Тренировъчна Площадка 4

Сарън видя, че няма никой и си тръгна, защото беше уморен.

Кара се върна на площадката за да види дали е учителят му е тук вече

Момчето не видя нокой, изглежда учителя си имаше друга работа.

Сарън реши да дойде по късно защото видя, че учителят му отново не беше тук.

Сарън дойде щастлив защото най - после щеше да види сенсея си! - Здравейте, аз съм новият ви ученик. Казвам се Сарън Кара. - каза Сарън на учителя си

Шиминаро беше радостен че наи накрая е генин.Затича към площатката и поздрави сенсея

Момчето подскачаше весело, но когато чу какво каза сенсея спря и се замисли над думите му. След няколко секунди продължи да подскача и каза - Аз съм Сарън Кара. Родителите ми са били обити от Орочимаро и сега търся отмъщение. - момчето се замисли ,но не се досети за повече информация която да сподели с учителя си затова млъкна и остави Шиминаро да се представи.

Момчето с тъжен поглед каза.– Аз съм Шиминаро Наро.Пеин уби родителите ми и съм тук за да стана силен воин и да отмъстя на Пеин.

- Аз съм Данте Казежин - Прекъсна ги Данте с умерен тон. -Тук съм и току що завърших академията. Вие ли сте ми Сенсей, Таджу Каракура-сама?

Момчето внимателно избра е едно не много високо .За него кътеренето на дървера и ходене на вода му било малко досадно но бил решен да слуша сенсея си.Извади кунаяа от джоба си за да отбелязва до къде ще стигне.Затвори очи и средоточи чакрата си в караката.Когато се почуства готов тръгна.

-Отмъщение... Може би, сър... По-скоро отговори. Потомък съм на един древен клан на Уинд-юзери... Този клан вече не съществува, а ето ме мен "потомъкът". Търся смисълът на съществуването си и ако той се окаже отмъщение - с удоволствие! -Дръзко заяви Данте, усещайки тръпки побиващи го всеки път, когато споменеше клана си. Той зачака отговора на учителя си.

Момчето стана от земята засмчно от думите на сенсея.Но момчето трябваше да си почине.Седна и се заслуша в думите на „новоизлюпено генинче". След като изслуша интересната история стана от земята и се средоточи в задачата си.Отделечи се малко от дървото концентрира чакрата си в краката и се затича с все сила кьм сървото.

Данте премълча мислите си спрямо отмъщението, забелязвайки че мъдрия човек стоящ пред него очевидно говорише от собствен опит. Премина напрааво към действие: Опита се да концентрира чакрата в краката си. Не изискваше много концентрация от негова страна и след няколко секунди той се затърча срещу стълба срещу него. С уверен в уменията си поглед скочи на самия стълб и започна да тича на горе. И тогава...

Разочарован Данте се гътна на земята от седнала позиция в легнала и се втурачи в пъстрото небе над него, сещайки се за нещото, което го провали - самочувствието му. След секунда направи един бекрол и застана на краката си отново. Този път, както винаги вече осъзнавайки грешката си, Данте вкара малко повече усилия и от тази воля на която го беше научил предишният му Сенсей. След по-дълга вече медитация и концентрация на чакра от страна на Данте той бавно пристъпи към прослувутия дървен стълб... Сложи единия си крак първо, проверявайки стабилността на чакрата под краката си. Когато усети, че първият крак му беше стабилен той леко повдигна и втория и се закрепи в хоризонтална позиция на стълба. Тогава бавно отлепи първият си крак унасяйки се малко...

Отново с предишното, тръшнато гътане на земята Данте реши да изрази недоволството от себе си. Данте имаше много изкривени виждания за съществуването си. Той смяташе, че трябва да е по-добър от всички останали, винаги. Но изглежда това щеше да е малко по трудно от буншините и хенгетата... Данте реши да се обърне към сенсея си, с думите: "Сенсей? Някакви съвети за контрола на чакра?"...

"Вдъхновен" от интонацията на "ентусиазирания" си сенсей, Данте с не много вдъхновен поглед отблеяза само едно "Хмм..." и се повдигна от земята. Втурачи се в стълба пред него и сложи една ръка на главата си сигнализирайки, че се опитва да насочи мисловната си дейност в посока на "Как мога да го изкача т'ва нещо?" или по-точно "Как да открия границиата между "малко чакра" и "прекалено много чакра"?" Притвори очи и се замисли... Какъв беше смисълът на това изпитание? Балансът! Вътрешният баланс между мисълта и чакрата. Между волята и стремежа. Данте трябваше да открие своя баланс. Своя вътрешен баланс... Присви очи, намръщтвайки се леко и претисна още по-силно ръката си към челото. Опитваше да усети чакрата си, както казваше Сенсея му. Вътрешната му сила позволяваща му да извършва най-различни абнормални способности. Трябваше да се научи да я балансира... Да я подчини на неговата воля. След кратка пауза данте плавно отвори клепачите си разкривайки пъстрите му очи насочени спрямо стълба, гледайки го всякаш това му бе едната, единствена цел в живота - да изкачи този стълб! Плавно пристъпи към него концентрирайки се само и единствено върхъ стълба и започна да го катери...