Тренировъчна Площадка 3

Гинтоки дойде и попита Хико Ами дали може да го научи на умение с кунаи ? Предполагам че тя каза да..Момчето се усмихна, като се радваше, че най после има шанс да научи нещо. Все пак последно време чуваше само че сенсея не знае техниката не може да го научи или нещо подобно, като почти винаги си чакаше на празно и не можеше да научи нищо. Той искаше да стане много силен, но явно не зависеше само от него а и от сенсеите му затова трябваше да има и доза късмет освен умения когато се убочава. Явно сега му се отваряше възможност да научи нещо много и то дори без да чака много дълго време, защото се досещаше че последните пъти трябваше да прави много щури неща за да моли някой да го убочава. Но поне сега момчето имаше такъв късмет, че просто трябваше мило да попита и му позволиха да прави каквото си иска, но поне щеше да го прави под строгото наблюдение на Хико сенсей.. Той я гушна от радост и каза - Благодаря Хики сенсе - След това я пусна и реши да се приготвя за тренировка. Момчето отиде пред дървото което му беше казала Хики и измери със крачки около десет метра след това погледна към дървото в което трябваше да забоде кунаите си.. Момчето започна със това да избере бройка кунаи които да хвърля, защото знаеше че всеки път трябваше да е една и съща, като така беше сигурен че ще може да следи колко напредва.. " Хмм.. Може би ако хвърлям десет ще мога най добре да измеря как се справям по десетобалната система " Каза си той, като се усмихна и остави оръжията си под дървото срещу кето ще хвърля и само взе от чантичката си десет куная. След това момчето отново със десет не много големи крачки измери около десет метра пред дървото, като се наведе и направи една линийка пред себе си за да може винаги да хвърля от едно и също място със една и съща бройка кунаи, като беше сигурен че така най лесно ще упределя дали подходите му са верни и дали ще напредва достатъчно бързо за да научи умението.. Момчето се усмихна и застана точно зад линията си, като реши че е време да започне със хвърлянето. Той обичаше да хвърля със лявата ръка и затова сега щеше да се упражнява и със нея, като за поне начало. Той сложи и десетте си си куная във дясната ръка, като се съсредуточи и започна не много бързо да взима единя кунай във лявата си ръка. Момчето мислеше, че не трябва да бърза защото си имаше много време да се упражня и можеше съвсем спокойно да си продължи тренировките със кунай около един два дни ако не и повече. Разбирасе момчето искаше по бързо да го направи, защото трябваше да се упражнява след това и със други неща, но беше готов да даде нужното време на тази техника, като със усмивка щеше да посрещне дори да му отнеме повече от пет дни, но поне петте дни които щеше да прекара според него щяха да бъдат пълноценни. Момчето хвърли куная към дървото и си каза - Всъщно.. НЕ имам по добра идея - И отиде към дървото, като взе куная който преди малко бе хвърлил по него и с куная направи кръгче във което да се цели.. След това отново се отдалечи зад чертата и започна да хвърля кунаите си.. Първите два куная се забиха доста далеч от кръгчето и още по-далеч един от друг. Можеше да си похвърля другите. Лека нотка на отчаяние се промъкна във сърцето на момчето.. Със нея и част от самоувереността му изчезна от него.. Гинтоки знаеше, че ще му е доста трудно, но дори и не предполагаше че първият му опит щеше да е толкова лош.. " Имам ли шанс да успея ? " Каза си той, като леко преглътна и отиде до дървото, като се поогледа и намери двата си куная. Той ги върна във ръката в която бяха и другите и след това отиде до чертата която си беше начертал преди малко за да има от къде да хвърля. Застана точно пред нея и погледна към дървото, като се опита да събере самочуството си на едно място, като това място беше душата му. Той много искаше да успее със това умение и затова трябваше да даде всичко от себе си и да не се откаже. Момчето взе един кунай междъ пръстите си и сложи ръката точно на нивото на лицето си, като с очи се прицели към дървото внимателно и след секунда хвърли куная към мишената на дървото. След това момчето взе друг кунай, като го хавна със три пръстта и сложи ръката на нивото на гърдите си, замахна назад след това напред и хвърли куная към дървото. Усмихна се и реши, че е време за третия него го хвана със цялата си ръката и постави ръката на височината на рамото си, като засили леко ръката си и хвърли отново куная към мишената. " Е време е за четвъртия " КАза си той, като се усмихна и взе него само със един пръст, като сложи пръстта си между дупката на дръжката и завъртя малко куная след това се обърна назад и бавно направи едно завъртане, като не се беше прицелил много добре но хвърли куная към дървото. Момчето искаше да удари много десетката поне веднъж на дървото и затова взе петия си кунай, като този път си изпъна ръката изцяло надоло и замахна назад след това напред и отново хвърли куная към дървото. " Е за сега не върви толкова зле колкото може да бъде.. Така де поне не съм наранил себе си все още " След това се усмихна и хвърли останалите пет куная, както първите пет..
