Re: Тренировъчна площадка 2

by Хиро Нед Яну 17, 2010 7:02 pm

-Но сенсей, искам да помогна!Не искам да гледам!

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 7:06 pm

Момчето надигна отново глава и каза:
- Значи ... искаш да помогнеш ... не искаш да гледаш ... тогава ако искаш да помогнеш , не гледай !

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 7:10 pm

Аму продължаваше да гледа момчето като не сваляше очи от него. Все пак трябваше да има едно наум със него. "Да не би пък да го е направил нарочно? Това с отровата. Кой умник би сложил отрова върху острието на кунай по време на тренировка..." Тя погледна преценяващо момчето, но нежността и вниманието, с което го правеше, я накара да се изчерви. Личеше си, че има опит. "Май съм те подценила..."помисли си тя, напълно забравила за болката, наслаждавайки се на усещането. Тъкмо щеше да каже нещо, когато Акимото дойде и развали някакси момента. Загриженото му лице обаче отново я върна на земята и руменината изчезна.
- Аки, не се трвожи. Нищо ми няма. Ще се оправя - каза тя и хвърли един остър поглед към сенсейчето. - Той е виновен и ще го оставя да се погрижи сам за това. Никой не го е карал да слага отрова по куная. Тъпа постъпка и сега си плаща за това, макар аз да съм потърпевша.
Лицето й отново стана сериозно и леката еуфория, която я беше обзела преди малко сега беше изчезнала.

by Хиро Нед Яну 17, 2010 7:13 pm

-Добре...ЧАКАЙ МАЛКО!Откъде ми знаеш името ?!Сенсей трябва да има някаква противоотрова, на магазина, или...

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 7:31 pm

- Ти ли ще плащаш ? - подсмихна се сенсейчето.
Момчето продължи да смуче. Мястото вече се зачерви , колкото и нежен да беше ... - Да продължавам ли , момиче ?

by Хиро Нед Яну 17, 2010 7:36 pm

-ДА!Аз ще платя!Но нямам много РУО!Имам само 22...

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 7:49 pm

- Аки, успокой се малко. Не е чак толкова зле - тя погледна мястото и как се беше зачервило. - Виж отровата вече почти я няма. Трябва само още малко и ще изчезне напълно. Не се стряскай толкова. Много змии са ме хапали, когато обикалях из страните. Това не е чак толкова зле. Единствения, който в момента се паникьосва без повод си ти.
Тя погледна пак към момчето. Сега вече беше убедена, че го бе направил нарочно, но тя нямаше да се даде толкова лесно. Играта все още не беше приключила и единственото, което обърка плановете на хлапето бе Аки. Момичето се подсмихна и зарея поглед към небето.

by Хиро Нед Яну 17, 2010 8:42 pm

-Но не е само това!Помисли малко! Ами сенсея ?? Отровен е, от пиенето...

by Хитачи Ямато Нед Яну 17, 2010 10:36 pm

Момчето почти свърши.

by Хинамори Аму Нед Яну 17, 2010 11:02 pm

- А?
Момичето изтръпна от последното изсмукване и през тялото й премина гореща вълна, а от утните й се отрони нещо като въздишка и охкане. Тя прехапа долната си устна и погледна момчето, но то продължаваше да смуче.
- Виж, аз не се притеснявам за него. Навремето хората като са нямали противоотрова са използвали този начин. Често когато ги ухапела змия, ужилил ги е скорпион или нещо друго, те разрязвали раната и изсмуквали отровата от вътре. Единственото, което трябва да се прави е да се смуче и плюе. Ако глътнеш, ще те засегне отровата, но само тогава. Ето защо не се тревожа...
В следващия миг, тялото й отново изтръпна и този път момичето наистина изохка. "Подяволите..." помисли си тя като не отделяше поглед от сенсейчето, прехапала леко долната си устна отново. Ръката й стисна силно тревата. "Стига толкова, раната е вече чиста." Ако продължаваше така... Скоро тялото й можеше да не й се подчини.

by Хиро Пон Яну 18, 2010 7:50 am

Офф.ее, няма да отблъснеш Аки, няма... хР ХД

-Та, сега...добре ли си ?? - попита Аки, като погледна Аму

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 8:55 am

Аму до толкова се беше концентрирала да не загуби контрол, че думите на съотборника й прелетяха като мъгла.
- Какво... Да...-отвърна разконцентрирана тя като не свали поглед от хлапето, което смучеше раната й. Дали да му кажеше или да го остави...

