Тренировъчна Площадка 4

Данте реши да пробва отново. Беше леко изтощен от целия напън, който беше дал на ума и тялото си. Ръцете започваха да го болят от студената вода на фонтана, но той не се отказваше. Пренебрегваше всяка болка, защото знаеше, че това е ключово упражнение за шиноби лайф-стайла му. Да търпи болката и въпреки това да запази концентрацията си - на това той трябваше да се научи съшо. Стисна здраво зъби и се опита да пренебрегне всеки страничен фактор - студа, умората, болката. Данте отново продължи с балансирането на чакрата си. Той отново се опита да я усети, да усети чакрата протичаща по тялото му. Той искаше да проследи траекторията й, да усети силата й, атрибута й... Главния атрибут. Когато отново прецени правилното количество, което вече знаеше той премина на по-трудната и нова за него част - трансфромацията. Това изискваше силна концентрация от негова страна и въпреки условията той трябваше да се справи. Той издиша тежко, пое си дъх и затвори очи, намръщвайки ги, опитвайки се да концентрира ума си изцяло върху задачата пред него. Той се борише с цялата болка и изтощение, което чувстваше, но все пак не позволяваше на това да го откаже дори и за миг. Той направи каквото сметна за нужно, изпусна чакрата си, отвори очите си и зачака да види резултата....

Данте съзря за мига процепа във водата, за който бе положил толкова усилия и точно след миг падна на колене. Задъхан... Той сведе глава под фонтана и остави водата да си върши работата - да го охлади едно хубаво. Той беше изтощен... Не знаеше дали щеше да намери силите да продължи напред -"Но трябва!" -Рече си той на ум. -"Трябва да успея да го увладея този мой бурен елемент на всяка цена, дори и на цената на нервната ми система! (хД)" -Той се изправи бързо на крака, продължаващ да стои под водата и си каза на ум -"Окей, елемент! Време е да те обоздая най-накрая и напълно да овладея пълния потенциал на способностите ти! По-точно на способностите НИ!" -Данте изхвърли ръцете си напред, допирайки студената вода течаща пред него. Той бе абсолютно решен да мине това изпитание. За момент се спря и се концентрира единствено върху умственото си състояние. Той трябваше да остане спокоен в такива времена, да си хармонизира чувствата и здравия разум, както и чакрата и въображението си. Даде всичко от себе си да почувства силата виатеща в него. Той трябваше да го направи, това бе негово задължение да упсее! Данте усети, че ще му е нужна още повече чакра за да сцепи фонатана и течащата вода около него напълно. Той се средоточи напълно върху задачата пред него. Това бе единствената му цел сега. Той се концентрира, влагайки много усилия в чакрата, количеството и трансформацията й. Балансирайки всичко това по почти равни количества -"Това е!" -Провикна се той на ум и изпусна чакрата си, но дали бе достатъчна....

Данте дори не успя да съзре 25 сънтиметровия процепк, който беше направил, еми направо залитна и падна по-гръб в каменистата плитка вода, в която беше стъпил. Очите му се затвориха и му претъмня. Той припадна от умората....

