече в РПто ти с цел да го увеличиш! Нов си и предполагам бързо ще свикнеш.

Буншина се провали.
- Хех, момче, пробвай пак - намръщи се леко сенсея.

by Инадато Киоре Сря Фев 24, 2010 9:57 pm

Хм Инадато се замисли е всички хубави неща стават от третия път.Сега няма да е първия или последни път където ще срещне затруднение малко да запъно , но няма как всеки млад шиноби е запъвал на место , но за това са тренировките още повече малко неща стават от първия път даже и при генийте .Ще се опитваме докато не стане духът му беше непречупим все пак няма да претупваме.Стана реши да се пораздвижи малко да раздвижи ръце , крака и всичко , че се беше посхванал докато чакаше да дойде отново неговия ред.След една две минути беше вече готов пристъпваше уверено напред.Приготвен вече ръцете му инстинктино правеха знаците беше му станало като навик така и трябва за всяка една техника много добре да се знаят знаците един да оплескаш и отива всичко по дяволите след това реши да поддава чакрата като я овладя и преразпредели визуализирания му образ , който трябваше да създаде мигновено изплува в съзнанието още по-ярко от преди този път виждаше още повече детайли и всичко.Каза си това трява да е на добре добър знак , че се усевършенствам.За момент тези си мисли много го зарадваха успяваше да види как имаше резултат упоритоста му.Време си беше Буншин но джутсо.Седна и зачака да чуе цялостна оценка как се е справил по-добре ли е от преди трябва ли още някъде да наблегне повече вмнимание да обърне.

by Намара Конахи Чет Фев 25, 2010 6:07 pm

Момчето се справяше добре . След като изрече наглас името на техниката около него се образува дим . След като дима се разнесе , Сенсея каза :
- Най - накрая момче ! Провай сега с Каварими или там каквото ти остана

Офф.Не видях кво ти е останало , а ако не ти е останало нищо за учене кажи на сенсея за да те пусне .

by Наюми Хазуки Чет Фев 25, 2010 10:12 pm

Беше време и Наюми да направи техника, макар никога да не беше правила за обикновена ситуациа.
-Но каква ли техника искат?

by Хинамори Аму Чет Фев 25, 2010 10:22 pm

Сенсеят погледна към момичето и се усмихна мило.
- Генин ли ще ставаш? Още един млад талант поел по безмилостият и жесток път на шинобито. Не е леко да останеш дълго на тази толкова непредвидима и опасна пътека... Кажи ми как ти е името, момиче?

by Наюми Хазуки Чет Фев 25, 2010 11:36 pm

Беше толкова развълнувана, че чак заекна.
-На..Наюми, сенсей. Наюми Хазуки.

by Инадато Киоре Пет Фев 26, 2010 11:24 am

Дойде и ред на последната техника каварими но джутсо това беше и последното стъпало което трябваше да премине зада стане генин и най накрая да има собствена бандана за което той така си мечтаеше.Време да се залавя за работа със самочувствие пристъпваше напред , но не му беше без покритие доста се беше трудил зада го изгради.Така сега да видим кавари беше техника за разменяне на мястото на шинобито с даден предмет преговаряше си теорията която бяха учили беше доста важно при тази техника всичко да бъде пресметнато и най-малкото раминаване при изчислчване на дистанцията водеше до провал.Инадато си беше харесъл стола на сенсей-а в момента той стоеше прав отстрани на бюрото и беше перфектната мишена тамън ще бъде и близо до сенсей-а зада може да наблюдава и види техниката от близо.За момент затвори очи и започна да рисува мислено пейзажа и всичко наоколо след като вече всичко му беше пред очите той с остър поглед мислено все едно мереше с метър разтоянието.Беше готов и със това сега време е чакрата освободи я , балансира я всичко си беше на мястото.С ръцете започна да прави знаците докато беше средоточен и подаваше чакра през това време не изпускаше поглед от стола почна и пот да му се стича от лицето , но това не го притесняваше не му бъркаше в работата.Всичко беше направено идваше ред на името на техниката и каза той :
-Каварими но джутсо.В следващия момент се намираше точно до сенсей-а на мястото на стола.
П.П. да каварими ми остана само

by ???? Пет Фев 26, 2010 12:01 pm

Въпреки добрият опит, на момчето му трябваше още малко за да постигне пълният успех.

