Тренировъчна Площадка 3

В далечината се появи среброкоското с ръце в джобовете. Той се приближи до едно дърво и се облегна на него, загледан в небето.. Трябваше да тренира нещо, но какво?!
- "Трябва ми и насока от сенсей, а аз в момента такъв не виждам." - помисли си Кайто.. може би защото гледаше към небето.. Среброкоското затвори очи и се плъзна на земята, в седнало положение, като опря глава на дървото.. Започна да мисли какво да тренира, докато клепачите му почиваха, и енергията му се възстановяваше.. Сега банданата на главата му доказваше че е истински нинджа, генин.. И до чуунинския изпит оставаше около 1 месец, .. А Кайто смяташе да го мине, затова искаше да започне с тренировките. Хах, но не можеше сам да тренира.. Трябваше все някой да го напътства, но когато няма никой - просто ще седи в тази тренировъчна площадка, ще мисли и ще чака.. Пък късмета рано или късно ще му се усмихне.

Кайто се престори че спи. Кой ли може да е..? Опита се да определи местоположението на обекта, но не можеше.. Добре беше укрит.
- "Имам си работа с някой по-добър от мен.." - завърши мисълта си Кайто със усмивка.Дали учител, ученик или..? Минами се изправи и отвори очи бавно. Не беше въоражен, знаеше само три джутсута.. Лесна мишена.
- "Ако е враг, първо Буншин но джутсу, после-.." - спря да мисли..

- Ъгх.. - среброкоското се почеса зад тила. Да, имаше два избора.. Всъщност, три. Третия беше да избяга от страх, но това изобщо не бе избор за Кайто. Той се огледа и мярна няколко клонки на земята. Ако нещо го нападне, ще използва Каварими но Джутсу за да се спаси с тези клонки.. Ако.
Той се приближи бавно към шума от гората, стараейки се да изглежда сякаш не забелязва нищо. Изненадата на врага щеше да му помогне. Ако просто нападне някакъв храст, а се окаже че там няма нищо, врага може да излезе зад него и тогава Кайто ще бъде изненадан. Няма да има време за никакво животоспасяващо джутсу и ще бъде повален. Ако обаче ТОЙ изненада врага, ще има повече шанс да оцелее, въпреки неопитността си.

Кайто ги погледна замислено, скривайки се зад едно дърво.. Сега какво?
- "Жена и момче по средата на гъста гора..?" - помисли си той подозрително. Можеше да се приближи и да поеме риска.. Можеше да ги попита за сенсея.. Но ако са смъртоносни нинджи, които са се трансформирали в жена и момче, за да примамят "плячка"..?
- "Какви шансове имам ако те са убийци..? Ще ме нападнат.. Нямам оръжие, дори и да приложа Буншин но джутсу.. с Каварими но джутсу мога само да се спася веднъж, а Хенге но джутсу едва ли ще ми помогне. Нямам друг избор освен да се приближа и да ги питам за сенсея.. Ако ме нападнат, просто ще използвам заместителното джутсу и ще се крия, докато изгубят следите ми, в случай че ме подгонят." - помисли си той и си кимна. Излезе от дървото и със бавни крачки се приближи към жената и момчето, като все още си представяше онези клонки в ума си.. Трябваше да се пази.

Кайто я погледна учудено.
- Никъде не виждам табела с надпис "Собственост на.." с вашето име отзад. - измънка той, скръствайки ръце със хладен поглед.
- Да сте виждали един сенсей да минава оттук?

Кайто ококори очи. Не знаеше дали да се усмихва, или да.. да се поклони..
- СЕНСЕЙ?!?!?! - помисли си наум, с разширени зеници. Разклати глава.
- О-Очаквах мъж. - изкашли се среброкоското смутено.. Прокара ръка през косата си. Чакай.. Ами ако тя го лъже? Или може би прекалява с мерките за сигурност.
- Търся сенсей с когото да тренирам. Между другото, не че нещо, но как мога да съм сигурен че вие сте тоз-.. тази която търся? - Кайто също се държеше студено, но с лека нотка на смут..

- Ще бъде не честно. - поклати глава Кайто. Той се смути.. да, сега вече й вярваше. Но нямаше време за бъбрене.
- Чуунинския изпит е след 1 месец. Ще ми помогнете ли да стана достатъчно силен, че да мина изпита? - попита той, твърдо решен да стане силен..

