Re: Тренировъчна площадка 2

by Хиро Сря Яну 13, 2010 8:37 pm

След като Аки, вече беше Суйтонист, реши, да продължи с Чакра Молда...Той отиде до дървото което беше набелязал.Огледа го, видя къде е най-високото място където е стигнал //апфф..да колко е високо ХД 4 крачки РОФЛ//, а това никък не беше много нависоко.Все пак беше направил само 4 крачки...Момчето извади един кунай и го хвърли по дървото, но по-високо, от нормалното хД.Той погледна къде го е забил и се захвана за работа.Но лентата на главата му, му пречеше, постоянно падаше.За това той я махна от главата си и я завърза на дясната си ръка.Вече виждаше по-добре хД.Той се почеса по главата, погледна забития кунай в дървото и започна да концентрирва чакрата си в краката си или по-точно - ходилата си. Когато реши, че вече е готов, той търъгна бегом към дървото и искаше да вземе куная..

п.п.Куная е забит нависокичко..

by Хитачи Ямато Сря Яну 13, 2010 9:44 pm

момчето направи с 1 крачка по-малко и се строполи на земята . За щастие нямаше счупвания и сериозни наранявания .

by Хинамори Аму Сря Яну 13, 2010 10:44 pm

Аму завъртя очи. "Пак ли шибаните гащи?!" Тя вдигна погледа си и погледна хлапето. Кехлибарените й очи се прикова в него, изучавайки го и преценявайки какво точно да направи. От гърдите и се отрони тежка въздишка, очите й се откъснаха от хлапето и се затвориха, а главаа й се наклони на една страна. Безрзличното й лице и скръстените пред гърдите ръце й придадоха някакси примирен вид. Хинамори премести ръцете си на кръста и хвърли решителен поглед към момчето, което стоеше и вероятно очакваше решението й.
- Добре. Ще го направя... - каза тя и с бързо движение извади две от иглите си от чантичката на кръста си. Имаше само миг, за да прецени разстоянието, силата и посоката на вятъра. След по-малк от миг, тя ги хвърли срещу хлапето.

by Хитачи Ямато Чет Яну 14, 2010 3:49 pm

Сенсей-чето бръкна в нинджа чантичката си и извади кунай. Това действие той направи доста по - бързо от момиченцето . Две игли вече хвърчаха към момчето . Той тръгна напред и направи две движения с китката . Кунай-а описа обърната осмица и отби и двете игли . Заместникът наближаваше момичето и всеки момент можеше да последва атака .

by Хиро Чет Яну 14, 2010 4:24 pm

- Чакра Молд.. това е основното умение на едно шиноби. Състои се от катерене на дърво и ходене по вода, като вече след научаването на тези две ходиш където си поискаш с главата надолу настрани, или както и да е. Просто е.. изпращаш чакра в краката си. При ходенето по дърво, чакрата не трябва да се изпуска много защото колкото и да е количеството ще нарани повърхността и резултата ще е едно яко пребиване. Тя трябва да се изпуска малко и равномерно, но главно да се задържа в краката за да може все ендо да залепнеш за кората и да си ходиш спокойно, както аз скоро ще мога. ..... Надявам се де.... Трябва да събереш по-голямо количество чакра, като този път го изпуснеш така, че да се задържиш на повърхността на дървото като си задържиш чакрата на ходилата. И ТОЗИ ПЪТ ЩЕ УСПЕЯ!Кората на дървото е твърда, но лесно се чупи... - Аки бе казал всичко на един, два дъха и едва не припадна от загуба на въздух хД. Момчето се усмихна и сложи ръце зад тила си (като Наруто) - Дано не съм се унесъл много.
- Ами сега аз смятам да довърша ходенето по дървото! - обърна се към така познатото дърво. Затвори очи и си пое дълбоко въздух. Приготви се като стегна цялото си тяло. Издиша и така се поуспокои. Направи сийла овен, като започна да събира чакра в краката си, колкото може по концентрирано. Стимулираше се от това, че ако успее ще стане най-силната нинджа в Коноха!Такова чувство, което той изпитваше от първия път когато си помисли, че може да го направи, не бе изпитвал никога, защото все пак, той никак не беше добър в паметта.. Започна все по-уверен да събира чакрата, а концентрацията ставаше все по-силна и по-силна. Момчето не трепваше. Все едно бе умрял прав и не усещаше нищо. Дори полъха, който нежно лъхаше в лицето му не се усещаше. Накрая генинът се отпусна. Разпусна сийла и без да губи концентрация с един страшен поглед отвори очи и погледна дървото. На секундата вече се бе изстрелял от мястото си и със цялата си бързи той се приближаваше до дървото. Накрая точно когато бе на милиметри от кората, той изпусна чакрата възможно най-равномерно и след миг стъпна на кората, кат осе опита този път да изкачи дървото....