След кратко той отвори очите си, но вече изглежда не се намираше в реалния свят, а в собственото си съзнание. Около него всичко беше обгърнато в мрак, а той лежеше точно по-средата на цялата тъмнина. Той се изправи, търкайки се по главата и попита с не толкова учтив тон -Къде съм по дяволите?! -Той се огледа, но не виждаше нищо. Потъърка си очите, защото мислише, че клепачите са му отказали и той не ги е отворил, но не беше така. След кратък момент той загря къде се намира. -О, страхотно! Припаднал съм и сега се намирам в собственото си съзнание... Какво клише! (хД) Данте започна да върви в мрака, оглеждайки се за някаква малка точка светлина, както беше чел в много фентъзи разказчета, които му бяха минали през ръцете, но уви такава нямаше. Беше само мрак. Но въпреки мрака Данте не изглеждаше много разтревожен за положението си. Той седна смирено и зачака да се събуди. И тогава един глас преряза покоя му -Провал! -Моля?! -Обърна се той към гласа в незнайното -Пфф! Сигурно полудявам вече! Не стига, че се намирам в съзнание в собственото си съзнание (хД), ми и гласове почнах да чувам вече... Тогава мистериозния глас се обади отново -Какъв провал! -Окей, знам че си някъде там! -Отбеляза Данте -Покажи се, фрагмент на съзнанието ми! -Какъв провал само! -Продължи гласа и Данте млъкна и се стъписа. Той се усети, че "гласа" се обръщаше към него -Какъв провал и не мога да повярвам, че с този провал сме оковани в едно тяло... Не е възможно т'ва пишлеме да е наследник на Шиноске! Ха-ха! В никакъв случай! Ако ти си наследникът на Казежини клана, аз съм Суйтон елемент! Ха-ха-ха! -Какво по... -Тогава Данте се осафери, това беше елемента му -Елемент?! Ама как... Това са глупости! Сигурно халюцинирам! Няма да ти обръщам внимание! -Така ли се справяш с проблемите и предизвикателствата си, момче? Бягаш от тях? Припадаш по-средата на решаването им? Не им обръщаш внимание?! Ха-ха! Смешник! Ти дори не можеш да ме усетиш, та аз съм навсякъде около теб! -В този момент целия мрак се превърна в искряща белота и Данте чак се заслепи -Какво по...?! -Всичко около него стана бяло, мрака се замени със искряща светлина. Той усещаше навсякъде около него силен вятър, виелици, торнадота. Усещаше го, но все още не го виждаше. Усещаше и смразяващите тръпки, които го побиха -Ето истинското ми лице, момче! Истинското чувство на това да ме усещаш! А ти дори и това не можеш. Дори не можеш и да ме видиш! А искаш да ме "овладееш"? Смешник! Ха-ха-ха! Ти не си нищо повече от грешка на природата! И за съжаление аз съм тук, до теб да ти търпя комплексите! -МЛЪКНИ! -Провика се Данте, осафервайки се и осъзнавайки ситуацията, в която се намираше. Това бе мястото, където неговия елемент обитаваше. И тогава само една мисъл щръкна в ума му. Той трябваше да царува над това място! -Окей, тъп елемент такъв! Достатъчно време ми се подиграваше! Аз съм Данте КАЗЕЖИН! Наследникът на един от най-великите Фуутон кланове някога живял! Няма да ти позволя да се отнасяш с мен по този начин и да правиш каквото си поискаш! Сега вече ме ядоса! -Ууу! Точно така! Разгневи се, глупако! Точно това исках от теб! -Саркастично подхвърли елемента на Данте -Така ли се държи някой, който "трябва да царува"? Гневно и бясно, без да обмисля действията си?! -Данте спря за момент, широко ококорвайки очите си, като че ли прозря нещо, докато елемента му още го наливаше. Данте го заглуши и притвори очи. Той знаеше какво трябва да направи... Той смирено седна пак на земята и се концентрира. Опита се да породи хармония в тялото си, която да слее с тази на елемента. Тогава цялата светлина около него започна да чезне и да се концентрира в тялото му. -Какво?! Не ми казвай, че най-после ти светна?! -Провикна се елемента, но Данте вече не чуваше думите му. Той изсмука цялата светлина около себе си и остави само една малка бяла частица вятър, която се рееше във въздуха - това бе елемента му. Данте се изправи, отвори очи и съзря малкото нищожно парченце чакра пред него с изключително писклив глас, което му дръдореше нещо. Тогава Данте каза -Виждаш ли? Нито ти сам, нито аз сам можем да постигнем нещо. Сега цялата ти сила е в мен, а ти си оставен без нищо, както аз бях до преди малко. Но всичко се постига с хармония и спокойствие! Щом се успокоих, аз мисля че най-накрая успях да те "овладея". Ако си искаш силата обратно, аз няма да ти я върна цялата. Ще ти върна половината и ще си я поделим! -Каза смело Данте на въплащението на елемент пред него. Малкото късче вятър не се поколеба и се сля с Данте на секундата. Точно в този момент той наистина се събуди и бързо се надигна от студените води. -Готов съм! -Провикна се той. Изправи се постави си дланите на водата и започна с концентрацията. Той вля максимално количество чакра, толкова на колкото бе способен. Вля я и започна да я трансформира. Той вече беше уверен в себе си, уверен в елемента, в силата, в ума си. Той вече знаеше какво трябва да направи, но дали това суреалистично преживяване щеше да му помогне? ...

