Тренировъчна Площадка 4

Спокойните и саомуверени клепачи на данте изведнъж се отвориха, той ококори очите си, когато усети, че контрола изведнъж избяга, както и цялата концентрация... Но вместо този път да направи това, което правеше винаги, когато ситуация загрубяваше - да се разгневи,Данте си спомни думите на макар и не толкова ентусиазиран, но все пак мъдър Сенсей... Концентрацията! Спокойствието! Хармонията! Данте отново притвори очи, сляпо доверявайки се на собственото си умение да се успокоява в такива ситуации, което бе жизнено важно за един шиноби, пое дълбок дъх и отново възстанови контрола над вътрешната хармония, която беше изградил... Успя да изтласне тялото си нагоре, задържайки се на десният си крак, тоест възстановявайки чакра контрола над този сектор от тялото си. Но проблема му беше левия, който беше вече във въздуха... Данте трябваше да направи нещо и то бързо, но все пак да запази спокойствието на вътрешната хармония пораждаща жизненоважната концентрация нужна за усвояването на тази техника. Той изтри всичко останало от ума си и единствената мисъл, която остави там бе мисията му да изкачи този стълб...

Кара гледаше отстрани Наро и му се смееше, но реши, че няма да е лошо да се захваща с задачата си. Момчето се изправи и простря ръце на горе за да се протегне - беше му се доспало от тази... ,,тъжна гледка". Сарън отиде пред едно дърво и продължи да се протяга. След половин минута спря и си каза си каза - Добре, да видим на какво е способно това тяло! Започвам! - момчето кончентрира чакра в стъпалата си и се затича към дървото самоуверено.

Наро гелдаше след като падна на земята почина си и реши да пробва отново, този път бе сигурен че няма да загуби контрол.Концентрира чакрата си и се затича като внимаваше да не загуби контрола си.

Плъзкайки се почти до самото дъно на стълба, Данте бързо се овладя отново. Но вместо да бъде разочарован от частичния си неусех както по принцип, той съвсем се отпусна... Беше едно със себе си, със силата си, с чакрата си... Знаеше, че не бива да се нервира, знаеше също така и че концентрацията бе ключа към всичко. Нямаше нужда да започва на ново като слезне от стълба. След няколко секунди като балансира чакрата под краката си, Данте бавно започна да пристъпва на горе по стълба...

Данте чувстваше, че наближава целта си и че малко му остава да я достигне. Не го виждаше, но го чувстваше... Не смееше да си отвори очите, защото знаеше, че пейзажа около него ще го разконцентрира. В ума му всичко бе мрачно и само силуета на върха на дървения стълб се беше запечатал там. Данте го беше превърнал в негова единствена цел. Усещаше лекия полъх на вятъра около него, чуваше струполясванията на съотборниците си и виковете им на недоволство - това го обезокуражаваше, но той знаеше, че трябва да ги игнорира. Трябваше да игнорира всичко останало, защото знаеше, че в света на шинобитата мисията винаги идваше на първо място пред всичко останало. Но дали наистина беше така? Младият му неопитен ум се двоумеше по този въпрос много пъти, но сега не беше времето да мисли за това! Данте присви леко очите си изтривайки всчко останало, което можеше да го разсее и да му развали концентрацията. Продължи да стъпва...

Правейки още една крачка нагоре, Данте усети, че няма върху какво да стъпва вече. Това можеше да значи само две неща - Или е паднал и маха с крака като обезумял, или вече е на върха и няма на къде повече да стъпва. И след като не усещаше болка по тила си, Данте радостно отвори очи и видя, че вече е на върха! Чу думите на сенсея си и бързо завъртя главата си назад, поглеждайки от високо. На него наистина му се стори като "Връх Еверест", макар и Сенсея му да го казваше саркастично. Завъртя се Данте за миг на 90 градуса и присъедна върху стълба отгоре. Лекия брийз беше определено по-силен от "там долу". Той реши да му се порадва за минутка, истивайки потта по челото и врата си, след което заяви: -Да, Сенсей. Ей сега слизам - Наблюдаваше опитите на съотборниците му и се молеше да го достигнат възмоно най-скоро. Знаеше, че сам шиноби нищо не може да постигне в една истинска мисия и че тези изпитания не бяха за съравноваване. Отбора му трябваше да се научат да бъдат отбор и Данте осъзнаваше това. След минута скочи долу падайки на краката и си и радостно заяви на Сенсея си, че се запътва към езерото да изпробва новодобитите си умения.