by Инадато Киоре Пет Фев 26, 2010 12:59 pm

Очакваше подобен отговор , но това което каза сенсей-а вобще не го спираше нямаше как да го сломи това , че не е успял от първия път , а напротив много добре се виждаше в очите му как той беше още повече ентусиазиран изгаряше от желание за знания.
-Ще опитвам докато не успея беше категоричен той нямам начин да се предам.След тези си думи той с един скок изкочи напред готов за действие , но този път имаше нещо различно ведна усети сенсей-а си беше седнал на стола и от там наблюдаваше всичко това объркваше неговия план с очите си обиколи цялата стая и оп веднага успя да намери заместител на негови стар предмет стола.Беше видял поставката за дрехи стояща точно в дъното на стаята.Сега трябваше да повтори упражнението от предишния път затова реши да не губи повече време и да се захваща за работа беше решен този път да успее независимо от всичко.Вече доста от неговите приятели , съученици бяха се справили с всичките им възложени задачи и бяха успяли да завършат.Само него чакаха той беше останал от тях и също изгаряше от желание да почне после истинските тренировки толкова му бяха разказвали само хубави неща и той благородно им завиждаше и затова искаше да се присъедини към тях.Не искаше да губи повече време както неговото така и на сенсей-а и затова премина към действие.Вече беше разграфил плана в главата си докато се беше върнал малко назад във времето.Беше анализирал новия опект намираше се на четири метра и половина от него този път беше обърнал още повече внимание на предмета поставката в случей-а от колкото предишния.После започна събирането на чакра следваше си плана стъпака по стъпка.Събрал вече нужното количество чакра разпределена добре и балансирана започна със знаците усети точния момент , момента беше настъпил и каза :
-Каварими но джутсо.Стоеше на мястото на поставката и се чувстваше по-добре от предишния опит.Миналия път беше малко по надясно с няколко сантиметра и се беше надявал да не забелжи сенсей-а , но това нямаше как да отбегне от окото на такъв опитен шиноби да бъде заблуден от ученик наистина как си беше помислил , че ще му обегне , но този път се чувстваше точно на място както винаги се е чувствал на място в академия обраген от сенсей-а и приятелите чувството беше същото сега думата вече беше на сенсей-а той да си каже оценката.

by Хинамори Аму Пет Фев 26, 2010 10:43 pm

Сенсеят се усмихна на момчето и му подаде бандата на Кири.
- Ето, момче, и да се грижиш добре за нея. Пътят ти като шиноби едва сега започва. Дано сполукта да е с теб и да прославиш името на селото ни.
След като изпрати Инадато, сенсеят се обърна към Наюми, която стоеше отстрани.
- Здравей, красавице. Нека да проверим как си с теорията. Кажи ми какво знаеш за Петте велики шиноби нации.

by Наюми Хазуки Съб Фев 27, 2010 6:24 pm

Време е да покажа какво съм научила от света.-помисли си Наюми.
-От всичките страни, пет се смятат за
най-силни и влияят на всички останали и се наричат Петте велики
шиноби нации. Те са: Страната на Земята, Страната на Огъня, Страната
на Светкавицата, Страната на Водата и Страната на Вятъра. Всяка една
представя неин от елементите (земя, огън, светкавица, вода и вятър) и се управлява от Каге. Техните скрити села се
наричат Петте велики Скрити села. За да може всяка една да просперира ние създаваме съюзи. За да се защитаваме и увеличим силата на нашето село имаме шиноби. Те изпълняват мисии по поръчка и с наградата се поддържа селото. Петте нации си помагат помежду си, за да не се разруши крехкия мир, като винаги се стараят баланса да е еднакъв във всички страни.
(О,не, притесних се и забравих всичко.-помисли си тя)

by Намара Конахи Съб Фев 27, 2010 6:34 pm

- Добре , доста неща знаеш ... - каза Сенсея , като допълни - покажи ми Хенге !

