Тренировъчна Площадка 3

Кайто се облещи ..
- "Н-Не ми казвай че съм нарекъл сенсей-ката си "страхливка" " .. - помисли си той, като ококори очи от почуда .. Разклати глава.
- Стига бе. - измрънка той. Момчето си отдъхна, като погледна настрани някак смутено. Тази жажда за смърт, за кръв.. Странно защо, но това чувство което го обвзе му харесваше .. Даже, дълбоко в себе си мислеше че .. че от там ще изскочи убиеца който го пощади, и ..
- Сенсей .. имате ли си работа? - попита тихо Кайто.

- Чакра Молд-а . - отвърна Кайто. Момчето искаше да развие това.
- За да мога да науча по-силни джутсу-та, трябва да имам високо ниво чакра молд. Нали?

- "..Ъ.." - Кайто изъка наум и млъкна смутено.
- Не знам .. Какво предлагате ? - той наистина бе озадачен.

- Двоумя се между Нинджутсу и Генджутсу, но предполагам че ще избера нинджутсу .. - отвърна момчето.

- Нинджутсу предпочитам, тогава. - отвърна момчето.

- "Тестче..?" - Кайто погледна неразбиращо сенсей-ката.
- "Хм.. Интересно. Но.. Не искам да видя какво представлява това тестче." - помисли си той подозрително, все още вперил поглед в нея.
- Зная елемента си. Катон.

Кайто кимна твърдо.
- Готов.

Кайто зяпаше сенсей-ката си със отворена уста и очи, заблестяли от възбуда .. Н-Не, не тази възбуда .. ! Другия вид възбуда, онази която кара адреналина ти да се вдига .. Пак не говоря за тая възбуда. Адреналиновата възбуда, тази която в момента караше вечно-мрънкащото и недоволно, белокосо момче да се усмихне с въодушевена усмивчица ..
- А-Аз .. - Кайто беше изумен от това което вижда. Беше наистина красиво през неговите очи, а всичко красиво го задъхваше и го караше да открива "нови чувства". Той стисна юмруци и разклати главата си.
- Ще го направя. Независимо колко пъти ми отнеме, ще го направя, ще го усвоя, ще го науча толкова добре, че да ми стане лесно колкото да събирам листа от земята .. Ще го науча, и ще докажа на покойната ми сестра че НЕ СЪМ ДЯДО КОЛЕДА, ЗАДЕТО ИМАМ БЯЛА КОСА! - последното го каза с висок тон, гледайки нагоре смръщено.. После се усмихна леко, обърна се към сенсейката и си пое дълбоко въздух, и то много повече от нормалното поемане на въздух. Хладен вятър полъхна и развя белия кичур който все се пречкаше на лицето на момчето, в следствие на което го погъделичка по носа и той кихна, като изпусна целия си въздух .. Кайто се смути, направи знака тигър, и отново си пое дълбоко въздух, като сложи тоя досаден и "тъп" кичур зад ухото си . Той отново изпъкна напред, но вече не му се пречкаше. Шинобито поемаше колкото можеше повече въздух, и накрая когато гръдния му кош се разшири толкова много, че кости започнаха да изпукват, сложи длан на устата си, и когато реши че е готов, бързо изпусна целия въздух ..

