Re: Тренировъчна площадка 2

by Хинамори Аму Чет Яну 28, 2010 10:12 pm

- Ами вземете си нещо за ядене - подхвърли безгрижно тя и скръсти както обичайно ръцете пред гърдите си. - А няма ли вече да започваме или ще трябва да ви чакам да се нахраните? - последното беше малко риторичен въпрос, защото тя едва ли щеше наистина да го остави, докато не научи най-сетне това, което искаше.

by Хитачи Ямато Чет Яну 28, 2010 10:17 pm

- От както жената ме напусна, стоя гладен, но щом толкова държиш да се нахраня! - каза сенсей-а и намигна на момичето , погледът му не мърдаше от притиснатите гърди.

by Хинамори Аму Чет Яну 28, 2010 10:22 pm

- И аз какво да направя? Има магазини, както и ресторанти и рамен магазинчета... Защо ли обаче си мисля, че говорите за нещо друго...
Докато момичето занимаваше сенсея, Деймън се беше изчезнал.

by Хитачи Ямато Чет Яну 28, 2010 10:39 pm

Сенсей-а се скри в храстите за малко, след което се върна с доста по-малка обиклока в талията.
- Вече можем да започваме сериозно! - каза сенсей-а и се усмихна ведро и доволно.

by Хинамори Аму Чет Яну 28, 2010 11:02 pm

Момичето повдигна едната си вежда и погледна учудено сенсея. "Какво ли прави там?" Думите му обаче изместиха незададения й въпрос.
- Най-накрая - усмихна се тя. - Ще започваме ли вече?
Тя се приближи към сенсея и застана близко до него.
- С кое ще се заемем първо? Какво да направя? - От толкова отдавна го беше отлагала, че вече изгаряше от нетърпение да започне.

by Хитачи Ямато Чет Яну 28, 2010 11:06 pm

- Затвори си очите , красиво момиче! - каза сенсей-а , като беше подготвил специална изненада за момичето.

by Хинамори Аму Чет Яну 28, 2010 11:13 pm

"Хах, как ли пък не? Прекалено сте съмнителен... Кой знае какво си мислите в момента..." Момичето въздъхна, а лицето й не се промени изощо. Хинамори се отдръпна малко назад и премести ръцете си на кръста.
- Добре... Нека да е както кажете, макар че ме съмнявате, но да речем, че ви се доверя. - "Ако направи нещо подозрително поне съм спокойна, че Деймън е наблизо..." Аму се подсмихна и бавно затвори очи.

by Хитачи Ямато Пет Яну 29, 2010 9:09 pm

- Знам, че го искаш! - каза сенсей-а и мина иззозад на момичето.
Сенсей-а се приближи до задницата на момичето. Той сложи нещо голямо и дълго в областта на задните части на момичето. Намести го хубаво...

Офф. питай ме какво е това хДДДД

by Хинамори Аму Пет Яну 29, 2010 9:14 pm

Аму подскочи и отвори очи като мина няколко крачки напред и се обърна към сенесея.
- Какво подяволите си мислите, че правите?! Какво е това?!

by Хитачи Ямато Пет Яну 29, 2010 9:17 pm

- Е, бръкни си отзад и провери! - каза сенсей-а като се подсмихна.

by Хинамори Аму Пет Яну 29, 2010 10:24 pm

Аму погледна за миг учудено сенсея и протегна ръката си и извади нещо дълго и дебело, което май беше...
- Свитък? - сега вече беше напълно объркана. "Не можа ли да ми го подаде като нормалните хора?" - Това пък за какво е? Защо ми е този свитък?

by Хитачи Ямато Съб Яну 30, 2010 12:03 am

- Това е скрол с техниката, която искаше да учиш! Просто те тествах дали ми имаш доверие... издържа теста! - каза сенсей-а и се усмихна топло. - И да ми върнеш скрола после, не е подарък!