by Наюми Хазуки Нед Фев 28, 2010 9:12 pm

Момичето отиде пред сенсея.Затвори очи и се сръдеточи.Концентрира
се и се отпусна.Премахна напреженито и не позволяваше на нищо да я
разсее или разгонецентрира. Момичето прочисти ума си от всякакви мисли. По
цялото й тяло започна да циркулира чакра. Всички 64 чакра канала бяха
изпълнени с чакра.Тя сръдеточи всичката си чакра в ръцете.Подържаше
потока от чакра и си представи една фигура подобна на нейната.Със
същите гънки,размери и особеностти от тялото му.След това си представи Мизукагето и продължи.Та направи нужните знаци и каза:
-Хенге-но-джутсу. И за миг тя се превърна в Мизукагето.

by Намара Конахи Нед Фев 28, 2010 9:27 pm

Офф.САМОРАЗКАЗВАНЕ ! Т.Е. PP ( POWER-PLAY ) !

Около момичето се образува дим , но ефект от техниката - никакъв нямаше . Момичето трябваше да се постарае повече ...

by Кагай Хайнеко Пон Мар 01, 2010 11:24 pm

Кагай вървеше отнесено по коридора и разглеждаше странните портрети по стените.Някакви чичковци,които едно време са били мизукагета,сега бяха втренчили зорките си погледи в нисичкото девойче,което пък,от своя страна,ги гледаше любопитно.Техните малки белички шапки,с които си мислеха,че са величествени,я караха да ги гледа с насмешка.Аа,никак не беше честно те да са мизукагета,а тя...тя е минала покрай този високопоставен ранг,но сигурно просто не го е видяла.Детското в сърцето на азиатчето надделя и тя се оплези обидено на картините,които все така я следяха зорко,чак до края на коридора...
И в края на този коридор,краката на Кагай се подкосиха,нещо горещо тегнеше в гърлото ѝ,сякаш няма да я изпитват,а ще я бесят и тя си е отревала по този повод.Тя се огледа наоколо крадешком и почука предпазливо на вратата.Стараеше се да пренебрегне тази "сценична" треска,затова без да чака отговор отвътре,просто отвори широко вратата.В този момент,сенсея можеше да види едно любопитно бяло личице,което надничаше иззад вратата.Осъзнавайки,обаче,че не е прилично да седи така и да зяпа,като че ли не е виждала академия,Хайнеко се усмихна,подскокна и застана току под носа на изпитващият.Действително,краката на момичето за пръв път стъпваха на такова интересно място и именно затова,черните ѝ очи шареха наоколо,като на хлапе в магазин за бонбони...
Без да чака излишни въпроси,чернокоската се врътна на пети и образува един идеален кръг около себе си,като писна весело със сияещ глас:
-ЗДРАВЕ-Е-Е-ЕЙТЕ!!!Името ми е Кагай Хайнеко,на 13 години съм,имам черна коса,черни очи,обичам желирани мечета и съм напъ-ъ-ъ-ълно подготвена да ме стреснете!-отвърна с усмивка тя,като при всяко описание на външния си вид,правеше по една физиономийка,с която показваше,че с дрънкането си,досажда дори на самата себе си.И сякаш,забравила да добави най-важното нещо,се плесна по челото и с огромното си ръкомахане,умъртви и една заблудена муха ,но пренебрегвайки това,добави гордо:
-Аз ще стана най-великия медик в целия свят!Nyaa! ^^ -завърши наивно азиатчето.А лошото беше,че ... наистина си вярваше ... Кагай застана мирно,със слънчева усмивка и зачака сенсея да я стресне ...

