Re: Тренировъчна Площадка 3

by Хинамори Аму Сря Фев 17, 2010 10:47 pm

- Хмм... - сенсея се умисли като сложи ръка под брадичката си и погледна замислено към нея. Погледът му прошари този път по-старателно по тялото й като се спря върху гърдите на момичето. Постоя за миг така леко отнесен. - Миришеш ми на прясно генинче - усмихна се той. - Може да учиш райтон елемент след като научиш чакра молд. Използвай ей там онзи стълб - Масури посочи някакъв висок стълб около 30-40 м висок.

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 1:56 pm

Ан се обърна с гръб към сенсея и каза: - И какво се очаква да правя с тoя прът ?? о.О [rofl]

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 4:07 pm

Сенсея се засмя на момичето.
- Аз личо с прът мога да направя много неща, но от теб за сега искам само да изкачиш стълба, а и е прекалено масивен за... - той замълча и кръстоса ръце пред гърдите си като зачака да види изпълнението на момичето.

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 4:52 pm

Ан се засмя, като разбра, че сенсея не е от тези с най-чисти мисли. Момичето закрачи към пръта. Застана на около 15 метра разтояние и се концентрира. Тя започна да събира чакра. Опита се да се концентрира върху изпитанието си. Затвори очи и си представи как отваря една врата в тъмно помещение. Отвори една врата и си представи как изкачва този прът. Представи си го като дърво, за по-лесно. След като Ан събра достатъчно чакра, тя започна да я изпуска на равни количества към двете си ходиза, за да не пробие кората на дървото, което възнамеряваше да изкачи. След като си мислеше, че е готова момичето се затича към дървото, като се стараеше да поддържа еднаквото разпределение на чакрата си.

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 5:04 pm

Момичето се блъсна в масивния стълб. Не успя да направи и една крачка по него. Сенсеят само се подсмихна.

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 5:22 pm

"Оо не.."-каза си Ан. "-Станах за посмешище и то още при първия си опит.." Момичето видя сенсея и се ядоса.. малко.. в големи количества..xD. Спомни си как, като беше малка всички ù се подиграваха, заради всичко. Сенсея не беше по-различен. Ан се отдалечи от дървото, като гледаше в земята. След като застана на не много разтояние,момичето погледна пръта. Затвори очи и се концентрира. Първоначално тя премахна всичките си мисли или изобщо всичко, което я караше да се разсейва и да губи концентрация. Премахна всичко освен пръта, който трябваше да изкачи. След малко време, Ан се беше концентрирала толкова, че чак чуваше как прашинките на пясъка по терена се преместват от непрестанния вятър. Усети как вятъра размяташе няколко кичура от косата ù. Започна да събира чакра в корема си. Чакрата циркулираше по всички възможни чакра потоци по тялото на момичето. След като събра колкото се може повече чакра, Ан реши да действа. Тъкмо, когато реши да тръгне тя се замисли. Ами ако и този път не успееше?? Ако и този път сенсея ù се присмееше на жалкия опит?? Нямаше време за самосъжаления. Вече беше започнала. Нямаше да се откаже точно сега. Момичето се затича. Докато тичаше Ан отпускаше по средно количество чакра към двата си крака. След като беше на няколко стъпки от пръта, тя отскочи.

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 5:30 pm

Момичето се задържа за малко на стълба, направи крачка, залитна и падна.
- Браво - провикна се Масури. - Имаш малък напредък. Карай го по-смело, сладурче!

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 6:42 pm

„Е, поне има малка надежда да се получи нещо.” –Замисли се тя. Ан стана и се изтупа от пясъка. Загледа се в сенсея докато се отдалечаваше от мястото на падането. Каза си, че този път ще успее. Застана като пръта – стоеше и не мърдаше. Затвори очи и започна да се концентрира. В съзнанието ù се появи образът на пръта. Не, не.. тя нямаше да се превръща в него. Просто се стараеше да се концентрира върху целта си. Ако успееше да изкачи дървото, тя щеше да се разхожда където си поиска. Вятърът задуха още по-силно, но Ан не забележи. Тя не усещаше нищо. Беше изолирала външният свят. Сега момичето се намираше като в обвивка. За нея не съществуваше нищо освен пръта. Този прът – толкова недостижим и в същото време толкова подтикващ към самосъжаление момичето. Тя трябваше да се изкачи.. Поне малко. Каквото и да ù костваше, тя трябваше да се справи. Започна да концентрира чакра в стъпалата си. Чакра потоците ù се изпълваха с чакра, докато момичето не отвори очи и не се затича към дървото. Тя тичаше и едновременно с това разпределяве потоци от чакра, които да не бъдат нито много големи, нито много малки. Ан трябваше да залепне за пръта. Не трябваше нито да падне на първата крачка, нито да го пречупи. Зависеше от нея. Беше на не много повече от 3 крачки, когато момичето се отблъсна от земята. През цялото това време тя контролираше потоците от чакра.

