Re: Тренировъчна Площадка 3

by Йошико Харуко Съб Яну 30, 2010 11:55 am

Момичето се блъсна в дървото и падна, по простата причина, че не си беше направила труда да го изкачи.

by Яманаши Мизу Съб Яну 30, 2010 12:10 pm

Мизу се засрами,цялата почервеня като се удари и си мислеше,че сенсея и се пресмива на ум,но знаеше че все пак паниката я беше обзела и за това се беше забила в дървото.Тя погледна сенсея след това се обърна към дървото пристъпи с крачка до него и се замисли и се питаше на ум "Как ли ще успея да го искача,дали ще го изкача изобщо".Мизу си задаваше постоянно тези въпроси докато наблюдаваше дървото жално.Момичето погледна сериозно беше готова на всичко стига да мине този испит,тя затвори очи концентрира се фокусира внимателно чакрата,разпредели я в точките на ходилата си,когато усети,че е готова тя се затича стъпи на дървото и докато тичаше тя освобождаваше малко от чакрата си за да не станат грешки и балансираше внимателно чакрата си ..

by ???? Съб Яну 30, 2010 12:28 pm

Момичето постигна първите си три крачки върху дървото от общо десет, преди да се усети, че гравитацията и действа, и да разбере, че земното приятегляне важи и за нея.

Офф. Колеги на мъчете така момичето, ново е, но се справя доста добре ;]

by Яманаши Мизу Съб Яну 30, 2010 12:52 pm

На момичето и си върна поне малко увереноста,тя имаше чувството,че има шансовете този път или следващия да успее с изпитанието.Мизу все пак колкото и уверена да беше се притесняваше съвсем мъничко,дори тя незнаеше защо изпитваше това чуство,но не беше най-важното нещо в този момент за нея.Момичето отиде до дървото,но се дръпна с една крачка по далеч от него за да успее да се засили поне мъничко,стисна куная с едната си ръка и беше готова да отбелеши до къде ще стигне,започна да се концентрира и постепенно фокусираше внимателно чакрата си като я изпращаше в ходилата си беше готова да отделя по малко чакра докато върви по дървото,че ако падне отново да няма силни наранявания .. Мизу се затича към дървото,стъпи на него и докато тичаше отпускаше по малко чакра,но не цялата за да се балансира и да не стане фатално ..

by Йошико Харуко Съб Яну 30, 2010 1:07 pm

/ И само щото е нова да я буустваме ли? /
Нямаше никакъв напредък.

by Яманаши Мизу Съб Яну 30, 2010 2:46 pm

Мизу се разочарова и попита сенсея дали може да си почине малко защото е леко уморена от тренировките и ще се върне малко по-късно ..

by ???? Съб Яну 30, 2010 2:58 pm

-Добрем..имаш три крачки, бягай! - Каза той като си дремуцкаше под едно дърво хД.

Офф. Ами да. Дайте да й бутнем едно рамо ;]

by Яманаши Мизу Нед Яну 31, 2010 11:46 am

Мизу отчаяна от резултата си изтича до едно поточе,там тя си измий лицето и седна да си почине.Момичето се вгледа във водата и виждаше своето отражение.Тя си мислеше дали ако тренира извънредно "сама".Мизу оплакна още веднъж лицето си и тръгна към най-блиското дърво,тя застана с 3 крачки по далеч от него за да успее да се засили.Момиченцето докосна с ръка кората на дървото и погледна на горе,тя видя колко е високо,а целта и беше да го изкачи.Мизу махна ръката си от дървото и затвори очи,концентрира се и започна да събира чакрата си като плавно я изпращаше към точките на ходилата си.Тя фокусира чакрата,беше готова да отделя по малко количество чакра,че ако се струполи на земята може да има доста наранявания.Мизу отвори очите си и се затича към дървото,тя стъпи на него и балансираше чакрата,като отделяше малко количество чакра и от двете си крачета.Мизу падна на земята,като я заболяха доста краката,но се опитваше да не и прави впечатление това и започна отначало да събира чакра,да я фокусира и разпредели към краката си,тя се затича отново към дървото и направи 5 крачки.Момиченцето знаеше,че поне малко напредва,но не достатъчно за 10 крачки.Мизу усети,че е доста изморена и се върна край поточено като си изми лицето и подремна до едно дърво.Момиченцето се събуди помисли си,че се е била отпуснала доста време като е дремнала,но не е понеже тя погледна слънцето и видя,че е ярко и това я успокои по някакъв начин.Мизу се върна към задачата си и отиде до същото дърво,тя отново го докосна с ръка и си взе дълбоко въздух,като след това издиша.Момиченцето се отделечи с 3 крачки от дървото концентрира се събра чакрата си като след това я изпрати към ходилата си , Мизу беше готова да отдели малка част от чакрата си докато тичаше по дървото,беше стиснала куная си в ръка и готова да отбележи до къде е стигнала,тя се затича към дървото стъпи на него и броеше крачките си.Като стигна до 8 крачка отбележи с куная си до къде е стигнала и отскочи на земята.Мизу беше доста щастлива,че е стигнала до 8-та си крачка.Тя тръгна към мястото където бе оставила сенсея.Като стигна при него цялата беше се усмихнала до уши,като му каза,че е готова за тренировката хвана един кунай в ръката си за да отбележи до къде е била стигнала,усмихна се на сенсея и започна да се концентрира.Мизу се средоточи започна внимателно да събира чакрата си и да я изпраща към краката си.Тя се затича към дървото като направи първата си стъпка и продължаваше нагоре,като отделяше малко от чакрата си но не цялата и я балансираше много внимателно ..