Три от кунаите се забиха в кръгчето, далеч един от друг. Останалите просто бяха одраскали кората и бяха паднали, други се бяха срещнали със земята още преди да влязат в обсега на дървото. Гравитацията и отклонението си казваха думата.
Момчето се усмихна, като гледаше само във тези три куная които бяха уцелили кръгчето без дори да мигва.. Той не гледаше тези които бяха паднали на земята, защото просто много се радваше " Супер едва втория ми опит а вече имам голямо подобрение.. От кръгла нула се възкачих към трийсет процента научена техника... Явно ако продължавам във същия дух ще мога да науча техниката след по малко от четири опита... Супер !! " Каза си наум, като отново тръгна към дървото и първо взе кунаите които се бяха забили във него а след това и тези които бяха изпопадали на земята, като му отне малко повечко време, защото те бяха далеч един от друг, но и не му пукаше много. Сега момчето знаеше, че трябва да си запази оптимистичния дух и да продължи да дава сто процента от себе си за да успее със умението. Той поглдна към целта, като се опита със очи да си начертае линия по която трябваше да прелети куная му за да оцели точно в десетката на дървото. Момчето разбра, че няма да е лесно но нямаше и да е супер трудно, защото трябваше да даде малко повече сила във замахването със куная и тогава би трябвало да успее. Но той не използваше всичката си сила досега, защото не искаше да се измори прекалено бързо и да трябва да си почива. Но както изглеждаше момчето трябваше да зарежи това и просто да даде всичката си сила за да успее със тренировката. Той започна отново да хвърля кунаите, като беше вложил всичката си сила.. Четири куная се забиха в кръга, а пети - точно в чертата. Другите някъде наоколо. Moмчето погледна към дървото и леко се усмихна, но след секунда си потръска главата като върна сериозно изражение на лицето си, защото знаеше че за сега се справя добре.. Но все пак искаше да продължава в същия дух и ако се вълнуваше прекалено много най вероятно щеше да се провали. Той отиде до дървото и за няколко секунди си събра всички кунаи след това отново се върна на линията, като погледна към дървото и започна да се концетрирва. Момчето много искаше да олучи поне веднъж във десятката, но явно не му беше писано това да стане.. Защото до сега може би уцелваше кръгчето, но не беше дори близо до крайния успех. Гинтоки се концетрира още повече и хвана здраво единя кунай, като замахна много бързо назад и напред упитвайки се да уцели дървото. След това внимателно взе и другия кунай, като леко развъртя китката си и хвърли и него с възможно повече засилка, но внимавайки да не е прекалено бързо за да може да се прицели.. След няколко минути той беше хвърлил и десетте куная по този начин.. Този път шест куная бяха уцелили мишената. Останалите четири бяха забити в други части на дървото. Момчето скочи на колкото високо можеше, като извика високо - ЙЕееес.. - И след това се усмихна. Той не очакваше, че този път ще има такъв успех и затова не сдържа дори и капка от чуствата си. Момчето със леко танцува стъпка се върна до дървото и внимателно си прибра кунаите, като внимаваше да не затъпи върховете им. Въпреки, че бяха здрави оръжия той беше малко циция и не искаше да дава пари за нови. Mомчето отиде пред линийката която си беше начертал от доста време и извади първия кунай. Той го хвана само с два пръста и сложи ръката си на височината на лицето, като леко раздвижи дланта си затвори едното око и започна да се прицелва. След няколко секунди беше готов и хвърли куная към целта която си беше набелязал на дървото. Момчето се усмихна и взе втори кунай, като отвори и двете си очи концетрирвайки се той се опита да начертае мислена права линия от мястото където беше до целта обрисувана на дървото. Момчето хвана внимателно дръжката на куная си и