п.п.Надявам се, този път, да стане, нещо по-добро.. хД

by Хитачи Ямато Чет Яну 14, 2010 5:11 pm

Сенсей-а клатеше глава , гледайки как момчето си говори само .
Акимото , този път изкачи ПОЧТИ цялото дърво . На последната крачка краката му се отделиха от кората , и хлапето инстинктивно започна да маха с ръце . Жалко , опитите му да полети нагоре или да се задържи бяха неуспешни ... ако не възвърне чакрата си достатъчно бързо щеше да полети , но за жалост надоло . На никой не му се пада от десет метра височина , нали ?

by Хиро Чет Яну 14, 2010 7:21 pm

"По дяволите!Що за късмет?!?!" помисли си Аки.Нямаше много време за реакция, за това той затвори очи, стисна зъби и сега трябваше, да събира чакра и после да я коннцентрира...Започна със сийла.След като го направи, момчето се опита да изкара всички мисли от главата си, освен една.Тази мисъл беше, как си представя, че вече всичко е добре, не е падал и е научил Чакра Молда..,но това беше само мисъл.Имаше и друга мисъл, но тя не беше подобна на другата.Тя му "помагаше" с концетрирването на чакрата.Акимото започна да събира колкото се може повече чакра, като си помагаше със сийла.Той я концентрирваше 5 минути!Щом я е съсредоточавал толкова време, дали щеше да "залепне" за дървото или щеше да падне и да отиде в Болницата ?? Нищо не се знаеше!

п.п.сри не бях у дома...

by Хитачи Ямато Чет Яну 14, 2010 9:30 pm

Момчето залепна ... сега остана само да вложи последната си чакра , за да покори Черешовия Еверест хД

by Хинамори Аму Съб Яну 16, 2010 1:31 am

"Бърз е!" помисли си с удивление Аму като гледаше тъпия самохвалко. "Ще е по-трудно, отколкото очаквах." Тя не изпускаше от поглед хлапето, което се приближаваше бързо към нея. Трябваше да направи нещо, да измисли... да, да измисли нещо, при това бързо иначе се очартаваше да изпадне в не много розово положение. "Целта е да те уцеля, нали? Добрее..." Тя затвори за миг очи, стиснала здраво две игли в дясната си ръка. Усети полъха на вятъра и стъпките на момчето пред нея. "Не можеш да излъжеш вятъра." Знаеше, че колкото повече се бави, толкова по-голям беше шансът й да се провали или да успее... Не помръдваше от мястото си, затворила очи и оставила се изцяло на сетивата си. Усещаше как въздухът край нея се движи дори без да гледа хлапето, можеше да го почувства, да усети въздухът, който разцепваше. Всяко дивжение...Аму завъртя иглите в ръката си, отвори рязко очи и погледна момчето. "Сега ще видим..." Тя взе в другата си ръка още две игли, кръстоса ръце, прицели се само за миг и ги хвърли. Две от тях полетяха срещу хлапето като едната се целеше в краката му, а другата малко по-нависоко, чудно къде ли точно?! (xDDD) Аму приготви ръцете си, за да направи техника. Ръцете й бяха празни. Две от иглите липсваха, а по лицето й се появи самодоволна усмивка.

by Йошико Харуко Съб Яну 16, 2010 9:37 am

Младежа просто с мощен подскок се изтреля нагоре и иглите минаха под него.

