Тренировъчна Площадка 4

Данте взе скрола и погледна учудено. Вдигна една вежда и си каза -"Никакви специални упражнения? Хм... Е, това не значи, че задачата ще ми е по-лесна...". Данте не загуби никакво време в мисли, погледна скрола, разгърна го и се зачете. Там пишеше:

Мощно джутсу, което използва огромно количество Фуутон елемент чакра. Изпълнява се чрез концентриране на чакра в дланта и със силен замах на ръката се произвежда мощна вълна от разсичаща чакра. Вълната може да се контролира с волята и мислите на изпълняващия.

Кратко и ясно, Данте придоби малка идея какво това джутсу представлява. Той сви скрола, постави го в левия джоб на панталоните си и сключи сийл с двете ръце, чрез който да концентрира чакрата си и първоначално да създаде хармонията нужна, за да я прекара в ръката си. След дълга концентрация той изпъна дясната си ръка напред, обърна длънта си към него и започна да концентрира чакраката в ръката си, докато все още държеше лявата си ръка сключена в сийл. Данте започна да усеща чакрата навлизаща в ръката му. Той бе със затворени очи и не виждаше точно какво става, това му беше тактиката... Първоначалната тактика за анти-разсейване (хД). След като прецени дали е достатъчна чакрата в ръката му и точно преди да замахне той се отказа... -Не! Това няма да е толкова лесно! -Каза си той и продължи с концентрацията... Искаше да концентрира още повече чакра за по-сигурно и да я овладее още малко. Продължи усилено да я концентрира, докато съсвсем не бе уверен в количеството. След което той отвори очите си, врътна длънта си в екстровертна посока и замахна с думите: -Фуутон: Джууха Шоо! И рязко замахна с ръката си, очаквайки да види резултата...

Данте със стъписан поглед видя нулевия си резултат. Тогава чу думите на сенсея му, който постави листо в дланта му и си каза: -"Ооо, страхотоно... Още тренировки... Но аз ще успея, щом това е нужно!" -Ясно! -Отбеляза със сериозен глас на сенсея си.

-"Да го повдигна... Хмм, какво ли ми е нужно за това? Не толкова концентрация колкото трянсформация. Нека започна с малко количество чакра, изглежда толкова и е нужно за повдигането на листенцето..." -Помисли си той и притвори очи. Кратка концентрация върху самото събиране на чакрата му отне на Данте, след което премина на трансформацията... -"Трансформация, какво да правя за да я трансформирам? Хмм... Веднъж успях по някаква случайност да го направя, но да ли това е метода? Трябва да усетя чакрата си, трябва да я приспособя и погодя по своите разбирания!" -Отбеляза той на ум с леко намръщен поглед. Тогава той започна да усеща цялата чакра по тялото си. Всяко място, през което тя минаваше за да достигне ръката му. Там той я спря и се пробва да я трансформира. Усещаше лекия брийз около него и към този брийз той трябваше да се стреми. Той си представи как прави лека въздушна възглавничка под листенцето. Започна да издиша тежко. Напъна се още повече. -"Не ми трябва обикновена чакра! Не и това..." -Помисли си той. След което успокои бурните си емоции, знаейки че не това е начина. Не и гнева... Настъпи вътрешната хармония, която той се целеше и той перфектно си представи чакрата в ума му, надявайки се и да я възпроизведе. И тогава...

Данте отвори очите и разочарован чу думите на сенсея си... -"Знаех си, че няма да успея от първия път... Но естественя няма да се предам..." -Помисли си той -"Този път ще използвам повече чакра! Не... Чакай... Това е глупаво! Защо ми е повече чакра? Тук не ми е нужна чакра, а трансформация на чакра, глупако!" -Обади се раздвоената личност на Данте /xD/ -Сега бе различно и Данте пробваше нещо съвсем ново за него. Този път концентрацията на чакра нямаше да му помогне. Сега му бе нужно да се научи да я трансформира. Той се замисли върху метода на трансфромация и се концентрира еинствено върху него, прилагайки съвсем малко количество чакра в ръката си. Данте си представи вятър. Опита се да вникне в същността на вятъра. Символа на неговия клан... Всичко, зад което стоеше той и неговата чест. Той елиминира абсолютно всичко около него. Елиминира и почти цялата чакра в тялото си и остави само тази в ръката си. Количеството вече нямаше значение. Сега той се стремеше само и единствено към трансформацията. Той трябваше да слее ум и чувство в едно. Въображение и действителност в едно. Това той как си представя Фуутон чакрата и истинската и същност. Той трябваше да придобие ясна представа за самата същност на чакрата. Вече не ставаше въпрос само за количество, вече идеше реч за въображение... Това бе единствения начин, който Данте откри за това да си трансформира чакрата. Той не си представи колко чакра влива в дланта под листенцето, а как я влива. Начина, по който я влива. Това единствено го вълнуваше този път и той опита отново...