by Намара Конахи Пон Мар 01, 2010 11:53 pm

Сенсея видя момичето , надигна вежди очудващо и окори очи гледайки я , като каза :
- Абе ти знаеш ли , че Медик - Нин е най - сложната професия наред с професията на Шпионина ? Както и да е ... щом си толкова надъха ... кажи ми какво знаеш за Тсунаде Сенджу ? - попита Сенсея

by Кагай Хайнеко Вто Мар 02, 2010 12:25 am

Кагай погледна недоумяващо сенсея и скръсти ръце пред гърдите си.Не можеше някой да се съмнява в нейните умения или поне тя така си мислеше.Идеше ѝ на момента да се докаже и да съживи със своето вълшебно медик-джутсо,убитата муха на стената,но тъй като нямаше нужните умения,пък и опит,тя реши да не се излага допълнително.Чернокоската реши да подхване темата за Тсунаде и отвори уста с онзи "всичкознаещ" и "всичкоможещ" поглед,начевайки първото си изречение.Проблемът беше,че не знаеше откъде точно трябва да започне.Знаеше толкова много за тази изумителна блондинка,а не можеше да сглоби нито едно простичко изречение.В този момент,девойката се чувстваше безпомощно глупава,но като че ли пренебрегваше това чувство,както и останалите неща,които се мяткаха около оптиката ѝ на изглед.Готова да даде всичко от себе си,за да затапи сенсея и да му докаже,че от нея ще стане суперзвезда един ден,Кагай събра всичкият си акъл и каза уверено:
-Тсунаде има пряка роднинска връзка с Първият Войн от Селото в Скрития Лист.Там този пръв войн се нарича "Хокаге" и Тсунаде е внучка на първия хокаге,от японски-hatsu.Тя е много силна,красива и освен това е и умна.Тсунаде е вече над 50 години,но батковците из Коноха все още я заглеждат,по простата причина,че изглежда на 19.Причината е в интересната точка над челото ѝ,където тя събира енергия и това я поддържа млада.Когато се почувства слаба,тя използва силата,складирана в челото ѝ с години,и излиза от трудната ситуация,но кожата ѝ се състарява за около половин час,след което тя заприличва отново на тийнейджърка.За личният ѝ живот...ами,знам,че се е влюбвала два пъти,но любимите ѝ са починали от проклятие,което тук,в Кири не ни е позволено да знаем,защото е тайна в Страната на Огъня.Тсунаде е санин,а след това става и Godaime Hokage.Освен това,тя е МЕДИК-НИНДЖА и аз ще стана като нея,че и по-добра!-при последното изречение,Кагай удари с ръка във въздуха някаква невидима мишена и кимна одобрително,като че ли беше съгласна с някой мним въпрос.Наистина,момичето изговори много,но тъй като си беше свикнала с това,липсата на въздух не и пречеше,затова тя сега вдишваше спокойно и обхождаше с очи стаята,чудейки се върху неща,които не бяха от кой-знае-каква важност,като:на колко години е това помещение,цветята поливани ли са в последните три дни и колко процента светлина влиза през просторните прозорци.Мнозина биха я помислили за отнесена и несериозна,но тя просто беше едно любопитно момиче с голяма мечта и незалязваща усмивка.
Изведнъж нещо ѝ прищрака и тя изчурулика весело:
-Сенсей!Искате ли да ви покажа как изглежда тя?Аз мога и ... добре де,не мога,но ще се постарая да направя едно качествено Henge no jutsu! - азиатката впери поглед в този на сенсея и се усмихна слънчево.Това,че носеше брекети,изобщо не и ѝ пречеше да показва своята жизнерадостна страна...

by Намара Конахи Вто Мар 02, 2010 7:37 am

- Добре ! Почвай с Хенге ! - каза Сенсея .
" Е щом искаше да стане Медик-Нин това беше най - лесния въпрос ... не съм изненадан ... " - помисли си Сенсея

