Re: Класната Стая

by Намара Конахи Пон Мар 22, 2010 8:35 pm

- Много сбито момче ... не знаеш ли още нещо ... както и да е - показвай ми Хенге ! - каза сенсея на Айзък , като веднага след това се обърна към Рей и видя опита му . " Упорит е ... няколко пъти не успя , но не пада духом ... един по рода си е ... също като мен ... " - помисли си той , като внимателно гледаше всяко действие на момчето . След като то изрече името на техниката наглас , момчето изглеждаше сякаш го е направило ! Сенсея хвърли един тебешир по момчето и след като той направи "контакт" с тялото на момчето , то стана на пушек и просто изчезна , а на негово място имаше една саксия , която при допира си с земята се счупи .
- Жалко за вазата ... - рече сенсея иронично , като се усмихна и продължи - добре ... какво ти остана момче ? - попита той , като се бе усмихнал "до уши" .

by Кюцки Мия Пон Мар 22, 2010 8:58 pm

Момичето се беше отчаяло,но все пак не се отказа.Огледа сенсея си.Запомни всяка малка побробност и извивка по тялото му.Събра чакрата си и направи знаците и каза:
-Хенке но джуцу

by Рей Соуджиро Пон Мар 22, 2010 9:17 pm

Рей беше много щастлив че се е справил. Това беше последната му техника и вече беше готов да вземе своята бандана.
– Сенсей, готов съм с всички техники . Може ли да получа своя собствена бандана ? – попита той, докато гледаше умолително към своя учител .

by Харито Айзък Пон Мар 22, 2010 9:41 pm

Момчето се зачуди в какво да се трансформира.Той погледна сенсейя и реши да се превърне в него.Харито затвори очи и се отпусна.Премахна напреженито и се успокой.Концентрира се и се сръдеточи изцяло и напълно в това което прави,че не позовляваше на нищо да го разсее или разконцентрира.След това той прочисти ума си и погледна сенсейя.Огледа го от глава до пети и запони всяка една извика,размер и форма от тялото на сенсейя.След това по цялото му тяло започна да циркулира чакра.Той сръдеточи чакрата си в ръцете и направи сийловете след което каза:
-Хенке но джутсу

by Тереса Вто Мар 23, 2010 12:58 am

Младата Кроатоан разбра съвсем ясно въпроса, който бе отправен към нея, но не бе толкова сигурна, че ще може да отговори изчерпателно на него. За това, с леко трептащ глас, тя погледна сенсея с алено-червените си очи и започна да говори за всичко, което бе по някакъв начин свързано с този въпрос:

- Това, което знам не е много! - започна да разказва Тереса със своя нежен глас, - От това, което ми е разказвал баща ми, имам някои бегли спомени. До колкото знам, обичайното време в Земята на Вълните е типично хладно, мъгливо, като над земите царува студа, настанил се там от дълги години. Мисля, че най-известното село в Земята На Вълните е Селото Скрито в Мъглата (Киригакуре)...
След това червенокосото момиче спря за миг да си поеме въздух, но също така и да се опита да си спомни още нещо от разказаното и от своя мъдър баща. Не бяха минали и няколко секунди, когато младата Кроатоан продължи своето обяснение.
- Село, което е родно място на много издирвани престъпници, сред които са Забуза Момочи и Хошикаги Кисаме. Съжалявам, но това е всичко, което знам за селото и за шинобитата, които са живели там.
Леко засрамена от незнанието си, Тереса сведе глава, тръпнеща в очакване да бъде наказана или изгонена от академията, заради лошото описание на Страната на Вълните, което бе едвам-едвам успяла да направи...

by Ишида Соуджиро Вто Мар 23, 2010 1:22 am

- Тереса добър отговор, сега ми демонстрирай "Хенге" - ...колкото до Айзък, той имаше много малък напредък, само левият крак му се преобрази.
- Можеш и по-добре.-
Сенсея погледна и последното момче - Браво Рей премина академията, след което му подаде банданата.

офф. Не пиши в промени на профила аз ще ти го оправя.

by Рей Соуджиро Вто Мар 23, 2010 2:19 am

Рей си взе банданата и дим да го няма Класната Стая - Page 17 516976

by Тереса Вто Мар 23, 2010 2:40 pm

Младата Кроатоан се зарадва, че бе успяла да впечатли сенсея, дори и да не бе направила кой знае какво нещо. Червеноокото момиче въобще не бе очаквало да оправдае очакванията на, доста строго изглеждащия, сенсей с този отговор, но уви ...

