Тренировъчна Площадка 3

Кайто чу глас зад себе си и се обърна. Видя сенсейката. Учуди се леко но се обърна към нея изцяло.
- Някоя която да ми помогне за чуунинския изпит .. Нещо такова, не знам точно какво. Нещо трудно, но силно и мощно .. Което да ми помогне да побеждавам противниците си лесно .. и брутално .. - докато се осъзнае, момчето разбра че се е замечтал.
- Нещо полезно. - завърши той и погледна сенсей-ката с тюркоазения си, дълбок поглед.

Кайто ококори очи и се спогледа малко усмихнато, като премести погледа си настрани и се почеса зад тила, като допълнително разроши косата си, която бе направена на бодлички отзад.
- К-Както и да е.. - измънка той смутено и се спогледа. Тя му бе сенсей-ка, нямаше нищо лошо в това да му даде един комплимент.
- Малко информация за тази мистериозна техника няма да ми се отрази зле, сенсей. Какво ще ме научите днес?

Момчето й направи знак с показалеца си да изчака, после грабна една клонка от някъде, клекна и започна да чертае нещо на земята .. Изведнъж се подсмихна злобно докато чертаеше, но усмивката му почти веднага стихна.
- Второто джутсу.. Канашибари .. Не се ли учи само от АНБУ? - попита Кайто объркано, като погледна към сенсейката.

- Тогава искам Канашибари. - реши Кайто. Предпочиташе да се бие и да парализирва враговете си, от колкото да лети наляво надясно, телепортирвайки се със Шуншин. В битката нямаше да има място за телепортиране, освен ако не говорим за страх от смъртта и за бягство.
- Готов съм. - момчето зае бойна поза, твърдо решен да научи тази техника. Усещаше че се пълни с адреналин още когато си го представи .. И тази техника може да стане силна колкото Фуутон - Казекири?! Наистина си струваше да се научи ..

Кайто погледна към усмивката на сенсей-ката и се смути леко. Разклати глава за да те отърси от това и затвори очи.. Освободи ума си от мисли, и се опита да се концентрира.
- "Перфектно..?" - как така чакрата да се почувства перфектно в тялото му ..? Това леко озадачаваше момчето, но той схващаше какво би трябвало да почувства.. Опита се да поеме чакра от всяка мъничка клетка в тялото му, да я уравновеси в себе си .. Да бъде "на място" в него. Представи си как чакрата му, по време на атака, веднага след като той докосне сенсейката си по челото с пръст (поне така беше учил Кайто за тази техника), да "нападне" нервната й система и да парализира нейното тяло. СЛЕД ТОВА, ако тя му бе враг, Кайто щеше да получи два избора. 1-вия - да я нападне и 2-рия - да избяга .. Веднага се постави на мястото на другия си брат, преди 6 години. Чакай .. Може би така е избягал той!
- "Ако баща ми е направил тази техника на убийците които щяха да убият брат ми, сигурно на него е била предоставена възможност да избяга, но вместо това е накарал брат ми да избяга! Точно така ! Как може да съм толкова тъп?! Значи брат ми Е жив!" - Кайто изглеждаше въодушевен. Схвана че брат му е жив, .. или поне е избягал жив. Иначе, дали са го подгонили убийците след това, никой не знае.
- " Тази техника би ми била много полезна, в случай че срещна убийците на семейството си преди да съм готов аз да ги очистя .. Затова трябва да я науча и развия!" - момчето отмести кичур от сребърната си коса, все още със затворени очи, и след около минута-две, прекарани в концентрация и фокусиране на чакра в тялото си, шинобито направи каквото трябваше за да произведе техниката, и нападна сенсейката си, като я докосна точно между очите ..
- КАНАШИБАРИ НО ДЖУТСУ! - изкрещя среброкоското, надявайки се на успех .