by ???? Нед Яну 31, 2010 11:49 am

Десет крачки и съответно напълно изкачено дърво. Сенсея тамън се разбуди като я видя и й ръкопляска. След което и каза :
-Сега отново изпълзвай същата техника, но за да прекосиш хей онова езеро.. - Казваше той, като сочеше едно езеро на около 20 метра от тях.

by Яманаши Мизу Нед Яну 31, 2010 12:25 pm

Мизу не беше голяма почитателка на водата и се сети,че не може да плува,а рекичката която бе избрал сенсея и беше доста дълбока.Момиченцето се притесни и най-вече паникъоса,като и дойде на ума,че може да се нагълта с доста голямо количество вода.Мизу от малка не бе виждала толкова дълбока река,най-малко влизала в нея,но тя знаеше,че е важно за бъдещето и това което предстоеше да направи.Тя седна на земята и докосна водата,усети,че бе доста топла за това притеснението й и паниката изчезнаха.Мизу се радваше,че бе учила това как да върви по вода.Тя се сети,че е почти като да се изкачи по дървото,но малко по трудно.Момичето затвори очи и започна да се концентрира,започна бавно и внимателно да събира чакрата си и да я изпраща към ходилата си равномерно,за да няма после проблеми с дълбоката рекичка.Мизу се средоточи и отвори очи чак когато бе готова със разпределянето на чакрата си към краката и.Тя смело стъпи във водата като внимателно балансираше чакрата си и отделяше по малко количесто чакра и от двете си ходила ..

by Йошико Харуко Нед Яну 31, 2010 12:30 pm

Още с първата крачка момичето потъна.

by Яманаши Мизу Вто Фев 02, 2010 12:49 pm

Още щом Мизу падна във водата започна да шляпа,макар да не можеше да плува,тя се успокои и видя едно огромно дърво на което единия му корен бе почти във водата и тя бавно доплува до дървото и се хвана за корена му.Момиченцето се набра и излезе от водата.Тя стана и реши да изтиска дрехите си защото бяха подгизнали.На Мизу не и се изпълняваше тази задача,но трябваше защото някой ден когато трябва да помогне на някого или тя самата да се измъкне от опастността в която се е забъркала ще и потрябва,за това момиченцето отиде близо да реката и започна да се средоточава.Тя беше забравила за всичко,мисълта и беше само как да концентрира чакрата си в краката,така че да не потъва.На момиченцето не и дойде никаква идея за това реши да се опита по същия начин като с дървото.Мизу изплакна лицето си и стана права след като затвори очи тя се концентрира върху фокосирането на чакрата си и започна бавно и много внимателно да я изпраща в точките на ходилата си като гледаше да не я отделя по време на изпращането и в краката,защото голямото количество отделяне на чакра може да доведе до сериозни нараниявания или до смърт.Като изпрати чакрата си в краката си тя отвори очите си и стъпи в реката като ..

by ???? Вто Фев 02, 2010 3:57 pm

Момичето успя да излече от опита не повече от 6 крачки. Като ги направи потъна както титаник беше потънал преди време, бавно, но славно.

