Тренировъчна площадка 2

-Охх, това ще бъде трудно, но си малък какво да те правя?Сетих се!Ще сложа малко парче сьомга на земята и ще се надявам да се е случило нещо! - каза Аки като извади сьомгата и я разскъса на малки парчета и сложи две парченца на земята и каза: -Рекс, седнИ! - като очакваше поне някакъв резултат...хД

Наивното вълче продължаваше да гони пеперудката, обикаляйки цялата тренировъчна площадка, изправено на две крачета. Изведнъж мъникът се спря и вдигна носле във въздуха, душейки - беше усетило мириса на вкусната рибка. Сега то бързо се затича към храната и когато я достигна легна на земята, положило главата си на предните лапи, хранейки се.

-Е, сенсей, да продължавам ли със следващото изпитание или да го обучавам още в сядането? - попита Аки като очакваше отговора на сенсея и гледаше Рекс!

Изука Йоши написа:ПС: Ако това ти е втори пост си успял...Кой пост ти е 1 или 2 ?

ПС 2 ми е!

-Аха..значи сега трябва да носи пръчка ли ??Или да тича когато му кажеш ??

Каратцу Хитачи написа:- Продължи нататък Акимото.Усмихна се сенсея като се загледа в безкрайното небе...

П.С Фалпан извинявай кво учеше ?

ОФФ уча Raiton : Raikou Bakuha No Jutsu!!!

-Аха, значи да прави каквото му кажа.Тогава ще продължа да го обучаВАМ да сяда, да хапе и да тича и спира когато му кажа.Първо ще продължа с сядането. - каза момчето като започна да вика на вълчето:Когато кажа СЕДНИ тогава сядаш - след тези думи той му показа следното:извика думите "СЕДНИ" и след това Аки седна.Това го показваше около 20 пъти, защото надали едно малко вълче, на 7 месеца ще запомни това.Той го правеше докато Рекс не схване.За да го улесни когато каза "седни" той притисна задните части на Рекс ХД към земята за да свикне...

Аму гледаше как съотборникът й се опитваше да обучи малкото вълче. След като обаче реши, че достатъчно се е излежавала, тя се спря пред сенсея.
- Сенсей, мисля че достатъчно мъзелувах и ми стана вече скучно. Искам да тренирам! - каза му тя и го погледна в очите в очакване за някоя нова техника.

Аки трябваше да го научи поне на сядане когато му каза.Той не се отказваше и всеки път когато кажеше "седни" генинът сядаше и притискаше Рекс към земята за да седне, но усети че ще трябва да го подмами за да седне.Помоли сенсея за едно въжензе завърза парче сьомга и я сложи на земята.Аки каза "РЕКС СЕДНИ" и придърпа рибката малко по-близко към вълчето за да го подмами.И ако е станало той не даде да изяде парчето а го дърпаше преди да го изяде.Момчето очаКваше най-накрая поне някакъв успех.И продължи като предим малко.Все едно правеше съвсем същото нешо.-Аха, значи да прави каквото му кажа.Тогава ще продължа да го обучаВАМ да сяда, да хапе и да тича и спира когато му кажа.Първо ще продължа с сядането. - каза момчето като започна да вика на вълчето:Когато кажа СЕДНИ тогава сядаш - след тези думи той му показа следното:извика думите "СЕДНИ" и след това Аки седна.Това го показваше достатъчно дълго за едно малко вълче да запомни..Той го правеше докато Рекс не схване.За да го улесни когато каза "седни" той притисна задните части на Рекс ХД към земята за да свикне...

- Чао Аму, чао Руйо! Довиждане сен-сей! - Каза Генинът и си тръгна.

-Чао, но ако можеш ме наричай Аки, не по фамилия :) хд

Аки и Рекс тръгнаха и се извиниха:
-Изввинете сенсей, трябваше да отида при звероукротителсвото за Рекс, ще се върна после!