„Хенге значи, а ?” – помисли си тя, след което започна да оглежда всички останали поизплашени академици, които стояха в обширната стая в този миг. Хвърляше бързи погледи, ту към едините, ту към другите, след което спря червените си като алени рози очи и ги отправи към лицето на сенсея.

„Мисля, че този е най-подходящ!” – измрънка Тереса под носа си, защото разсеяният сенсей явно бе забравил да уточни, в кого точно трябваше да се превърне момичето. След като преговори цялата си теория на ум, червенокосата новобранка започна да оглежда доста обстойно мъжа, който стоеше пред нея, именно защото не бе много лесно да запомниш сплашващия му външен вид. Най-напред хвърли невинния си поглед към лицето му, като се опитваше да запомни дори и най-малката подробност, защото не искаше да разочарова сенсея като му направи някое допълнително око, или пък случайно да го издокара с котешки уши. Когато запамети търпеливото изражение на целта, в която трябваше да се превърне, в съзнанието си, десет-годишното момиче продължи да оглежда мъжа, като бе наистина съсредоточена да запомни външния му вид. След като усети, че вече сенсеят не иска да излезе от съзнанието и, Тереса затвори очите си, за да бъде по-концентрирана при събирането на чакрата си. Тя усети как предвижващата се по тялото и затоплена чакра я погъделичква лекичко, но се опита да пренебрегне този ненужен фактор. Не измина много време, когато все още невръстната нинджа почувства, че сега бе точния момент да изпълни техниката. Червенокоската отвори очите, направи знака с ръце и извика спокойно, но с леко усещаща се увереност

- Хенге Но Джутсу! ..

by ???? Вто Мар 23, 2010 2:51 pm

Това беше наистина добър първи ход. За съжаление, тя не успя да изкара цялото тяло на сенсея си, и се получи така, сякаш сенсея е без глава. От този опит, той остана учуден, като веднага опипа главата си, за да види дали е там. Тереса трябваше да пробва отново.

by Тереса Вто Мар 23, 2010 3:12 pm

Тереса не бе много доволна от успеха, който бе успяла да пожъне, за това без много да му мисли, продължи да пробва с опитите си. Тя не искаше да се излага пред другите академици, но най-малко пред сенсея, който искаше да впечатли най-много от всички останали. Изведнъж изражението на лицето на момичето се промени, защото явно тя наистина бе станала доста уверена и решителна.

„Хм, този път ще се справя, без никакви съмнения!” – каза изпълнена с решитеност Кроатоан, - „Явно от всичките опити да запаметя външния вид на сенсея до най-малката му подробност, пропуснах да си припомня най-важната част, а именно формата и изражението главата и лицето му.” Червенокоската отново огледа изплашения сенсей от глава до пети, като този път се стараеше да не допусне същата грешка като преди, но в същото време да не допуска и някоя друга. Отново затвори червените си очи, които символизираха нейната гордост, и започна да контролира чакрата си като се стремеше тя да бъде колкото се може по-концентрирана от преди, за да усети точния момент за изпълнение на техниката.

„Ще се справиш, повярвай че, ще се справиш, Тереса! – повтаряше си новобранката, ”Просто трябва да бъдеш по-съсредоточена и да се стараеш да не допускаш никакви грешки, защото сега не му е нито времето, нито мястото.”

Когато почувства, че бе напълно готова, младата Тереса Кроатоан отново отвори червените си рубини и и извика обнадеждено:

- Хенге Но Джутсу! ..

by Кай Якамура Вто Мар 23, 2010 4:16 pm

Кай вече беше решен исцяло да завърши тази техника и за това той събра
цялата си налична чакра .Той погледна своя учител направи сийловете
нужни за техниката затвори очи и каза:
-Хенге!-каза той с увереност.

by Хитачи Ямато Вто Мар 23, 2010 4:41 pm

Тереса направи перфекно копие на учителя си, а той дори не забеляза неуспешния опит на Кай.

by Кай Якамура Вто Мар 23, 2010 5:00 pm

Кай прие упрека , но това не сломи духа му . Той имаше вече цели 3 неуспешни опита и мислеше , че ако продължава така може да стане обект на присмех .Кай беше малко притеснен , той трябваше да успее на всяка цена.Без да му мисли Кай се средоточи колкото може към тази техника .Трябваше да се превърне в своя учител,погледна го за последно и започнада събира чакра.Веднага след като събра достатачно чакра , Кай я испълни по цялото си тяло. Напарави сийловетеи вече сигорен в себе си , той каза:
-Хенге!

