Тренировъчна площадка 2

Хинамори излезе на поляната до езерото, която представляваше тренировачната площадка, на която щеше да учи техники и да се запознае с отбора си.
В далечината, в другия край на езерото, тя забеляза високо слабо момче, което се бе излегнало на земята, явно взимайки си минутки почивка. Косата и дрехите му бяха мокри и Аму си помисли, че явно се е опитвало да плува. И тя ли трябваше? Що за техника щеше да е това?!
След секунда забеляза и сенсея, които гледаше момчето и леко се подсмихваше, явно на воляа и напредъка му. Хинамори с бавна крачка се отправи към него, давайки му възможност да усети присъствието и. Както и предположи, точно на крачка от него, той се обърна.
- С какво да ви помогна?
- Аму, Хинамори Аму. Разпределиха ме към този отбор. Изглежда вие ще се сенсея.
Той се подсмихна, но лицето и остана със същата безразличост, с която беше и дошла. Сенсеят повдигна леко едната си вежда, след което придоби сериозен вид.
- Предполагам, че ще започеш веднага?
- Естествено, нали за това съм тук.

Момичето погледна сенсея и му подаде ръка. Мики, а? Не е зле. Беше чувала доста за сенсейте тук и тайно се бе надявала да й се падне поне един от добрите, а този, който стоеше сега пред нея бе такъв. Вътрешно Хинамори се усмихна и като чели леко се отпусна, но въпреки това върху лицето й не се изписа абсолютно нищо от това. Сенсеят стоеше и я наблюдаваше, сякаш очакваше нещо. Дали пък и той като семейството й не се надяваше на поне една емоция. Когато обаче след малко не стана нищо, Мики-сенсей въздъхна и погледна встрани към момчето отсреща.
- Сенсей - започна колебливо Аму. - Нали няма да се наложи да плувам?
Той погледна момичето учуден, след което се засмя. Аму се ядоса. Какво толкова беше казала?
- Радвам се, че ви е смешно, сенсей, но изобщо не обичам да се мокря.
Мика-сенсей погледна пак момичето след което отново прихна в смях. Хинамори сложи ръце на кръста и му хвърли гневен поглед.

Младежът видя момичето и каза:
- Здравей! Аз съм Караноси Фалпан!

- Здравей. Аз съм Хинамори Аму. - отвърна тя и отново погледна към сенсея, който все още се подсмихваше.
- Това дали ще се намокриш не зависи от мен - отвърна той. - Просто Карансон се успя да задържи чакрата си в началото и леко потъна в езерото.
-Леко? Че аз направо почнах да се давя!
Хинамори погледна с изненада съотборника си. Все още беше жив, така че няма да е било чак такова давене, а и явно можеше да плува.
- Какъв ти е чакра типа? - попита го директно тя.

- Райтон! А твоята?

Офф. Ханамори Аму ... моля те недей да разказваш от името на сенсей-а и на съдбата хД сенсей-а се начумери ... и такива ... нямаш право ;) нова си във форума но бързо ще се научиш ... като гледам добре пишеш

- Момиче , предлагам да те науча на Чакра Молд ! Това е да се катериш по дърво без да използваш ръце . Трябва да концентрираш чакрата в краката си и да "лепне" за дървото .

- Ами аз сен-сей! Аз какво да правя???

- Чух , че си Райтонистче ... искаш ли да потренираш и да научиш някое Райтон Джутсу ?

ПС: Ако искаш провери в Каталога за Техники !

Караноси извади една книжка с Райтон джутсу и каза:
- Може би тази:

Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu[Lightning Release • Lightning Blast]
- Ранг: D, Нападателна,Дълго разстояние - Нинджуцу
- Ефект: Пръстите на използващия светват и през тях излизат светкавици . 4ch/пръст

Става ли?

//Добре. Просто пиша както съм свикнала от други РПГ-та ^_^. Повече няма да говоря от името на "съдбата" и сенсея.