бързо замахна назад а след това почти мигновенно след това и напред, като го хвърли по дървото. Той се усмихна и започна един по един да ги хвърля, като се надяваше че ще успее да забоде и десетте куная близо до мишената на дървото. Имаше напредък. интоки погледна напред и си каза " Мамка му.. Колко още трябва да се опитвам за да мога най после да науча това умението. " Като тръгна към дървото и започна да си събира кунаите. В началото когато започна да учи умението момчето можеше повече да се забавлява, като приемаше всеки неуспех само като нещо което му показва грешки и се учеше през цялото време. Но сега Гинтоки се беше изморил от всичките си опити и трябваше със следващите два три опита да научи умението ако не то тогава може би никога нямаше да успее, защото волята му не беше толкова голяма, че да го кара да продължава и продължава. Момчето за сега се опитваше да събере кураж поне за още два опита и чак след това да се отказва, защото не се знаеше дали ако продължава и продължава с опитите няма да колабира. Той забелязваше, че братята му също тренират много здраво и има някакъв нов член на клана.. Момчето се чустваше горд от братята си, защото ставаха бързо много силни, но за жалост не можеше да каже това и за себе си. Той се чустваше безполезен и унизен поради причината, че седеше на едно и също упражнение от доста време. След като прибра всички си десет куная момчето потърси със очи линията която си беше начертал и тръгна към нея. Той се надяваше, че скоро тя няма да му трябва и ще може да започне със ученето на някоя друга нова техника. С усмивка на лице той застана точно на линията и извади първия кунай, като започна да се прицелва.. След няколко секунди се беше съсредуточил достатъчно и хвърли куная директно към целта си. Момчето хвърляше по начина който му беше най лесен и му се струваше най ефективен.. Държейки ръката със куная си точно на височината на гръдния си кош и влагайки повече сила когато замахва със ръка и хвърля куная момчето се надяваше, че това ще е печелившата му формола да уцели и със десетте куная и най после да свърши със тренировката си. Той не мислеше да си ослужнява опражнението, защото все още беше на прекалено малко ниво и по скоро на никакво ниво на умението и най вероятно нещо по трудно само щеше да намали напредъка който беше събирал до сега. Момчето започна да хвърля кунаите внимателно и съсредуточено един по един, като на ум се укоръжаваше да продължава докато не успее да постигне целта си.. Въпреки, че влагаше всичко от себе си момчето не беше сигурно в успеха си и се опитваше да се старае все повече и повече.. Но дали всичките му усилия щяха да му помогнат в ученето на умението ? Малко му оставаше. Момчето си каза " Добре.. Май ще успея.. " Като отиде до дървото и поогледа драсконите по него. Той се усмихна и извади кунаите след това се върна до мястото от където хвърляше, като беше все още задъхан но беше решен да не се отказва от тренировката.. Момчето знаеше, че сега е много близо до успеха и най вероятно със този си опит ще успее да научи умението и ще може да даде малко почивка на очите си. Момчето бе решено следващата му тренировка да не бъде с оръжия или тайджутсу а да отдаде малко внимание и на своето нинджутсу.. Тъй като той не знаеше дали може да научи някоя елементна техника а и не му се чакаше някой сенсей който да му обясни как е възможно да стане това, Гинтоки бе решил да научи някоя по лесна техника, но която най вероятно щеше да му бъде и от полза. Момчето изведнъж се досети, че не трябва да си мисли точно сега за това, защото въпреки че беше доста близо до успеха ако направеше някоя грешка можеше да бъде и доста далеч от него. Гинтоки притвори леко очите си и се концетрира върху мишената която беше нарисувал на дървото. " Трябва да успея..Трябва да успея " Започна да си повтаря момчето, като се концетрира.. За няколко секунди със очи той се беше прицелил точно във мишената и вече беше готов да започне със хвърлянето на кунаите. Бавно завъртя единя от тях около пръстите си и го хвърли по дървото. Момчето използваше същата техника като преди малко / Слага ръката с която държи куная на височината на гърдите си. Отделя малко време за да направи засилка със ръката и след това хвърля възможно по силно към дървото. / И точно когато хвърли деветия кунай той хвана здраво десетия целуна самото острие и каза на глас - Моля те донеси ми късмета който ми трябва - И след това хвърли и последния кунай по дървото.


