Тренировъчна площадка 2

Хинамори изтръпна при допира със студената вода. По цялото й тяло премина ледена тръпка и тя отскочи назад като опарена. Какво й ставаше? Трябваше вече да го преодолее. Не можеше вечно да се страхува от водата. Нима тя щеше да бъде единственото шиноби, което ще се провали? Издънката на отбора...
Аму седна на земята и се загледа в езерото. Беше красиво. Като малка беше изключително добра плувкиня и всеки ден прекарваше на езеро като това дори си представяше как като порасне ще използва суйтон техники(друг е въпросът, че типът й чакра не се оказа вода). Беше толкова отдавна, когато се случи онзи инидент, но тя все още носеше белега в сърцето си и никога повече не се доближи до вода, никога... До сега, когато трябваше да се изправи срещу страха си и да се опита да го преодолее.
"Съвземи се, Аму! Не се предавай, бори се, момиче! Бори се както винаги, бори се със всички сили и не се отказвай! Не може вечно да живееш в страх. Спомни си допира на водата до кожата ти, спомни си какво удоволствие изпитваше, когато плуваше и търсеше съкровища по дъното на езерото. Спомни си, Аму! Спомни си! Подяволите, не се предавай! Просто си спомни..."
Хинамори отново изтръпна и надигна глава от коленете си. Спомените нахлуха в нея и тя почувства онова толкова жадувано и познато чувство на щастие. Спомни си колко прекрасно беше, когато косата й се рееше свободно във водата и как тялото й се извиваше във нея. Ако не вземеше мерки да преодолее страхът си, нямаше никога повече да усети това прекрасно чувство, но споменът от онзи ден, кгато дробовете й се пълниха с вода все още бе твърде ясен в съзнанието й.
"Аму... Аму! Освободи се. Бъди свододна, Аму. Свободна и отново се радвай на това, което обичаш. Освободи се, Аму." Хинамори се изправи и зае решителна позиция срещу езерото. Точно така! Не трябваше да се предава. Ако продължаваше да се страхува, това единствено щеше да й навреди още повече, отколкото сега. Тя събра ръце пред гърдите си и се концентрира. Нямаше да се предаде. Щеше да се бори, да се бори за онова, което обича, за това отново да бъде свободна.
Концентрацията и решителността й бяха желязни. Без значение какво ставаше около нея, нищо не можа да я наруши. Когато вече имаше достатъчно количество в краката си, тя направи първата крачка към водата. Този път беше различно и тя го усети. Краката й не трепереха, а водата не й се виждаше толкова страшна дори напротив, приемаше я като част от себе си, а не като враг, както преди минути. Аму си пое дълбоко въздух и стъпи решително, в пълна концентрация, към водата.

-ЗдРавейте Хинамори и Фалпан!Аз съм новия ученик и явно ще бъдем в отбор! - след това се объръна към сенсея и попита:
-Сенсей, може ли да ме научите на каге буншин ??

-Хъх??Не знаех, явно оше не съм минал академията ХД!Е, тогава може ли да ме научите на чакра молд ??

Хинамори задъхана излезе на брега на езерото кашляйки вода. Цялото й тяло трепереше. Всичко беше тръгнало добре, докато нещо не се случи и тя започна да потъва, след което се бе вцепенила, неспособна да мръдне. Водата я бе погълнала и малко от водата влезе в дробовете й. Споменът от онзи ден я заля. Страхът отново се завърна в сърцето й. "Хайде, Аму! Спомни си. Спомни си..." гласът в главата й отново се бе завърнал. Трябваше да направи нещо, не беше вече малкото момиче, което се давеше, вече беше голяма, достатъчно, за да преодолее този страх. Трябваше да го направи!
Така тя се измъкна на брега и погледна отново водата. Лек бриз погали лицето й вдъхвайки и смелост. Вятърът беше нейната същност. Той можеше да бъде същевременно нежен и грижовен, носещ любов, щастие и хиляди сърца, но можеше и да бъде опасен и дори смъртоносен. Никой не можеше да спре вятъра, не и ако волята му беше голяма. Достатъчно голяма, че да преодолее един нищожен страх.
Хинамори се изправи на крака и отново погледна решително към водата. Нямаше да се предаде, щеше да се бори, да се бори, докато остане без сила. Тя се концентрира в една капка вода в дланта й изпразвайки съзнанието си от мисли и чувства. С всеки следващи опит събирането на чакра се оказваше все по-лесно и по-лесно. Дори и контрола над нея вече не й струваше толкова усилия, колкото преди. След секунда вече имаше достатъчно количество в стъпалата си. Когато погледна надолу забеляза синия поток, който се вихреше като обезумял. Вече не усещаше студ, а дрехите и косата й бяха почти сухи от топлата струя вятър.
Аму се спря на брега и направи нерешително крачка напред. Водата беше по-измамна и се движеше свободно, формирайки се в различни форми, отколкото стъблото на дървото, което беше стабилно. Чакра контролът й трябваше да бъде достатъчно добър, за да успее да се задържи над повърхността. Ако успееше да се научи нямаше никога повече да се страхува. Никога! Щеше да е успяла и най-накрая да е свободна. Хинамори погледна напред във вълничките на езерото, отразяващи светлината, и пристъпи решително напред, чувствайки топлината под стъпалата си и наложила волята си над чакрата си.