Данте видя резултата си и една усмивка лъсна на лицето му. Краката му потрепнаха в опит да го предадат, но успя да се задържи. Направи няколко крачки назад и приседна на каменистото брягче зад него. Отдъхна си леко, погледна нагоре и си каза -"Все още не съм приключил...", след което се обърна към сенсея си и викна -Сенсей! Време е за онази техника! Фуутон: Джуха Шо. Очакваше отговор от учителя си...

-Хмм... Добре, сенсей. Смятам да последвам вашия пример и да подремна малко. Някъде около час. -След което Данте се изправи, облече се и отиде до съседното дърво на сенсея си. Той се покатери на него, използвайки чакра молда и легна върху един дебел клон. За няма и една мунута Данте заспа...

Той се събуди чак на другия ден, паднал на земята. -Какво по...?! -Бързо се изправи от смачкания клон под него. Клона се бе счупил през ноща, а Данте е бил толкова уморен, че дори не е и усетил падането си. -Охх! -Из-охка той, поради малката болка в гръбначния му стълб. -Тц тц... Как може да съм паднал и дори и да не съм го усетил? Е, както и да е, по-добре да се заемам с тренировката! Данте извади скрола от десния си джоб и го мина отново. Искаше да си припомни съдържанието му и какво точно трябваше да прави. -Йош!("Добре" на японски хД, в случай, че не знаеш ;д) -Отбеляза той, след като прочете скрола и го прибра в десния си джоб. След прочитането му, Данте си припомни процедурата, която беше да концентрира определено количество чакра в ръката си, да я трансформира и да я изпусне, замахвайки разко с ръката си, произвеждайки разсичаща вълна от вятър, която той можеше да контролира със ума и волята си. След като прибра скрола, Данте изведе дясната си ръка напред и започна да концентрира чакра в дланта си. Той щеше да започне софткор (хД), тоест с малко чакра и евентуална малка вълна от чакра, ако успееше въобще от първия път да произведе такава. Данте концентрира толкова количество чакра в ръката си, колкото смяташе за достатъчно и премина на трансфромацията. Той се опита отново да усети чакрата си, което този път му се стори по-лесна задача от преди и да я балансира. След дългата концентрация и трансформация, Данте извика: -Фуутон: Джуха Шо! -И зачака да види резултата си.

-"Окей!" -Каза си Данте -"Изглежда му хванах цаката. Сега ще пробвам с малко повечко чакра, макар и да знам, че ще ми е по-трудно, след като повече чакра значи повече концентрация в трансформирането й. Но така или иначе трябва да се науча, поне за сега да ги произвеждам, пък по нататък вече да ги контролирам тези вълни." -Той приключи с обикновените си разсъждения и се концентрира върху джутсуту. Данте отново изведе дланта си напред и започна да концентрира чакра в нея. Този път бе решен да пробва с повече чакра и знаеше, че щеше да му отнеме повече концентрация и баланс. Той трабваше да остане спокоен през цялото това време и да не се напряга прекалено много, иначе щеше бързо да се изтощи. Той присви съвсем леко очи, вливайки средно количество чакра. Толкова колкото бе преценил за нужно, след което премина на трансформацията й. Съсредоточи се бая и търсише онова чувство... Онова чувство, което получаваше, когато усещаше как чакрата минава през тялото му, през всеки негов съд. Трансформираната чакра... Онзи студен полъх на вятър, който чувстваше от вътре, това търсише той. Не бе лесно обаче... Изискваше се огромна концентрация и съсредоточение на мисълта. Той се сети за "суреалистичното приживяване" от вчера, тоест "разговора му" с елемента си. Опитваше се да му каже нещо. Но този път не му бе толкова трудно да се свържи с него. Той вече бе изградил солидна връзка с елемента си, която искаше да осъвършенства, да олицетвори. Когато най-после "получи съгласието" на елемента си, Данте се усмихна лекичко и не след дълго извика: -Фуутон: Джуха Шо! -В очакване на резултата...