ПП : Ако поста е достатъчно голям и за повече от 1 ниво на умение с кунаи няма да се сърдя..
ПП2 : Ако питате дали поста е КОпнат от Нарутобг.. ДА ама си е лично мой така че не трябва да има некви проблеми..

Гинтоки погледан към куная си и каза " Пфф тъкмо щях да си развивам техниката на по голямо ниво а тя ще иска да ми пречи.. " След това се хвана за не много голямата генинска глава..хД Погледна към красивата сенсейка и каза - Е ок ама гледай да не те нараня много захарче.. - Като се сети как хвърляше кунаите докато тренираше и хвърли един малко над главата на сенсейката ( Половин метра ) И много бързо след него хвърли друг удряйки го по дръжката му, като така куная се завъртя и би трябвало да удари от заде сенсейката.. А тъй като тя най вероятно нямаше да може да усети тази атака той направи и две поредни хвърляния към главата и десният и крак..

- Eйй к*чка такава, тва не е честно.. Аз нямам никви техники ей ся вече ще те прибия..
Бяха думите на Гинтоки веднага след като се беше навел за да избегне кунаите.. КАк разбра че тя беше зад него ? По сянката и.. Въпреки, че беше все още млад генин беше включил силното си Шиноби мислене и бе готов да прибие сенсейката без проблем..хД Той се опита да се завърти на доло така че да я спъне, като му беше ясно че тва няма да успее и за това за всеки случей направи сийл докато се въртеше.. Той беше за Каварими което сенсейката му щеше да усети веднага щом удареше момчето..

Офф. нищо такова не се случва (devil)

Гинтоки се опита да ги избегне , но неуспя ... Сенсей-ката беше използвала Kaiten Shuriken и контролираше шурикените със вятъра . И трите шурикена порязаха Гинтоки , съответно един през ключицата , един през ребрата и един през рамото . Момчето изпитваше голяма болка . Сенсей-ката беше много мила жена , но в битки беше лоша .

- Чакра Молд.. това е основното умение на едно шиноби. Състои се от катерене на дърво и ходене по вода, като вече след научаването на тези две ходиш където си поискаш с главата надолу настрани, или както и да е. Просто е.. изпращаш чакра в краката си. При ходенето по дърво, чакрата не трябва да се изпуска много защото колкото и да е количеството ще нарани повърхността и резултата ще е едно яко пребиване. Тя трябва да се изпуска малко и равномерно, но главно да се задържа в краката за да може все ендо да залепнеш за кората и да си ходиш спокойно, както аз скоро ще мога. ..... Надявам се де.... Аааа така, сега ходене по вода. Още не съм започнал но до колкото знам, трябва да събереш по-голямо количество чакра, като този път го изпуснеш така, че да се задържиш на повърхността на водата, кат ос чакрата образуваш най-просто казано стъпала под краката си за да може да има на каков да се държиш. Единствената разлика е, че просто водата е с едва ли не "мека" повърхност, а кората на дървото е твърда......... - Хоране бе казал всичко на един, два дъха и едва не припадна от загуба на въздух. Момчето се усмихна и сложи ръце зад тила си (като Наруто) - Дано не съм се унесъл много.
- Ами сега аз смятам да довърша ходенето по дървото.Обърна се към така познатото дърво. Затвори очи и си пое дълбоко въздух. Приготви се като стегна цялото си тяло. Издиша и така се поуспокои. Направи сийла овен, като започна да събира чакра в краката си, колкото може по концентрирано. Стимулираше се от това, че ако успее ще има приятели. Някой най-после му бе обърнал внимание и това бе Чиело. Само от мисълта да я впечатли и да стане поне добър приятел с нея, го стимулираше, защото такова чувство, което той изпитваше от първия път когато я видя не бе изпитвал никога. Започна все по-увереон да събира чакрата, а концентрацията ставаше все по-силна и по-силна. Момчето не трепваше. Все едно бе умрял прав и не усещаше нищо. Дори полъха, който нежно лъхаше в лицето му не се усещаше. Накрая Зан се отпусна. Разпусна сийла и без да губи концентрация с един страшен поглед отвори очи и погледна дървото. Н а секундата вече се бе изстрелял от мястото си и със цялата си бързи той се приближаваше до дървото. Накрая точно когато бе на милиметри от кората, той изпусна чакрата възможно най-равномерно и след миг стъпна на кората, кат осе опита този път да изкачи дървото....