Кайто се подсмихна подло и се отдалечи от сенсейката, доволен от това което постигна .. За 30 секунди можеше да направи нещо полезно, като например да .. ъъ.. Да си изкара тениската от панталона! Поне когато го убият няма да си цапа тениската много, колко умно само! За съжаление, шинобито тук, пред нас, не бе много суетен .. всъщност, не беше изобщо суетен, затова едва ли ще го интересува една тениска когато е на крачки от смърттта . Поне, ако ще умира, Кайто си мечтаеше да бъде убит от някой много силен враг, а не някое 7 годишно хлапе, независимо колко силно е то. Искаше да има един грамаден противник, и когато хората от Коноха открият мъртвото тяло на среброкоското, да си кажат "Бреей, тука голяма война е ставало, тоя дебелия така го е смазал че момчето е нямало шанс!" и да го оправдаят задето е мъртъв. Но ако е някакъв слабак, ще има да казват "Уж много мълчеше, много се канеше, искаше да убива еди-кой-си, а сега той е убит. Да да, голям мъж е бил. Всички момичета на него се лепяха. Бе, за мене той е мъж ма, като л**но на дъжд. Пък и той беше още дете, нищо не знаеше. Много високо се целеше." Кайто не искаше да му казват това, затова се стараеше да тренира усърдно, и хората да го запомнят със НЕЩО..
Докато се съсредоточаваше върху чакрата в тялото си, стараейки се да е еднакво-разположена навсякъде, в главата на момчето изникваха като гъби, какви ли не мисли. Спомени, смешни ситуации, глупости от сорта на вицове с Иванчо, като например един..:
" - Марийке, недей че Иванчо ти гледа гащичките! "
" - Няма мамо, аз ги свалих!"
И други простотии от тоя сорт. Не беше много характерно за това студено-кръвно и безизразно лице на Кайто, но все някога, една малка усмивка цъфваше на бледите му устни, и озаряваше цялото му същество. Макар и момчето да бе чувствало само и единствено болка, това не значи че му е забранено да се забавлява, и едновременно да тренира усърдно за техника, която ще му помогне в бъдеще, а и в чуунинския изпит ..
- "Няма значение, трябва да възпроизведа техниката сега" - помисли си среброкоското, след като бе фокусирал, поне според него, достатъчно много чакра в тялото си, и я бе уравновесил.
Със тичане и ръмжене от негова страна, Кайто се запъти към сенсей-ката си, и когато стигна достатъчно близо до нея, с бледите си, кокалести, тънки ръце, той я докосна между очите, и атакува нервната й система със своята чакра. Дано този път Иванчо не види гащичките на Марийка, .. xDD

Кайто се усмихна самодоволно.
- Много ентусиазираното момче явно успя. - отвърна й той с усмивката си на уста. Сега обаче се появи нов въпрос.. какво да прави?
- Какво предлагате да правя сега, сенсей? - попита Кайто. Явно беше станал по-говорлив от преди .. Което беше хубаво! Нали..?
- "..че нямам представа.." - довърши наум той.

Кайто й обърна гръб, доволен от това което бе научил днес. Сега представляваше някаква заплаха за враговете си, независимо колко минимална и дребна е тя.
- Благодаря, сенсей. Довиждане. - отвърна й момчето, като вдигна ръка, все още с гръб към нея. Нещо като махане за чао. Среброкоското си отдъхна, защото макар и да бе използвал техниката два пъти, тя консумираше 1/4 от чакрата му и все пак това го измори. Сега единственото което може да направи е две от основните видове джутсу-та. Каварими, Хенге или Буншин. И то само едно от тези джутсута по два пъти.
- "Достатъчно за днес" - помисли си момчето и си тръгна от площадката, след което възнамеряваше да си почине ..

Кайто дойде в тренировъчната си площадка, тази за трети
отбор, и седна на тревата, като се облегна до едно старо дърво. Започна да се
стъмва отвън, слънчевите лъчи бързо придобиваха тъмно-оранжев свят и слабо
сияние, което до някъде изглеждаше ту красиво, ту .. плашещо зловещо. Все пак,
книгата която среброкоското държеше в ръцете си бе книга на ужасите, и този
блясък който Слънцето придаваше на заобикалящите Кайто предмети, всеяваха някак
странно усещане.. Сякаш си напълно сам в този свят, и ако някой те нападне,
нарани, даже убие, никой няма да разбере. -„Книгата ще ми помогне .. А и, аз харесвам
да чета .. ” – момчето ококори тюркоазените си, вече светли заради блясъка от
слънцето очи, и погледна настрани малко виновно .. За пръв път мислеше
позитивно, и се опитваше да успокои своето отчаяно съзнание. Защо все пак го
прави ..? Може би за да се нахъса да тренира, да стане силно шиноби, да намери
брат си .. Поне той си имаше причина, защото има хора на този свят които правят
грехове, и се опитват да се успокоят с мисли като „Ама аз трябваше да го
направя”, „Аз нямах избор”, „Аз не исках, но ме накараха” и т.н., макар че
накрая истината излиза наяве, а тя рядко е красива, и такава каквато хората си
мислят че е.


