Тренировъчна площадка 2

- Естествено , кой друг ! - засмя се сенсей-а , скръствайки ръце , досущ като момичето.

Синът ми ми каза , че владееш иглите добре , но ми покажи ! Стреляй към избрана от теб мишена , назови ми къде я целиш и да видим дали съвпада избраната от теб цел и попадението.

*К-с-ааа!!Трябва да направя нещо бързо или ще падна и ще почна отначало..Не трябва да се провалям..Как иначе, ще "възвърна" семейство Руйо ?! Как ще стана Чуунин, ако постоянно се провалям и почвам отначало..Скоро няма да има втори път, ще трябва от първия път..Колкото и да е трудно, аз, ЩЕ успея от този път!!За да продължа ми трябва много сила, сила за която нямам напредстава..Ще тренирам ден и нощ само за да имам силата, която ми трябва...Няма да има трети, нито четвърти!!Сега ще успея и ще стана велика нинджа..Хайде Акими, това е лесно!!Ако мислиш, че това е трудно, то, тогава се лъжеш!!!*.Докато момчето си бъбреше наум, потъваше все повече.//сори за саморазказването..//Акимото за момент помисли какво щеше да стане, ако падне..Щеше да изплува и да пробва пак, но сигурно нямаше да успее, защото се проваля за втори път..Вече ще искаше да стане селянин, като другите и да работи като магазинер..А, ако успееше и научи Чакра Молд, знаеше, че щеше да стане велик и силен.Все пак за да се сбъднат мечтите му, трябваха много усилия, които, той, просто ги нямаше. Сега трябваше, да продължи..Не трябваше да пада, при никакъв случай!Ако се провали, ще се откаже от нинджите...Момчето събра колкото чакра му е останало, като активира ВСИЧКИ 361 чакра точки на тялото си..Цялата му чакра щеше да му е нужна, дори и тази която не замесваше Чакра Молда или по-точно ходенето по вода..Той ги активира, за да предаде тяхната чакра на ходилата си..Но още беше до никъде..трябваше и да концентрира тази чакра и да я превърне в чакра поток..Генинът затвори очи, както винаги, за да премахне изцяло всички мисли от главата си.Този път мисълта за Аму, не го безпокоеше, защото се чустваше по-вдъхновен и мислеше само и единствено за Чакра Молда..Момчето направи сийл и започна да концентрира, всяка една точка, преди да я предаде на ходилата си..Концентрира ги всяка една по два пъти за двоен успех.След малко, Акими, отвори очи, развали сийла и тръгна с крачка, без да му пука дали ще успее или не..

п.п.Извинявам се, че постоянно се измъквам с бъдеще или минало, но просто...не мога да се сетя с какво друго..

Офф. знам ... все пак си на 11 ... на твоята възраст може би повече от 2 изречения нямаше да вържа , за което те поздравявам !

Чакра Молд лвл 1 + 1 воля + 1 интелект

Офф..хехее не ме подценявай

-Сенсей, имам проблем! Сякаш злото ми харесва повече, от доброто..А относно техниките, чувал съм една кенджутсу техника..тя ти позволява да направиш меч от вода, за да се защитаваш..*и не само това..хехе*, ще можете ли да ме научите на нея ?

- Чувал съм я , но само нинджи от Кири я знаят ! - каза сенсей-а

-Жалко, щеше да е добро оръжие за мен..Мисля за Suiton:Mizurappa..

- Първо ми кажи какво знаеш за тази техника !

- Точно така , а сега опитай !

Генинът никак не беше доволен от себе си . Бавно учеше..за да има сила, трябваше прекалено много усилия.Това си го повтаряше всеки път, когато тренираше.."Искам името ми да се е прочуло из целият свят, заради моята сила!! " - мечтаеше си той .
Тринайсет-годишното момче се замисли как се прави техниката. Сенсей-а дори не я показа. Изведнъж лапето се сети, че я е виждал някъде...Беше чувал, че е нужен само един сийл с една ръка. Усмихна се злобно и извика:
- Сенсей! Ще ме гледате или, ще дремете ?!
Слънцето грееше ярко, а Акими, не обичаше светлината..или вече не я обичаше.. Вятър, имаше и то доста силен . Това обаче не притесняваше момчето , ни най - малко, единствено Слънцето.. . Напротив , то беше свикнало с такива лоши условия за живот , даже вече не му правеше впечетление дори.
"Дано всички тук ме гледат и се изумяват от моята сила!!"
Генинът си пое дълбоко дъх , с цел да се успокои и да продължи с тренировките . Хлапет//о имаше вече доста добро усещане за себе си и чакра точките в тялото си . Той чувстваше потокът на чакрата , личеше си , че напредваше със страшна сила //сори, че саморазказвам..//. Сега момчето с лекота насочи чакрата си към гърлото и по негов знак щеше да изтреля вода . За целта трябваше Суийтон чакра . Такава и изпозва . Чакрата се придвижваше бързо и се натрупваше там , където му е нужно .
Момчето се почувства сигурен в себе си и знаеше , че чакрата е на ниво . Сийл-а беше заключен , остана само едно :
- Суийтон: Мизураппа ! - момчето се прецели точно към едно чучело и в момента , в който изрече думите , той освободи концентрираната чакра .

п.п.Този път, са по-малко, защото не се измъквам с минало или бъдеще...

От устата на хлапето излезе лека струйка вода ... сякаш бе напълнил устата си с вода и просто я изплю на земята.

Момчето имаше сериозен напредък , но водната струя се разпадаше буквално под носа му ...

Момичето уцели точно мишената , там където искаше:
- Добре ... но мисля , че е чист късмет ! Защо не опиташ пак ? - попита сенсей-а. - Майтапя се ... добре боравиш с иглите! Мисля че си ги увладяла!

/умението + 3 воля/

- Ми учи ... няма лошо! Образованието е хубаво нещо! - каза сенсей-а сдържайки смехът си.

- Не ... може би защото ползвам от нова марка мухозол ! - отвърна сенсей-а.

- Ако намеквате това , за което си мисля! Дребосъчето е толкова малко , че няма да ги достигне! А и ... голяма хапка са за неговата уста ! - засмя се сенсей-а.

- Като говорим за храна ... гладен съм! - изръмжа сенсей-а и погледна момичето по-надолу от обичайното.