Пффф. Много си нахален ей xDD

by Хиро Пон Яну 18, 2010 8:58 am

Офф.абе няма те оставя ХДДДД, ше чакаш Хрис ХДД....

-Вода, нещо за хапване, изобщо нещо ?!

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 9:05 am

- Какво? Не знам, както решиш - повдигна рамене тя с безразличен поглед.
Личеше си, че момичето почти не обръщаше никакво внимание на Аки. Мислите й определено се рееха другаде.

Пфф. Тогава това ми е последния пост, независимо какво ще пишеш. Аз ще отговоря едва след като Хрис се върне.

by Йошико Харуко Пон Яну 18, 2010 6:08 pm

Момчето свърши, превърза бедрото й и се извини за причинените щети, след което каза:
-Е, аз ще тръгвам, баща ми трябва да се върне всеки момент! - след което им обърна гръб и си тръгна.

by Хинамори Аму Пон Яну 18, 2010 9:50 pm

Аму въздъхна и едва когато изгуби момчето от поглед на лието й се изписа олекчение. Самохвалкото си беше отишъл и сега остана само да пристигне сенсея. Тя се опита да се изправи, но крака все още я наболяваше."Хмм, май ще е по-добре да отида да видя Деймън и тогава да се върна." помисли си тя и след кратко колебание напусна площадката.

by Хиро Вто Яну 19, 2010 8:16 am

Аки седна на едно дърво и зачака сенсея..

by Йошико Харуко Вто Яну 19, 2010 6:25 pm

Сенсеят се появи с ведро изражение на лице:
-Хей, какво става, Аки? - попита той.

by Хиро Вто Яну 19, 2010 7:45 pm

-Здравейте сенсей!Чаках Ви, за да продължа с Чакра Молда!Сега ми остана езерото...Е, да почвам ли ? - попита Аки

by Коринмо Изаши Вто Яну 19, 2010 9:45 pm

Сенсеят не помисли за миг.В главата му се чуваше.-Тва момче е леко досадно.Добре че момчето не беше телепат.Добре,давай.Въздъхна той и го погледна.

by Хиро Сря Яну 20, 2010 1:53 pm

ОФФ.Досетих се, че ще е нахален с тези въпроси ...ама закъснях... ;S

Moмчето отиде до езерото на площадката..Огледа езерото, колко e голямо и дълбоко...Преди да тръгне към езерото, Аки си преговори нещата за ходене по вода..А това беше, че този тренировъчен метод е за по-добър чакра контрол.Включва непрестанен поток от чакра в ходилата..Аки знаеше, че тази техника ще е по-трудна от ходенето по дърво, защото чакрата която трябва да се предаде на ходилата се сменя постоянно..Колкото повече, Аки тренираше това упражнение толкова щеше да е по-добър.Даже беше чувал, че ако тренира доста усилено, щеше да стои върху водата, дори без да усеща или да се труди за да стои...След като преговори, Аки трябваше да тръгнее...Toй погледна кой е тук, но беше празно.Бяха само Маки-сенсей и генинът, който учеше Чакра Молд...или по-точно - ходене по вода - втория етап..След което си намисли планче, как да започне...A camия план беше:Първо - да събере достатъчно чакра.Второ - да се съсредоточи и да концентрира чакрата си върху ходилата си..И финалната трета стъпка - да усвои техниката..Момчето започна да събира чакра...Направи сийла и започна да събира, като затвори очите и махна всички мисли от ума си.След това колкото чакра събрал, толкова!Сега трябваше да я разпрати и съсредоточи върху ходилата си.Но не можеше.Една мисъл го преследваше!Това беше случката със съотборничката си Аму.Просто...нямаше как да продължи, като постоянно се мотаеше в главата на момчето.Явно трябваше да се съсредоточава с или без тази мисъл.Руйо почна да концентрира чакрата която разпрати.Все още беше със затворени очи.Когато вече беше съсредоточил достатъчно чакра, той тръгна с вик към езерото...