Данте, не толкова учуден от лошия си резултат, бе забравил едно от ключовите движения за изпълнението на това джутсу. -"Ахх, да. Замаха... Тотално забравих от цялата концентрация само в чакрата..." -Каза си той и реши да пробва отново. Данте отново изведе дланта си напред, поставяйки я интровертно, сочеща към него. Присви леко очи и започна да влива чакра в нея. Този път бе решен и да вкара малко повечко чакра за всеки случай. Той се средоточи, внимавайки да не изпусне някой ключов елемент от скрола, който му бе дал сенсея му. Концентрира се здраво, опитвайки се да балансира чакрата в него, след което привика елемента си в опит да ги слее и да трансформира чакрата си. Отново усети тези хладки тръпки, които той толкова много обичаше, когато се опитваше да концентрира чакрата си. Те бяха знак, че се свързва с елемента си и че е на път към успеха. Не след дълга концентрация и трансформация, Данте издиша тежко, премести дясната си ръка към лявото си рамо, обърна дланта си с трансфромираната чакра рееща се по нея и с един силен, пресичащ замах пресече въздуха и извика с умерен тон: -Фуутон: Джуха Шо! -в очакване на някакъв напредък...

Данте видя малкия си напредък и макар и малко да го зарадва, той знаеше, че може да се справи по-добре. Той трябваше да може да се справи по-добре. Тогава той се замисли... Как можеше да успее? Какво трябваше да направи, за да изкара чакрата от ръката си под по-остра форма? Не знаеше... Тогава нещо му хрумна. Щеше да се свърже с елемента си отново и щеше да се допита до него. По някаква приичина вече му бе определил пола и той бе мъжки (хДД). Но как трябваше да се върже с него отново? Едва ли да се изтощи до припадък беше най-добрата идея... Тогава той реши да пробва с медитацията. Данте седна, кръстоса краката си и постави двете си ръце в сийла - Овен(Ram). Той започна да се конценентрира и по-точно да гради хармонията нужна за да се свърже с елемента си. Не знаеше какво точно трябваше да направи, но просто продължи да "медитира"...

Не след дълго, Данте отвори очите си и вече се намираше в едно обширно черно-бяло пространство. На половина черно, на половина бяло. Той се намираше в черната част, която изглежда бе неговата част. Той се изправи и се огледа, след което продължи към бялата част, викайки -Елемеент? Елемееент!... -В момента, в който крака му прекрачи границата на бялата част, се чу един глас -Хейй! К'во правиш бе, мухльо? Стига си ми тъпчил килима! Тамън го изтупах... (хД) -Данте очудеон погледна, след което каза -Океееей... -С учуден тон и продължи да стъпва -Офф, все едно говоря на стените... Ама к'во ли се учудвам, това все пак си ти - тъпия Данте! Кажи к'во искаш, лапе преди още да си ми орезелил мебелите. -Данте се намръщи леко и подкара по същество... -Окей, елемент трябва ми помоща ти, да науча това джутсу. -Офф, пак ли? Виждам, че мъчиш нещо да направиш ама така и не разбрах к'во... Значи т'ва било,а? -Думите на елемента на Данте го накараха да се замисли. Ако елемента не бе усетил тона действията му, значи връзката им не бе толкова здрава, колкото си мислеше... Той сведе очи към земята за секунда и след което погледна пак в искрящата, студена светлина. -Да. Това се опитвам да направя и ми е странно, че не си усетил намеренията ми. Но както и да е, сега вече съм тук и лично те моля да ми помогнеш. -С какво ти трябва помощ? -Попита елемента -Данте не знаеше какво точно трябваше да отговори... Той се замисли и след кратко каза -Остротата! -Пфф... Т'ва е лесно, бакка! Как може да си толкова прос... (хД) Просто трябва да направиш чакрата по фина, темме... -Данте, в опит да пренебрегне обидите на собствения си елемент, попита: -Ахм... Как така да я направя по фина? -Ем лесно... Как да ти го обясня... Ами значи вместо просто да изтупкаш чакрата в дланта си и да започнеш с трансформацията там, пробвай да я трансфромираш преди да е навлезнала в съдовете на ръката ти и когато стигне до дланта ти гледай да не я спляскваш на едно място, като купчина мръсни дрехи... -В смисъл? -Попита отново Данте... -В смисъъъллл, опитай се да я.... амммм... ОФОРМИШ, по по-фин начин. Тоест да я направиш по-тънка. Това не значи да я намалиш като количество еми просто да я трансформираш по-рано и да се средоточиш върху самата й форма. Лесно е, баккайаро. Данте се спря за момент да помисли. -"Хммм..." -Каза си той. -Мисля, че схванах, елемент. Благодаря ти. -Даа, дааа, даааа! Айде махай се, че пак трябва да чистя заради тебе, простак! (хД) Следващия път си събуй обувките! -И в този момент, Данте се събуди, прекъсвайки оплакванията на елемента си. -"Окей..." -Каза си Данте -Ще пробвам тази тактика...