Момчето разклати глава, отърси се от тези мисли и хвана
книгата, на която със черни букви бе изписано на корицата й, обляна с кървави
сълзи, заглавието „Пълнолуние”. Кайто се подсмихна .. Не знаеше защо, това бе
книга от която би трябвало да го побият тръпки .. Но той се усмихваше. Да не би
да имаше извратено подсъзнание за смърт и убийство, жажда за кръв и болка, или
.. ? Кайто даже се изсмя, но бързо
сложи ръка на устата си, за да не го чуе някой. Какво толкова смешно видя,
какво толкова интересно разбра?! - „Ако
сестра ми беше тук, щеше да ми натика тази книга в устата”. – помисли си среброкоското и си отдъхна, за
да се отърве от тази зловеща усмивка на лицето си. Кимна си и започна да чете
книгата, като бавно разгръщаше лист след лист..


Пълнолуние


„Любов. Какво невероятно чувство.. Казват, че нищо не можело
да спре тази могъща и мистериозна сила. Дори и смъртта.. „ .. – Глупости! –
Нанао извъртя поглед и смачка поредния си лист с простотии относно любовта.
Хвърли го настрани, уж да уцели коша до бюрото й, но топчето сплескана хартия
излетя настрани и се удари в стената. – Мамка му .. – измърмори тя и стана, като съвсем небрежно
се наведе, хвана хартийката и я пусна в кошчето. Чернокосото момиче седна
отново на стола си, пред компютъра, и се замисли. Какво трябваше да напише? Та
тя не вярва в любовта. Нямаше такова нещо като „любов”. Рано или късно всичко
свършваше, .. по един или по друг начин. И независимо колко тъжно звучи, беше
истина. – Защо учителката избра мен?! Не
ме бива в такива неща .. Окей де, бива ме, но-.. – нещо изкърца. Нанао се
сепна, стана от стола и се обърна към посоката, от която мислеше че идва това
зловещо скърцане. Косата й, черната й невероятно-дълга коса, вързана на кок,
изведнъж се отвърза, и момичето бързо с ръка грабна огромната „кука” с която си
бе направила прическата. Огледа се, като зае бойна поза. Нещо не й харесваше..
Когато премести погледа си към прозореца, тя забеляза че той бе отворен. Но
чакай, не го ли бе затворила преди час? Как така един прозорец сам се е
отворил? „Помогни ми” простена един глас, отеквайки из стаята й. Момичето
изпищя, хвърли огромната игла и изтича до вратата на стаята си, бързаше да
избяга. Не можеше да се спаси, усещаше огромна доза на отчаяние и страх.
Докосна дръжката, хвана я здраво, дръпна я рязко, но тя не се отвори. – НЕ,
МОЛЯ ТЕ..!! – запищя Нанао уплашено, като започна цялата да се тресе на
вратата, ужасена от това което се случва. Прозорците се затвориха сами,
защипаха пердетата, а студен полъх започна да гъделичка голите бедра на бледото
момиченце. Да, тя беше по бельо и само някаква връхна дрешка от пижамата й, бе
върху хилавото й телце..


Нещо започна да драска. Сякаш мишка се опитваше да прегризе
дърво, или някой се опитваше да пише върху лист .. Нанао с уплашения си,
тъмно-син поглед, впери очи в своята тетрадка. Химикалката сама се движеше,
изписвайки със кърваво мастило, и странен почерк, най-различни заврънтулки по
белия лист. Момичето се приближи, стискайки здраво своята блузка от страх.
Когато се опита да прочете какво пишеше, светлините угаснаха в нейната
невероятно-тясна стаичка, и Нанао започна бързо да развива клаустрофобия.
Драскането по тетрадката, в това тъмно помещение, подлудяваше всяка клетка в
тялото на чернокоската, и я караше да издава отчаяно стенания, сякаш за да не
се чувства толкова самотна. Искаше някой да й говори, да се чувства предпазена,
но след като абсолютно никой нямаше, поне НИКОЙ ЖИВ, момичето започна само да
си размишлява наглас..