Офф. Четеш го ... пробваш >>> Аз оценявам ... мога да те накрам пак да четеш ... !

by Зуко Катоничи Нед Яну 31, 2010 12:22 pm

Зуко пристигна на тренировъчната площадка и се огледа за сенсея .

by Хитачи Ямато Нед Яну 31, 2010 12:31 pm

Сенсей-а стоеше под едно дърво и си почиваше.

by Зуко Катоничи Нед Яну 31, 2010 12:36 pm

Зуко забеляза сенсея и му извика :
- Сенсей нека започнем да тренираме !

by Хитачи Ямато Нед Яну 31, 2010 1:58 pm

- Чакай ... чакай ... първо се представи! Чух че някакъв Зуко ще ми е ученик, но разкажи ми повече за себе си ... немога да обучавам непознати ! - каза сенсея.

by Зуко Катоничи Нед Яну 31, 2010 2:04 pm

-Хмм добре . Моето име е Зуко Катоничи . Аз съм последния член от великия клан Катоничи , прочут с бързото си развитие на Катон техниките и скритият им Кеке-Генкай , който се отключва на 15 годишна възраст . Обичам да се разхождам , да тренирам и особено да похапвам рамен - каз Зуко.

by Хитачи Ямато Нед Яну 31, 2010 3:11 pm

Сенсей-а се усмихна и каза:
- Започни с Чакра Молд! Какво знаеш за това нещо ?

by Зуко Катоничи Нед Яну 31, 2010 6:14 pm

-Чакра Молд ли ? Хм , това е концентриране и насочване на чакрата в , да кажем краката . Това насочване подпомага на шинобито да се катери по дървета и да ходи по вода - каза Зуко .

by Хитачи Ямато Нед Яну 31, 2010 10:55 pm

- Точно, а сега използвай чакрата си, за да изкачиш дървото !

by Хинамори Аму Пон Фев 01, 2010 6:47 am

Лицето на Аму светна. Тя държеше свитъка в ръцете си и не смееше да го отвори. "Най-накрая! Най-накрая!" Момичето бавно разви свитъка и зачете написаното вътре.
- "Yoraishin или още наречена God of Night Lightning (Бога на светкавиците). Това е техника ранг Ц. Нинджата хвърля дълги игли във въздуха.- "това вече го мога",промърмори Аму. - Когато направят контакт със земята, те се закопават. Когато жертвата мине по повърхността на земята, където иглите са се закопали, две от тях се изстрелват от почвата в краката на жертвата, подсигурявайки, че тя не може да мърда. Тогава използващият сформира сийл „Дракон" и всичките дълги игли останали в земята се изстрелват от земята към опонента.-"Уааау. Ако успееш опонента ти ще заприлича на игленик. Якооо!"- За тази техника шинобито задължително трябва да има дълги игли в наличност. Техниката изразходва 21 чакра.
Очите на момичето се разшириха. Значи това беше Yoraishin... Техниката,която толкова време искаше да научи...Напълно игнорирала сенсея, Хинамори впи жано очи в свитъка."Нинджата хвърля дълги игли във въздуха...Когато направят контакт със земята, те се закопават..."прочете пак тя като се замисли. "Значи трябва да взема иглите и да ги хвърля и като докоснат земята да се закопаят." Аму извади пет от иглите си, съсредоточи се за миг и ги хвърли не много нависоко във въздуха.

Пфф. Доста се чудех дали да опиша как правя цялата техника, но се отказах. Може да си го сметнеш за преразказване...=.=

by Хитачи Ямато Пон Фев 01, 2010 8:29 pm

Офф. точно така ...

Иглите хвръкнаха и се разпиляха на земята ... може би момичето трябваше да ги хвърли по специфичен начин, така че когато паднат да се забият.

by Хинамори Аму Сря Фев 03, 2010 7:53 pm

Пфф. Виж вече как знам xD

Аму се приближи и вдигна една от иглите като се вгледа в нея. "Нещо сбърках..." Очите й проследиха дължината на иглата. Сигурно трябваше да направи нещо по-различно освен само да ги хвърли. "Въпроса е какво." Иглата улови един слънчев лъч и го отрази към лицето на момичето. "Сигурно има специфичен ъгъл, под който трябва да ги хвърля, за да се забият, но пък в скрола не пише нищо..." Тя отново погледна свитъка и прокара набързо поглед през текста, но не откри нищо. Пишеше единствено: "Нинджата хвърля дълги игли във въздуха." Аму въздъха и се наведе да събере иглите. Докато ги събираше, видя една игла, която съвсем леко се бе забола, но лек ветрец я събори. Момичето я вдигна от земата и я огледа. Изправи се и пусна иглата право надолу. Тя се заби. "Ъгъл 90 градуса, перпендикулярно на повърхността, в която трябва да се забие." Аму взе иглата и я засили към едно дърво. Резултата беше същия. "Значи съм права..." Как обаче трябваше да направи ъгъл от 90 градиса като хвърляше иглите право напред? Ами ако пробваше нещо друго... Щом ще се забият при подобен ъгъл, значи трябваше да се опита да го усигори. Тя взе половината от иглите, а останалите прибра в чантичка си. Хвана ги за единия им край като ги разпери във формата на ветрило. "Да видим дали така ще се получи..." Аму пое за секунда въздух и хвърли силно иглите напред и нагоре, горе-долу под ъгъл 45 градуса, наполовина на този, който искаше да получи. Едва ли щеше да стане точно 90, но във всеки случай й трябваше по-голям от 45 и по-малък от 90.