Генинът направи пет крачки , след което падна като се преземи по гръб.

ПС: Тренирал ли си на друга площадка Чакра Молд-а ?

След малка почивка Ичиро отново започна да тренира.Ичиро се поготви за тренеровка като застана на едно място и започна да съсредоточава чакра в краката си.Беше си спомнил какво му казаха другите Генини."Когато се кътериш по дълво не изтласквай чакрата си,а я дръж в крака ти,но не използвай твърде много или твърде малко чакра,защото ще паднеш".Аз усетих,че вече имам достатъчно чакра в краката си и започнах да се кътеря като взех един кунай с себе си.Започнах да се изкачвам по дървото на първия път,но на втората крачка явно не бях поставил достатъчно чакра в краката си и паднах.Започнах отново да се катеря този път направих с две крачки повече и отново паднах,но преди да падна отбелязах с куная си до къде съм стигнал.Опитал отново и по същия начин паднах.Като разбрах,че не съм поставил достатъчно чакра в краката си.Започнах отново да събирам чакра и усетих,че имам достатъчно.Започнах да се изкачвам минах рекорда си,но имах твърде много чакра в десния си крак и пукнах кората на дървото и паднах като отбелязах до къде сим стигнал.Опитах отново като започнах да се изкачам,но този път и двата крака ме подведоха и аз паднах на една педя от предишното място.Стоях на земята и се замислих.Сетих се,че учителя каза,че е почти еднакво с ходенето по вода,но без да изтласквам чакра от краката си,а трябва да я задържам.Станаха като поставих меча си на гърба и прибрах куная в джоба си.Завързах здраво бандата си като направих знак и започнах да прехвърлям чакра в краката си,но се стремях да не слагам твърде малко или твърде много,за да не се случи същото както преди.Усетих,че нормалното количество чакра вече е в краката ми.Бях сигурен,че този път ще успея,започнах да се катеря по дървото и..........

Момчето отново се провали като направи още четири крачки нагоре, като отделно миналият път беше направил 5, та станаха общо 9.Интересното беше, че чакрата му беше доста колеблива, може би трябваше да е по-сигурен в действията си.

Офф. Интересно ми е, защо сменяш времената? Говоря за : Аз,Ти,Тя,То,Ние,Вие,Те - един вид приемаш героят ти за теб.Не, че има лошо, но ми стана интересно хД.

П.П.Гледайте си работата няма да пиша повече,предния път с по-малко ми дадохте да мина чакра молд лвл 1

Офф. Ако това е ниво две, е нормално да се научи по-трудно.Ама ти нищо не казваш.Кажи до къде си, какво си тренирал на миналата площадка.Ако аз съм збъркал тогава нещо, ще едитна няма проблем.Ама Ямато те попита и ти нищо не каза.. :)

П.П.Това е чакра молд левел 1 втория дълъг пост

Момчето успя с дървото, трябваше да започва с езерото и неговото преминаване..

Офф.Съжелявам..Това е малък бонус хД.