След като видя абсолютно нищо да се случва, Кайто се засрами и погледна надолу. Явно трябваше да опита отново, този път по-съсредоточено.. През неговите очи, изглеждаше много лесно когато сенсей-ката го правеше! Просто един знак, въздух, изпускане и готово! Н-Не, не това изпускане ..
- "Ще се наложи да опитам отн-.." - една от онези типични емотиконки за раздразнение и гняв, представляващи нещо като заоблено и пулсиращо, червено кръстче, се появиха от лявата страна на челото на белокоското. Пак, онзи сребърен кичур се пречкаше в лицето на Кайто, ръгаше очите му докато момчето бяга, и влизаше в устата му докато скача. И защо така тероризира невинния човек, който не стига само че не му върви тази техника, ами че и не му върви живота?! Кайто се ядоса, този път много. Няколко венички изпъкнаха на челото му, той грабна един кунай от джоба си, събра очи, поглеждайки като освирепяло, бясно куче, своя кичур и резна частта която му пречеше да си прави техниките, да си диша, да си гледа и т.н..
- "Най-сетне" - момчето игнорира погледа на сенсей-ката, защото мислеше че в момента или тя му се кикоти тихичко, или го гледа тъпо и странно. Прибра куная си, и от набрания гняв, среброкоското доби доста хубава доза концентрация. Започваше да се стъмва, и хладния вятър прочисти ума му и причини нахлуване на още кислород в белите му дробове. Това пък спомогна за по-добра концентрация, а ВЕЧЕ ТОВА, сигурно можеше да помогне и за научаването на тази техника.. Изведнъж Кайто се сети за чуунинския изпит. Все пак, освен да учи всичко това за да стане по-силен и да отмъсти на тоя, който е убил семейството му, Кайто искаше да стане чуунин .. Наскоро се бе пуснал слух че който иска да участва в изпита, независимо дали е изпълнил 3 Д ранг мисии и 1 Ц ранг мисия, може да се запише но трябва да говори със сенсея си. Кайто възнамеряваше точно това да направи.. Момчето, докато се съсредоточаваше, затвори вече спокойно своите очи, без сребристия кичур да му пречи, и отвори уста, като говореше съвсем тихо за да не наруши своята концентрация..:
- Сенсей .. Какво мислите за мен и чуунинсия изпит? Зная че все още не съм научил достатъчно полезни джутсу-та, но .. След като понауча това-онова, ще мога ли да участвам..? - момчето сякаш шепнеше, а концентрацията му се увеличаваше, въпреки факта че той бе говорил преди малко за нещо толкова важно. Сега изчисти своя ум от всички мисли, и отпусна тялото си .. Усещаше как студения вятър нежно гали лицето и развява косата и дрехите му .. Момчето започна да концентрирва своята чакра, дишаше бавно, уверено, искаше да успее този път, независимо колко малък е този успех. След като "усети" как всяка клетка от тялото му си пуска своето количество чакра, момчето направи знака "Тигър" с ръце, пое си много въздух, сложи длани на устните си отново и изпусна силно своя въздух, като го сля със събратата чакра..

Кайто затвори уста, някак разочаровано, и започна да се концентрирва .. Понякога, когато постигне малки успехи, не ги счита за такива и в момента това за него бе отново един провал. Момчето не беше свикнало на такива провали .. Той обикновено правеше всичко от втория път, но явно това наистина е трудно джутсу ..
- "Няма да се предам на едни фойеверки!" - момчето стисна юмруци и погледна към небето. Трябваше да си спомни защо точно прави това! Защо той се труди, защо върви по пътя на шинобито .. ? Не беше ли защото, той, КАЙТО, искаше да победи и убие тези, които разрушиха семейството му? Не беше ли защото, той, КАЙТО, искаше да стане толкова силен, че всички да се страхуват от него, щом чуят даже първата буква от името му? Не беше ли защото, той, КАЙТО, ИСКАШЕ ДА НЕ СИ ОСТАНЕ ЖАЛКИЯ ИДИОТ КАКЪВТО БЕ ПРЕДИ?!
- "ТОЧНО ТАКА! НЯМА ДА.. да .. ъъ .." - момчето се почеса зад тила, забравил мисълта си..
- "Ъм.. А да. НЯМА ДА ПАДАМ ТОЛКОВА НИСКО, ЗАДЕТО ЕДНО ДЖУТСУ НЕ МИ СТАВА! ХИЧ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, ЩЕ ГО НАУЧА ТОВА НЕЩО, ЗАЩОТО ТО Е НАЙ-МАЛКАТА ПРЕЧКА ПО ПЪТЯ МИ ДА СТАНА ОТМЪСТИТЕЛ, ДА СТАНА ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ШИНОБИТА, И ДА НАМЕРЯ БРАТ СИ!" - и всичко това беше една мисъл, .. Една мисъл, която подпали чакрата му. Момчето бе започнало още отначало бе започнало концентрация, но тези мисли усилиха притока му на чакра из тялото. Тя бушуваше в него, разярена, въодушевена, Кайто усещаше че той може, че той ще успее да направи това джутсу, ако не сега, то поне рано или късно!
- "Ще успея.. трябва да успея.." - момчето стисна юмруци, и бързо направи знака "Тигър". Вдиша дълбоко, доста дълбоко въздух от набраната ярост, този път, когато си сложи длан до устните, издиша въздух с много повече чакра .. или поне, на него така му се стори. Кайто беше с разтуптяно сърце, усещаше прилив на адреналин, чувстваше се невероятно и беше готов да опита отново.. Даже, той искаше да опита отново xDD .