Химикалката падна. Листа изшумуля, и следващото нещо което
момичето усети бе как този студен полъх спря да изстудява топлите й, стегнати
бедра. То се поогледа, и не след дълго светлините в стаята й отново бяха
онлайн. Когато тя впери погледа си в своята малка тетрадчица, със кръв бяха
красиво-изрисувани заврънтулки, които имаха само едно-единствено значение. „ПОМОГНИ
МИ”, пишеше върху листа й, със толкова големи букви, че последното „и” от „ми”
излизаше извън тетрадката и бе написано върху бюрото й. Единственото, което
момичето не подозираше, бе огромното количество тъмно-червена кръв, плисната по
стените й. Навсякъде имаше кръв, сякаш някой бе пуснал бомба в стаята. Нанао не
беше оцапана с тази лепкава, червена течност, но сякаш някой се бе облегнал на
стената докато тази бомба е паднала, до дясното ъгълче на стаята бе отпечатан
човешки силует, с една огромна „сфера” от кръв, точно по средата на този празен
силует. Момичето лесно го разпознаваше, защото кръвта изтъкваше така или иначе,
това невидимо присъствие. Нанао бе замръзнала на място, и единственото което можеше
да прави, е да гледа към тази жива сянка. Силуетът пред нея отвори уста,
протегна ръка .. И невероятен, зловещ, пръскащ сърцето от страх, писък
последва. Прозорците се изпочупиха, стъкла се разхвърчаха навсякъде и се
посипаха по нежната кожа на Нанао, забивайки се в плътта й. Сянката изчезна, а
жестоко-нарязаното тяло на чернокоската се превърна в бликащ кръв фонтан. Тя
падна на колене, и след това стовари безжизненото си, дребно и хилаво тяло на
земята. Кръвта от многобройните й рани започна бързо да се лее из пода. „П-П..” единственото което можеше да простене тя.
Огромен къс стъкло от прозореца висеше над нея, и единственото нещо което
можеше да направи Нанао, бе да чака сигурната си смърт .. „З-Защо..?!”
последните й думи отекнаха в окървавената стая, и стъклото се стовари върху
вратът й, отделяйки го от нейното тяло завинаги ..

Кайто остави книгата настрани, протегна се и въздъхна.
- "По-скучна книга не съм чел.. но признавам, заинтригува ме." - измънка момчето и се огледа. Сенсей-ката я нямаше, а и на среброкоското не му оставаше нищо друго освен да се понапрегне и физически.
Той веднага зае поза за лицеви опори, и досадния му кичур отново увисна. С лице към пода, ръце отстрани - леко пред раменете, пръстите му бяха разперени и сочеха напред. Петите събрани, главата му леко изправена, тялото му изпънато. Започна бавно да се спуска, като горната част на бледите му, кокалести ръце стана успоредна на пода. После се избута нагоре, докато ръцете му се изпънат в лакътя. Кайто се стараеше да се спуска със така наречената "експлозивна" , но контролирана скорост, като при спускане той вдишваше, а при изтласкване нагоре - издишваше.Струваше му се лесно, затова си зададе за цел да направи около 200.
Кайто, докато правеше това, си спомни няколко правила ..
- При всички лицепи опори да държа тялоо изправено, а краката един до друг. Главата с-също трябва да бъде изправена, а не отпусната надолу. Трябва да гледам напред, в една точка .. Движението трябва да става само в ръцете. Да не движа к-кръста си, коленете или .. т-таза. Да се отпускам, докато гърдите ми докоснат земята, в зависимост дали опорите са с една ръка или тясна опора - дланите ми, и след докосването, да започвам да се изправям и да не се отпускам в долно полож-жение .. - момчето си мъмреше всичко това, докато ги правеше. От време на време сричаше, защото поемаше и изпускаше въздуха си.

Кайто направо легна на тревата като прасе и изпруфтя изморено.
- Надцених се.. - момчето беше задъхано, но поне 50 направи ..

Офф. - Оу, кк .. Аз нямах представа какво да напиша и измислих "200" и готово хД

Сърцето на Кайто изскочи уплашено, и тюркоазените очи на момчето се разшириха до такава степен, че приличаше на сиамска котка по време на размножителен период. Той бързо се изправи и изкара един кунай, като зае бойна поза и се огледа съсредоточено .. Стараеше се да не се паникьосва.
- "К-Кой по дяволите..?!" - помисли си среброкоското, стискайки силно куная си, готов да нападне каквото е нападнало него. Оглеждаше се бясно наляво-надясно за да види кой го е "взел за мишена", но нищо не виждаше засега. Не съумяваше кой може да го нападне?!
- "Къде е сенсей-ката?!" - защо точно сега тя я нямаше, а него го нападнаха? Кофти късмет ..

Кайто първоначално се уплаши .. Начина по който адреналина направи висок скок в тялото му го сепна, но след това той усети приятно чувство в себе си .. Чувство на задоволство, да удотлетворение, на неустоима жажда за кръв. Среброкоското стисна здраво куная си и се огледа .. Странно, къде ли беше този ..?
- "Ако го накарам да хвърли още един кунай срещу мен, може би ще мога да проследя пътя по който минава куная и ще открия местоположението му .. " - помисли си той, силно съсредоточен, стараейки се, ако някой го нападне отново, да се отърве жив.
- САМО СТРАХЛИВЦИ СЕ КРИЯТ В КЛОНИ И ЦЕЛЯТ СВОЯ ПРОТИВНИК! ИЗЛЕЗ И ЗАСТАНИ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С МЕН! - изкрещя разярено Кайто, като след това се подсмихна като ненормален от лудницата в Шарково.