Кайто въздъхна. Мразеше тази част.
- Казвам се Кайто Минами, на 13 години съм. Осиновен от обикновено семейство, днес станах генин, не съм обвързан.. - нареди той куп неща на веднъж, с отегчен тон. Нямаше никакво намерение да говори за миналото си. Говореше за това което става сега с него.
- Тренирам за да стана по-силен. Това е. - изпусна голяма част от целта си, но и нея нямаше да каже.. Не искаше отново да се връща към болката.
- Вие също не сте се представили. - отбеляза някак хладно момчето, прокарвайки ръка през косата си.

Кайто я погледна неразбиращо.
- "Чакра контрол.. Чудесно.." - помисли си той отегчено и се загледа в небето, сякаш мислейки си за нещо.. Върна погледа си към сенсей-ката.
- Как ще стане това?

Кайто присви едното си око с глуповат поглед и неразбиращо изражение.. Че с какво ще се катери.. с ноктите на краката си ли?!
- Да, ей сега ще хукна да се катеря с краката си.. - измънка Кайто. Никога не беше чувал за това нещо.

Кайто се съсредоточи.. Значи трябва да изпрати равно количество чакра в стъпалата си и да започне да върви по.. едно право, без вдлъбнатинки дърво.. Това му се струваше невъзможно първоначално. Но, както и да е.. Трябваше да опита. Той си пое дълбоко въздух и наведе леко главата си надолу, за да се съсредоточи. Събра ръцете си в един знак и затвори очи.. Започна да събира чакра в тялото си, а после колкото се може повече изпрати в стъпалата си. Опита се да ги уравновеси, но според него не успя много..
- "Нормално, като за първи път.. от това странно чувстсво в краката ми, сякаш не усещам колко чакра пращам в тях, и дали са на равно количествата" - помисли си той и продължи да се съсредоточава.. Веднага щом усети как около краката му се появи нещо като аура от чакра, Кайто отвори очи и побягна към дървото..

Кайто се изправи унижено. Защо все задните части?! Както и да е, той разклати глава и се съвзе.. Поне трябваше 5 крачки да направи този път. Надяваше се. Минами отново зае стойката си, приведе глава, затвори очи и направи онзи знак със ръцете, съсредоточено събирайки чакра в нозете си. Не разбираше как това ще му помогне за чуунинския изпит, но сенсей-ката сигурно си знае работата.
- "Ще задържа концентрацията си.. трябва да не се отпускам когато катеря дървото.. трябва да съм съсредоточен докато не падна.." - мислеше си Кайто. Усещаше как чакрата отива в стъпалата му, и накрая той се реши. Но чакай.. Ако е вложил прекалено много чакра, ще пробие повърхността на дървото, но пък ако е вложил прекалено малко.. то тогава ще стане като първия му път - на третата крачка ще падне.
- "Трябва да съм абсолютно точен.." - помисли си той и отвори тюркоазените си очи рязко. Беше време да тръгва. Кайто се засили и побягна към дървото със всичка сила.

Минами кимна някак примирено. Отново щеше да опита. И отново, и отново. Все пак, не очакваше това да е лесно колкото Хенге но Джутсу.. Това бе далеч по-трудно..
- "Да видим какво ще направи след 5 години.." - гласът на този убиец отново отекна в ума на Кайто, и той стисна зъби, като бързо започна да събира чакра в стъпалата си. Щеше да докаже че е достоен да отмъсти за семейството си.. Отново сцената на убийството се разигра в ума му. Как тези които обича умират пред него.
- "ОСТАВЕТЕ МОМЧЕТО, ОСТАВЕТЕ МОМЧЕТО..!" - крещеше майка му, когато последва писъка й, и нейната кръв се разля по пода.. Нямаше да бъде толкова безпомощен колкото преди, Кайто нямаше да бъде толкова слаб.. Тренираше за да стане по-силен, за да отмъсти, и за да намери брат си.. Никой тук не знаеше това, само той, но пък и нямаше никакво намерение да разгласява тая негова цел. Искаше всички да вярват че Минами желае само да стане силен и известен. Но това далеч не бе неговата цел..
-"БЯГАЙ, КАЙТО!" - изкрещя баща му, но гласът му замлъкна, когато главата му тупна на пода, отделена от тялото му завинаги.
- Няма да бягам. - измънка Кайто наглас, без да се усети. Той започна да съсредоточава чакрата си, със храбър поглед. Гледаше дървото предизвикателно, и независимо какво - щеше да го изкачи. Тази малка клечка нямаше да го спре от целта на живота му. Среброкоското направи знака, фокусира чакра в стъпалата си и затича към дървото..