-Да се "лепна" за дървото?! Не с лепило предполагам, защото нямам в мен. - След секунда тя осмисли думите му. - Ааа, да да ясно. Схванах. Добре тогава, нека да се катерим.
Тя се отдалечи малко и погледна едно близко дърво. Отиде до него и го побутна с пръст като леко изпусна чакра през него. Изглежда дървото беше старо и надеждно, нямаше изглед да падне скоро, е освен ако не се случеше някои без да иска да му навреди. Аму се подсмихна и се отдалечи на около 3 метра от него и затвори очи. Нямаше да е лесно да се изкатери по дървото. За момент си представи как пада и си натъртва дупето, от което за момент наистина я заболя. Това е то да имаш развинтена фантазия.
Реши да не се разсейва повече ами да вземе най-сетне да се размърда малко, в противен случай нямаше да свърши скоро.
Тя започна да се концентрира събирайки чакра от тялото си и насочвайки я към ходилата си. Усети как започнаха да се затоплят и погледна потокът, които се завухряше. Тук не беше толкова лесно, колкото когато правеше техники. Докато там след събраното количество то се освобождаваше изведнъж, тук тя трябваше да се опита да го задържи колкото се може повече. Когато реши, че е събрала достатъчно, тя се опита да го задържи. На моменти усети как се изплъзваше, все едно беше вода. Измина около минута, когато най-накрая Аму се почувства готова и реши да опита да се изкачи. Знаеше, че след малко ще падне от него, но се надяваше поне да не боли много. Тя се засили към дървото, чудейки се до къде ли ще стигне.

Хинамори бързо се изправи и разтърка дупето си. Макар че падна от ниско, това не означаваше, че няма да я заболи. Сигурно защото се разконцентрира и за момент изгуби контрол над чакрата си, което естествено стана повод за падането й.
Но това нямаше да я откаже. Ако беше нужно щеше да прекара цяла вечер на площадката, но щеше да се изкачи горе. Тя отново застина за миг и започна да събира чакра от тялото си. Колкото повече се концентрираше, толкова повече енергията в нея се увеличаваше. Аму я насочи към кракаа си и почувства странен прилив на енергия. Сега идваше ред на по-трудната част, а именно да успее да я задържи. Видя как отново около краката й се завихря поток и как от голямото количество сякаш изязоха искри. Дали пък не беше натрупала прекалено много? Все пак всичко в големи количества често е и излищно, а чакрата не биваше да се хаби безрасъдно. Опита се да намали малко потока, но тогава усети как загубва контрол над нея. Когато отново я задържа, реши че няма да е зле да се опита и с малко повече, все пак не всичко трябваше да се приема за чиста монета и ако сбъркаше някъде грешката щеше да си е само нейна.
След като реши, че е готова, Хинамори с лека засилка започна да се изкачва.

Караноси видя едно дръвче като реши да тренира върху него. Той започна да придвижва чакрата си през всички места предназначени затова. Всяка пречка му създаваше болки в стомаха, силни, но кратки. Това нервираше Фалпан и с много труд той запази самообладание. След като той преодоля болките в стомаха продължи да задвижва чакрата си и да я прекарва до ръцете си. Във тялото му се вихреше енергиина вихрушка което спомагаше за енергииният поток на чакрата. Всеки малък сноп на определено място се сливаше с друг сноп чакра и мястото на сливането изтръпваше. Това поставяше на истинско изпитание концентрацията на Генина който щеше да успее рано или късно. Щом чакрата достигна ръцете, той започна бавно да си припомня знаците за техниката. Лека по лека той си ги спомни и започна да напластява чакрата по пръстите си. Караноси бързо направи знаците след което около минута-две задържа заключен сийл. Той насъбираше енергия и щом реши, че е готов изпъна ръцете напред и кръстоса пръстите след което каза:
- Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu!!! - В този момент младежът си спомни за светкавиците които вилнееха по време на раждането му и така той изтласна умерено количество чакра от всичките си пръсти като се стараеше да съедини енергията в една точка и да направи лъча.

Забелжка към Фалпан : Героя ти не е бойна машина / робот ... и той има чувства мисли ... също така той се намира някъде ... тоест можеш да опишеш и обстановката ... като ги сабереш 2 - те и прибавиш към концентрацията на чакра , сийловете , малко инфо за техниката и изпълнението се получава хубав текст ! Ето Аму ей сега почва пък напредва със страшна сила !

От пръстите на Фалпан прехвръкна една изкра , и само толкова ...
Аму изкачи 6 крачки , след което се отдели то кората и падна по дупе .

