Класната Стая

-“Знаела съм това, не съм знаела онова. Била съм добра в това, не съм била добра в онова! Кой е той, че да съди така? Или…пък е прав? Всеки човек има силни и слаби страни…мдам..” – Успокояваше се момичето докато преговаряше и един вид коментираше думите на сенсея – на ум. Сунаджийката реши да се приготви за да представи може би перфектното Хенге на сенсея, който по нейни впечатления беше капризен. Академичката затвори прекрасните си очи, като изпъна ръцете си напред, а те под неин контрол направиха знакът “тигър”. Косата на момичето закри иначе хубавите й, и иначе блестящи очи, като замени изражението й с хубавата й коса. Момичето прехапа устни като се концентрира върху задачата. Беше й трудно, понеже се сещаше за толкова много лоши неща, като за пример – нейното минало. Това беше едно от най-ужасяващите неща, от които можеше да извлече някакъв спомен. Се пак тя игнорира всички те си спомени, като метна едно око на сенсея. Не за друго, просто искаше да издокара фигурата му до съвършенство. След като го огледа, сунаджийката започна да разпраща чакрата си по цялото си тяло. Тя се надяваше това да се превърне в един успешен за нея опит. Мина се малко време, момичето отвори рязко очи, като зениците й се уголемиха, а тя тържествено, но също така под треперлив тон изговори : - Хенге но джуцо! – И се опита да изкопира тялото на сенсея пред нея.

Момичето се върна ритна вратичка и каза
-Даскалее...ъъъ учителю дее ъъъ същото върнах сеее до коя техника бех или треа пак от начало а а а???-Като се хилеше

-Ъъъ за Гаара ми Гаара е нормално висок, с къса червена коса и бледо-сини очи с черни кръгове около тях, които се дължат на това, че той не може да спи, поради страх, породен от заключения в него едноопашат-демон –Шукаку (Shukaku). Той никога не се усмихва и се държи сериозно и студено към всички, дори към роднините си. Освен с всичко останало, прави и огромно впечатление с пясъчните си техники, които го правят почти непобедим. Пясъкът му осигурява много добра защита, а също и е опасно оръжие, което, използвано по желания начин, може да доведе до неприятен край за противника. Гаара е най-малкият син на Четвъртия Казекаге, като има сестра – Темари и брат – Канкуро, по-големи от него. Заради слабото състояние на Сунагакуре, Четвъртият Казекаге заповядва на старейшината на Сунагакуре (накратко Суна) - Чийо да използва запечатващото джутсу за да заключи Ичиби Шукаку в Гаара. Заради това майката на момчето, Карура издъхва докато дава живот на сина си. Преди да умре Карура проклина Суна, надявайки се Гаара да отмъсти за нейната смърт. В продължение на шест години след своето раждане Гаара се страхува от своите роднини и жителите на Суна, като вярва, че чичо му Яшамару е единственият, който го обича.

Момичето кимна.Тя много добре знаеше какво да направи.Наруко се концентрира добре като не мислеше за нищо друго освен за техниката.Нищо не можеше да я разконцентрира нейните мисли бяха насочени само към техниката.Тя на ум си повтаряше "Ще успея ще успея ще успея".Тя се бе съсредоточила и към сенсея де.В нейния ум се въртеше само това как да направи техниката.Наруко изцяло се бе успокоила.Тя леко издиша.След малко когато вече чувстваше че е готова каза думите
-Хенге но джутсу!!!

Момичето се ухили като пак застана напълно сериозно и се съсредоточи към техниката и сенсея.*Не би трябвало да е трудно*-мислеше си тя.Наруко се успокой напълно пак.Тя събираше там чакра и се стараеше много.Тя не мислеше за абсолютно нещо друго.След време когато мислеше че пак ще успее и че е готова тя изрече думите
-Хенге но джутсу...
Офф Не съм мн добра в дългите постове

Момичето пак почна да се концентрирва.Тя почна да събира чакра.Тя се чувстваше и леко успокоена и се укоражаваше като си повтаряше на ум че ще успее.Тя се бе съсредоточила и в външния вид на сенсея се пак нещеше пак да става като миналите два пъти.Наруко още събираше чакра и се успокояваше още с думите че няма да става като миналите жалки подобия на сенсея.В умът и се въртеше външния вид на учителя и как да успее с техниката.Когато вече реши че е готова тя въздиша и каза
-Хенге но джутсу!!!