by Намара Конахи Вто Мар 23, 2010 5:37 pm

Странни звуци започнаха да звучат около момчето . Може би то си въображяваше , но той перфектно можеше да чуе как чакрата му се движи по тялото му и го обгражда в пространството . Това беше нещо уникално - за първи път академик бе успял да постигне толкова голяма "пълнота" . След като изрече съдбовните думи , а именно името на техниката , около момчето се образува дим . След като той се разнесе ясно можеше да се види една добре прекопирана човешка фигура . Когато сенсея се вгледа по - добре , за негово удивление той сякаш се гледаше в огледалото ! " У - у - удивителнооо " - помисли си той втренчил поглед в перфектното си копие . Той бързо се "опозна" и сериозно погледнал към момчето каза следното :
- Чудесно се справи ! Виждаш ли - трябва ти само упоритост и ще се справиш с всичко ! Е - остана ли ти друго - попита зачудено сенсея , като се опита да си припомни дали на момчето му бе останало нещо друго .

by Кай Якамура Вто Мар 23, 2010 6:00 pm

Сега на Кай оставаше Буншин но джутсу и Каварами, но чакаше заръката на сенсея.

by Намара Конахи Вто Мар 23, 2010 6:20 pm

- Добре ... мисля да продължиш с Буншин - ти какво ще кажеш ? - усмихна се сенсея .

by Харито Айзък Вто Мар 23, 2010 7:13 pm

След пет-минутова почивка Харито
Айзък се усмихна както винаги.И си
продължи задачата с Хенге но джуцу.Харито си затвори очите негласи, си ръцете
на първоначалния сийл.Започна бавно да събира достатъчното количество за
джуцуто чакра и в същото време Айзък започна да събира и душевна енергия в
ръцете си както и чакра.Той отново усети,че става нещо с тялото му и започна да
си казва наум "Концентрация,Концентрация!" Накрая се концентрира и
съсредоточи като не след дълго осъзна,че е време за джуцуто.Той спря да събира
чакрата в ръцете си както и душевната енергия,посля спря с концентрацията си и
съсредоточването си върху джуцуто и накрая без да обръща внимание на времето Харито
извика "Хенге но джуцу!!!".

by Кай Якамура Вто Мар 23, 2010 7:29 pm

Сега на Кай предстоеше сериозно изпитание ,той трябва да направи свой клонинк.За млад шиниби като него това бе предизвикателство , но

той е решен да го изпълни..Обещаващият нинджа се вглежда в себе си и запомня всяка своя черта .Кай освобождава отрицателните мисли от

съснанието си като мисли само и единствено само за успеха.Събира чакра по цялото си тяло прави сийловете и уверено извиква:
-Буншин но джутсу!

by Кюцки Мия Вто Мар 23, 2010 8:12 pm

Момичето се очуди защо никой.Помисли си че пак не се е справила.

by Тереса Вто Мар 23, 2010 8:33 pm

Кроатоан Тереса бе доволна, защото наистина успя да се справи с тази техника и това и донесе голямо удовлетворение. След като си почина за около няколко минути, тя се отправи към сенсея и отново и с нетърпение зачака да разбере каква ще бъде следващата и задача ...

by Хинамори Аму Вто Мар 23, 2010 9:25 pm

Сенсеят се усмихна мило на Тереса.
- Покажи ми как правиш Буншин.
Около Кай се образува облаче дим, но нищо повече. Колкото до Харито и Мия, те се също като Кай провалиха с техниката.

by Тереса Вто Мар 23, 2010 10:21 pm

След придобития преди малко опит за контролиране на чакрата, младата Кроатоан искаше да направи следващата техника от първия път. Момичето вече бе научило „Хенге”, но все още оставаха две важни техники, които ще я приближат с една крачка по-близо до постигането на своята съдбовна мечта. Тя щеше да даде всичко от себе си, само и само да постигне целта си – това бе тя, Кроатоан Тереса! Червенокосото момиче знаеше, че тази техника се изпълняваше по малко по-различен начин, но тя бе напълно решена да се справи с нея на един дъх. Опитвайки се да избяга от не много лъчезарните погледи на съучениците си, тя сведе глава към пода, като се стремеше да изолира всякакви звукове или шумове, които щяха да и попречат да научи техниката, за която бе толкова много слушала.

Рубинените и очи все още сияеха от радост, поради вълнението, което бе изпитала преди броени минути, когато за научи своята първа техника в своя дълъг шиноби път. Знаейки, че ще запомни това чувство до края на живота си, шинобито побърза да се концентрира в изпълнението на новото джутсу, защото искаше час по-скоро да усети тази тръпка отново. Тръпка, за която всяко шиноби мечтаеше да усети, усещане, което да го стимулира и да му даде сили да продължи напред.