Там Данте съзря прелестната гледка. Слънцето извисяващо се гордо в небето отрязяваше лъчите си на повърхността на езерото. Но това не направи впечатление на Данте. Рядко нещо от сорта на природни красоти вълнуваше съзнанието на младия генин. Той дори не отрази с поглед прекрасната гледка, а направо премина на концентрацията на чакра. -"Тук е същото" -Помисли си Данте - "Само, че последиците ще са малко по-... мокри" -Сатирично подхвърли в мисълта си той. След което изтри всички неща около него, разсейващи го и се съсредоточи. До пореди това си представяше стълб, или по-точно върха му. Сега какво трябваше да си представи? -"Пътека!" -Преряза мисълта му. Той виждаше една пътека от плитка вода пред себе си, което подсъзнателно за Данте улесняваше задачата му и се концентрира единствено върху тази мисъл. Най-после след като прецени, че е концентрирал достатъчно чакра под краката си пристъпи към езерото. Стъпи с единия крак и отбеляза -"Тук е различно! Не е също количество чакра, което ми беше нужно за стълба. Хмм..." -Продължи с концентрацията си Данте. Той балансира чакрата си и най-после пристъпи към езерото с по-уверена стъпка...

Кара се ядоса, че пада от дървото толкова бързо. Момчето се изправи, изтупа си задника и си каза - Трябва да се старая повече. Ако продължавамам така няма да успея да кача дървото няколко месеца! Ще трябва да стана по - сериозен ако искам да стане нещо от това тук. - Сарън концентрира чакрата в краката си като внимаваше тя да не е нито твърде силна нито твърде слаба. Защото ако чакрата в краката му беше твърде силна - дървото щеше да се смаже под краката му. А ако беше твърде слаба тя нямаше да успее да го задържи успешно на дървото.

Момчето се учуди от бързият успех на Данте и даже го похвали.Наро искаше да напредне и зато се взе в ръце почина си малко и каза на Кара.-Аиде да не изоставаме.-Момчето знаеше че е много близо до успеха.Не го виждаше но го чустваше с сърцето си.Затвори очи.Наро гореше от желание да успее и измисли нещто като тактика.Измери внимателно растоянието с поглед и прецени кое дърво му е подходящо.Стана и каза на сенсея-Този път ще се опитам да се задържа поне 1минута или дори и да успея.-Стана,затвори очите си и мисслено прецени разсточнието.Тръдна внимателно по една мислена линия и тръгна по дървото.

Момчето се поразклати но не падна.То знаеше че му трябваше още чакра затова си подсили чакрата .Помисли си наум как ли щеше да се удари ако не си беше починал.Но за съжаление нямаше време.Подсили си чакрата си и в същия момент получи силни болки в гърба от миналите му бадания.Поне болката не беше толкова силна че да го разкончентрира.

Кара се заклати, но се учуди, че все още не е паднал - почувства го като голям напредък. Сега момчето не искаше да пада когато бе стигнало толково високо без да сгромоли на земята. Сарън усети, че чакрата в краката му отслабваше, а той не искаше да започва от начало с катеренето, затова внимателно усили чакрата в краката си и продължи да тича нагоре по дървото с голямото самочувстие от ,,големия" за него успех.

Данте подаде главата си от езерото, плюейки малкото вода, с която се беше нагълтал. Целия беше мокър и дългия бритон закриваше очите му. Той изтръска водата от главата си с няколко резки движения на врата и се запъти към брега, който неучудващо не беше толкова далече -Знаех си- Каза Данте -Нищо не е толкова лесно и нищо не става от първия път. -Но всместо да го казва с разочарован или разгневен на себе си тон, както правеше по принцип Данте го каза с усмивка на лицето му. Това бе странно за него, защото той беше претърпял коренна промяна от първоначалния си характер и възприятие за неуспех. Данте много добре осъзнаваше ситуацията, в която се намираше. Излезна най-после "на сухо" и се изтръска целия. Започна да изсушава косата си с ръка(което беше не-толкова ефикасен начин) и тогава спря и се замисли -"Къде греша? Хмм... Водата не е повърхност, както дървения стълб, макар и да притежава частични пропорции на повърхност." -Замисли се той и тогава си спомни за една далечна случка в детството си. Докато странстваше той беше попаднал на едно езерце с една скъла до него приблизително 5 метра висока със стъпало приблизително 1 метър. Малкият Данте тогава се беше покачил първо на стъпалцето с цел да се гмурне от там. Направи го и след това реши и да "покори върха", който беше горе-долу 5 метра на височина. Направи го, гмурна се обаче при гмуркането забеляза, че водата беше по "твърда". Тоест от тази случка Данте беше усвоил един прост физичен закон за водата. Тогава се замисли още по-дълбоко за това как да пресъздаде този момент без гмуркания и прочие. Той бързо стигна до решението, че може би му трябва по-голяма концентрация на чакрата, тоест повече чакра, която да въздейства на повърхността на водата, събирайки повече от тази пропорция на водата с повече повърхност -"Аха!" Помисли си той - "По-силно концентрирана чакра>по-голямо напрежение върху водата възлизащо на повече стабилност върху самата вода..." изчисли той. Но дали щеше да стане? Реши да го изпробва. Концентрира малко повече чакра в ходилата си този път и се запъти към езерото с бавна и самоуверена стъпка...