Аму взе една книга и седна под дебелата сянката на едно близко дърво. Съотборниците й си бяха тръгнали, за това тя реши, че може да се поотпусне малко и най-накрая да прочете нещо. Отвори чантичката си и без да се замисля извади първата книга, която хвана. Корицата й беше тъмна и направена от кожа. В средата й със кърваво червени букви бе изписано и заглавието - "Кървави нощти".
Момичето само завъртя очи и отвори книгата на първа страница. Не пишеше кой е авторът, нито пък беше посветена на някой, както правеха обикновенно. Имаше само няколко думи, които сигурно трябваше да подсилят ефекта ("Четете на своя отговорност!"). Хинамори се подсмихна. Явно беше взела някакви ужаси от книжарницата. Какво пък, този жанр никога не й е допадал особенно, а и можеше да се окаже нещо по-различно от обикновенните бози. Тя се облегна удобно на стъблото, а лек бриз разроши косата й. Аму отгърна на първа страница и започна да чете.
В началото не беше кой знае какво. Разказваше се за някакво момче на около 17. Изключително талантлив, но мразен от всички. Единственият, който го обичал бил малкият му брат, но и той тайно завиждал на батко си. Издигнал се изключително много и за кратко време прославил клана си. Колкото повече се издигал обаче, толкова по-самотен се чувствал. Баща му, искал от него да шпионира Хокагето и старейшините, да му докладва всичко, което правят. От своя страна пък старейшините искали чрез него да разберат какво са намислили в неговия клан. Много скоро се окзал заплетен в интригите на властта и не можел да се измъкне безнаказано.
Аму неусетно поглъщаше страница след страница. Не бе стигнала до основната част, но нещо й подсказваше, че знае какво ще се случи. Историята й беше изключително позната, но не се сещаше от къде.
Когато обърна на следващата страница забеляза, че в долния ляв край имаше капка кръв. Какво ли значеше пък това? Как се беше озовала там? Случайно? А може би беше поставена нарочно. Хинамори погледна заглавието на главата - "Кървава луна". Сигурно главното дейстие наближаваше, но някакси тази капка кръв я притесняваше. Не знаеше защо, но имаше странно предчувствие за това. Тя прелисти набързо страниците напред. На следващата нямаше и следа от капката. Все пак обичкновенно, ако първата страница се намокреше, влагата се просмукваше и във втората и третата. Тук обаче нямаше нищо. Колкото и страници напред да прелистваше не откри нищо друго, за това и се върнна там където беше започнала. Книгата определено не беше "боза" и неусетно грабна Аму с историята си. Тя отново насочи вниманието си към главата и зачете.
"Това беше. Всичко ще приключи веднъж завинаги. Решението бе окончателно взето и нямаше..."
Нещо изшумоля край нея и Аму се стресна. Изправи се и се огледа наоколо. Колкото й обаче да се напрягаше не забеляза нищо подозрително. Всичко си беше както обикновенно. Вятъра поклащаше листата на дърветата и образуваше вълнички в езерото. Беше тихо и спокойно.
-Пак моето голямо въображение - въздъхна тя. - Тук е по-спокойно и от задгробния живот. Сигурно съм си внушила.
Тя се облегна пак на дънера и оново се зачете.
"Решението бе окончателно взето и нямаше връщане назад!"

ОФФ. ама мен ме няма аз чакам в опитомяването под пътищата...

// Ммм тази книга отдавна я прочетох и направо съжалявам, че втората част я няма, защото беше много яка xDD

Аму пристигна на площадката и застана пред сенсея.
- Сенсей... Искам да тренирам. - усмихна се тя. - Чудя се да подобря ли някоя техника или да науча нова.... Имам ли право да уча нинджуцу техники?

офф. Писа ли в промени на профилите да ти се добавят старите раоти ? // и да нинджутсу може да учи всеки ! // а специалността ти е Фуутон

- Сега , ще тренираш или ще учиш ? - попита сенсей-а като погледна момичето учудено.

- Не боравиш добре с иглире и не е възможно да я научиш !