by Яманаши Мизу Чет Фев 04, 2010 5:55 pm

Докато момичето потъваше тя се предвижваше по някакъв начин към сушата защото не и се искаше отново да подгизва,точно когато тя да стъпи на суша потъна и се вбеси,за щастие тя видя корена който се бе измъкнала предишния път и заплува към него,когато стигна го хвана и се набра.Мизу се зарадва,че стигна на сухо и се чустваше облекчена.Тя седна на земята и погледна към реката мислейки си че следващия път ако успее да ходи по вода без проблем няма да се ядосва,че се мокри.Момиченцето стана права и си изтиска дрехите след което погледна сенсея и колко е спокоен и се чудеше какво ли си мисли той.Тя се обърна към рекичката и затвори очи,започна да се концентрира и мислеше само за това как да ходи по вода без да потъва,тя се сети,че преди когато да стъпи във водата е изпускала веднага чакра и за това не се е получавало.Мизу се средоточи върхо чакрата си и започна да я концентрира след което мново внимателно и бавно събра чакрата и я изпрати към ходилата си.Тя беше подготвена да изпуска чакра,но по малко количество защото ако я изпусне може да има сериозни наранявания.Момичето тръгна да стъпва по водата,като балансираше чакрата си и не я изпускаше докато не направи 2та си крачка ...

by Хитачи Ямато Чет Фев 04, 2010 7:18 pm

Момичето стигна почти до края. На последните няколко крачки обаче, усети че ще потъне.

by Яманаши Мизу Пет Фев 05, 2010 10:01 am

Мизу подскачаше от радост докато не усети,че потъва.Момиченцето като потъна си каза "браво пак мокра..пфуу." и заплува към сушата,като се беше вбесила,че е подгизнала.Тя незнаеше защо толкова много се ядосва като се намокри,но това за нея нямаше значение,по важното сега за нея бе да стигне възможно най-бързо до сушата.Когато момичето стигна до сушата се набра и седна на земята като крачетата и бяха още във водата.Момичето се беше загледала във водата,като виждаше своето отражение и започна да си представя как става и започва да извършва изпитанието си успешно.Мизу докато си представяше това не се усети,че се кикоти на глас.Тя се осъзна и стана от земята като знаеше,че успеха е в нейни ръце и се усмихна,на Мизу нне и се оставаше генин за цял живот за това реши този път да балансира чакрата си през цялото време и да не се разконцентрира,защото миналите пъти когато е стигнала почти до края е изгубила концентрацията си и забравила да балансира чакрата си.След размишляването на Мизу тя се изправи и затвори очи след което започна да се концентрира и започна да фокусира чакрата си бавно,но славно.Мизу внимателно започна да събира чакрата си.Когато момиченцето събра чакрата си започна да я изпраща към ходилата си като я разпределяше равномерно.Мизу почуства готовност и отвори очи,като тръгна да стъпва във водата като гледаше да не изпуска чакрата си до втората крачка защото може да потъне веднага,тя направи първата си крачка и ..

by Йошико Харуко Пет Фев 05, 2010 10:45 am

/ Аре спрете се бе, другите пишат 1000 пъти по-дълги постове и преполовяват реката, а тя пише 10 редови постчета и я преминала? Стегнете се малко... /
Момичето нямаше напредък.

by Хитачи Ямато Пет Фев 05, 2010 3:53 pm

Офф. говори в ед. число само аз водя! И колко пъти съм казвал Големината не е най-важното?! Елз беше написала 1 пост който беше сигурно 100 реда и не й го зачетох за успешен а я карах да пише наново ... Казимото пък пише огромните постове но не разбрани и ползва Саморазказване и ПП ... :X