Данте отвори очите си и се зарадва на кракто на резултата си. И точно тогава една от главните грешки пресече съзнанието му... Очите... Той ги държеше затворени отново, а не трябваше. Трябваше да умее да екзекутира тази техника с отворени очи пак и цялата му тренировка в момента можеше да иде на кино, ако той ги държеше затвоерени. А и също така това пречише на имплементирането на въображението му върху самия обект. Сега той пробва отново, но с отворени очи. Надяваше се, че резултата ще е положителен. От двата предишни опита той си бе изводил извод, за това колко чакра да изпозлва и въведе същото количество, което той сметна достатъчно за това упражнение. Сега оставаше трудната част... С отворени очи да пробва да наложи въображението си върху реалността и да възпроизведе чакра под формата на елемента си. Той си пое дъх и присви леко очи. Опитваше се да си представи целия процес на трансформация, който щеше да предстои. Тогава той се сети за главния атрибут на вятъра - сеченото или по-точно роатацията. -"Може би ако пробвам леко да завъртя чакрата ще се получи?" -Помисли си той. Опитвайки се да възпроизведе миниатюрно торнадо върху дланта си, под листенцето и тогава забеляза един фактор, който пречише за развитието му. Брийза... Той сви ръката си в шепа, елиминирайки този фактор и постави всичко "в ръцете си" в буквалния смисъл. Сега вече изцяло зависише от него развитието му без никакви външни фактори. Той си представи яростта на вятъра, но също така и естетичната му изящност, която той се опитваше да възпроизведе. Това му бе единствената цел в момента. Да накара това листо да се рее във въздуха, за която цел той положи много усилия и огромно количество умствена концентрация на въображението...

-Разбрано. -Отбеляза кратко на сенсея си, Данте и без да губи никакво време постави лявата си ръка върху дясната, притискайки листенцето вътре. -"Този път ще е по-трудно!" -Помисли си Данте. -"Предполагам механизма е същия... Повече трансформация по-малко чакра..." -Данте концентрира малко чакра в двете си чакра линий на ръцете и премина на трансформацията. -"Окей... Трансформация..." -Той усещаше вятъра около себе си, чуваше и виждаше всичко... Не си беше затворил очите този път точно поради тази причина. Макар и да му беше по трудно да се концентрира по този начин, той беше решен да се научи така. Стремеше се да усети чакрата в ръцете си. Трябваше да усети потока й, който минава през неопитните му длани. Усета и въображението, като че ли бяха ключови за това упражнение. Данте се опита да си представи потока от чакра, Фуутон чакра ясно, взирайки се в длънта си. Той си представяше самото листенце вътре и как с първичните пропорции на вятъра той успява да го среже. Тогава разтвори дланите си и...

Данте разтвори дланите си и неучудващо за него - никакъв резултат. -"Хах..." -Помисли си той. -"Така си и знаех. Поне вече знам, че напъването няма да ми помогне." -Приключи той с разсъждението и притисна дланите си отново. Този път Данте тотално освободи тялото си от стреса. Той вече знаеше, че този стрес само го разконцентрирваше, а естествено, както винаги, концентрацията бе важна част от изпълнението на мисията му или задачата му по-точно. Данте се опита да стане едно с природата около него. Да слее с елемента си. С лекия брийз, напомнящ му за клана му. Тогава той се сети, че ако не успее да свърши с това упражнение ще бъде пълно разочарование за загиналите му прадеди. Това го мотивира, но не го изнерви или напрегна. Той бе спокоен. Той се носеше в собственото си въображение, както вятъра се носеше около него. Той се средоточи единствено върху задачата си. И тя не бе само да среже листото, а също така и да трансформира чакрата си. Тоест да се научи да я трансформира. След дълга концентрация Данте най-после реши да действа. Отново усети чакрата минаваща през ръката му, вливаща се в дланта му и надявайки се, срязващата листото...