- Този път, няма място за издънки! – каза Тереса, опитвайки се да стимулира настроението си още повече. – Само гледайте всички и ще оправдая очакванията ви, защото пред вас седи една истиснка Кроатоан! – измрънка отново под носа си десет-годишната новобранка.

Както обикновено, червенокоската затвори очите си, за да бъде опитът и по-съсредоточен, което от своя страна водеше до успех. Алено червенито като рубин очи се затвориха, но академиците продължаваха да гледат втренчено в нея, сякаш тя все още продължаваше да ги „линчува” със своя зловещ детски поглед.

Младата Тереса допря дланите на ръцете си една до друга, но не защото бързаше да направи своя първи опит, а именно защото това бе нейната най-удобна стойка при събирането и движението на чакрата си. Тя също така постави крака си на ширината на раменете и започна бавно по бавно да раздвижва вече горещата си чакра. Нужни бяха няколко секунди в пълна концентрация, за да усети каква скорост и енергия и трябваха, за да раздвижи чакрата си точно като по учебник. Както преди, тя отново усети това леко погъделичкване, но този път всяка една част от тялото и бе поставена под огромно напрежение.

„Ма*ка му, не е толкова лесно колко си мислех!” – помисли си на ум Тереса, след което продължи с събирането на чакрата си.

От длани допрени една до друга, ръцете на червенооката „вещица” се разместиха, за да образуват необходимия за изпълнението на тази техника знак. След като постоя така няколко секунди, младата Кроатоан вдигна гордо глава и отвори кърваво-червените си очи, които се вторачиха към остатъка от суъчениците си, които тръпнещи от очакване искаха да научат дали щеше да се справи Тереса. Усещайки, че вече бе извършила всичко, което бе необходимо за тази техника, незрялото момиче вдишна и издишна няколко пъти, като задържаше въздуха за по няколко секунди. След това, тя проговори със своя мек и нежен като коприна глас, в който се усещаше все повече и повече решителност от когато и да било:

- Буншин Но Джутсу! – извика Кроатоан, искрено надявайки се да бе успяла...

by Кюцки Мия Вто Мар 23, 2010 11:00 pm

След пет-минутова почивка Мия се усмихна както винаги.И си
продължи задачата с Хенге но джуцу.Мия си затвори очите нагласи, си
ръцете на първоначалния сийл.Започна бавно да събира достатъчното
количество за джуцуто чакра и в същото време Мия започна да събира
и душевна енергия в ръцете си както и чакра.Тя отново усети,че става
нещо с тялото й и започна да си казва наум
"Концентрация,Концентрация!" Накрая се концентрира и съсредоточи като
не след дълго осъзна,че е време за джуцуто.Тя спря да събира чакрата в
ръцете си както и душевната енергия,после спря с концентрацията си и
съсредоточването си върху джуцуто и накрая без да обръща внимание на
времето Мия извика :
-Хенге но джуцу!!!

by Кай Якамура Вто Мар 23, 2010 11:16 pm

Кай си бе взел поука от предишния опит ,но си каза ''Остават само тези две техники и ще стана генин ,за това да не се

предавам.Този път ще се постарая повече ,трябва да съм опорит''-повтаряше си той непрекъснато.

Кай искаше толкова успеха , че неусазна как цялата му чакра се събра , чакрата го бе обгърнала сякаш се въртеше около него , той се средоточи върху техниката като запомни всяка своя характерна черта -дрехи , коса , очи и др..Без да му мисли повече Кай направи сииловете и извика :

-Буншин но Джутсу!

дали щеше да успее този път.....................................?

by Хинамори Аму Сря Мар 24, 2010 11:42 am

До момичето се вдигна лек дим, а след миг, когато се махна, се откри нещо меко и лигаво, наподобяващо жиле. При всичките й усилия, момичето се провали. Сенсеят въздъхна.
- Момиче, преговори си добре наум какво беше Буншин но джутсу и тогава се опитай, защото като ледам нещо теорията ти куца. Същото се отнася и за теб, Кюцки - отвърна с мек тон сенсеят, понеже опита й също беше неуспешен.
До Кай се появи един безполезен клонинг, който не ставаше за абсолютно нищо. Сенсеят се подсмихна при вида на безполезнто копие на момчето.
- Това ли наричаш клониг? Хах, по-скоро ми прилича на спаружена гъба. Постарай се малко повече, хлапе.

by Sponsored content