by Хинамори Аму Съб Яну 16, 2010 9:57 pm

По лицето на Аму отново се появи усмивка. Очакваше, че хлапака ще избегне иглите. Целта им не беше толкова да го уцелят, колкото да го разсеят и да прикрият другите две, които паднаха на няколко метра пред бягащото момче и се забиха в земята. "Още малко..." мислеше си тя. Когато беше хвърлила предишните две, тя очакваше, че ще е някакси по-трудно да заблуди момчето, но нямаше да се предаде. Щеше да научи този хлапак да си знае мястото, вместо постоянно да се опитва да я накара да шие. Секундите минаваха, а поривът на вятъра, които усещаше край себе си, й помагаше да определи по-точното му местонахождение, както и това на иглите. След по-малко от секунда усети, че наближава, мястото, което не беше много далече от нея, а и шансът й едва ли беше голям да успее от първия път при това с две игли, за това, когато усети, че момчето е на сантиметри, тя сформира набързо сийла дракон и освободи иглите от земята като ги изстреля нагоре. Дали щеше да стане? Тя незнаеше това, но се надяваше да успее и поне да го улучи, макар и малко.

by Хитачи Ямато Съб Яну 16, 2010 10:31 pm

Абсолютно нищо не се получи ... явно момичето още не беше толкова опитно , колкото й се искаше да бъде.
Момчето реши да се възползва и изчезна някъде в храстите.
- Деца , какво става тук ? - попита Маки сенсей със вече закърпени гащи.

by Хинамори Аму Съб Яну 16, 2010 10:49 pm

Аму погледна сенсея и скръсти ръце пред гърдите си. Сега пък какво? Единия изчезне другия се появи. Какво им става на тези днес?
- Сенсей! - каза твърдо Аму с пронизителен поглед - Защо сте пратили синът ви да ви замества? Току що избяга и аз не мога да науча една техника заради него!
Изражението по лицето й беше толкова серизно, че направо плашеше.

by Хитачи Ямато Съб Яну 16, 2010 11:44 pm

Маки - сенсей се усмихна и хвърли един кунай към момичето. Хинамори нямаше мн време , понеже изненадата беше голяма , а дистанцията малка (10м)

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 12:59 am

Момичето се стресна. "Какво им ставаше на всички днес?" Тя почти нямаше време да реагира! Да хвърля кунай от толкова близко разстояние и то толкова изненадващо. Какво можеше да направи? Изжеднъж главата й се изпълни с мисли, които препуснаха за секунда пред очите й. Каварими, отблъскване с кунай, отскачане в страни, джутсу с вятърна чакра, за да отбие куная... Без дори самата тя да осъзнае, ръката й машинално беше хванала дръжката на куная и го завъртя пред себе си, за да отбие, този, които летеше срещу нея.

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 2:44 pm

Момичето изби кунай-а , но не на където трябваше. От рикушета той полетя надолу , въртеейки се. Кръв оплиска момичето. Кунай-а беше забит в бедрото й. Маки-сенсей , всъщност беше отново хлапето , трансформирано с хенге. То се стаписа и се притече на помощ на раненото момиче.

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 3:44 pm

По лицето на Аму се изписа изненада. Кунаят, който беше отблъснала се беше забил в бедрото й. Болката я прониза и тя се свлече на земята, като се хвана за крака. "Боли..." помисли си тя със затворени очи, а по тях се появиха следи от сълзи. "Колко ли надълбоко се е забил? Надввам се да не е много..." Тя отвори едното си око и погледна към крака си, а кръвта от раната й се стече по ръцете й, които се обагриха леко в кръв. Момичето протегна ръката си, стисна зъби и хвана решително дръжката на куная. "Не боли... не боли... Мисли за нещо друго..." След секунда тя дръпна решително оръжието от бедрото си и го пусна на земята, а очите й отново се затвориха. Това май беше първият път, в който някой я раняваше така. Не знаеше, че боли чак толкова много.

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 5:13 pm

Заместникът се притече на помощ. Хлапето започна да оглежда раната:
- Момиче , трябва да действам бързо , кунаите ми бяха намазани със смъртоностна отрова.