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 6:57 pm

Момичето напредваше, но не достатъчно. Изкачи около два метра и тупна на земята.

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 7:20 pm

Ан разбра от своя сенсей,че напредва, но отново не беше доволна от себе си. момичето много искаше да научи това да се изкачва по дърво или каквото и да било, за да може да ù помогне за всичките изпити, на момичето и оставаше доста малко време преди да се мръкне и за това, тя искаше да се представи възможно най-добре преди денят да свърши. Момичето започна да събира чакра. На това място винаги имаше вятър, и този ден не бе по-различен. Момичето не знаеше защо но не чувставаше никаква умора. Тя бе по-свежа от всякога и реши да се възползва. Ан започна да събира чакра, след като събра едно доста солидно количество, тя я концентрира и я отправи към ходилата си. След това се устреми Към този недостижим прът.

/Офф. Това е от мен за днес. ;д.. /

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 7:28 pm

Момичето напредваше но малко.
- Хайде, красавице постарай се малко повече. Карай го с малко хъс - усмихна се той.

Пфф. Ок. Няма проблем. Пиши когато можеш, сенсея.

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 7:37 pm

След като отново се върна на старта, този път Ан бе по-решена от всякога. Затвори очи и се концентрира. Представи си поляна с птички, сърнички, пеперудки и всякакви други неща, които я караха да се отпусне. Събра цялото количество чакра,което имаше. Концентрира го, спомни си за семейстовото си и за снесеят си(които не искаше да разочарова). Преди да се затича, Ан каза, че този път наистина ТРЯБВА да успее. Искаше да отмъсти. Искаше да стане велика нинджа. Отправи събрана чакра към ходилата и затича с всичка сила към стълба.

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 7:49 pm

Момичето успя да изкачи половината разстояние. На средата загуби концентрация и леко залитна. Дали щеше да падне или да се изкачи?

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 7:53 pm

Първоначално Ан се паникьоса. След това се успокои и концентрира чакрата си. Леко пристъпи, или поне се опита. Представи си стълба в хоризонтално положение. Просто трябваше да премине. Концентрира равномерно чакра потоците и пристъпи уверено..

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 8:11 pm

Момичето залитна. Чакрата и под стъпалата изчезна и тя полетя надолу. Сенсея се затича и я хвана точно навреме. Държеше я в ръцете си и за миг се притесни да не би момичето да се е наранило.
- Ей, сладурче, добре ли си? Внимавай! Това беше високо падане. Можеше да се разбиеш! - "Не че бих допуснал такова нещо. Ухае толкова приятно..."

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 8:14 pm

-Да мисля, че съм добре сенсей. Благодаря!- усмихна се момичето

Провал. Всичко беше провал. От най-големите провали. Ан не се беше излагала така през живота си. Неможеше да се изкачи по един прът. Незнаеше защо не успяваше. Този път тя реши да си почине. Седна на горещия пясък и се отпусна. Загледа се в небето и се замисли. След време Ан реши, че си е починала. Стана на крака и затвори очи. Представи си пръта. Представи си как е на върха и има приятели. Представи си и куп други неща, които нямаха значение. Единственото важно бе това тя да изкачи пръта без да падне. Десет метра я деляха от това тя да мине едно стъпало по-нагоре в пътя на нинджата. Само десет метра. Не беше лесно. Едва сега тя го разбра. Погледна дървото, след това сенсея. Спомни си за баща си и си каза:
„-Татко..ти вярваше в мен. Няма да те разочаровам!” След тази мисъл момичето се концентрира. Чакрата, която преминаваше през потоците в тялото ù беше такава, че пясакът около Ан започна да помръдва, макар тя да не правеше нито едно движение. Концентрацията ù беше пълна. Чакрата като, че ли нарастваше със всяка изминала секунда. Момичето започна да събира чакрата в корема си, като я разделяше на две и я концентрираше в краката си. Само концентрация и воля ù трябваха, за да премине препятствието. Ан отвори очи, като се чувстваше по-силна и по-уверена в себе си от всякога. Момичето се затича към пръта и няколко метра преди него, тя отскочи и отпусна цялата си чакра в действие.