Данте отново видя нулевия си резултат и спря да се замисли. -"Окей... Това очевидно не се получава. А сега какво? Хмм... Единственото, което знам за чакрата си е, че първичния й атрибут е сеченето. Точно за това правя и това упражнение в момента. Но как трябва да го възпроизведа това сечение? Може би не съм насочил въображението си в правилната насока... Може би, представяйки си само вятър няма а ми помогне... Какво реже и сече? Хмм... Меч! Да! Но дали, ако си представя само меч, това ще ми помогне кой знае колко много? Съмнявам се... Хммм..." -Данте размишляваше дълго над въпроса. Докато най-после не откри отговора си: -"Ами да! Вместо да си представям самия меч, сигурно трябва да си представя атрибутите на меча! Но какви са му атрибутите? Сечене е едно от тях... Но не, това до сега си го представях... Какъв е меча?" -Запита се той. -"Тънък... Остър... Тънък и остър? Дали това са въпросните атрибути, които трябва да си представя? Сега ще пробвам така!" -Приключи с разсъжденията Данте и мина към действията. Той отново постави дланите си, притискайки листото. Този път той си представяше самите атрибути на неговата Фуутон чакра, не само вида й. Но далищеше да се получи...

Данте погледна тънките ивици с усмивка. Макар и нищожен напредък все пак си беше напредък и това малко му повдигна настроението. Но той знаеше, че трябва да се справи по-добре и знаеше, че може също. Единственото, което се изискваше от него е здрав разум и силна концентрация на ума. Данте отново притвори дланите си и този път без капка напрежение прекара чакрата по дланта си. -"Хмм... Едната ръка няма да ми стигне само. Трябва и с двете!" -Отбеляза той. Той се опита да прекара чакра и в другата си ръка в опит да създаде "ефекта на ножицата", както той подсъзнателно го наричаше /хD/. Той сега трябваше да си представи не един, а два ножа и по-точно ефекта от самите ножове - рязането, тънкостта и остротата. Малко студена пот вирна от челото му, докато той се напъваше не физически, а мислено. Но дали щеше да има някакъв прогрес...

Данте с измокрения си бритон, паднал пред очите му, закриващ демонския му поглед, отмести кърпата и с кърваво червени очи набеляза ухиления си сенсей. Думите му се сториха като нокти стържещи по черна дъска и тогава той тотално побесня -СЕНСЕЙЙЙ! Ахх... Точно се бях концентрирал ии ииии ииииии такова иии щях да го срежа ииииии ;( /голямото побесняване хD/... След кратко избърсване на лицето, Данте се вслуша в думите на сенсея си. -"Окей..." -Каза си той -"Няма толкова да се напрягам, изглежда това не е начина." -Данте постави листенцето между дланите си и отново приложи същата тактика, този път обаче без да се напраяга. Съвсем смирен, той се опита да хармонизира отново балнса с чакрата си. Този път не вливането му беше проблема, а самото трансформиране за това той приложи и въображаемия аспект. Вливайки чакра в двете си длани и представяйки си атрибутите нужни на чакрата да притежава. Този път се надяваше да няма странични разсейвания...

-"Добре, имам напредък." -Каза си Данте, леко усмихнат. -Сега трябва да осмисля всичко и да го концентрирам в една единствена задача - да срежа това проклето листо! -Каза той и притвори дланите си отново. Този път той бе решен да даде всичко то себе си и да се цели на високо. Но дали щеше да успее? Данте притвори за момент очи за да успокои всичките си сътива. Неговата цел беше една, да вложи минимално количество чакра в ръката си, достатъчно за изпълнението на това джутсу. Опита се да балансира двете граници между прекалено много и твърде малко, също така и да балансира чакрата с трансформацията й. Това бяха две различни задачи за него, той така го разбираше. Опита се да приложи и елемента на въображението с надеждата, че това ще подпомогне на трансформацията на чакрата му. И най-вече се опита да усети чакрата си... Да усети собствения си елемент. Той беше част от него, от същността му, от характера му. Той беше неговия пътеводител, неговия съпроводник и помощник. Данте имаше огромни цели да постига и нямаше да успеее без този "помощник". Вместо да го приема като само "елемент", той го прие като личност, като дух витаещ в него. Той искаше да се изближи с "духа си", да се съедини с него, да го опознае и да поиска помоща му. Това бе целта на Данте и той нямаше да позволи на себе си да се бави още. Той превърна цялата ситуация в сутиация на живот и смърт. Или щеше да има някакъв напредък, или не. Или от него щеше да стане шиноби, или не. Това бе момента за него, решаващия момент. Той даде всяка капчица усилие, която имаше, вля я в концентрацията и трансформацията. Тези две думи му бяха в главата и тогава той отвори очи... Дали имаше някакъв резултат? ...