-Ох, това болеше - намръщи се Аму, разтърквайки вече натъртеното си дупе. Май трябваше да се научи и да пада на краката си иначе имаше опастност скоро цялото и седалище да е в синини и да я боли винаги, когато сядаше. Опитвайки се да игнорира болката, тя се сети за Икуто. Как можеше той винаги да пада на краката си, независимо от къде и как падаше, а тя - въпреки опитите си, винаги падаше непохватно и си спечелваше по някоя и друга синина.
След като болката поотмина, от гърдите й се отрони лека въздишка и постави ръце на кръста си. Къде сбърка този път? При първия си опит се разсея за миг и изгуби контрол над чакрата, а сега? Изглежда пак е направила първата грешка. Тя се ядоса леко на себе си. Трябваше да се учи от грешките си, а не да ги повтаря като някое пате!
Хинамори затвори очи и за трети път започна да извлича чакра от тялото си. Този път трябваше да успее, просто трябваше... или пак щеше да се срещне със земята по не особенно любезен начин. Усети как по ръцете и се движеше потока и се насочваше към краката й. Трябваше да я задържи там и въпреки всичко да не й позволява да й се изплъзне.
Около стъпалата й се образува слой синя чакра, която бясно се движеше във всички посоки. Този път тя почувства как по-лесно успява да наложи волята си над бушуващия поток под краката й. Направи няколко крачки, задържайки чакрата там, където я беше събрала. "Бяло, бяло, всичко е бяло..." помисли си тя. Така й беше по-лесно да запазва концентрацията си, изпразвайки главата си от мисли и не позволявайки на нищо друго да влезе вътре, тя си представяше бяло, изчистено безкрайно пространство.
Застана на крачка от дървото и постави единия си крак на стъблото. Изпразвайки ума си от мисли и задържайки чакрата под ходилата си, тя започна да се изкачва.

Хинамори се приземи леко на земята. Този път беше успяла! Наистина успя и дори не падна! Вътрешно Хинамори преливаше от щастие. Сега обаче трябваше да се справи с езерото.
-Значи няма да плувам? Това е добре. - каза безразлично тя и продължи напред към езерото. Колкото по-близо обаче отиваше до него, толкова повече забавяше крачката си. Накрая спря нерешително с поглед вперен в блестящата синя повърхност. Тук щеше да се затрудни повече, отколкото с дървото, а разликата беше очебийна!
Един полъх на вятъра образува малки вълнички по повърхността, отразявайки слънчевата светлина. По гърбът на Хинамори премина студена тръпка. Май щеше да се намокри. Въпреки че трябваше да се научи да ходи по вода като някой бог, тя имаше странното предчувствие, че скоро няма да е вече суха.
Аму погледна в краката си, където се разби малка вълничка. Трябваше да се концентрира, да събере чакра и да се опита да направи същото, което направи и с дървото. Тя изпразни съзнанието си, събирайки чакрата в стъпалата си. След секунда, когато усети как топлината се разля по тялото й, а нужната енергия застина в краката й, подчинена на волята й, Аму направи малка крачка към водата. Краката й трепереха и още преди да е направила каквото й да е, потока от краката й изчезна и чакрата й се погълна от земята.
Ами ако не успееше? Дали ще успее да доплува обратно? От години не беше стъпвала на езеро, не и откакто за малко не се удави. Все още не можеше да преодолее страхът си от водата. Въпреки това обаче, тя не можеше да и позволи да се провали. Трябваше да преодолее страхът си. Та това е само вода, всички генини се учеха да ходят по нея.
Аму затвори очи и изчисти съзнанието си от мисли. Събра отново нужното й количество чакра в стъпалата си и след тежка въздишка пристъпи към водата, надявайки се да не е много дълбоко.