Данте се изправи, изведе едната си ръка напред, извъртя длънта към себе си и всместо да започне с концентрирането на чакра в дланта, Данте мина направо на трансформацията й, преди още да я е влял в дланта. Данте се по-озори, но сметна, че е готов. Тогава той плавно прекара чакрата по ръката си, нежно вливайки я в дланта си, внимавайки да не прекали с натрупването й. Разпредели я така, че като замахне на приблизително 180 градуса с ръката си, тя да се разпредели по равно, за да може да излезне фина и остра - такава каквато му трябваше. Данте приключи с нужните процедури и замахна силно с дясната си ръка, викайки: -Фуутон: Джуха Шо!!!

Момчето проряза въздуха и острата вятърна струя се понесе към клона на едно дърво, на което сенсеят си почиваше. Вятъра разряза клона и сенсяет тупна на земята като се огледа шашнат.
- Абе, хлапе! Я по-полека с тази техника! Можеше да ми отиде нещо друго освен това си натъртих и задника... - той се огледа, за да види това, което беше изпуснал. Когато го видя и се наведе да го вдигне, замръзна. Доужина му беше скъсан на две... - Момче, направи ми услуга и не ме закачай повече!

Футон: Джууха Шо + 3 сила +2 бързина

Данте се усмихна леко и каза: -Не и възнамерявам да ви закачам повече, сенсей. Съжелявам за палавата ви книжчица ^^, ще ви купя нова щом свършва с първата си мисия, на която смятам да отида сега. Благодаря ви за цялото търпение и "усилия", които положихте в тренировката ми. Оставям ви... -Каза, Данте, обърна се, направи две крачки, обърна се пак и каза - ЗА СЕГА! ]:) -С лукав и хумористичен(уж) тон, след което тръгна в посока Сградата на Казекагето.

Сарън си повисли, че след предишното ,,потъване" на крака му той не успя да концентрира внимателно чакрата в краката си и затова единия му крак ,,потъна" отново, затова момчето бързичко сабра ръце внимателно и концентрирано събра чакра в краката си като се надяваше че този път няма да ,,потъне" отново, а просто да продължи напред обезспокоявоно и по - бързо да мин частта д ецерото, защото много му беше писнало вече с това езеро - дълго време вече се мотка тука.

Карън успя с Чакра Молда..


Офф. Чакра Молд(1), 2 Интелект и 1 Воля. Сега ще ти ги впиша в профила, не пиши в промени на профилите. И за да не се чуди колешката на Суна - аз водих това момче преди доста време, и това определено не му е първият опит за Чакра Молда.

Момчето се зарадва, че най - после е научило Чакра Молд. Кара заобиколи езерото и отиде малко ,,поизкъпан" при учителя си и му каза: - Сенсей, много съм развълнуван, че завърших чакра молда. Сега какво ще правя?

-Можеш да ходиш на Чуунинския ако искаш.. - Отговори сенсея.

Кара отговори на сенсея си - Да, сенсей, но не може ли до тогава да тренирам нещо?