Момичето пак започна да събира чакра.Тя този път вложи цялата си сила.Съсредоточи се много добре.Наруко пак се бе успокойла въпреки че трябваше да се е ядосала от не успешните опити но тя пазеше самообладание.Още събираше чакра тя въздъхна пак и продължи да събира чакра.Момичето влагаше много много сила.По едно време почна да се чувства малко отпаднала но тя пак продължи да събира чакра.Момичето не помръдваше тя стоеше на едно място като статуя и събираше чакра.На Наруко за момент ръката и затрепера но тя я държеше още под контрол.По едно време тя усети че е готова отвори очите си и каза
-ХЕНГЕ НО ДЖУТСУ!!!

Момичето вече излезе извън контрол.Но Наруко преди да почне да събира чакра погледа очите на сенсея и ги запомни огледа задника му запомни го както и туй под краката огледа и го запомни.Момичето се съсредоточи и почна да събира чакра като още си говореше думите че ще успее.Тя се съсредоточи много и върху външния вид на сенсея.Успокой се и отпусна тялото си.Надяваше се този път да направи всичко успешно без да бърка нищо.Още събираше чакра.Наруко пак въздъхна отвори очите си погледа леко строго помръдна устните си помръдна едната си вежда и каза
-ХЕНГЕ НО ДЖУТСУ!!!

Момичето застана несериозно ъъъ сериозно и почна да се концентрирва.Тя почна да събира чакра.Странно но тя се чувстваше много глупаво.Наруко се съсредоточи върху техниката и беше отдала мислите си на тази техника.Тя отстъпи крачка назад като пак застана като препарирана.Наруко усещаше как чакрата минаваше през тялото и.Още се съседоточаваше умерено.От толкова съсредоточаване един косъм и падна от главата.Тя не обърна внимание и още мислеше за техниката и как да я направи и да стане добре не някоя тъпа измишльотина или някое жалко подобие.Опитваше се да не мисли за нищо друго и да бъде съсредоточена само върху това за да може се пак техниката да стане много добре.Този път тя бе решила да направи добро представяне поне с тази техника.След време Наруко почувства че е готова да направи техниката като отвори очи погледна към сенсея и каза
-Буншин но джутсу!!!

Момичето се успокой.Тя почна да събира чакра.Когато събра достатъчно тя каза
-БУНШИН НО ДЖУТСУ!!!
Офф Ъъъ нема просто кво да опиша апък и не съм добра в тея огромни постове иии аз написах сичко в миналия пост за още не ми стига ума

Някак си на магия момичето успя да закрепи техниката като успешна. Сега трябваше да демонстрира Каварими.

Момичето кимна.Тя много добре знаеше какво да направи.Но за миг се почуди с какво да се замени когато погледът и зърна един стол и момичето реши да се замени със стол.Наруко затвори очите си.Тя се съсредоточи много добре.Успокой се и в ума и беше само това че може да го направи.Тя започна да събира чакра.Наруко изцяло се бе концентрирала въхру техниката.Изцяло тя беше успокоена.В мисълта и беше само техниката и какво трябва да направи за да може техниката да стане.Наруко не спираше да събира чакра.Нейното желание да стане генин беше голямо затова се стремеше много да направи техниката.Изцяло беше оддала своите мисли на техниката.След като събра необходимата чакра тя се концентрира по хубаво и разпръсна чакрата до всички точки на своето тяло и каза:
-Каварими но джутсу!

Наруко кимна.Почуди се с кво да се замени пак.В този момент пред
очите си видя една опаковка от дъфка и реши да се замени с нея.
Тя затвори очите си и премахна всички мисли от ума си и въздъхна.
Чакрата почна да циркулира по тялото и.Беше много съсредоточена
върху това което прави.Техниката бе лесна затова момичето беше
поне засега много спокойна.Момичето не се страхуваше от провал
все пак досега повтаряше понякога пъти техниката си затова че
можеше и тази но не беше за предпочитане де защото тя искаше да
стане по бързо генин.След минути цялата бе съсредоточена върху
опаковката и техниката.Когато вече реши че е готова извика:
-КАВАРИМИ НО ДЖУТСУ!!!