Тренировъчна Площадка 3

Кайто не се отказа. Отмести сребристия си кичур, и въодушевен от успеха си, се съсредоточи и изчисти ума си от мисли. Изчисти сърцето си от гнева и тъгата, и се взе в ръце. Трябваше да се научи да контролира чакрата си. Този път концентрацията му отне повече време, но искаше да бъде по-качествено от преди.
- "Емоциите ми не трябва да влияят на тренировките ми.. Трябва да се сдържам, ако желая да стана силен.." - помисли си среброкоското, фокусирайки чакра в краката си..
- "Хайде..хайде.. Сега!" - момчето отново побягна към дървото, също както миналите три пъти.. Дано този път е по-успешен.

Кайто се сепна и стисна зъби, бързо правейки знака с ръце. Опита се отчаяно да възвърне чакра контрола си. Стискаше ръцете в онзи знак толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Усещаше прилива на чакра, контролираше го, но до колко - не знаеше.
Но естествено че нямаше да се предаде. Кайто никога нямаше да спре своето пътуване към отмъщението.. Никога нямаше да спре преследването!
- "Хайде, хайде.." - Минами вътрешно се стараеше много, но външно изглеждаше паникьосан.

Кайто въодушевено започна да бяга нагоре. Усещаше прилив на адреналин, усещаше облекчение в гърдите си, усещаше как сякаш се състезава с нещо.. сякаш се състезава с живота. Щеше да е доста неприятно ако точно на края на дървото падне, но Минами се старае да не стане така. Бягаше възможно най-бързо, опитваше се да не губи контрол..
- "С-Сенсей-ката ми каза да изкача тая правоъгълна дървесина.. и аз ще го направя!" - помисли си среброкоското решено и тюркоазения му, решен поглед се беше забил в повърхността на дървото, а ума му беше насочен само към една едничка мисъл : "Да успее".

Кайто със усмивка слезе от дървото и пъхна ръце в джобовете, гледайки повърхността на водата. Въздъхна. Супер, сега и вода..
- "Признавам, че ще е полезно да го умея" - помисли си среброкоското и махна белия кичур от лицето си. Дребното момче изкара ръцете си от джобовете, застана до езерото и направи знака, като започна да фокусира отново чакра в стъпалата си. Този път беше по-опитен. Опита се да уравновеси количеството чакра и в десния и в левия крак.
- "Трябва да успея.. просто трябва да успея.. От първи път не, но .. поне малко трябва да успея" - мислеше си момчето, съсредоточено с затворени очи.. Когато усети че е готов, отвори очите и насочи тюркоазения си поглед към вълнообразната повърхност на водата.. Стъпи с крак в нея и после побягна отново, защото просто не знаеше как да действа при водата..

Кайто излезе от водата.
- Да, и аз чух. - измънка той, видимо в "кофти" настроение заради ледената вода. Той излезе от езерото и си отдъхна.
- Поне в дървото не можех да потъна.. - отвърна той, и нещо нечувано до сега се случи.. Среброкоското се усмихна. За пръв път в живота, момчето се усмихна пред жив човек! Когато слизаше от дървото също беше усмихнат, но сега вече се усмихваше лице в лице с ЖИВО същество. Това беше интересно..
- "Ще опитам отново" - помисли си той, като бързо махна тази усмивка от устните си и се съсредоточи, със онзи знак на ръцете.. Отново фокусира чакрата си, "стабилизира" я в стъпалата колкото можеше, и отвори очите си. Опита се да бяга по повърхността на водата, като вътрешно се надяваше да не стигне много далече, а и ако стигне - поне да не пада..

Кайто се учуди от себе си, но възвърна хладнокръвността си. Продължи напред, ускорено, със пламък от храброст в светлите си, тюркоазени очи. Усещаше как върви по водата сякаш върви по твърда повърхност, и се стараеше да не губи концентрацията си.
- "От втория път да успея.. ще бъде голямо постижение за мен.." - макар че мислеше позитивно, вътрешно Минами изобщо не си вярваше.. Е, няма значение. Продължаваше напред, тичайки по водата смело, сякаш се опитваше да надвие своите способности.
- "Хайде.."

Кайто кимна и погледна към другото хлапе, което също като него бе дошло да учи чакра молд. Среброкоското го погледна..
- Късмет. - и след тези думи, той тръгна към хокагето.. Усмихна се самодоволно, когато се обърна с гръб към сенсея и новото момче.. Вече беше готов да взима мисии.. Какво ли ще бъде? Може би да предпази някой човек, или .. Нямаше търпение да разбере.

Кайто бягаше към тренировъчната площадка, задъхан. Тъкмо се върна от един магазин в Коноха, вече напълно въоражен с кунаи, шурикени и някой димни бомбички..
Спря се по средата и се огледа. Нямаше никой наоколо. Обикновено тук би трябвало да има още хора от отбора на Минами да тренират, но може би те тренираха някъде другаде из тази площадка.
- Сенсей! - изкрещя с пълен глас Кайто. Чуваше само как листата се веят от вятъра.. Минами реши да изчака под едно дърво, замислен.

- "Къде е тя..?" - питаше се Кайто, седейки под дървото.. Изправи се и започна бавно да крачи наоколо, оглеждайки се за сенсейката.
- Сенсей..? - Минами се чудеше къде е тя, но нищо не намираше.. Навлезе навътре в тренировъчната площадка.

По бледото лице на Кайто се плъзна руменина, а зениците му се разшириха от срам.. Той разклати глава малко засрамено и смутено. Хах, ами че крайно време беше (xDD). То не стига че беше прекалено нисък за възрастта си, че беше прекалено дребен, че прекалено кльощав, че.. Пуу.
- "..к-какво правя?!" - момчето се изкашли.
- С-сенсей..! - прозвуча като котешко мяукане. Кайто буквално изписка.. Той се удари по рамото паникьосано. Какво му става?!
- Сенсей! - извика вече със твърдия си тон, изкашляйки се..

Офф. - Както има една песен, "Даваай бате шефее" Неее не, тва ме утрепа.. ЧЕСТНО! Това е един от българските качествени извори!

Кайто се обърна назад, проследявайки погледа на сенсей-ката. Тука нещата ставаха напечени, и момчето я погледна със вече прекалено разширени зеници.
- "..Б-Бе, на мене ли ми се струва така или .. Не, не, така ми се струва." - разклати глава среброкоското и отметна кичур от зачервеното си лице.
- А-Аз ъм.. - за пръв път така заекваше. "Стегни се" мислеше си той.
- Сенсей, чудех се дали можете да ме научите на някой полезни техники за чуунинския изпит..? - в ума му изскочи онази "Секси джутсу" техниката. Кайто отново се удари.
- "Добре, вече наистина край.." - помисли си той възмутено от себе си и разклати глава, като си тръгна.. Днес достатъчно се унижи със своите буйни хормони xDD ..
Офф . -