Офф. ААААААААААА ще изгърмя ! Как може да бъркате Буншин и Каге Буншин лелеееееее ! Каге Буншин няма да учиш скоро пич !

Момичето беше изминала по - голямата част от езерото и продължаваше да крачи смело .
Сенсей-а показа на момчето едно голямо двадесет - метрово дърво .
- Ще трябва да го изкачиш само с крака , с помощта на чакрата !

Офф.аве аз кфо съм напрайл ве попитах един път не после питам за чакра молд ве бааа...

Хах спокойно де, не не нужно да се ядосваш заради другите няма да ти останат нервни клетки XD. Все пак има право да пита, а и грешката е човешка, нали? Все пак не сме съвършенни. Каге означава сянка. Това са клонингите, които Наруто научи от тайния свитък на Коноха и генините не ги ползват, чак в джуунин ниво може да се пробваш да ги учиш. А обикновения буншин са безполезните клонинги, които не вършат никаква работа. (Обяснението е за новия ми съотборник ^_-) Хайде да не отваряме въпрос повече за това и да продължи с тренировката. А междудругото това не са ли отбори на Коноха, защото селото ти е Суна или е Коноха, нещо съм объркана.

Вятърът леко разрошваше косата й, а Аму "подскачаше" от щастие, виждайки как разстоянието до другия край на езерото все повече се стопяваше. Още малко й оставаше. Страхът се изпаряваше постепенно и скоро в сърцето й почти не остана следа от него. Когато пресечеше езерото щеше да е свободна.
Оставаше й още малко, когато Хинамори се спря на място.
Нещо проблясна на сантиметри от нея под водата, привличайки вниманието й. Когато обаче се наведе, тя забеляза как една малка риба плуваше под водата, радвайки се на живота. За момент пред нея изкочи образът на малко смеещо се момиче с розова коса, което скачаше в езерото.
Изведнъж рибата скочи неочаквано към повърхността, като стресна момичето и тя почти изгуби контрол над чакрата си за момент. Аму залитна и за малко не падна. Рибата се върна с едно шумно "цоп" във водата, а от гърдите на Хинамори се отрони лека въздишка. Не трябваше да губи концентрацията си, не и сега, когато почти успя да пресече езерото, сега, когато страхът я беше напуснал и оставаше единствено волята й. Тя вдигна поглед и съзря гората в другия край на езерото. Скоро щеше да бъде там или поне така се надяваше, защото все още имаше някаква вроятност отново да загуби контрол над чакрата си, ако нещо я изненадаше.

Аки замина за малко и после дойде:
-Сенсей, купих си книга, ще може ли да я прочета тук ??

Учителят махна с ръка към Акимото като му посочи едно дърво, под което сянката беше дебела и удобна.През това време той продължаваше да чака за следващият опит на някой негов ученик.

Хинамори чу сенсея, но реши, че има достатъчно сила, за да завърши. Все пак й оставах всичко на всичко 5 крачки, а това не беше кой знае какво разстояние. Можеше да се каже даже, че почти е прминала. А и ако реши да си почине първо ще загуби време и второ, за да го направи, трябва да спре там, където е в момента. Достатъчно трудно й беше и така да поддържа чакра контрола си, какво ли щеше да стане, ако си почине малко?
Все пак Аму спря за секунда и погледна отсрещния бряг. Не, нямаше смисъл да си почива. Точно пред нея беше твърдата земя, на която щеше да си почива колкото време си поискаше дори можеше да прочете една от книгите си, който си взе вчера от книжарницата.
След катос и пое дъх, тя се концентрира за миг, за да провери какво е състоянието на чакрата под краката й и леко усили волята си над нея. За всеки случай, да не би пък случайно да цопнеше във водата точно на финала. След като се увери, че всичко е наред Аму реши да премине и последните метри и отново да стъпи на твърда земя. Ако го направеше, това щеше да значи, че е успяла и страхът й напълно се е стопил. Оново можеше да бъде свободна и дори да бъде себе си.