Ичиро започна да се чуди как да ходи по вода и си спомни какво му каза сенсея.Той започна да съсредоточава чакра в краката си като изведнъж усети,че е успял стъпа в рекичката и цамбурна.Излезе като заби меча си в земята и концентрира чакра в краката си,но отново неможа да се задържи,като побесня,целия беше мокър и отново започна да концентрира чакра в краката си като си спомни думите на учителя си.Трябва да сабереш чакра и щом стъпиш във водата да изтласкваш по-малко,за да не потънеш.Започнах да размишлявам на думите му.Отново опитах като хубаво си повтарях думите му в главата си-Събери чакра и я истласкай.Започнах да събирам чакра в краката си и бях се съсредоточил на 100 процента,започнах да чувствам как чакрата се добира до краката ми.Реших да събера още малко чакра,за да оспея този път и в същото време си повтарях думите на сенсея.Щом навляза във водата да изтласквам събраната чакра по-малко.Почувства,че имам достатъчно чакра в краката и стъпа в реката,но беше грешал и отново започна.
Кацумото навлезе във рекичката като отначало се задържа добре,но след втората си крачка се залюля макло и конторла на чакрата му се губеше,но той успя да се стабилизара като прецизно изтласкваше чакрата си,за да се задържи във водата.Правеше крачки на пред и отначало стъпваше бавно и контролираше изпусната чакра,за да не падне във водата.Щом поварвя още малко,той се пльосна във водата като започна от начало.Изтласваше по-малко чакра и оставаше в краката си повече.Изведнъж спря ряско и направи малка вълничка от водата като в този момент.Опита се да изхвърли от краката си повечето чакра,а да остави по малко във краката.Веднага след това се затича към водата като се съсредоточи във контрола на чакра и щом доближи реката се спря и усети,че контролът на чакрата му е добър като започна да върви и щом стигна реката навлезе в нея и сенсея каза.....

ПП : Офф да що не си гледаш работата без никви техники да се бия и да пиша повече от Нарутобг пфф баси ламера..

Гинтоки пръдна в лицето на сенсейката и и заби два куная в очите след тва изчезна с Каварими.. Скри се в клоните на едно дърво и почна да се съблича..

Сенсей-ката направи едно оттегчено изражение :
- Още си слаб да се биеш с мен , но въпреки това добре владееш кунай-а .
Ичиро направи няколко крачки и отново заби нос в земята .

ПС: Умението + 1 сила + 1 бързина // аре не започвай пак ... ако пак почваш да ме дразниш , просто забрави да ти води някой ...

