Класната Стая

Момичето нямаше никакъв напредък. Трябваше да даде всичко от себе си, за да успее! Дали бе способна на това?
Сенсей-а видя новото хлапе ,което пристъпи:
- Ей ти, малкия! Къф си ти е?

-Мамка му..-по лицето на Рика си стекоха сълэи...тя наведе глава след,което погледна сенсея с насълэенита си очи...концентрира се.
-Няма да стане таэи работа-беэ да мисли эа нишо друго освен обраэа на сенсея направи энаците и ..
-Хенге но Джутсу - трансформира се Сакамото ...

Някак си момичето успя. Тогава сенсея каза - Хайде вземай бандана и ми се махай от очите! - Като й подаде бандан на селото скрито в звука.

-Благодаря,но следвъщият път няма да се случи това...-каэа мамичето като вэе бандата и си тръгна.

Харада влезе в класната стая и се огледа. Имаше ли, нямаше ли други, нито обърна внимание пък и не й пукаше. Ходеше бавно, почти флегматично, гледаше в една точка, като от време на време въртеше сините си очи. В крайна сметка стигна до сенсея и го изгледа наняколко пъти все едно да го прецени:
- Тук съм, защото искам да мина Академията! И понеже нямам цялото време на света ако може по-бързичко!!
Риу запляска нагло с ръце, и огледа мъжа с изражение което казваше 'аз съм по-велика от теб дори и да не ти се иска ' и зачака реакция.

Изпитващото лице се завъртя към Риу и й каза : - Добре тогава...разкажи ми всичко за теб преди да започнем с изпита. - И зачака речта на Харада.

Харада изгледа тъпо. Отвори и затвори устя няколко пъти, премигна тъпо, но набързо върна арогантното изражение на лицето си:
- Казвам се Риу... Харада Риу ии родителите ми ме изоставиха. Дойдох тук, за да стана Генин, да изкарвам пари от мисии, за да мога да живея нормално! Това е!
И девойчето млъкна, чакайки, но продължавайки да оглежда скептично изпитващия.

-Добре...демонстрирай ми Хенге но джуцо! - Каза изпитващия учител.

Харада го изгледа. Замисли се. Тя ли трябваше да си хареса предмет за Хенгето или мъжът щеше да е така добър да опъти една дама, като нея и да даде идея.
- Ъм... Може ли да знам в какво да се 'превърна' все пак?-попита момичето грубо- Във въздуха сигурно ще ми е малко трудно! - добави тя нагло под нос и изгледа сенсея, който въобще ама въобще не й беше симпатичен.

Харада се усмихна лукаво. Явно сенсея беше със супер слаби нерви и си беше забравил хапчето.
- Спокойно де! Аман от нерваци! - каза с леко повишен тон момичето, но реши да се опита да се концентрира. Огледа сенсея отново и отново, като всеки път се намръщваше повече и повече. Как така да се превърне в това... нещо? Това грозно нещо? 'Както и да е!Жертва за народа' - помисли Риу и отново изгледа сенсея. Накрая заби сините си очи в него и загледа. Гледа го, гледа го, гледа го. Наняколко пъти едвам не наклони глава и не направи гримаса, но запази спокойствие.
След около пет минутно мъчително гледане [поне за Риу ], Харада затвори очи. Представи си образа на сенсея в съзнанието си. Не беше приказка но се опита да се концентрира. Представяше си странната му на кожа цвят - Точно какъв беше незнаеше и както се очакваше и нехаеше. После добави и черната коса и очите. Чудеше се само каква физиономия да бъде. Накрая реши да изкопира когато е сърдит и добавяйки и дрехите [че без тях накъде] въздъхна, но не развали концентрацията си. Концентрира се по-дълбоко, без да изпуска образа от 'очи'. Съсредоточаваше се върху образа, не чуваше нищо, не виждаше нищо. Само образа на сенсея плуваше в съзнанието й. Бавно извлече известно количество чакра и я разпредели равномерно изцялото си тяло. Накрая, след една бърза проверка дали всичко си е намястото, Харада пое дъх, направи сийловете и произнесе името на техниката. Сега чакаше резултата, като много ама много дълбоко в себе си леко се притесняваше, че няма да успее.

Момичето се превърна почти в мъжа, само че имаше цицки xD. Сенсей-а се огледа и започна да опипва своите гърди:
- Ъ-ъ-ъ ... мойти не са таквис! Ако искаш ела ги барнеш! - каза мъжът на момичето, след което се обърна към момчето. - Трябва ми покажеш технката Хенге ... превърни се в мен момче! Само, че не взимай пример от момичето, не искам да виждам второ мое копие с цицки!

Офф. попаднали сте на даскал xD

Харада гледаше тъпо. Добре ама добре. К'во тя ли е виновна че имаше цицки? И сенсея проблем ще й прави!
- Пфф... Кат немате цицки, си направете!!! - каза сопнато момичето, а щом чу и намека се отдръпна и се направи, че ще повърне. - Малоумен педофил! - полу-кресна Риу. Не беше кряскане, защото девойката пазеше самообладание.
Пое си дъх. И тъкмо да започне, поредното разсейване - Момичето си има име... и то е Харада Риу! Повтаряйте след мен: 'Х-а-р-а-д-а Р-и-у '-каза момичето, като в гласа й се усещаше и гняв и надсмешка. Накрая се успокои, затвори очи и отново си представи грозния образ на грозния сенсей в изстрадалото си подсъзнание. Отново се съсредоточи върху косата, цвета на кожата, очите, формата им и тази на лицето. Концентрира се, но този път си го представи без цицки. Извлече чакра по същия начин, разпредели я равномерно, но все още не счете за правилно да действа.
Преговори в съзнанието си образа на досадния сенсей, който си падаше по малки момичета, но реши, че сега това не е важно. Представи си го отново, докато образа не стана толкова ясен, че все едно го гледа пред нея от плът и кръв и все така противен. Разпредели още съвсем малко чакра, направи сийловете, за пореден път изрече 'Хенге но джутсу' ии зачака резултата.