by Кагай Хайнеко Вто Мар 02, 2010 9:19 pm

Кагай се усмихна доволно и погледна в дъното на стаята,врътвайки се бързо на пети и заставайки с гръб към сенсея.Чернокоската изглеждаше невероятно уверена в себе си и изобщо не обръщаше внимание на нито един от показателите за живот,които се намираха в стаята.Нейното полезрение и какво тя виждаше в момента бяха имплицитно свързани с нейния изпит и именно затова, ни най-малко не я засягаше кой-какво прави.Единствената важна,сега беше Кагай Хайнеко и тя сама по себе си налагаше този закон.
Азиатчето пристъпи няколко крачки напред и остави своята цветна раница,от която висяха всякакви по дължина и "порода" конци,на пода,като клекна мълчаливо до нея и извади едно средноголямо,кръгло огледалце,като потърси удобно място,където да го постави.Да се превръщаш в нещо,но да не знаеш какво е то,всъщност беше наистина глупаво.И тъй като Кагай беше абсолютно компетентна по всички въпроси,беше разбрала какво се изисква в изпита за генин и се бе подготвила за всяка възможна изненада,сервирана от сенсея.Просто предчувстваше,че се чувства по-сигурна,когато види това,в което се е превърнала и маркирайки грешките си,да ги поправи от раз.
***
Обхождайки стаята вече за трети път,най-накрая,Кагай се реши и постави кръглото жълто огледалце,на гърба на което бяха налепени сума ти цветни усмивчици,на една от близките катедри.Чернокоската погали леко косата си,докосна лицето си и затвори очи.В съзнанието ѝ се появи образа на русокосата санинка-Тсунаде.Хайнеко отбеляза мислено всяка една черта,всеки детайл и всяка извивка по тялото на Петия Хокаге,като външно можеше да се види,как тя докосва с дясната си ръка собственото си лице,както би го направил един професионален пластичен хирург.Да,наистина,сега на девойката се бе паднала задачата,да играе ролята на доктор,със сертификат по пластична хирургия.Но тя не си служеше със скалпел и маркер.Нейният маркер,беше ръката ѝ,която описваше непознати за околните,движения,а скалпелът,беше съзнанието ѝ,готово да отреагира винаги,когато е нужно,блесвайки със своето парадоксално мислене.Запечатвайки изумителните кафяви очи на Тсунаде,житено русата ѝ коса и знаменитата ѝ гръдна обиколка,Кагай се насочи към по-нагледните неща,като ръста,всекидневното облекло и израза на лицето на медик-нинджата.Преценявайки,че вече е готова да приложи своите умения,азиатката отвори очи,в които не се четеше нито капчица страх,нито капчица объркване или несигурност.Втренчена в огледалото и толкова сериозна,каквато надали е била и ще бъде някога,нисичката персона сформира с пръсти няколко знака.Направи го със средна бързина,като при всеки знак,в мислите ѝ фигурираше по една характерна черта,по която познаваха Петия Хокаге.Девойката си спомни също така и нейният глас ... алтов ... плътен,мек,който повече биеше в "ми",отколкото в "ре",Кагай можеше да се закълне в това.
Знаците свършиха,чернокоската затвори отново очи,като ги отвори почти моментално и каза със един спокоен,съсредоточен,но все пак,леко писклив глас:
-Henge no Jutsu!- и облак от полу-прозрачен дим се разнесе около тялото ѝ.Странен пукот огласи невменяемо тихата стая.А едно момиче,което до преди няколко минути беше с антрацитеночерна коса и брекети на чаровната усмивка,сега бе втренчило поглед в малкото кръгло огледалце,в очакване на резултатите от това съсредоточено и уверено трансформиране...

by Хинамори Аму Вто Мар 02, 2010 11:45 pm

Сенсеят замръзна, а клечката, която въртеше в устата си, падна на земята. Пред него стоеше едно наистина съвършенно копие на Петия Хокаге. Отне му няколко мига да се съвземе и да възвърне дар слово. Момичето отново върна първоначалната си форма, а сенсеят взе нова клечка и я сложи в устат си като игриво я завъртя.
- Хмм, не беше зле - каза той скромно. - Да не би да си виждала Петия наживо? Хенгето ти беше доста добро. Както и да е. Може да продължиш с Буншин. В теб има доста голям потенциял - усмихна се той.

