Класната Стая

Данте се струполи на едно коляно за момент подпирайки се на пръстите на лявата си ръка от цялото напрежение, което беше изпуснал. Но една усмивка бързо пресече лицето му и му даде силите да се изправи. Бавно, изправяйки се той съзря доволното лице на учителя си и това го удовлетвори. Но след това чу за следващото изпитание... Каваримито. То му беше най-проблемното по някаква причина необяснима за Данте. Мигновено усмивката на лицето му се изтри и той се потопи в спомени как тренира точно същото джутсу и как му се получаваше веднъж на десет пъти. Това леко притесни Данте още дори преди да се е пробвал. Замисли се "Колко ли концентрация ще ми е нужна или по-точно колко повече концентрация ще ми е нужна от предишните две?"... За момент му се стори невъзможно, но тогава той се сети за клана си. За славния си клан, съществувал преди 600 години и как той бе наследникът на този клан. И как трябваше да си изпълни мисията, която си беше задал и която само той знаеше. Тогава вместо гняв, Данте го връхлетя дългът! Дългът към потомството си. Той присви очи, знаейки че въпреки всичко той ТРЯБВА да се пробва. Да се пробва поне... Данте събра и последната капчица чакра, воля, стамина и каквото му беше останало и -...

Аригатоу, Сенсей! -Отговори Данте, хващайки бандатата от въздуха. -За мен бе чест да бъда изпитван от толкова търпелив учител. Научихте ме на силна воля, за което много съм ви благодарен! Никога няма да ви забравя, Дайсуке-сенсей! -Прекрати Данте с усмивка на лицето си. Усмивка, която не се беше мяркала от доста време...

Дайсуке също се усмихна на момчето. Изгледжда наистина от него щеше да излезе един отличен шиноби. Едва сега започваше истинското му приключение, а важните му битки тепърва предтояха.

Офф. Хах, Хинамори Аму е името на геройнята ми, която е от Коноха. Тук се явявам твой сенсей и ако искаш да поменаваш имена, по-добре по-глеждай първият пост, където ги пише.

Червенокоската влезе през вратата запъхтяна и побърза да се извини за закъснението си:
-Здравейте съжалявам, че закъснях! Идвам да науча началните техники казвам се Итами Асука!

Йо дойде тук като неспираше да се ругае на ум за това колко е глупава, че да учи за генин на най-неподходящото място. Тя намери класната стая. " Прекрасно Йо обърка трябва да си и сега ще си плащаш за това. Просто идеално. Животът е гаден когато се ****a с теб." Йо влезе там и се подпря на стената.

Сенсея който се намерише в стаята се завъртя много бавно като спря погледа си върху Йоко с думите : - Нека да позная...дошла си да станеш генин? - Запита той.

Момичето погледна сенсеят и се усмихна. Тя се радваше, че са и задали точно този въпрос и одговори бързо:
-От всичките страни, разпръснати в Света на Наруто, пет се смятат за най-силни и влияят на всички останали и се наричат Петте велики шиноби нации. Те са: Страната на Земята, Страната на Огъня, Страната на Светкавицата, Страната на Водата и Страната на Вятъра. Всяка една представя ннеин от елементите (по ред: земя, огън, светкавица, вода и вятър) и се управлява от Каге(сянка). Техните скрити села се наричат Петте велики Скрити села!

-Да. Само, че обърках къде трябва да уча техники. Луда работа.- като каза това Йо се приближи.

Асука беше тренирала тази техника с брат си, но не знаеше дали ще се получи. Момичето събра ръцете си направи знаците и се вгледа внимателно в сенсеят като запамети образът му добре в умът си и събра достатъчно чакра.
-Хенге но джуцу!- Крясъкът на Асу излезе сигурно от устата й!

Момичето нямаше никакъв успех! Може би трябваше да опита отново и да вложи повече чакра, да се концентрира, да сформира знаците и ... можеше и да се получи!

Червенокоската погледна към сенсеят, тя знаеше, че сигурно няма да успее от първият път и се приготви да направи джуцото отново. Този път внимаваше повече докато правеше знаците и събра повече чакра, също така се вгледа отново в учителя и запомни всяка една негова черта. Асука изкрещя отново:
-Хенге но джуцу!

Момичето беше решено да направи джуцото и щеше да го повтори колкото пъти трябва. Събра повече чакра, вгледа се още по-внимателно в сенсеят си и направи всеки един знак много внимателно за да не допусне грешка.
-Хенге но джутсу!- Асука не крещеше вече толкова, но гласът й беше сигурен и непоколебим.

Асу отново направи много внимателно знаците и отново запомни добре сенсеят си като събра достатъчно чакра. Събра въздух в дробовете си и се приготви отново да извика.
-Хенге но джуцу!- Момичето беше почти сигурно, че скоро ще успее.

Червенокоската разбра сенсеят си и кимна одобрително. Затвори очите си за няколко секунди за да се изчисти от всякави чувства и емоции и за да се концентрира. Отвори очите си и рзгледа учителя си от главата до петите няколко пъти, след това направи внимателно знаците и събра чакра. Направи път на чувствата си и усети как чакрата минава навсякъде по тялото й и изпълва всяка една частица от нея, а после как тръгва нагоре и започва да излиза.
-Хенге но джуцу!- Гласът на момичето беше силен, но някак си по-спокоен и уравновесен.

Асука вече се изнерви, не разбираше какво не беше както трябва-образът на сенсеят се беше запаметил добре в главата на момичето. Всяка негова част от тялото и дрехите. Пламъче заигра в очите на момичето тя ги затвори за секунда като си пое въздух за да се успокои. Отново направи знаците много внимателно като внимаваше да не згреши нещо, после огледа отново сенсеят си за няколко секунди и събра чакра, която се разля по тялото й изпълваща я с невероятно чувство.
-Хенге но джуцу!- Гласът на момичето беше станал настойчив и очакващ.

Момичето най-накрая разбра къде и беше грешката и как да направи джуцото. Асука отново тръгна да прави знаците: погледна към ръцете си те бяха все така бели,направи сийловете бързо и внимателно. Пристъпи към следващата стъпка огледа сенсеят и забеляза неща които беше пропуснала, сенсеят имаше малка чантичка на кръста в бежов цвят и бинтове на ръцете си които бяха леко пожълтяли от набитият в тях пясък. Асу тръгна да извлича чакра, която пак мина по цялото й тяло като изпълваше червенокоската с невероятно чувство което беше трудно да се опише-нещо средно между гъделичкане и изтръпване. Усети как чакрата се завихря и тръгва нагоре по извивките на малкото и телце.
-Хенге но джуцу!- Гласът на Асука се беше оспокоил и беше станал мек като кадифе.

Йо се позамисли:" Чакра. Чакра. Хайде Йо мисли съсредоточи се подяволите." После изведнъж се сети и каза:
- А... Ъ... Чакрата може да се опише като сила или енергия, от която се нуждаят нинджите за да използват своите техники. Това е един от най-важния фактор за нинджите. Чакрата се състои от две части - Енергия на тялото и Енергия на душата... " Откъде приозлизаха тези енергии май беше от келткаите. Точно така от клетките." като си помисли това само заоколо миг тя продължи:
- Енергията на тялото излиза от клетките. Енергията на душата ви е като резервна енергия, та е като адреналина. Излиза когато сте уплашени или уморени. Има пет различни вида Чакра : Огън, Вода, Земя, Вятър и Светлина. Повечето Джоунини могат да използват поне два вида чакра.
" Това ли беше сичко или имаше и още както и да е и това което казах е достатъчно."