by Яманаши Мизу Съб Фев 06, 2010 12:42 pm

/офф.сега пък 1000 реда да описвам само едно движение ... немога /

Докато Мизу вървеше по водата всичко си беше наред,докато не усети,че потъва.Момичето изгуби баланс и започна да потъва.Тя се ядоса много,че не успя да направи успешно упражнението и знаеше,че никой няма да и го направи освен ако не се помъчи тя самата.Мизу се натъжи,но вътре в себе си беше бясна и имаше чуството,че в този момент ако някой и каже нещо ще се развика и ще изрече думи които не би искала да ги каже.Тя знаеше,че не всичко се получава от първия път,но се провали близо пет пъти и това я ядосваше още повече.Докато момичето потъваше си взе дълбоко въздух и стъпи на дъното,тогава тя се успокои и се почуства облекчена.Когато момичето се почуства по добре изплува към повърхността и се оглеждаше за коренчето с което се бе измъквала при миналите и провали.Тя се обърна и видя коренчето,като леко се усмихна и заплува към него.Докато плуваше към корена се чудеше как се научи толкова бързо да се задържа над вода.Когато Мизу погледна вече беше доплувала до корена,тя се хвана за него и се набра.Момичето се хвана за земята и се притегли към нея.Тя извади краката си от водата и седна на земята като гледаше едно цвете.Мизу се бе заплеснала по цветето и беше забравила за всичко,дори че сенсея очакваше да види следващия и опит.Тя се сви,като кръстоса ръце до краката си.Момичето си помисли,че полудява за това затвори очи и си мисли за упражнението на което е подложена,но не успя защото мислите и бяха разбъркани и й беше трудно да ги подреди.Тя отвори очи и погледа й се насочи към цветето,което бе загледала преди минути.Мизу се уплаши и отиде до реката,като си оплакна лицето,тогава тя се почуства по добре и беше спокойна.Момичето стана и погледна реката след като кръстоса ръце пред гърдите си.Тя гледаше сериозно на това упражнение,като знаеше,че рано или късно ще и потрябва в живота.Мизу се усмихна и затвори очи,тя започна да се концентрира.Момичето се отпусна и фокусира чакрата .Тя започна бавно и внимателно да събира чакрата си и когато усети,че е готова я изпрати бавно и равномерно към точките на краката си.Мизу балансираше чакрата си и внимаваше да не я изпуска,тя отвори очи и беше готова да отделя по малко количество чакра,докато ходи по водата и не мислеше за нищо.Момичето стъпи във реката и ..

/надявам се че така е по-добре / Тренировъчна Площадка 3 - Page 3 20042

by Хитачи Ямато Съб Фев 06, 2010 11:00 pm

Остана на едно място! Това може би беше късмет, или тя напредваше? Целта не беше само да стъпи ... а да може и да ходи.

by Яманаши Мизу Нед Фев 07, 2010 8:36 pm

Мизу потрепна щом стъпи във водата,тя се учуди дали потъва или се е научила да ходи над вода.Момичето погледна към краката си и видя,че не са мокри и не потъва.Тя се уплаши,но внимаваше да не изгуби концентрация,защото се е мъчила хиляди пъти и все не успявала да достигне желания успех,който сега е в ръцете й.На момичето и стана зле , може би от умора или пък от уплаха и тя не знаеше,какво става с нея.Мизу погледна ръцете си и видя как треперят.Тя някак си успяваше да балансира чакрата си.Момичето мислеше само за упражнението и игнорираше болките в тялото и.Тя затвори очи и продължи да се концентрира,не позволяваше дори на най-малкия шум да навреди на концентрацията и.Мизу отпусна малко от чакрата си и продължи да я балансира след което отвори очите си и погледна към небето.Момичето стресирана от последствията загуби концентрацията си,както и баланса върху чакрата й.Мизу се усъзна бързо щом започна да потъва и бързичко се концентрира и продължи да балансира чакрата си.Тя знаеше,че е почти невъзможно да се наддигне над водата,за това направо скочи във водата и се завъртя в пълен кръг търсейки корена с който се измъква от водата.Момичето се завъртя и видя корена след което заплува към него.Докато момичето се усети стигна до корена и се набра,като заби нокти в него.Мизу седна на сушата и погледна към земята.Тя знаеше,че беше близко до усъвършенстването на това упражнение за това погледна с усмивка към реката и тръгна към нея,тя се спря и затвори очи като започна да се концентрира.Момичето игнорира абсолютно всичко което би я разконцентрирала.Мизу най-спокойно събра чакрата си на едно място и бавно я изпрати към ходилата си като я разпредели по равно.Тя фокусира чакрата си и отвори очи с усмивка на лице.Мизу тръгна към реката и ..

by Хитачи Ямато Нед Фев 07, 2010 11:49 pm

Стигна почти до края ... но започна леко да потъва.. дали щеше да се задържи, или да потъне ???