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 5:33 pm

Аму погледна пак момчето. Да прави какво? Кой би си намазал кунайте с отрова, при положение, че е на тренировка? Тук имаше нещо съмнително, но раната в кракът й я заболя и тя отново стисна очи. Подсъзнанието й реагира бързо на думите на хлапето, но мозъкът й все още не можеше да го осмисли. Имаше само два вариянта да се изкара отровата от тялото. Единият беше чрез противоотрова, приета венозно. Такава тя нямаше, а и всяка отрова е различна. Глупаво би било, ако хлапето ползваше отровата, а нямаше противоотрова за нея. Другият вариянт беше... Очите на момичето се разшириха. Другият вариянт беше да се изсмуче отровата директно от раната, където е влязла. Ако все още не се беше разспространила много, този вариянт беше най-бърз. Тя се стъписа за миг забравила за болката и погледна с разширени очи момчето. Не беше продумала и дума, но ако по кунаят наистина имаше отрова, трябваше да се действа бързо.

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 5:36 pm

- Съжалявам момиче , не съм медикъл нинджа , немога да отстраня лесно отровата ... остава другият вариант ! - каза с разтреперан глас момчето.
Хлапето се наведе и се приближи до бедрото на момичето. Раната беше повърхностна и бе засегнала вътрешното бедро в най - горната му част. Момчето нямаше друг избор. То се приближи още повече . Устните му допряха меката кожа на момичето и то започна да смуче.

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 5:47 pm

Хинамори изтръпна. По цялото и тяло премина студена вълна, когато момчето допря устните си до раната й. Очите й все така невярващо следяха движенията му. По лицето й изби руменина, когато усети как кръвта, заедно с отровата биват изсмуквани от раната й. Ръцете й се обезсилиха и единственото, което направи беше да стои и да гледа. Не можеше да повярва как нахаканото хлапе отпреди малко, сега правеше това...

by Хиро Нед Яну 17, 2010 5:56 pm

[/color=blue]Аки видя какво става,искаше да помогне, но просто нямаше как!Той беше залепнал и едва се крепеше, а пък нямаше как да слезе, освен ако не се качи на дървото.Ако слезе ще умре...Генинът се зачуди дали да се откаже или да продължи...Мислеше дълго време като се осъзна и продължи с тренировката...Нямаше какво да направи, можеше само да гледа как Аму се мъчи...За това момчето затвори очи, махна всички мисли и започна да си повтаря:"Хайде глупако, можеш!Няма да се откажеш сега!Дори и заради падането, да си на половината, НЯМА ДА МЕ СПРЕ!!Аз съм един от Руйо и няма да предам семейството ми, на никаква цена!Хайде, можеш!!". След това, той направи сийла за събиране на чакра и я разпрати към ходилата...Момчето почна да се поти.Никак не му беше трудно, да се мъчи и да гледа как съотборничката се мъчи..."Концентрация!За да тръгна ми трябва концентрация на чакрата!Но как ???" зачуди се Аки.Просто вече беше преуморен.Започна да я концентрира, но не знаеше дали изобщо правеше нещо или си мислеше, че прави нещо..Когато помисли, че няма никакво време и почуства, че вече се отлепва той тръгна с десния крак...[/color]

п.п.Щом тоя Фалпан нее влиза, защо няма заместник ?

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 6:17 pm

Момчето смучеше бавно и нежно , за да не причинява болка на момичето. Опитваше се да превърне леката болка в удоволствие. Дали успяваше ? Изплю малко течност след това се върна на засегнатото място и продължи да смуче , като се придвиждаше по нагоре...

Акимото покори високото дърво. Неуписуема радост обвзе момчето и то се разконцентрира и полетя надолу. За радост се преземи на краката си.

by Хиро Нед Яну 17, 2010 6:20 pm

-Т-саа, дори когато съм радостен, съм разконцентриран! - след това притича до сенсея и момичето и попита:
-Маки-сенсей, как да помогна ?>?

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 6:59 pm

Момчето се обърна за миг и изплю течност:
- Аз съм синът му , замествам ! Стой и гледай как се прави ! - каза момчето и продължи да обработва Аму.

by Sponsored content