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 8:30 pm

С бързи и уверени крачки момичето се изкачваше бързо и устремително нагоре. "Хах, това момиче си го бива" подсмихна се сенсея. Крачка, две, три... Неусетно Aн се намери на върха на стълба. Сенсея застана отдолу и погледна нагоре.
- Браво, сладурче! Порадвай се на гледката! Заслужи си я - "Както и аз моята" усмихна се той.

by Ан Хагуя Чет Фев 18, 2010 9:20 pm

-Каква красота-каза Ан. -Уаааа какво прави дъртия О.о .. Какво гле..О не!- изчерви се Ан. Тя бързо скочи от върха на стълба, като се надяваше да не се разбие. Слезна на земята и погледна сърдито сенсея: - Таа сенсей..какво следва?? Тренировъчна Площадка 3 - Page 9 756886

by Хинамори Аму Чет Фев 18, 2010 10:11 pm

Сенсея се почеса по главата като се замисли за миг да се свести от хубавата гледка.
- Ами... Трябва да ходеш по вода. Ей там има едно езеро, което трябва да прекосиш. Амм аз такова чакай малко.
Масури отиде до езерото и се хвърли вътре. Постоя малко под водата и излезе като отметна косата си назад, а оформеното му тяло се очерта под мокрите му дрехи.
- Водата е хубава, така че не се тревожи, няма да хванеш настинка. Късмет...

by Ан Хагуя Пет Фев 19, 2010 4:01 pm

Ан видя тялото на сенсея си и си каза ”-Ммм.. не е лош..” След което се усъзна и се съсредоточи, върху това, което трябваше да направи. Също като при дървото момичето трябваше да разпределя потока си от чакра на две – към двете си стъпала и просто да ходи по водата. Ако се разконцентрираше щеше да се намери на дъното. Тя реши да си почине. Каза на сенсея, че иска почивка. Не почака неговия отговор и седна на земята. Слънцето беше много силно и на Ан й стана топло. Много топло. Свали чантичката си с кунаи и шурикени. Затича се и скочи в езерцето. Гмурна се и остана така дълго време. Кислородът ù намаляваше, но на Ан не ù пукаше. Сега момичето усещаше как чакрата ù се завръща при нея. Тя все още седеше под водата, макар вече да трябваше да излиза, за да си поеме въздух. След малко Ан се показа над водата. Пое си голяма глътка въздух. Беше цялата мокра, но нямаше значение. Излезе и се концентрира. Съсредоточи се и започна да събира голямо количество чакра. Отново излезе вятър и момичето потрепери. Това я разконцентрира и тя изгуби контрол. Отпусна се и започна наново да конценттрира чакрата си. Чакрата минаваше през всички чакра пътища по тялото на момичето. Ан си представи, че е лека. Лека като перце, и ако стъпеше на водата щеше да ходи много спокойно. Тя се концентрира напълно и започна да отпуска чакра в стъпалата си. Пръстъпи към водата уверено и ..

by Хинамори Аму Пет Фев 19, 2010 4:30 pm

Цопна още с първата крачка. Явно трябваше да се съсредоточи малко повече. Мокрото тяло на момичето успя да го възбуди. Сенсеят заби нокти в ръката си като застана на тръни. Такава гледка не се срещаше всеки ден още повече два пъти и то наживо!

by Ан Хагуя Пет Фев 19, 2010 5:55 pm

Ан излезна от водата. Изтиска си дрехите и косата. Погледна сенсея, на когото явно му имаше нещо. Приближи се до учителя си и попита: Сенсей, добре ли сте ?? xDD

by Хинамори Аму Пет Фев 19, 2010 8:20 pm

Сенсеят се насили да се усмихне и промърмори едно схванато "Добре съм, не се тревожи" и си наложи на волята си да се отпусне. Не биваше да се оставя на импулсите да го водят. Той се усмихваше, но в главата си прехвърляше хиляди вариянти.

by Ан Хагуя Пет Фев 19, 2010 8:39 pm

-Мда добре. - усмихна се Ан. Тя отново изтиска блузата си и отиде на няколко метра от сенсея. Легна да си почине, като се печеше на слънцето.

Офф. Аз на почивка го раздавам.. ;д

by Накамура Аюми Пет Фев 19, 2010 9:41 pm

Накамура пристигна и се огледа

by Sponsored content