by Яманаши Мизу Съб Фев 13, 2010 7:58 am

Момиченцето докато вървеше беше с усмивка на лице,но неусетно усети как потъва.Тя незнаеше какво я е разконцентрирало за това се притесни.Мизу потрепна,беше изпълнена с хиляди въпроси,но без отговори.Въпросите които си повтаряше най-често бяха "защо потъвам?","какво ме разконцентрира?"и"ако се концентрирам,дали отново ще се издигна над водата и ще премина отвъд реката?".Тези въпроси я притесняваха и за съжаление нямаше отговори.Момичето затвори очи не беше сигурна,че ще успее,но знаеше,че беше прекалено близо за да се откаже и да потъне.Нямаше време за губене,момичето се опита да игнорира тези въпроси и да помисли какво да направи за да не потъне,но бяха прекалено много и не я оставяха намира.Мизу помисли малко и реши да започне всичко от начало,като отново събере чакра и т.н. хрумна и една идея.Момиченцето без да я усмисля веднага започна да я изпълнява,още във водата тя затвори очи и започна да се концентрира събра "малко" от чакрата си защото не искаше веднага да потъне и я фокусира,след което я разпредели равномерно и внимателно към ходилата си.Тя я балансираше внимателно.Момиченцето отвори очи и забеляза,че съвсем малко се бе наддигнала,тя си върна поне малко увереността и шанса за успех.Тя видя че потъва отново и не направи нищо,просто изчака да потъне и да отиде на сушата за да си почине малко и да опита отново.Мизу потъваше бавно,като видя,че водата започна да достига до устните и тя си взе дълбоко въздух и заплува наолу.Беше я страх малко,данеби да и свърши бързо въздуха,за това тя достигна до земята и стъпи на нея след което се изтласка на горе и заплува към повърхността.Докато се усети беше изплувала на повърхността и се огледа за дръвчето,чийто корен я спасяваше*. /*и помагаше да излезе от водата/ Момичето се завъртя в пълен кръг и долови коренчето,след което заплува към него.Докато Мизу плуваше към спасителя си* /*корена/ тя се бе замислила върху единият и въпрос "какво ме разконцентрира..?".Момичето се позамисли малко и откри проблема за провала и."Просто след всичките ми провали и опити да успея съм се изтощила и притеснила "-това си каза мизу докато плуваше към коренчето.Мизу се беше толкова вдълбочила в отговорите на въпросите и че чак не усети как беше стигнала до корена и си удари леко главата в него.Тя се смути за миг,но след това се усъзна и подхвана корена с ръцете си.Като беше подхванала коренчето се набра и извади крачето си от водата след което го постави на сушата и така излезе от рекичката.Момиченцето се излегна на земята уморена,като си бе подпрела главата на едно дърво,тя възнамеряваше да си вземе малка почивка и затвори очи.И така тя се унесе в сън.Не беше много приятен сънят на Мизу за това тя се изправи и отвори очи,усещаше,че умората я бе напуснала и стана от земята след което тръгна към сенсея и каза:- Този път ще успея сигурна съм..! и тръгнакъм рекичката,тя вдиша дълбоко въздух и започна да се концентрира.Концентрацията и беше толкова добра,че чак беше игнорирала всяка една птичка,изобщо всеки един звук,който би и попрачил за успеха на упражнението и което го прави от доста дълго време.Момичето започна да събира чакрата си бавно,тя не беше от най търпеливите хора,но беше готова на всичко за да успее/да се научи/ да ходи по вода и най-вече да прекоси реката "по вода".Мизу докато събираше чакрата си и я фокусираше.След като усети,че е готова започна да я изпраща бавно и равномерно към ходилата си.Тя знаеше,че това изискваше търпение,за това почака и когато я разпредели внимателно отвори очите си и тръгна към реката,тя беше готова да я балансира и нямаше да мисли за нищо освен за шансът който и бе във ръцете,тя стъпи във водата направи първата си крачка и продължи да ходи като ..

/ох..вложих цялата си душа в този пост,надявам се че сте доволни поне малко/

by Йошико Харуко Съб Фев 13, 2010 8:24 am

Момичето премина реката, а сенсеят се усмихваше доволно.
Получаваш Чакра молд лвл1, +2 воля.

by Яманаши Мизу Съб Фев 13, 2010 9:04 am

Мизу като видя резултата подскочи от радоста и се затича към сенсея,като го попита.:
-Сега какво трябва да правя,готова съм! - попита тя любезно..

by Sponsored content