Момчето преудоля болката и каза на сенсея си.-Спокойно няма да ви разочаровам.Наро си спомни как се катереше Данте и реши с последнания си шанс да искачи дървото с по мало опити от Кара.С последните си сили концентрира възможно най-много чакра в краката си.Толкова чакра бе събрал в краката си че замалко да му се скъсат обувките, а това е лошо защтото точно тези обувки му несеха късмет с тяха мина и академията.И така тои затвори едното си око и прецени разточнието от него до края на дървото.В този миг се сети за брат си как за пъви път се катереше мо дърво.Този спомен му даде сили.И така Момчето продълши да крачи по високото дърво.Е не чак толкова калкото можеше чакра заштото знаеше че ако използва много чакра кората на дървото ще се пука и щеше да падне на земята.

Краката на Кара се спуснаха по кората на дървото и спряха на 3 крачки от земята, което не леше чак толкова лошо. Момчето се поядося, че е паднало на доло толкова много - все пак нямаше да стане нищо от него ако не можеше да научи чакра контрола. Сарън просто искаше да покатери това дърво, а после трябваше да ходи и по вода! Той се чудеше как да покатери дървото. Тогава момчето се сети, че чакрата концентрирана в краката му не трябва да е нито твърде много, нито твърде марко затова момчето събра ръце и затвори очи успокояващо. След няколко секунди момчето концентрира внимателно нужното количество чакра в стапалата си и тръгна бързо, но предпазливо нагоре.

По предишния начин Данте излезна от водата. Този път приседна край брега и реши да си отдъхне малко мислейки. -"Окей" -Каза си той на ум -"Този път беше дори по-зле... Изглежда отново ще се наложи да открия баланса...". Данте притвори очи и изчисти всичко останало от съзнанието си. Виждаше пътечката, чакрата която трябваше да се балансира и самата хармония в него. С няколко дълбоки въздишки без да си отваря очите, той се изправи концентрирайки се изцяло на задачата пред него, опитвайки се да открие баланса на водната повърхност. Стъпи с един крак във водата и усети малките вълнички, които създаваше присъствието на крака му във водата. -"Трябва още по-малко да стресирам водата" -Каза си той наум и присви вече затворилите си очи, концентрирайки се още повече. -"Баланс... Баланс... Баланс" -Само това си повтаряше Данте наум. Успокояваше всичките си сътива, опитваше се да не стресира мускилите си много все още, виждайки плитката пътечка пред него. Тогава той реши да стъпи и с другия крак във водата...

Данте усещаше, че беше усвоул до една част техниката, но се спря по някаква причина. По същата не знайна причина реши да си отвори очите, което го разконцентрира за момент и той се залюшка почти потъвайки във водата... Тогава той възстанови контрол и си обясни на ум причината, по която го правеше всичко това -"Трябва да се науча да контролирам чакрата си и да се концентрирам с отворени очи! В една битка ще е фатално за мен, ако не мога държа очите си отворени по всяко време!" -Както винаги той мислише за вбъдеще. След кратко люшкане на ляво, на дясно, той най-накрая откри балнса, който му бе нужен и се закрепи за момент -"Така..." -Помисли си той -"Сега трябва да вървя с отворени очи макар и да ми е трудно!" -И наистина му беше по-трудно да се концентрира по този начин и да запази вътрешния си баланс. Всичките движещи се пейзажи го разсейваха и разконцентрирваха, но той трябваше да успее. Това беше единствения начин да се научи... Единствения правилен начин...

Данте рязко окори очи и размаха ръце, залитайки на ляво... Гласа на Сенсея му само подчета фаталната за Данте ситуация... Тогава всичко за него замързна и само "ПРОВАЛ" пресече ума му... -"Не!" -Помисли си той -"Няма да се проваля... Не и този път!" -Момчето сключи ръцете си в сийл и потърси помощта на елемента, който притежаваше - Вятъра. С огромна концентрация той изпусна голямо количество чакра от тялото си, конверитрайки я във въздух, под формата на въздушна възглавница от която се оттласна на 10-15 сантиметра от повърхността на водата в отвесно положение, което му даде близо 1 секунда, в която той трябваше да възстанови напълно концентрацията върху чакрата си под краката и да се приземи безопасно на повърхността на водата... Това беше плана му, но дали щеше да се получи... Дали щеше да успее за миг да възвърне контролна над чакрата в ходилата си...