Момчето се усмихна и мигновенно стана, като си замълча и се отдалечи малко от Шикамару за да не му пречи на облаците.. Той очакваше, че ако му досажда достатъчно време и му пречи на спокойствието ще го накара да си размърда задника и да научи момчето на техниката.. Е не очакваше точно това което стана да стане, но поне Шикамару най после се съгласи да научи Гинтоки на техниката.. Момчето погледна към сенсея и си каза " Хмм.. Като се замисли май заслужава малко наказание след като ме държа толкова много време във джутсуто " И след това измери със очи около пет метра между себе си и Шикамару, като мислеше че ще е добре веднага след като успее да научи техниката да прикове Шикамару и да го накара да си вземе кратка баня във езерцето на площадката.. Гинтоки не беше сигурен колко време ще му отнеме точно това джутсу, но този път имаше достатъчно търпение да го научи и не мислеше да се откаже дори ако му отнеме пет дни.. Все пак времето което чакаше само за да започне със ученето на техниката му беше достатъчно за да си вземе един много добър урок по търпимост.. Гинтоки внимателно беше чул всичките думи на Шикамару и въпреки, че не бяха много и не съдържаха известна мъдрост във себе си на момчето му стигаше това, защото другото най вероятно щяха да са празни приказки.. Той погледна към краката си и си каза " Хмм май вече съм съсредуточавал чакрата си така " Като си спомни за първата площадка и първото нещо което научи на нея, контролиране на чакрата.. Момчето се усмихна, защото ако не беше учил здраво тогава може би сега нямаше да знае вобще какво да прави.. Но въпреки, че имаше известен опит със съсредуточаването все още не знаеше как точно ще стане и със сянката, затова явно щеше да му е трудно.. Момчето започна да събира чакрата която имаше по цялото си тяло, като леко се съсредуточаваше.. След няколко секунди той затвори очи и направи сийла плъх помагайки си с него да събира чакрата си и да я изпраща към краката.. Момчето продължаваше да се съсредуточава, като след около десет секунди прецени, че е събрал достатъчно чакра и започна да я съсредуточава и раздвижва от краката си към сянката пред себе си.. Момчето не беше сигурен дали ще се получи нещо, но изпускаше възможно повече чакрата си като я съсредуточаваше във сянката.. Той не знаеше колко време трябва да прави това преди да започне със разтягането, но реши че няма смисъл от каквото и да е бързане затова започна да размишлява докато съсредуточаваше чакрата си.. Момчето най вече си мислеше за това къде е мястото му във светът, защото не се чустваше достатъчно силен за да продължи по пътят по който са се захванали двамата му братя.. Все пак те бяха станали много силни заразлика от Гинтоки, защото момчето учеше само едно умение за толкова много време, че най вероятно през това време братята му бяха станали прекалено силни за да може дори Гинтоки да ги стигне по сила.. Момчето много искаше да успее на чунинския изпит, но въпреки това не беше напълно уверен във себе си... Той не можеше да научи техниките които искаше за времето което оставаше преди чунинския.. Въпреки, че не знаеше дали той ще започне много скоро, Гинтоки предполагаше че дори и да има около два месеца това няма да му стигне за пълната подготовка.. Все пак момчето не можеше само да учи и учи нови джутсута.. Той трябваше да запретне ръкави и да се захване във подобряването на тези които имаше за сега.. А и знаеше, че ще му се наложи да научи джутсуто Шуншин което двамата му братя вече имаха а за жалост той все още нямаше.. Момчето имаше толкова много неща че не му се мислише.. Та той дори не знаеше все още във какво иска да се специализира, защото трябваше да се научи и да борави по добре с оръжията си а да не говори за техниката която учеше за сега.. Да наистина времето беше прекалено малко, но Гинтоки трябваше явно да се вмести някак си във него.. В този момент момчето си каза " НЕ не.. Това е грешен подход.. " КАто спря да си мисли за ученето, защото поне според него така можеше да си докара лошо емоции които да повлияят на чакрата му и на техниката която имаше вмомента.. Момчето усещаше че е запълнил доста голяма черта от сянка пред себе си, но продължаваше със съсредуточаването на чакрата все още, защото искаше когато започне да я разтяга да има наистина голям ефект а не някакъв мижав и незначителен който дори няма да може да преповдигне духът му достатъчно.. Момчето започна да си мисли за това колко силен е станал. Все пак когато дойде във Коноха той беше обикновенно селянче което не можеше нищо.. А сега най вероятно щеше да може да пребори почти всички от старата място където живееше, защото чустваше как след всяка тренировка силата му се увеличава все повече и повече, а това много радваше младия Генин.. Той започна и да си мисли за красотата на селото, защото преди не беше свикнал да живее на такова красиво място.. Все пак имаше толкова забележителности, че само човек който гледаше от далеч можеше да се възхити.. Едно от нещата които се харесваха на Гинтоки най много беше лицата на Хокагетата, защото когато ги наблюдаваше сърцето му се изпълваше със вяра, че може би някой ден и той щеше да стане едно от великите Хокагета.. След като беше размишлявал над това няколко минутки момчето най после се опита да разтегне сянката си.. КАто на ум си повтаряше, че ако успее след първите няколко опита Шикамару най вероятно още ще мързелува и Гинтоки ще го хване по неподготвен от всякога и ще му напакости..

офф. почвам да се дразня :((((( ти зимаш толкоз бързо уменията ... пък са оплакваш моляти се ! мен ме мотаят админите и не съм взел още умение !

Генинът се справяше добре , но не се виждаше да е станал по - добър от преди .

ПС: Ще те помоля да не КОПИРАШ ! Така е тъпо ... ако всички от НарутоБГ / Пауър и др ... почнат да копират от там ще стане супер тъпото ... аз не копирам и ти няма да го правиш !

1 сила , 1 бързина !

ПС: Копнато е ... и моля те прекъсвай тренировката за Чакра молд и .. не копирай !