by Кагай Хайнеко Сря Мар 03, 2010 12:45 am

Малко,преди да развали трасформацията,Кагай се огледа в малкото огледалце,за да види дали не е изопачила някъде-нещо,но когато забеляза,че всичко си е на мястото и от повърността на отразяващия предмет се усмихваше Тсунаде-сама,тя отново възвърна нормалният си вид.Усмивката ѝ,въпреки брекетите,продължаваше да грее и това можеше да се забележи едва след разсейването на дима от развалянето на техниката.
Промяната,наистина беше забележителна.Чернокоската по нищо не приличаше на великият санин и в това нямаше спор.Може би беше прекалено наивна,в твърдението си,че ще мине един хокаге,но беше налице факта,че азиатката беше убедена в уменията си ... колкото самоуверено и арогантно да звучеше това.
***
-Arigatouzaimasu,sensei!-отвърна простичко Кагай,запазвайки веселата нотка в гласа си.Похвалата на учителя я накара да се изплези на себе си,в огледалото,докато го прибираше в раницата си.Тя беше поласкана,да,но знаеше,че сега ѝ предстои още един важен изпит и беше готова да направи всичко,само и само да го вземе!"Буншин но джутсту?Няма проблеми!Имам точно каквото ми трябва за тази цел ... себе си!А аз се познавам много добре! ^^",каза на себе си чернокоската и престана да рови в раницата си,след което се изправи и започна да си търси удобно място,където да се "раздвои"...
***
В крайна сметка,Кагай избра края на стаята,където пространството беше достатъчно.След като се настани удобно,с леко разкрачени крака и сякаш в бойна готовност,като че ли някой може да я нападне всеки момент,девойката се заслуша в тишината.Може би най-приятното нещо за слушане,беше именно липсата на звуци.Тази благородна тишина,предразполагаше мозъчните клетки към по-качествено съсредоточение и засилваше волята и хъса на изпитвания.Кагай беше предостатъчно нахъсана и не се страхуваше,че може да сгреши,защото искаше да се представи отлично,а за това трябваше време.Девойката отново затвори очи и в съзнанието ѝ изплува образът на самата нея.Тя се познаваше добре.Знаеше всеки инч от тялото си,недостатъците,дължината на косата,както и кое крайче точно цъфтеше.През мислите ѝ премина целият ѝ живот,колкото и кратък да беше.Тя си спомни хубавите и не чак толкова хубави моменти,почувства ги,но не им позволи те да я разсеят.Представи си как предава тези спомени и чувства на друг човек,на друга душа.Как пуска някого в сърцето си и му позволява да види тези моменти от оптиката,през която тя ги е видяла.Нейната единствена алтернатива сега,беше да запази самообладание и тя успя да се задържи на крака,игнорирайки своите тъжни приживявания.Получи се,тя успя да почувства как е готова да предаде живота си на някого другиго,сега оставаше само да почувства и останалото ...
Клепачите на нисичкото,чернокосо момиче бяха плътно затворени.Тя беше няма и глуха за околния свят.Мнозина биха помислили,че съсредоточението ѝ би могло да стигне до самозабравяне,ала истината беше,че Кагай бе по-заета със себе си от когато и да е било.В момента,тя фиксираше шестедест и четирите точки на чакрата в тялото си и извличаше от тях по малко енергия.Правеше го бавно,сякаш ги приобщаваше към себе си.Хайнеко усещаше точното местоположение на всеки от тези извори на духовна енергия и трупаше тяхното "производство" в челото си,там,където беше разсъдъка ѝ.Единствено чрез прецизното използване на силата си,без да я изразходва излишно,тя щеше да успее да се клонира и да има сила да повтори опита.Кагай усещаше как точките чакра пулсират и изпращат енергия към челото ѝ,с което процеса щеше да бъде готов за изпълнение.Около двадесет секунди бяха нужни за всички предходни действия и сега беше времето за точка номер три от нейния протокол за създаване на клонинг ...
Кагай почувства всяка час от тялото си,не,тя не беше вдървена,просто беше съсредоточена.Кръвта по вените ѝ разнасяше мислите ѝ и я караше да се чувства още по-сигурна.Чернокоската даде знак на сетивата си и си представи как от нейното тяло се отделя още едно,което притежава всички нейни плюсове и минуси.Решена да успее,чернокоската направи знаците,отново със средна бързина и заповяда на сетивата си да изпълнят клонирането успешно:
-Bunshin no jutsu-прошепна тя и се постара да раздели самата себе си,без да изгуби нищо...