Данте стъписан зяпаше листото. Накрая реши да се отстъписа и най-накрая да помръдне малко така /xD/, след което погледна сенсе я си, каза едно -А, какво? А да... Водопада... -Още не свестил се напълно и се запъти към водопада с хладката и освежаваща вода. Той погледна бурното, но малко водпадче, притвори очи и се цопна под течащата му вода. Набързо изплиска лицето и косата си, както така и цялото си тяло, след което хвърли дрехите си на сушата и остана само по боксерки /хД/. Студената вода измиваше потта му от усилията, които бе положил по предишните изпитания и го освежи, давайки му нови сили. -"Окей..." -Помисли си той, както винаги започващ с разсъжденията -"Тук вече не си имам работа с едно малко листенце, а с цял водопад... Това ще е с пъти по-трудно, усещам го! Но пък вече усетих чакрата си също, тъй че надявам се от целите тези упражнения да съм усетил напълно вече, това което притежавам в себе си. Вода... Как да срежа течаща вода? Знам едно със сигурност и това е, че това е константно течаща вода, тоест ще ми се наложи малко повечко чакра този път не само заради пространството, а и също така заради постоятелността на водата. Тя тече постоянно, тоест не бих могъл да я срежа съвсем лекичко, защото срязаната линия, която ще образувам ще е прекалено тъничка да се забележи и ще се замести от водата за по малко от секунда. Тоест трябва да образувам голяма, дебела линия от чакра, която да задържи за момент видата, истински срязвайки я. Но това ще ми бъде изключително трудно и предполагам ще ни отнеме много време. За това трябва да измисля някакъв начин, с който да ускоря процедурата... Но как? Хмм... Може би, като поставя дланите си в странична позиция, така ще приложа по-голямо пространство, по което чакрата да се разпространи. Това е добре... Но също така ще изисква огромна концентрация от моя страна за да го сторя." -Данте приключи с планирането и разсъжденията и премина към действията. Момчето постави дланите си така, че те да сочат настрани, отваряйки по-голямо пространство, по което да прпотече чакрата. Сега трябваше да концентрира чакрата си. Този път изглежда малкото количество, което прилагаше при листото нямаше да му бъде достатъчно. Сега той трябваше да приложи малко повечко чакра, също така и повече концентрация в трансформирането на тази чакра. Макар че повечето чакра значише по трудно щеше да я трансфоримира. Но нали за това правише това упражнение? Да се научи да трансформира по-голямо количество чакра за по-мащабни джутсута. -"Окей!" -Рече си Данте и мина на баланса. За това упражнение се изискваше, огромен баланс, също така и огромна оконцентрация. След доста дълга такава концентрация Данте отвори очи за да види дали има някакъв резултат...

Данте стоеше и зяпаше течащата вода безмълвно -"Хм!" -Отбеляза с недоволство той и осъзна, че това ще е много по-трудно. Опита се да открие проблема си. Дали беше в количеството на чакра? Едва ли. Знаеше, че принципно за трансформация не се изисква такова голямо количество. Опита се да измери дължината на фонатана, тоест широчината му, на просто око и си представи това същото количество, което му бе нужно обаче в по-малък мащаб в сравнение с големината на дланта му. Сега той си представи усилията, които бе положил само за онова листенце. Разстоянието, което успя да среже трябваше сега да се умножи многократно. Също така и дълбочината на разреза трябваше да е по-голяма. Данте трябваше да усили трансформацията за по-мащабния разрез, който му предстоеше да направи. Той съсредоточи чакрата и в двете си длани. Уравновеси я между двете. Опита се да се слее с чакрата си, да я усети напълно за да може да я контролира по-прецизно. Той трябваше да го направи, това бе ключово за неговия успех. Когато прецени, че е влял достатъчно количество чакра, той премина на трансформацията. Опита се да я балансира и изостри колкото се може повече. Това бе трудно за Данте и макар и да стоеше под вода, малките капчици пот, които вирнаха от челото му си проличаха. Той стисна очи в надежда за успеха...