Младежът отново започна опита. Сви вежди от яд който не успя да преодолее толкова лесно. От друга страна цялата тази горичка му действаше добре. Лекият ветрец. Шума на листата. Всичко тук го успокояваше.
- Сега трябва да направя нещо! - Каза на глас Генинът като лека по лека раздвижваше чакрата. На места още го болеше заради паданията и давенията повреме на ученето на първата техника. Това му даваше кураж колкото и да го болеше. Той лека по лека започна да раздвижва слоевете чакра като се стараеше по възможност да преминат през всички места. (Как им беше името???) На места слоевете се превръщаха в снопове въртяща се сферично чакра. Тези потоци от енергия се сливаха където беше възможно и момчето не чувстваше мястото от тялото си. Беше му странно, че не е изтръпвал така "схематично" досега, но успя да го преодолее. С малко или много трудности Караноси успя. Чакрата достигна пръстите на момчето и там започна да се раздробява. Раздробената на малки слоеве чакра се напластяваше като създаваше странно чувство за по-голямо тегло. Беше му странно, но отново започна да мисли за... Не! Фалпан си беше обещал да не си споменава това име. След като успя да намери синхрон между всичките слоеве чакра той започна да прави сийловете. Този път ги беше позапомнил и ги правеше по-бързо. Така държа заключен сийл няколко секунди след което кръстоса пръстите си като каза:
- Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu!!! - Спомни си всичките тренировки и започна бавно да изтласква чакрата навън. Щом ги изкараше Караноси почувства леко изтръпване, но се постара отново да намери онзи синхрон между слоевете. Онзи синхрон който щеше да го доведе до успех.

Момиченцето просто цопна в момента , в който стъпа . Водата беше студена , чиста , но все пак студена ... дано момичето не си лепне настинка ...
Караноси , този път успя да изтреля светкавички , но те "умряха" веднага след сблъсъкът с атмосферата (хД)

Офф. в превод веднага щом си ги изкарал са се изпарили ...

- Браво! - Каза си момчето след което съзнанието му започна да рисува спомени. Това се случваше често, но защо ли?! Рисунките бяха непознати спомени където в съзнанието оставаха бели петна. Това го изпълни с най-различни чувства и това беше още едно изпитание. Опитвайки се да пренебрегне чувствата си, Караноси несъзнателно започна да раздвижва слоевете чакра. Това му докара световъртеж и мъглива гледка. Обстановката не бе същата. Щом помисли разбра къде е проблема и го реши като запрати малко чакра там колкото да си върне нормалното зрение. Това беше почти невъзможно в това състояние, но малко по малко Караноси получаваше старото си зрение. После продължи да движи чакрата по местата които трябваше и така по лека лека чакрата се приближаваше към ръцете му. Тя бавно започна да се накъсва и да се напластява. За първи път в живота си Генинът изпита чувство на вина за нещо. Това го мъчеше, но нямаше да го спре. Тази вина беше блокирана от красивата зелена гора. Реките го успокояваха и изобщо всичко. Това му вдъхваше доверие и след като събра чакра той каза:
- Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu!!! - След което изтласна чакрата като продължаваше да "излива" още и още.

Акими с важни стъпки дойде :
-Йоо сенсей дойдох да потренирам за техниката Каге Буншин Но Джутсу ХД!!

-Здравейте сенсей аз съм новият ви ученик!Имам няколко въпроса!Как се казвате;как се казва отбора;в какво се специялизирате ?? Іпопита Аки все едно задаваше въпроси за интервю ! хДДД

- Така значи! - Каза момчето като си спомняше неща принадлежащи на белите петна в съзнанието му. Караноси полека започна да задвижва слоевете чакра, а цялата обстановка го държеше в равновесие. Ако не бяха горичките и игривите поточета наоколо момчето щеше да се бие до край. Това бяха излишни мисли и затова младежът ги "изхвърли" от съзнанието си. Лека по лека слоевете чакра се придвижваха като почти всички образуваха снопове със сферични движения. Някъде тези снопове достигаха по бързо до други и се пресичаха като така се появяваше изтръпване на мястото на сблъсъка. Всички движения на чакрата и всичките трикове които знаеше, Караноси преплиташе в тази техника. Ядът още го покоряваше, но безуспешно. Накрая чакрата достигна ръцете където започна бавно да се разкъсва и да се напластява по пръстите като по този начин момчето побираше повече чакра в минимално пространство. След като напласти чакрата той се повучства "по-дебел".(малко шеги)След като напласти чакрата Караноси направи знаците доста по-бързо от преди и каза:
- Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu!!! - След което започна да истласква чакрата си навън като продължаваше да излива количеството в една точка като така по-лесно намираше синхрон между различните снопове и увеличаваше шанса си за успех.