[P.S нямах време да проверявам ;DD ]

by Хитачи Ямато Сря Мар 03, 2010 10:13 am

Зениците на сенсей-а се разшириха. Ченето му се смъкна повече от нормалното. Езикът се разпъна на пред. Бистра кръв текна от носът на мъжът. Момичето наистина се познаваше, но явно бе пропуснала дрехите. Клонингът й бе перфектно изваян, но нямаше никакви дрехи по него.
- А-а-а! Какво по?! Как?! - развика се сенсей-а, пощурял. - Хайде стига, върни нормалният си вид! Не издържам повече-е-е!

by Хасегава Айми Сря Мар 03, 2010 9:43 pm

Айми беше пред вратата...Да почука ли?Неее..Направо си влезе и огледа скиптично всичко и всички. Сви устни и каза:
-Хасегава Айми...-повдигна дясната си вежда и продължи въпросително...-Е,сенсей?

by Хинамори Аму Сря Мар 03, 2010 9:49 pm

Сенсеят погледна новопристигналото момиче и също повдигна вежда като нея и скръсти ръце пре гърдите си.
- Какво мога да направя за теб? Ако искаш да ставаш генин ми кажи какво знаеш за Забуза Момочи, ако ли не, по-добре не ми губи времето.

by Кагай Хайнеко Сря Мар 03, 2010 11:20 pm

Въздухът потрепна.Нещо не беше наред.До изостреният слух на девойката достигна
някаква странна реакция,породена от клонирането,
което тя явно не бе смогнала да направи.
Чернокоската отвори боязливо едното си око и погледна
клонинга до себе си.
Но това беше-... неизмерим в каквато и да е мерна единица,
писък огласи стаята,
академията,центъра,че и цяло Кири.Девойката бързо
развали техниката и с напористи,бързи движения разсея облаците дим.
Ръкомахаше като пиян диригент само и само да закърпи някак положението.Дори след като дима изчезна,Кагай продължаваше
да се мятка и да "чисти прозорци" с двете си ръце,стараейки се да
отмие срама от лицето си.Най-накрая,Чернокоската се обърна и се усмихна гузно с чаровната си брекетова усмивка,прехвърли един кичур коса зад ухото си
и застана отново на позиция.Тя съвсем не беше от срамежливите момичета,но тази гаф се отпечата в съзнанието ѝ за цял живот.
Притеснение?Но не беше ли именно това чувството,което не беше познато досега на малкото азиатче?Та нали именно тя беше уверената в себе си и
самоизтъкващата се ученичка,която щеше да стане по-силна дори и от Тсунаде?Сега чувствата,които бушуваха в сърцето ѝ,като малък ураган,бяха срещуположни.
Кагай като че ли се колебаеше между това дали да се откаже и да приеме загубата или да се съсредоточи и да продължи напред.В крайна сметка,всеки правеше
издънки,нали?Всеки беше,най-малко,длъжен,да сгреши веднъж в живота си.И макар Хайнеко да не грешеше за първи път,все пак беше неизбежно,случваше се!
Нима тя трябваше да е перфектна във всичко?Да,тя се стараеше,даваше воля на въображението си и вярваше твърдо в картините,които рисуваше парадоксалното
ѝ мислене,но това не беше предпоставка и гаранция за нейните грешки.Дори този,който най-много се старае,греши понякога и това е неизбежно.А чернокоската
знаеше,че за да бъде наистина добра някой ден,то тя трябва да мине през много изпитания,да открие и сивата страна на живота и да се поучи от допуснатите
пропуски,запълвайки ги с нещо по-добро и по-уверено.След тези разсъждения,в мислите на разума ѝ и в трепетите на душата ѝ,колебанията бяха победени
от сигурността и чистото и просто приемане на даденостите.Сега тя беше наистина готова да се докаже,да даде всичко от себе си и да не позволи още
някоя грешка да я препъне едва в началото на трудния нинджа път,който си беше избрала.Волята ѝ беше нейният катализатор,съзнанието ѝ не и позволяваше да играе
ролята на декадент,а грешките сега бяха просто маргинални спомени.Хайнеко разкрачи леко крака и огледа дрехите си.Беше облечена с ботушки в цвят "слонова