Пфф. Мале какви сметки правя само не е истина

by Хитачи Ямато Сря Фев 03, 2010 10:20 pm

Офф. Аму много добра по Математика и Логика бе :P

Момичето успешно заби иглите в земята, сега следваше трудната част.

by Хинамори Аму Съб Фев 06, 2010 3:09 pm

Лицето на Хинамори грейна, когато видя резултата от изчисленията си. "Ама то взе, че стана!" Усмихна се учудено тя. Въпреки, че обичаше да решава загадки, не се бе надявала, че наистина ще успее да го направи. Може би трябваше да има малко повечко вяра в себе си. "Сега... Какво трябваше да правя после?" Момичето извади скрола и го разгърна.
- "Когато жертвата мине по повърхността на земята, където иглите са се закопали, две от тях се изстрелват от почвата в краката на жертвата, подсигурявайки, че тя не може да мърда. Тогава използващият сформира сийл „Дракон" и всичките дълги игли останали в земята се изстрелват от земята към опонента." Това пък как да го направя? - гледаше объркана свитъка в ръката си, но очите й не се отлепиха от текста. - Най-напред ми трябва опонент... Кой може да използвам...
Едва тогава момичето се сети, че сенсея е все още тук и я наблюдаваше. Страните й пламнаха и тя скришно, едвааам едвам вдигна очите си и погледна плахо напред към него. "Дали ще се съгласи..." Тя впи поглед в Маки и се замисли."Да бе...сигурно ще каже нещо от сорта :"Да ти приличам на морско свинче или мишка?" Момичето се подсмихна и сведе поглед към скрола, а по бузите й все още имаше руменина. "Какво да му кажа? "Амм...Сенсей, бихте ли бил така добър да експериментирам с вас?" Ако прибавя и малко мили очички може и да стане..." Момичето обаче бързо поклати глава. "Ако го направя точно така, перверзника му с перверзник ще си помисли нещо друго..." Тя въздъхна и погледна пак разтворения свитък в ръцете си. "Какво да правя? Не мога да го попитам така директно. Може би... Ами ако опитам да го кажа по друг начин... Оххх забрави! Няма да стане!" Аму сбърчи леко чело и се замисли. "Може би мога да използвам клонинг...Да точно така мой клониг! Така няма да се налага да търся помощ от сенсея." Точно се зарадва, когато изведнъж ентусиазмът й се уби. Имаше един проблем. Клонингите, които можеше да прави бяха най-обикновенна илюзия, която не й вършеше никаква работа. "Иглите трябва да се ЗАБИЯТ в краката на опонента. Ако използвам мой клониг ще е все едно стрелям без него, направо във въздуха. Няма смисъл..." Лека въздишка се отрони от гърдите й. Трябваше да измисли нещо, но за сега единствения вариянт, който й изглеждаше най-сполучлив беше да потърси помощ от сенсея... "Да да..Някой слънчев ден може би." В същия миг облаците се разсеяха и на площадката изпече слънце. Аму отпусна ръцете си и направи тъпа физиономия. Май нямаше какво да се прави. Щеше да поиска помощ от... Маки-сенсей.
Аму вдигна отново очите си и загледа смело сенсея като преценяваше каква би могла да е реакцията му, ако иска помощ и дали изобщо щеше да я получи и най-важното! Как за Бога да му го съобщи?! Безизразните й очи се впиха в тези на сенсея. Тя сведе поглед, събра скрола и го сложи в чантичката си, след което се обърна с безизрано лице към Маки.
- Бихте ли ми услижили със себе си? - попита безизразно тя с ръце на кръста. Помисли си, че ако прибави учтива форма може би той все пак ще се съгласи.

by Sponsored content