ЕДИТ:Бяха доста повече, но дизайна го променя..;@

by Хитачи Ямато Сря Яну 20, 2010 2:32 pm

Офф. Забеязва се напредък в писането ти ...

Хлапето стъпи на водната повърхност , но се задържа за кратко и неуспя да нарави и една крачка дори. На езерото беше по - различно ...

by Хиро Пет Яну 22, 2010 3:58 pm

*Аах, мамка му!Защо на мен ?!* - помисли си Аки, като се "давеше" във водата.Руйо изплува до повърхността на езерото и излезе..*Не няма да се предам!Тази мисъл няма да ми мине през ума и този път!!*.Момчето съблече якето си и тениската си, както и панталоните си!Остана само по боксерки и нинджа сандалите (хД).Момчето стана, остави дрехите си до едно дърво и продължи.Малко го беше срам, че се е съблякъл пред сенсея, но това нямаше значение за момчето сега.Важното за генинът беше, въпроса, как да успее с тази техника!За да се вдъхнови момчето си представи как да изглежда бъдещето му.Замисли се.Тогава той вече бешв чуунин.Беше преминал Чуунинския Изпит, подготвен.Вече беше медикъл нинджа и беше най-полулярен в Отбор 2 или по-точно неговият отбор.Винаги когато са били в опастност той ги спасявал.Момичетата го харесвали, сенсея бил доволен от момчето, както и Кагето-Тсунаде-химе.По-късно вече бил Джоунин след Джоунинския Изпит.Ставало му все по-трудно и по-трудно.Понякога дори си помислял, дали да се откаже или да продължи до АНБУ.До там било неговото бъдеще..Но само за сега.Нищо не се знаеше..*Еех, мечти, мечти!* - помисли си момчето като се замечта..Когато се осъзна, замечтаният ни другар (ХД) продължи.Акимото затвори очи за миг.Помисли си и за нещо много по-важно от момичетата или сенсея.Това беше семействтото му.Сети се за неговия баща, който никога не беше доволен от момчето, колкото и да се стараше, никога не беше достатъчно.На Акими никак не му беше лесно.Винаги имаше нещо което да му провали тренировката.Един път Аму, а друг път, самият той - Аки..Все пак за да издигне семейството му и да го направи на клан, никак нямаше да е лесно..*Ееех, че няма нещо което да направи всичко вместо мен!Като клонинг, но не сенчест...Хайдее!!Да се залавям за работа!!*.Момчето отвори очи, пое дъх, почуства се доста вдъхновен и направи сийла за събиране на чакра..Събира, ли, събира.След това я разпрати от ръцете, към ходилата.Дали щеше да му е по-лесно с обувки или без, не се знаеше.*Съсредоточаване!ДА!*.Момчето започна да концентрира колкото се можеше повече.Чустваше се все повече и все повече важен и силен.Когато концентрира цялата чакра от ръцете към краката той "освободи" ръцете си от сийла и тръгна към езерото с бавна крачка напълно решен да мине езерото..

* - мисълта на Аки..

by Хитачи Ямато Пет Яну 22, 2010 4:19 pm

момчето този път преполови езерото и усети как бавно , като истински лайнер , потъваше ...

by Хинамори Аму Пет Яну 22, 2010 10:16 pm

Аму се зададе в далечината. Бавно приближаваше тренировачната площадка, а до нея вървеше едно малко бяло петно, което явно беше малкото й тигърче. Тя се бе отишла до болницата, за да го вземе, но той още не беше си възвърнал обичайната свежест. Сигурно бе осъзнал пътя, по които едва му предстоеше да извърви заедно с момичето.
Хинамори се приближи до сенесея като се почуди дали това наистина бе той или хлапето му пак си правеше бъзик.
- Сенсей, това вие ли сте - попита го тя, когато застана пред него с ръца не кръста.

by Sponsored content