Офф. Аве не е първи пич xD

Риу успешно се превърна в сенсей-а
- Хм ... добре, а сега Каварими! Замени се с този стол! - каза сенсей-а и показа столът до него.

Ако не беше заради ужасния характер, сигурно Риу щеше да заскача от щастие като малките лигави момиченца. Вместо това тя погледна надменно, сякаш казваше, че е много голяма работа, че е велика и после се подготви за Каварими.
Харада огледа стола. Затвори очи и изолира всички звуци, всички пречки. Представи си стола. Опита се да 'почувства' какво е да си стол. Не беше едно от най-лесните занимания, но стоейки неподвижно, със затворени очи, Риу продължаваше да се взира в образа. Столът беше толкова действителен колкото и когато момичето го гледаше. Пое дълбоко дъх и отново опита някакси да се почувства като стол. Върху столовете сядаха хора. Според Харада това се броеше за вид страдание. Самата знаеше какво е човек да страда, но сега трябваше да стане стол. За целта се отдаде на покой, забравяйки миналото си. Столът плуваше в съзнанието й, докато тя бавно извличаше чакра и я разпределяше както винаги на поравно във всички чакра точки. Опитваше се да прехвърли душата си в стола. Наистина нямаше представа какво е да си стол. Може би се равняваше на някакъв вид болка, хората да сядат върху теб. Заради многото различни мисли, които се набутаха в главата й, Харада реши просто да се концентрира двойно повече и така да се размени със стола, който просто седеше и я чакаше.
Отново се отчисти от мислите. Беше в своя свят. Само тя и стола. Концентрира се върху образа му. Извлече още малко чакра и я разпредели отново по-равно. На ум се окуражяваше, в опит да повдигне самочувствието си. За миг характера й се промени. Нямаше ги надменните мисли, че ще успее от първия път, че е перфектна. Сега само някъде дълбоко в съзнанието, едно гласче, нейното Аз й повтаряше, че ще успее.
Това я мотивира и активирайки чакрата, тя направи знаците, прошепна 'Каварими но джутсу' и се опита да прехвърли душата си в стола, който се намираше точно до противния сенсей.

Риу въздъхна. 'Какво е това мъчение' - помисли си тя, помрънка под нос, но реши да свършва по-бързо и да се маха.
Отстъпи две-три крачки назад, застана мирно, като съвсем леко пораздалечи краката си. Затвори очи и почна да се съсредоточава по познатия начин. Сега в съзнанието й нямаше нито стол, нито сенсей със и без цици. Срещу нея стоеше едно момиче, около 13-годишно с къси кожени панталонки, сутиен, леко закрит от кожено яке, което е почти разкопчано и високи кожени обувки. Дългата й черна коса бе вързана на две високи опашки, които стигаха до кръста и в елегантни извивки. Имаше същото арогантно изражение, но сякаш очите й светеха повече от обикновено. Може би, защото дълбоко в съзнанието си, някъде там се радваше за досегашния успех. Затова не биваше да се предава сега.
Харада започна концентрацията. Познатото - извличане на чакра и разпределяне по равно във всички чакра точки. Не спираше да се взира в образа си, да запомня собствения си външен вид.
Представи си как до нея се появява още една Харада Риу, двойник на оригинала, на самата нея. Можеше да добави и още, но знаеше, че от първи път е малко вероятно да станат повече от един клонинга и то сполучливи, затова засега остана с един. Взря се в новодошлия образ. Същите дрехи, същите маниери, същата поза, която тя бе заела преди да затвори очи и да се отдаде на покой.Концентрира се върху него. После той изчезна. Остана само първият образ, впил очите си в тези на чернокоската.
Минаха няколко секунди, които за Харада се сториха като минути, но накрая от първия образ, бавно почна да 'изпълзява' втори. Накрая в съзнанието на бъдещата генинка имаше два образа - две нейни близначки.
Риу увеличи концентрацията си и върху двата образа. Как изглежда тя и как трябва да изглежда буншина. Съзнанието й работеше на пълни обороти докато и двата образа не бяха като две капки вода - всяко кичурче коса си беше на мястото, всяка гънка по коженото яке на Риу 1 съвпадаше с тези на Риу 2.
Когато прецени, че и двата образа са съвършени - досущ един като друг и като нея самата, Риу активира чакрата, направи знаците и с глас, почти като шепот, изрече:
- Буншин но джутсу!

Катана се превърна досущ като сенсей-а, очевидно бе успял!
- А сега ... каварими! Замени се с вазата пред мен! - заръча му сенсей-а.
Мъжът бавно и оттегчително се излегна на бюрото. Изведнъж се чу леко " Бум " и се дигна лека пушилка. Сенсей-а бавно и флегматично извъртя вратът си и проследи с поглед пушака. Забеляза две момичета досущ еднакви:
- Оу, значи имаш своя сестра? Ела и земи банданата си! Усвоила си и трите техники!

Офф. В създаване на отбор ... пиши че си търсиш отбор и ще те разпределя някъде :)

Риу развали техниката, поотупа оскъдните си дрешки и отиде до сенсея. Взе банданата,завърза я на кръста си като втори колан, отново прецени сенсея с поглед и се обърна. Точно преди да излезе махна с ръка и грубо каза:
- Няма да е лошо да направите нещо с вида си, ако искате гадже!
И излезе, готова да отиде в новия си отбор.