- ЙООШШ!! - въодушевения белокоско стисна юмруци и ги стрелна висооко във въздуха. "Ще успея" помисли си той, вярваше във себе си, а беше чел някъде че най-важното за едно джутсу е да вярваш че ще успееш да го направиш! Може би ..
Тишина обля цялата гора, в която само щурците започнаха да свирят своите мелодийки, а юмрука на ниското момче стърчеше във въздуха ..
- Д-Да се стегна. - промълви той тихо и затвори очи .. Вятър започна да лъха бавно, полюшвайки кичурите му, сякаш се движеха заради нарастващата му чакра. Момчето изглеждаше толкова спокойно и сериозно, с тези леки бръчки които му излизаха между очите, когато той беше съсредоточен. Усещаше притока на сила по вените си, усещаше как сърцето му започва да тупка все по-бързо и по-бързо, усещаше как дишането му се забавя, и концентрацията му се усилва. Сякаш Кайто се ровеше из душата си, за да получи повече концентрация от подтиснатите емоции през всички тези години .. Спомените пораждаха емоции, а емоциите които усещаше той бяха болка, тъга и .. невероятен гняв. Такъв, от който да полудееш. Момчето стисна очи и преглътна, като ръцете му затрепериха леко. Дали щеше да изгуби контрол над собственото си съзнание, и откачи..? Защо ли се ровеше толкова дълбоко в черната си душа, за концентрация ли го правеше?! Ц-Цената бе прекалено висока, и момчето бе готово да я поеме, само и само да преодолее тази спънка и да продължи напред по пътя си на отмъщение.. Студения вятър го караше да се чувства някак могъщо, сякаш той бе Бог, сякаш не можеше да .. да умре. И това го плашеше.. Тази нужда за кръв, за смърт, също се появи и започна да подсилва чакрата му още повече. Кайто забрави къде се намира, единственото което усещаше бе студения полъх на ледения, вечерен вятър.. Шинобито имаше чувството че ще полудее под натиска на всичкия този гняв и жажда за кръв, но стисна зъби, защото усещаше че чакрата в него ставаше все по-силна.
- "КАЙТО!" - писъка на сестра му го събуди от "транса" в който бе влязъл Кайто, и той бързо отвори очи, направи знака "Тигър", пое дълбоко въздух, и с длан до устните си колкото се може по-бързо изпусна въздуха, сякаш се опитваше да си издуха супата хДД.

Кайто беше още по-въодушевен от своя успех. На третия път имаше искри! На четвъртия се справи още по-добре, та той бе произвел тогава ПЛАМЪК, а сега на петия трябваше да успее на всяка цена!
- ХАЙДЕ, ПОСЛЕДЕН ПЪТ! - изкрещя си белокоското и си представи как върви из селото, с хладен поглед, както винаги, и едно момиче го забелязва и крещи "ГОСПОДИ, КАЙТО МИНАМИ" и припада, а Кайто я поглежда отегчено и измъмря "Кайто Минами джанай уа. Кайто Ишимару" и си слага едни черни, готини очила, след което си тръгна по пътя .. Белокоското разклати глава и затвори устата си с ръка, замечтан. Мечтите нямаше да го доведат до никъде. Момчето трябваше да действа! Но пък .. защо ли очилата да са в черно? Защо изобщо да има очила? Та Кайто да не е от "Мъжете в черно 2"? Но пък .. Един черен костюм няма да му се отрази зле! Макар че за него костюма трябваше да бъда извънреден размер .. С неговия ръст, едва ли щеше да намери достатъчно дребен костюм.
- "К-КАКВИ ГИ МИСЛЯ?! ТРЯБВА ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧА НА ДЖУТСУТО!" - помисли си Кайто и изсумтя смутено, като се отпусна и затвори очи .. Отново започна да се рови из душата си, с лек страх .. Самия той не желаеше да разбира какво се крие дълбоко в сърцето и душата му, защото можеше да намери чудовища, които биха му изкарали ангелите . Кайто започна да диша бавно и внимателно, докато ужасни емоции го обвземаха .. Гнева изведнъж се появи, и Кайто отново изгуби ориентация за всичко .. Само бушуващата му чакра гореше в него.. Спомените бързо нахлуха в главата му, и клепачите на момчето потрепериха леко. Веднага си спомни един слънчев ден, в който той седеше на един стол отвън и си ядеше динята, а сестра му му се смееше задето има толкова рошава коса.. Е, какво пък? Едно време гел за коса нямаше ..
- "Ха-ха, смей се колкото си искаш, леглоподмокряща Момо." - изсъска Кайто и изплю всички семена от динята към сестра си. Тя му се оплези.. Спомена бързо изчезна и Кайто осъзна колко много му липсва този живот. За пръв път в живота му, пред друг човек, момчето пророни една сълза, и то докато се концентрирваше. Накрая пренебрегна сълзите, стисна юмрук и отвори очи.
- Правя го за всички .. най-вече за теб, Момо.. - промълви Кайто, като не благоволи да избърше стичащите се сълзички по бледото му лице. Момчето стисна зъби, направи знака "Тигър", пое си дълбоко въздух и отново положи длан до своите устни, като издиша всичкия въздух със вече .. силно-обърканата си, ядосана и натъжена чакра ..