Аки благодари на сенсея отиде на дървото, качи се и извади книгата си.Той огледа книгата, не бе прашна а на корицата пише с главни букви "Полунощ".Аки отвори на първата страница и там пишеше :Глава първа.Купонът.В една нощ, приятелите ми ме поканиха на един купон след училище.Казаха ми, че щеше да е в 19 часа.Аз и другите ми приятели свършихме училище и се приготвихме да тръгваме, но заваля дъжд и това ни забави...Аки бе прочел едва две-три страници, а тя беше около 50 хД.Обърна на другата страница и вече почваше втора глава, явно първата е била само увод.На нея пишеше:Глава втора:случката ХД.Вече беше 20 часа, а колите ни не искаха да запалят.Вече се бяхме забавили, а пък и колите се развалиха.След около 10 минути оправихме автомобилите и тръгнахме.Имахме дълъг път, защото момчето живееше доста далече от всички ни.Луната се виждаше, беше пълнолуние.Ставаше все по-късно и по-тъмно, а купона скоро щеше да свърши.Вече беше нощ.По едно време се чу някакъв звук, все едно ударихме нещо.Излязох за да видя какво се бе случило, едната гума бе спукана, а на земята имаше някакво паднало животно.Аз отидох до него за да видя кое е, а това беше някакво куче.Май беше мъртво, побързах, защото вече бяхме закъснели доста, а много ни се купонясваше...Аки беше прочел само 10-11 сстраници, а книгата бе дълга около 50 страници.Той си каза:Колко баналлна книга, мисля да продължа утре...//аве аз нещо мн банална я направих хДД//

Офф. Акимото , ако си мислиш , че не ВИ чета постовете се лъжеш ! Да не си писал ти книгата бе хДДД

Хинамори прекоси езерото успешно , следователно тя научи Чакра Молд !
Акимото те първа започваше , а книжката не беше никак тъничка !

Хинамори , Чакра Молд lvl 1 // + 1 воля + 1 интелект

Лек бриз развяваше косата й, докато Хинамори се приближижаваше до Мики-сенсей. Тя спря пред него,а лицето й отново бе с онова безизразното изражение.
-Хм, сенсей. Какво трябва да правя сега? - попита тя и обърна глава в страни, сложила ръце на кръста. - Имам няколко книги в чантата, които трябва да прочета, а също така искам и да науча още някоя техника. Какво ще кажете, сенсей?

П.П. Не ме карай да избирам, моля те. Ти си избери нещо, защото аз просто не мога да избера кое.

Офф.Ямато за какво говориш хД ?? прая се че чета книгата по-точно Акимото я чете, а пък разбрах че трябва да си измисляме и за тфа реших тфа ХД ся да търса в интернет за тая книга ли кфо ?? ХД >.>

- Добре, остана още малко! - Каза си Генинът като започна да раздвижва чакрата си. Крехките клонки на младите дръвчета зашумоляха. Това леко притесни младежа, защото той не бе чувал това шумолене досега. Бе израстнал в къща изолиран. Това беше още един мотив да успее. Чакрата лека по лека се раздвижваше от няколко минутния застой. Напред назад чакрата оставяше енергиен отпечатък и това не даваше на тялото да се изморява толкова бързо. След няколко минути единствено раздвижване, енергията на момчето се задвижи в най-различни посоки. Някъде по-силните слоеве се сливаха и образуваха енергиини снопове които с въртеливи движения "събираха" ненужният остатък от чакрата. Това бе споучливо и чакрата се движеше към ръцете. Лека по лека тя навлизаше в ръцете и се накъсваше. След като сполучливо тя се накъса, чакрата започна да се напластява. Още малко и щеше да успее. Щом се почувства добре момчето каза:
- Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu!!! - След което момчето започна да изтласква чакрата навън като изливаше допълнително. Изцеждаше се до край за да успее да направи техниката. Той беше леко тъжен заради спомените си, но шумоленето му поддържаше спокойствието като така той концентрираше чакрата повече от преди и имаше по-голям шанс за успех.

ПС: Ако това ти е втори пост си успял...Кой пост ти е 1 или 2 ?

-Ами обичам да чета книги - сви рамене тя. - Ако кажете може да си намеря някое място на площадката и да прочета една. Макар че и една тренировка за още някое ново джутсу не бих отказала.

П.П. Ако ще трябва да чета книга какво точно да правя, да обясня как Аму чете и да вмъквам само части от текста или да описвам съдържанието на книгата, така де преразказано.

Аки се върна много щастлив и каза:
-СЕНСЕЙ, СЕНСЕЙ!Вижте новото ми вълче!Moже ли да потренирам с него?Например...да хвърля кунайове(хД вълк да хвърля кунай ХД)?

-Мисля, че трябва първо да го обучиш. възкликна сенсея - Накарай го да седне.

-ОК.Добреее....но първо да му измисля име!Може би Рекc ?!ДА ще се казваш Рекс! - каза вълнуващо Аки отиде до вълчето погали го и му посочи земята и каза доста настоятелно но не достатъчно за да го уплаши:
-Рекс, седни! - като очакваше поне някакъв малък успех, но знаеше, че няма да стане от първия път!...