кост", а по тънката ѝ талия беше прилегнала рокличка в цвят "пепел от рози" - стегната в кръста,но свободно разпускаща се надолу
и под колената;а като за капак,малко якенце в същия цвят като на ботушите,на ревера на което имаше копринена гергина.Кагай огледа отново дрехите си,приклекна
леко и докосна с ръка,като стисна и потърка с пръсти материята на всяко едно от облеклата си.Рокличката беше ефирна,сатенена и лека;ботушите бяха
кожени,грапави отгоре,но вътрешната стена беше велурена и мека.Якенцето беше стегнато и когато плъзна пръстче по него,девойката установи,че материята е
гъделичкаща и релефна.Повечето от вниманието обаче,беше поверено на цветчето на ревера.Множеството му прегънати крайща,които идваха под странен градус и
как копринената му повърхност отразяваше светлината по приятен начин.Девойката щеше да се постарае да изобрази този нежен образ с възможно най-леките мазки на четката
си.Сега тя не беше само пластичен хирург,но и художник.Задачата ѝ беше да предаде на клонинга си по начина,по който тя го вижда.Да пресъздаде стойката на тялото си и да "култивира"
своето собствено инобитие,без
да забравя нито частица от важните неща за себе си ... Чернокоската преглътна,но не защото се боеше от нещо,а защото от прекалено дългото задържане,
устните и гърлото ѝ бяха пресъхнали и пресипнали.Но това сега беше маловажно.Подобен род мисли бяха заклеймени и игнорирани от идеално съсредоточената
структура на съзнанието на азиатката.Тя следваше свой собствен план,вървеше по свой собствен маршрут,а в този маршрут,да се разсейваш от главния
път беше анатемосано.
Ботушите,ефирната и лека рокля,якенцето,цветчето на ревера му,цвета на всеки отделен елемент
;а след това и ръста,теглото,дължината на косата,антрацитеночерният ѝ цвят,отблясъците.
Бледата кожа и светлосенките,които хвърляше светлината от обширните прозорци;контрастиращите червени устни,под които грееше една усмивка,"закована" с
цветни брекети,чийто цвят бе възможен,благодарение на малките лилави ластичета;Веселият,писклив мецо-сопранов глас;Прибраната коса,импулсивният и слънчев характер с множеството си спомени,
приятни и неприятни;гафове и похвали,сълзи и смях,трепети и вълнения ... всичко това беше премерено и сумирано в съзнанието на Кагай.Нейните 64 чакри
точки бяха обособени и всяка съдържаше по малко от описанието на самата нея.Всяка една от тези точки бе получила своето звание и своята задача - да
запамети и оттласне още едно човешко същество.С този си метод,Кагай целеше да приобщи самата себе си към своята скрита същност и да накара чакрата си
да работи за самата нея,раздавайки по частица от себе си във всяка точка на тялото.Така схематично поставени,64 показателя на същността на девойката,64те
неща,по които можеше един непознат да я различи от останалите,като във всяка точка се съдържаше по частица информация за всяко едно нещо от същонстта ѝ,бяха
запомнили своята цел и бяха в готовност.
Тя разпределяше показателите си така,сякаш се запознаваше с някого и позволяваше на този човек да опознае по малко от нея с всеки следващ път.С всяка следваща
точка.
Събирайки цялата си сила и усещайки как енергията ѝ кипи,а чакра-точките пулсират нетърпеливо,готови да изпълнят индивидуалните задачи,които им бяха
възложени,Кагай кимна с глава на себе си и направи нужните сийлове.Всеки един от тези печати беше крачка от пътя ѝ на шиноби,всеки един я доближаваше
към желаната цел.Завършвайки последния знак и знаейки,че сега трябва да действа,Кагай прошепна тихо:
-Bunshin no jutsu.-а след този тих шепот,стаята отново бе огласена от пукота на облачетата...

by Sponsored content